РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Силистра, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243400600552 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С присъда №50 от 22.10.2024г. по НЧХД № 217/24г. по описа на
Силистренският районен съд, подсъдимият Д. Н. Д., , ЕГН **********, е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2024 г. в гр. Силистра, в своя лична
публикация в интернет, в администриран от него профил „Ж“ в социалната
мрежа „Фейсбук“, е излъчил видеозапис от частна охранителна камера на
палеж на автомобил, негова собственост, с текст към него – „месец и половина
след явните заплахи, че ще ми се случи случка снощи ми запалиха колата“,
като посочил, че двадесет дни след 15.11.2023 г. бил заплашен с извършване
на посегателство срещу личността и имуществото му от бивш затворник,
лежал за подпалвачество, от името на Т. С. Т., срещу пари, да го „оправи“, „да
му хвръкне къщата“, с което е приписал на Т. С. Т. от гр. Силистра извършване
на престъпление, като клеветата е публично разпространена чрез интернет
пространството, с настъпили тежки последици от нея, поради което и на
основание чл. 148, ал. 2, предложение първо и второ вр. ал.1, т.1 и т.2 НК вр.
чл.147, ал.1 НК и чл.78а, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност
и му налага административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Със същата присъда се ОПРАВДАВА, на основание чл. 304 НПК,
подсъдимия Д. Н. Д. по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1
1
НК, тъй като на 28.01.2024г. в гр. Силистра, в администрирания от него
профил „Ж“ в социалната мрежа „Фейсбук“ в интернет пространството, със
същата публикация не е осъществил състава на престъплението публично
нанесена обида на Т. С. Т. от гр.Силистра.
Подс. Д. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския
ищец Т. С. Т., ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 28.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 400 /четиристотин/ лева по сметка на РС - Силистра,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
като и да заплати на частния тъжител Т. С. Т., ЕГН **********, сумата от 1900
/хиляда и деветстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Въззивното производство е образувано:
1/ по повод на постъпила жалба вх. № 9336/25.10.2024г. по описа на РС
- Силистра от защитника на подсъдимия Д. Н. Д. срещу присъда №50 от
22.10.2024г., постановена по НЧХД №217/2024г. на Силистренски районен
съд, В ЧАСТТА, с която подс. Д. е признат за виновен за престъпление по
чл.148, ал.2, пр.1 и пр.2 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК във вр. чл.147, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв., както и В
ЧАСТТА, с която подс. Д. е осъден да заплати на частния тъжител Т. Т. сумата
от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата и
2/ по повод на постъпила жалба вх. № 9633/05.11.2024г. по описа на РС -
Силистра от повереника на частния тъжител Т. С. Т. срещу присъда №50 от
22.10.2024г., постановена по НЧХД №217/2024г. на Силистренски районен
съд, В ЧАСТТА, с която подс. Д. е признат за невиновен за престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.146, ал.1 от НК.
В жалба вх. № 9336/25.10.2024г. по описа на РС – Силистра се релевират
оплаквания, че присъдата в осъдителната й част е неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните доказателства в хода
на съдебното производство, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
не е можало да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2,
пр.1 и пр.2 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК във вр. чл.147, ал.1 от НК.
С допълнение към жалбата с вх. № 110/10.01.2025г. излага, че в
диспозитива на присъдата първоинстанционния съд е посочил, като
осъществени фактически елементи от състава на престъплението клевета,
които са извън контекста на публикуваното от 28.01.2024г. и с променен
смисъл. От граматическия и смислов израз никъде в прав текст не е написано,
че заплахите към него и осъществения палеж са били извършени от тъжителя
Т.. Същото не е твърдение, а предаване на чутото от него при записания
2
разговор със св. Е. Никъде в текста не се споменава именно тъжителя да е
участвал като извършител в палежа или заплахата. Името на тъжителя се
споменава от лицето, отправило заканите. Във връзка с това счита, че не може
да се упрекне подсъдимият, че е бил недобросъвестен в изнесената
информация, още повече, че е изразено лично мнение, въз основа на чутото
от св. Е.
Излага, че показанията на св. П са последователни и логични и заедно
със заключението по комплексната експертиза водят до безпротиворечивия
извод, че подс. е изложил достоверно случилото се с него и чуто в статията си.
Липсват и твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство, време, място и лице.
