Р Е Ш Е Н И Е
№ 563/8.7.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело
№ 582 по описа на съда за 2021 г. |
||
|
|
||
Производството
е по реда на чл. 62, ал. 3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на Д.М.К. ЕГН **********, против Заповед № Л-1314/14.04.2021 г.
на Зам. Главния директор на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.
София, с която е разпоредено превеждането
на жалбоподателя от Затвора – Пловдив
в Затвора – гр. Пазарджик.
В
жалбата се твърди, че постоянния адрес на
жалбоподателя към момента на разпределението му е на територията на гр. Пловдив, което обстоятелство е било известно на
административния орган, поради което с издаването на процесната заповед е
нарушен материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си, по изложените в същата съображения.
Ответната
страна – зам. главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието, в писмено
становище спорва жалбата. Счита, че заповедта е
законосъобразна, постановена в изпълнение на разпоредбите на ЗИНЗС и на Заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, според които осъдените лица
се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на ГДИН, съобразно възможността да изтърпяват наказанието си
най-близко до постоянния си адрес.
Твърди, че удостоверението за постоянен адрес на М. е представено на по- късен
етап и по лична карта, последният все още се води на адреса в гр. Раковски.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от юрк. Р.,
който оспорва жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства с оглед предявените с жалбата оплаквания,
съдът приема следното:
Съгласно представената от Началника на Затвора – Пазарджик справка
са правното положение на лишения от свобода, жалбоподателят изтърпява наказание
лишаване от свобода по присъда на ОС Пловдив, считано от 30.03.2021 г.
Със
Заповед № Л-1314/14.04.2021 г.
на Зам. Главния директор на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.
София, на основание чл. 58 от ЗИНЗС и т. 4.7
от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
Главния директор на ГДИН е разпоредено превеждането на жалбоподателя от Затвора – Пловдив в Затвора – гр. Пазарджик.
Заповедта
е съобщена на жалбоподателя на 19.04.2021
г.
По делото е представена Заповед № Л-919/08.03.2017
г. на Главния директор на ГДИН.
Като
доказателство е прието удостоверение за
постоянен адрес, видно от което, считано от 19.03.2021 г. постоянният адрес на
осъдения е гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 28. Приложена е и молба от
адв. К.Д., вх. № 2511/19.03.2021 г. с която Началника на Затвора Пловдив е
уведомен за промяната в постоянния адрес
на К., който към този момент е с МНО „Задържане под стража“.
Установените
факти налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспорената заповед, в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което производството е
допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
орган съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което представлява валиден
административен акт. Същата обаче се
явява материално незаконосъобразна.
Разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС предвижда
изтърпяването на наказанието от лишения от свобода да се осъществи най-близо до
постоянния му адрес. За разпределението
на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически
общежития е издадена на основание чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН. Видно от т.4.7
от същата заповед /цитирана и в оспорения в настоящото производство
административен акт/, в Затвора Пазарджик се настаняват лишени от свобода от
областите Пазарджик и Пловдив, без Пловдив град и Кърджали.
Категоричните доказателства по делото са в насока, че към
датата на извършеното разпределение, което е сторено със Заповед
№ Л-1314/14.04.2021 г.
на Зам. Главния директор на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.
София, постоянният адрес на жалбоподателя е на територията на
гр. Пловдив. В тази връзка е представеното по делото и неоспорено от страните
удостоверение за постоянен адрес. Следва да се отбележи, че промяната на
постоянния адрес на жалбоподателя е направена още преди по отношение на същия
да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт, с който да му е наложено
наказание. Ето защо, приложима е хипотезата на чл. 142 ал.1 от АПК и
административният орган е следвало да установи съответните факти и
обстоятелства и да приложи материалния закон към датата на издаване на акта. В
случая е следвало да съобрази постоянния адрес на жалбоподателя към датата, на
която е издадена оспорената заповед и след като постоянния адрес на
жалбоподателя е на територията на гр. Пловдив, разпределението на жалбоподателя
на основание т.4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН е било неправилно.
Следвало е да намери приложение разпоредбата на т.4.9 от същата заповед.
Без значение е в случая какъв е бил постоянния адрес на
жалбоподателя към момента на задържането му, тъй като към този момент той не е
имал качеството на осъден, съгл. чл. 58 от ЗИНЗС.
Ето защо, оспорената заповед като материално
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказване на
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, което се
преценява като неоснователно. Разпоредбата, за
присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ
на адвоката се намира в чл. 38, ал. 2 ЗА
и една от кумулативно необходимите предпоставки по този текст е насрещната
страна да е осъдена за разноски, която липсва в настоящия случай./ В този смисъл
например, Определение № 1522 от 30.01.2020 на ВАС по адм. д. 14532/2017 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.К. ЕГН **********, против Заповед № Л-1314/14.04.2021 г.
на Зам. Главния директор на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.
София, с която е разпоредено превеждането
на жалбоподателя от Затвора – Пловдив
в Затвора – гр. Пазарджик.
Решението, съгласно чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС е окончателно.
СЪДИЯ:/п/