РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110110637 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. П. срещу
„* за сумата от 19,00 лева платена на 04.08.2021г. без основание такса
експресно възстановяване на ел. захранване на обект на потребление с
клиентски № * и абонатен № *, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба 08.08.2022 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 03.08.2021г. ответният оператор е преустановил
неправомерно преносна на ел.енергия за обект на потребление в гр.* с
клиентски № *и абонатен № *. Сочи се, че с влязло в сила решение по гр.д. №
12211/2021 г. по описа на ВРС, 46 състав, е осъден ответника да върне
недължимото платена такса за възстановяване на ел. енергия в процесния
обект на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Сочи се, че преустановяването на
преноса е с оглед неизплатено задължение за ел.енергия, начислено по
фактура № */25.06.2021г. след осъществена корекционна процедура.
Поддържа се, че ответната страна не е имала основание да начислява сумата
по корекцията. Позовава се, че самата фактура не е изпратена на потребителя.
Фактурата не е издадена от легитимирано според закона лице, липсва посочен
срок за плащане. Поддържа се, че временното преустановяване на преноса на
ел. енергия не е регламентирано в нормативен акт и в ОУ на оператора.
Евентуално клаузата на чл. 26 от ОУ, в която е уредено основанието за
заплащане на таксата е неравноправна по см. на чл. 143, т.2 и т. 18 от ЗЗП.
Ето защо, заплатена на 04.08.2021г. такса за експресно възстановяване на
електроподаването се явява заплатена без основание.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа иска и се моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „*, в който предявеният иск се признава като основателен.
Предвид признанието на иск намира, че ответното дружество не е дало повод
за завеждане на делото, поради което счита, че не следва да му се възлагат
разноски. Евентуално релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание се моли за отхвърляне на иска, поради
извършеното плащане и се оспорва искането за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявения иск следва ищецът да
установи твърдението си за наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника и плащането на процесната сума 19 лв. към ответника на
посочената от него дата 04.08.2021 г. В тежест на ответника - доставчик, в
условията на пълно и главно доказване, е да установи дължимостта на сумата,
а именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесната
такса за експресно възстановяване на ел. захранването, както и стойността на
разходите за извършване на услугата по възстановяване на ел. захранването.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че че между потребителя
ищеца и ответника е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка
на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия; че сумата 19 лв. е
начислена за експресно възстановяване на захранването /електромер/ в
процесния обект на потребление с клиентски № *и абонатен № **********,
за която сума е издадена фактура фактура № */25.06.2021г. съответно че тази
сума е заплатена от ищеца в полза на ответника на 04.08.2021г., както и че
същата подлежи на връщане от ответника, като платена без основание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Съгласно чл. 37 от ОУ, достъпни на интернет страницата на ответното
дружество и служебно известни на съда, ел. захранването се възстановява,
след като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Съдът намира, че следва да е налице доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени.
В хода на производството ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се направи обоснован извод за предоставяне на
мрежова услуга /възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването
й, както и че действително е извършил такава - възстановил е ел.
захранването на обекта на потребление на абоната. Няма представени
2
доказателства и че в качеството му на абонат ищецът е поискала такова
възстановяване.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза, въз основа на
която се претендира плащане от ответника, е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи на чл.122-124 ЗЕ.
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира
опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения
по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата
неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена в полза на
ответника.
По изложените съображения искът за връщане на заплатената сума от
19 лв. такса за възстановяване на захранването е доказан по основание и
размер.
В хода на процеса с отговора на исковата молба са представени
доказателства за извършено доброволно плащане от ответника на сумата от
19лв., предмет на делото, което плащане не се оспорва от ищцовата страна.
На основание чл.235 от ГПК съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили в хода на производството – в случая погасяване на задължението
чрез извършеното на 08.09.2022 г. плащане.
С оглед изложеното и като съобрази извършеното плащане, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, съдът намира, че в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Това е така, тъй
като с поведението си ответното дружество е станало причина за иницииране
на производството предвид извършеното плащане на дълга след депозиране
на исковата молба. Още повече, не се оспорва, че между страните са водени и
други производства /гр.д. № 12211/2021 г. ВРС/ за този обект с идентичен
предмет за неоснователно платена такса за възстановяване за друг период,
3
поради което ответникът е имал възможност да изпълни задължението си към
абоната преди предявяване на настоящия иск в случай че не оспорва
дължимостта на вземането му. В тази връзка искането на ответника за
възлагане в тежест на ищеца на сторените от него разноски на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК се преценява от съда за неоснователно.
С оглед изложеното в полза на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да плати на ищеца разноски в размер на 50лева за заплатена държавна
такса.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА и разноските за осъществената безплатна адвокатска
защита в полза на адв. П. Т. в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. към датата на
сключване на договора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. *
срещу „ЕЛ*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В*”, за сумата
от 19,00 лева платена на 04.08.2021г. без основание такса експресно
възстановяване на ел. захранване на обект на потребление с клиентски № *и
абонатен № *, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба 08.08.2022 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *”, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. В*, сумата от 50 лева
(петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски за заплатена
държавна такса в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *”, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. Т., л.н. №*, АК- Варна, сумата от 300 лева (триста
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38 ЗА.
Присъдените по решението суми могат да бъдат заплатени по
посочения от ищеца начин – по банкова сметка в
IBAN:BG05CECB979050F5103800, с титуляр адв. П. Т..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
4
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5