Счита, че теоретично не е възможна такава форма на заплаха, чрез
опосредено извършване. Самият тъжител също изключва участие в
изпълнителното Д.ие, посочвайки, че е „съпричастен“ или че е „подбудител“.
Твърди, че не е налице съставомерност на Д.ието с „настъпили тежки
последици от нея“.
Досежно гражданския иск излага съображения, че същият е недопустим,
доколкото е приет за разглеждане извън срока по чл.85, ал.3, пр.2 от НПК. В
евентуалност са изложени твърдения за неяснота как съдът е приел за
основателен предявеният размер, предвид че е налице оправдателна присъда
за едно от престъпленията. Не се констатира и наличие на обусловеност
между инкриминираното Д.ие и здравословното състояние на тъжителя. Моли
за отмяна в обжалваните части и постановяване на нова присъда, с която да се
оправдае подсъдимия да е извършил престъпление, както и да се отхвърли
гражданския иск като неоснователен и недоказан. Моли за потвърждаване в
оправдателната й част.
В жалба вх. № 9633/05.11.2024г. по описа на РС – Силистра се релевират
оплаквания, че присъдата в оправдателната й част е неправилна, което налага
отмяната й в тази част и осъждане на подс. Д. по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр.
чл.146, ал.1 НК.
Възражения по жалбите не са постъпили.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереника на частния тъжител
адв. В. поддържа позицията си относно неправилността на постановения
съдебен акт, в оправдателната му част, като моли съда да отмени присъдата на
първоинстанционня съд в тази част и да постанови друга такава, с която да
признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 146 от
НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д., моли присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна да бъде
потвъръдена в обжалваната от частния тъжител част. Моли за отмяна и
постановяване на оправдателна присъда и по отношение на останалите
обвинения. Излага допълнителни съображения за неправилността на
обжалвания акт, в осъдителната му част.
Подсъдимият пледира невинен.
3
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира
за установено следното:
Първоинстанционният районен съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Д. и частният тъжител Т. Т., двамата живущи в гр.
Силистра, се познавали от около три-четири години преди процесната дата
28.01.2024г., и били в добри отношения.
Подсъдимият бил ангажиран по трудово правоотношение към „Ида
2003“ ЕООД гр. Силистра, представлявано и управлявано от тъжителя, като
трудовият му договор бил прекратен на 15.11.2023г. по взаимно съгласие на
страните. В началото на месец декември 2023г. подс.Д. започнал работа като
отговорник специалист – техническа поддръжка към „Геймпром“ ООД
гр.София. За времето от 04.12.2023г. – 05.12.2023г. бил командирован с негов
колега – св. П в гр.Букуреш, Румъния. На връщане от посочената държава и
вече на територията на Република България подсъдимият получил телефонно
обаждане от лице, което започнало разговора с репликата „Мършо, ще ти
счупя краката!“, което било чуто и от св.П поради включения високоговорител
на мобилния телефон. Подсъдимият, притеснен от репликата, бързо
превключил на слушалка и св.П го чул да пита непознатия събеседник какво е
направил и че като се прибере ще говори с Т. Бил притеснен и уведомил
съпругата си да отиде при родителите си. Друго пред свидетеля не било
казано и той не разбрал кой се е обадил на подс. Д.. След това обаждане
подсъдимият се срещнал със св. С ИЕ – С, който свидетел бил осъждан за
извършени от него палежи и търпял ефективно наложените му наказания в
затвор. След тази среща, на 15.12.2023г., подсъдимият подал жалба в Районна
прокуратура – Силистра, срещу св. Е за това, че се страхува за здравето и
живота си, за семейството и дома си, заради отправени му заплахи от
посочения свидетел. Било образувано ДП № 6/2024г на ОСло при ОП –
Силистра, пр.пр. № 3870 /2023г. на РП – Силистра.
На 28.01.2024 г. в 01.26ч., намиращият се по ул. „И В“ № в гр.Силистра
лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № , собственост на подсъдимия Д., бил
запален. Действията по палежа от страна на лицето - извършител били
записани от поставената от подсъдимия камера за наблюдение. По повод
подаден сигнал на тел. 112 било образувано ДП № 1886 ЗМ-45/2024г. на РУ –
Силистра, пр.пр. № 311/2024г. на РП – Силистра за престъпление по чл. 330,
ал.1 НК.
