Решение по дело №56419/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10488
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20221110156419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10488
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110156419 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й. П., поради което ищецът предявява установителни
искове за сумата от 2 790,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва в
размер на сумата 244,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
13.05.2022 г.,при твърдение, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ***, аб.№ 225592.
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
В подадения отговор от назначения от съда, определен от САК особен процесуален
представител , вземането се оспорва, при довод, че няма доказателства сумите да
съставляват реално ползвана енегрия, както и поради давност.
Прави се възражение за липса на представителна власт на пълномощника, като съдът
констатира, че пълномощното е без посочен в него срок, поради което и възражението е
1
неоснователно.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че по делото между страните, доколкото ответникът не навежда
изрични възражения срещу твърдението: че топлоснабденият имот е собственост на
ответника за исковия период. От представения по делото нотариален акт за дарение, е
видно, че ответникът Й. Р. П. е придобил по дарение правото на собственост върху
топлоснабдения имот, като дарителят *** е запазила вещно право на ползване върху имота.
От служебно изготвена от СРС справка от Национална база данни „Население“ е видно, че
*** е починала на 31.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото се установи от представения нотариален акт, че ответникът е
придобил в собственост топлоснабдения имот.
Поради което ответникът е страна по облигационното правоотношение, по продажба на
ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба
на ТЕ за битови нужди, като собственик на имота, в лично качество – както е предявен
искът.
И абонатът, който е преустановил затоплянето на жилището, както и ползване на
битово горещо водоснадбяване, остава клиент на ищеца за ТЕ, отдадена от сградна
2
инсталация, която е обща част, поради което и заплащането на енергията се следва от всеки
етажен собственик.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Начислената топлинна енергия се установява от представените по делото съобщения по
фактури..
Ето защо, исковете са основателни, като реално ползваната топлинна енергия се
установява от заключението на вещото лице по СТЕ и представените от третото лице –
помагач документи, ето защо, възражението на ответната страна, че сумата не е реално
ползвана, е неоснователно – видно от представените документи от третото лице, уредите са
отчитани и в имота е ползвана топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
3
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва. Тук е моментът
да се посочи, че давността за вземането не погасява правото на иск. Същата не се прилага
служебно, ответникът следва да направи възражение в този смисъл. Ето защо, дори и да е
налице погасителна давност, ищецът пак може да претендира вземането, до възражение на
ответника за давност.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация.
Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на 31.5.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
след изтичане на периода, за който се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното
отчетено количество, и изтичане на 45- дни след датата на издаването на фактурата,
настъпва падежът на вземането. За период 5.2018г.-4.2019г., е представена обща фактура.
Видно от заключението на вещото лице, за този период, прогнозното вземане на ищеца
възлиза на общо 1206,68 лева, като съгласно Таблица 3, общо, цялата дължима топлинна
енергия за този отоплителен сезон, след изготвяне на дяловото разпределение, възлиза на
1177,37 лева – по – ниска стойност от претендираната по прогнозни фактури. От тази сума,
ищецът претендира сумата 49,07 лева, видно от вписването в извлечението от счетоводната
система на ищеца, която сума се претендира за период 5.2018г.-4.2019г. Това вземане е в
погасителна давност, изцяло, предвид посочения период, като искът за него, както и , на
основание чл.119 ЗЗД, за сумата 0,78 лева начислена за обезщетение за забава, следва да се
отхвърли.
Относно претенцията на ищеца от 25,28 лева главница по изравнение от фактура от
4
31.8.2019г, същото е извън погасителна давност, поради което се дължи от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането по обща фактура от
31.7.2020г. е за прогнозно начислена енергия. Видно от извлечение от счетоводната система
на ищеца, сумата от 1764,66 лева се претендира за период от 5.2019г до 4.2020г., което е
следващият отоплителен сезон – извън погасителна давност.
С оглед изложеното, искът е основателен за сумата от 2741,87 лева главница за ТЕ за
период от 5.2019г. до 4.2021г., както и сумата от 243,89 лева обезщетение за забава за
период от 15.9.2019г. до 13.5.2022г.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 110,71 лева , от които
сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 60,71 лева държавна
такса.
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 1004,48 лева, от
които 100,92 лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, сумата 400 лева възнаграждение за вещо лице и сумата от 403,56 лева .
От сторените от ищеца разноски , ответникът дължи сумата от 108,89 лева и 987,98
сумата лева.
Ответникът се представлява от особен представител, затова не му се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Й. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на
заявител *** с ЕИК: *** и адрес: ***, сумата 2741,87 лева за период от м. 5.2019г. до
4.2021г.представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с адрес: ***, аб.№ 225592, ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 243,89 лева , представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г., за които по гр.д.№28854/2022г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против Й. Р. П. с ЕГН:
********** и адрес: *** искове за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 28854/2022г. от СРС, 125- ти
състав: за главница за 5.2018г. и 4.2019г. в размер 49,07 лева, / разликата над уважения иск
от 2741,87 лева и пълния предявен размер на иска 2790,94 лева/ , мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 13.05.2022 г, в размер 0,78 лева /разликата над уважения размер на иска
243,89 лева до пълния предявен размер на иска 244,67лева/.
5
ОСЪЖДА Й. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес: ***да заплати на *** ЕИК *** с адрес
*** сторените по делото разноски - 108,89 лева по гр.д.№ 28854/2022г- и 987,98 сумата
лева по гр.д.№ 56419/2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - Техем Сървисиз ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6