На 28.01.2024 г. подсъдимият Д. Д. публикувал в администрирания от
него профил „Ж“ в социалната мрежа „Фейсбук“ -
https://www.facebook.com/watch/?v=237864186030559 - текст със следното
съдържание:
„Месец и половина след явните заплахи, че ще ми се случи случка,
4
снощи ми запалиха колата.
Заради досъдебното производство, което се води по заплахата към мен,
до сега нямаше как да дам повече информация и трябваше да мълча, за да не
излезе, че преча на разследването.
След като от месец нямам информация как протича разследването, вече
спокойно мога да напиша, че човекът, които ме заплаши преди месец и
половина, ме заплаши от името на Т. Т., .
Същият ми беше работодател в ЗП "Т. Т." до април 2023г. и собственик
на "Ида 2003", където работих до 15.11.2023г. когато напуснах заради по-
добри условия на труд в друга по-голяма фирма.
20 дни след това започнаха заплахите от страна на един бивш затворник,
които работи за Т.: Забележете - лежал за подпалвачество, понеже е запалил
няколко коли.
Същият ми каза, че е взел пари, за да ме "оправи", "да ми хвръкне
къщата" и т.н. и даже ми поиска 1000 лева да върне капарото взето за главата
ми, понеже ме чувствал като приятел.
Вероятната причина за всичко това е, че вече не допускам политическа
пропаганда в силистренските групи, които администрирам или просто след
като си тръгнах, станах обект на някакви схеми за изкарване на лесни пари от
страна на един хитрец, намерил мекото на хляба и решил да ме подложи с цел
лична облага - примерно пари за нова дограма.
Това е цялата предистория.
Снощи друг човек ми запали колата, можете да го видите на видеото.
Ако го разпознаете или имате информация, моля за съдействие! Споделете
видеото понеже е вероятно и да не е от Силистра. А знаейки докъде се
простират възможностите на някои хора, накрая може даже и да остане
"неизвестен извършител".
Анонимността ви е гарантирана.
Не знам за Темида, но Господ вижда!“
Този текст бил съпроводен от видеозапис със заснет палеж на посочения
автомобил.
На 24 декември 2023г. починала майката на частния тъжител, който
преди появата на процесната публикация, поради здравословни проблеми,
постъпил в болнично заведение от 26.01.2024г. до 30.01.2024г.
На 30.01.2024г. частният тъжител Т. Т. подал до РП – Силистра жалба
срещу настоящия подсъдим Д. Д., в която отразил дословно визираната
публикация, с искане за извършване проверка по случая и предупреждение
към Д. да преустанови противоправните си действия по разгласяване на
клевети и обиди спрямо тъжителя. След извършена проверка от полицейските
органи по пр.пр. № 348/2024г., прокурорът постановил отказ за образуване на
досъдебно производство поради това, че данните сочели на евентуално
престъпление по чл.146 - чл.148 НК, преследващо се по тъжба на пострадалия.
Горните фактически изводи първоинстанционния съд е направил,
вземайки предвид всички събрани в хода на съдебното следствие
5
доказателства, в това число показанията на свидетелите св. С Е, св. В П, св. М
Д, св. Д Н, св. Н Г, обясненията на подсъдимия, както и останалите писмени
доказателства по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК. Същата, без
установяване на нови обстоятелства възприема и настоящият състав на
въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка правилно РС е признал
подс. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, предл.
първо вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК, както и че подс. Д. не е
осъществил от обективна и субективна страна Д.ие по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр.
чл.146, ал.1 НК, поради което е оправдан за това обвинение. РС - Силистра е
изградил вътрешното си убеждение при условията на непосредственост.
Кредитираните от съда доказателства се допълват и подкрепят взаимно,
налице е анализ, като е даден отговор, защо се възприемат конкретни
свидетелски показания, обясненията на подсъдимия и писмените
доказателства.
Изводите на първоинстанционния съд в присъдата се споделят в по-
голямата си част и от настоящата инстанция. Фактическата обстановка е
правилно установена, а правната квалификация на Д.ието – законосъобразна.
Правните изводи, с които РС е достигнал до приемане, че подсъдимият
Д. е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. второ от НК във вр.
чл.147, ал.1 НК, обаче, настоящият състав на въззивния съд намира за
неправилни.
По повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148,
ал.2, предл. първо и второ във вр. ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.147, ал.1 НК:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигряващи
неприкосновенността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за неговата личност.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.
От обективната страна изпълнителното Д.ие при клеветата се изразява
в две форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за дадено
лице или приписване на престъпление другиму. И в двата случая целта на
дееца е злепоставяне на личността на оклеветения пред обществото чрез
засягане на неговата чест и достойнство. При клеветата негативното
въздействие върху личността на засегнатия не произтича пряко и
непосредствено от съдържанието на съобщената информация. Вредните
последици за пострадалия настъпват от възможната промяна на обществената
оценка за неговата личност, т. е. опосредствено.
Между страните не е налице спор, а и от доказателствения материал,
кредитиран от съда по делото, се установи, че на 28.01.2024г. подсъдимият е
публикувал в администриран от него фейсбук профил „Ж” /представен като
„Компания за медии/новини”/ текст, идентичен с посочения в частната тъжба
и в който е посочено името на тъжителя. Спори се дали с извършеното
публикуване на същия, Д.ието по съществото си се субсумира под
разпоредбите, за които е подвигнато обвинение на подс.Д..
6
Според настоящият въззивен състав категорично в случая е осъществен
от обективна страна състава на престъплението клевета, чрез изпълнителното
Д.ие „приписване на престъпление“. В случая Д.ието е конкретизирано. На
първо място подсъдимият е посочил, че лицето, което го е заплашило го е
заплашило от името на Т. Т.. Не се изисква престъплението, което се приписва
да е правно формулирано или напълно индивидуализирано – с оглед на
неговия предмет, време, място на извършване и пр. Напълно достатъчно е
твърденията да съдържат конкретни данни за значимите характеристики на
приписаното престъпление. Дори и сведенията да са общи, достатъчно е
конкретното лице да може да бъде охарактеризирано като престъпник, поради
което това твърдение винаги се отразява отрицателно на доброто му име и
чест.
В случая не се установява твърдението на защитата изведеното в
диспозитива на присъдата да е извън контекста на публикацията, доколкото
смисълът на изнесеното е запазен. Не се споделя и възражението на адв. Д., че
за да се касае за приписване на престъпление, то същото може да бъде
единствено при форма на съучастие – извършителство. Такова изискване
Законодателят не е поставил, за да е налице съставомерност на Д.ието.
Под „приписването на престъпление”, което е частен случай на
„разгласяването на позорни обстоятелства” в практиката се разбира довеждане
до знанието на трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което в действителност той не е извършил. В случая Д.ието е
довършено, тъй като тези твърдения са възприети, узнати от трето лице.
Според разпоредбата на чл. 148, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК на
наказателна отговорност подлежи лице за клевета, нанесена публично,
разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Според
съдебната практика клеветата е нанесена публично, когато клеветническите
твърдения са възприети от множество лица /повече от две -три/, което
безспорно е налице в случая. Налице е квалифициращия елемент и по т. 2 –
клеветата е разпространена „по друг начин”. Законът не дефинира какво има
предвид, но съдебната практика възприема, че това може да бъдат аудио-
визуалните средства за масово осведомяване, в това число интернет. В случая
от значение е клеветническите твърдения да станат достояние на множество
лица.
Що се отнася обаче до обвинението, че от клеветата са настъпили тежки
последици – чл.148, ал.2, предл. второ от НК, то следва да се има предвид, че
тежките последици са неблагоприятни изменения в личността или в
общественото положение на пострадалия, пряко причинени от клеветата, като
в тях не се включва засягането на честта и достойнството му. Такива могат да
бъдат последвал опит за самоубийство, психическо разстройство, развод,
уволнение от работа и др.
Твърденията за влошено здравословно състояние и възникнали
проблеми във връзка с ПП ГЕРБ, които да са в причинно следствена връзка с
извършеното Д.ие, не се доказват от страна на частния тъжител. Наличните
7
писмени доказателства досежно здравословното състояние касае период,
предхождащ Д.ието. Относно твърдението, че е имало многократни
посещения в гр.София, провеждане на срещи и обсъждането възможните
последици за частния тъжител, от една страна и за партията, от друга, в
политически аспект, не са ангажирани доказателства.
С оглед изложените правни и фактически доводи съдът приема, че
поведението на подсъдимия е обективно съставомерно по чл. 148, ал. 2 пр. 1
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, респективно същото е несъставомерно за
повдигнатото обвинение по чл.148, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.1 и 2 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на Д.ието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал, че
довежда до знанието на повече от едно лице неистински обстоятелства, които
уронват доброто име на тъжителя и е искал това.
При този вид престъпление преследвано по тъжба от пострадалото лице
е налице и реверсия на доказателствената тежест, като съгласно разпоредбата
на чл. 147, ал.2 от НК, в тежест на подсъдимият е да докаже верността на
изнесените твърдения и само тогава той би следвало да се освободи от
отговорност и наказание. В този смисъл са Тълкувателно решение № 12/1971
г. на ОСНК /в което се приема, че нормата на чл. 147, ал.2 е приложима при
квалифицираните състави по чл. 148 от НК, като конкретния/, Решение
128/10.03.1973г. по нак. дело №37/73г., II н.о. на ВС, Решение 380/26.07.1976
г. по нак.дело №369/1976г., II н.о. на ВС.
Основателно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че
умисълът за клевета се изключва, когато субектът е уверен в истинността на
разгласяването на позорното обстоятелство или на приписването на
престъпление, но следва тази увереност да е обоснована на обективни
факти /Решение № 47/1991г., III н.о./. За липсата на съзнание е достатъчно
да е била извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията чрез използването на обективно съществуващите и възможни
източници на информация. Или, изнесеното следва да се опира на здрава
обективна основа, да може да бъде подкрепено с доказателства, а не да се
основава на някакви само съмнения, предположения, непроверени данни и
слухове /Ненов И., Наказателно право, особена част, том І, с.434/.
Не е необходимо приписваното престъпление да бъде установено чрез
влязла в сила присъда, за да не е налице престъплението клевета. Не може да
се очаква от подсъдимия да действа като прокурор, нито съдбата му да зависи
от това дали прокуратурата е решила да образува наказателно производство и
да повдигне обвинение срещу лицето, спрямо което са насочени твъденията,
като успее да получи осъдетелна присъда срещу това лице.
Въпреки това в конкретиката на случая в о.с.з. от 22.10.2024г. самият
подсъдим в отговор на въпрос - „Вие убеден ли сте, че заплахите...следват
точно от г-н Т.?“, излага - „Не съм убеден, че г-н Т. е отправил заплахите, но
8
всъщност С Е така ми го представи“. Впоследствие в обясненията на
подсъдимия е изложено и следното: „По-скоро потърсих помощ и от негова
страна по този начин. Надявах се да се свърже с мен и да разберем какво се
случва, и да намерим евентуално има ли виновни, или той по някакъв начин е
набеден от друг човек.”.
Горното обосновава извод, че обстоятелствата, от които се извежда
убедеността на подс. Д. в изложената информация в интернет пространство са
твърдения от подсъдимия за проведени разговори със свидетеля С Е и със
самия тъжител Т. Т.. Съдържанието на същите обаче останаха недоказани в
настоящото производство. Предвид липсата на дадено съгласие от св.Е по
отношение на направения аудиозапис не се установи, че това е разговор
именно с него, още повече същият да е изпратен от частния тъжител.
Действително св. П е присъствал на телефонен разговор, в който са
отправяни заплахи към подсъдимия и в разговора е споменато името „Т“.
Свидетелят обаче не е запознат в детайли, конкретно с кое лице е разговарял
подсъдимия и в каква връзка е споменато името „Т“ и кой е той всъщност.
Това води единствено до голословност на изложените от подсъдимия
твърдения и до клеветнически характер на изнесената информация в
публикацията му, доколкото не доказва извършена проверка относно
верността на данните, а от събраните по делото доказателства не се доказва и
истинността на приписаното престъпление.
Подбудите за извършване на клеветата не са елементи от състава и са от
значение, като обстоятелства при определяне на наказанието. Съставът на
престъплението клевета се осъществява и когато неистинските и позорящи
обстоятелства се изнасят, като слух и съмнение /така, Р № 51/19.02.1980 г.
по н. д. 26/1980 г. ІІ н. о. на ВС/. Според проф. Ненов, без значение е
източникът на разгласените позорни обстоятелства /това важи и за втората
форма на изпълнителното Д.ие-приписване на престъпление/ — дали те се
изнасят като установени от самия деец, като такива, които той е научил от
другиго, или даже като чути само слухове /Ненов И., Наказателно право,
особена част, том І, с.435/.
Тук е мястото да се посочи, че на основание принципа за
непосредственост по чл.18 от НПК, неоснователни са възраженията на защита
за необсъждане от страна на първоинстанционния съд на доказателства,
събрани в хода на други производства.
Не се установяват и твърдените от адв. Д. допуснати съществени
процесуални нарушения, с оглед несъбиране на писмени доказателства към
материалите по делото, а именно анализ на трафични данни. Относимостта на
същите е обоснована с наличието на няколкоктратни телефонни обаждания
между тъжителя и св. Е, с което се оборват твърденията им, че са се познавали
единствено от залата по бокс и нямат извън това комуникация. Същите са без
значение за предмета на доказване по настоящото производство, пораки което
като неотносимо доказателственото искане е оставено без уважение.
В случая съдът съобрази, че са налице предпоставките, предвидени в
9
чл.78а от НК, поради което е налице възможност за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Наказанието на подс. Д. е било правилно индивидуализирано. След като
е съобразил принципите на посочената норма и преценил данните за
личността на подсъдимия РС - Силистра е намерил законосъобразното
определяне административно наказание в размер на 2000лв., което
настоящият състав намира, че не следва да изменя.
По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК.
Въпреки теоретичната възможност за „клевета в обидна форма” /така,
проф. Иван Ненов, „Наказателно право, особена част”, том I, с.435” /, нейното
практическо приложение е силно ограничено. Не се установява да е налице и в
настоящия случай идеална съвкупност на двете престъпления.
Съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в
практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на
същата информация и се обективират с такава цел. Преценката дали същите са
унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не
зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да
се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на
извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети
противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето,
към което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка
относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за
елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част
от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да
било професионално езиково тълкуване или оценка /така Решение № 159 от
19.06.2015 г. по н. д. № 300/2015 г. на ВКС, I н.о., Решение № 453/03.02.2015 г.,
II н.о., наказателно дело № 1615/2014 г., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д.
№ 302/2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №
40/11.04.2018 година, I н.о., дело № 1308 по описа за 2017 г./.
От субективна страна деецът следва да съзнава негативната обществена
оценка, с които са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове, да съзнава, че те ще бъдат възприети от адресата, както и
че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели
това.
Настоящият състав намира, че с оглед изложените правни и фактически
доводи поведението на подсъдимия не е обективно съставомерно по чл.148,
10
ал. 1, т. 1 и т. 2 НК вр. чл.146 НК, доколкото не отговаря на нито едно от
изброените по-горе изисквания.
С оглед всичко изложено и на основание чл. 337, т. 2 и чл. 338 от НПК,
въззивният състав на съда намира, че следва да измени Присъда №
50/22.10.2024г. по НЧХД №217/2024г. по описа на Силистренския районен
съд, в наказателната част, по обвинението, че от престъплението са настъпили
тежки последици. В останалата наказателна част присъдата следва да се
потвърди.
По предявения граждански иск:
Предявен е граждански иск от Т. С. Т. против подсъдимия Д. Н. Д. за
сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
28.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Като неоснователно съдът оценява възражението на защитника адв. Д.
досежно недопустимостта на гражданския иск. Това е така, предвид това, че
съгласно чл.85, ал.3 от НПК гражданският иск се предявява най-късно до
започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В случая
същият е предявен своевременно, още с подаване на частната тъжба.
Съдът в настоящия си състав счита, че предявеният граждански е
доказан безспорно по своето основание. Това е така, тъй като от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият
Д. е извършил Д.ието описано по – горе по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2
вр. чл. 147, ал. 1 от НК по отношение на гражданския ищец, с което му
причинил неимуществени вреди.
Относно основателността на претенцията по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за
причинени неимуществени вреди от подсъдимия следва да се има предвид, че
размерът на обезщетението следва да се определели по справедливост.
Освен това при определяне размера на обезщетението е необходимо да
се отчете преживяното от ищеца при узнаване на обстоятелствата, при които
са били разпространени неверните престъпни обстоятелства по отношение на
частния тъжител, като се има предвид, че се касае за обществено позната за
гр.Силистра личност, с оглед това, че е областен координатор на ПП ГЕРБ и
член на изпълнителната комисия на националното ръководство на ГЕРБ.
Въззивният състав на съда приема, че действително е било засегнато
името на частния тъжител, завоювано в обществото, по начин, че то се
унизява, като Д.ието е повлияло отрицателно на обществената оценка за него,
която то получава в средата, в която работи и живее.
При тази установеност съдът приема, че гражданският иск е
основателен до размер на шест хиляди лева. С посочените размери на
обезщетението съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда, респективно за спазен принципът за справедливост по чл. 52
ЗЗД. За горницата исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Горното обосновава присъдата на първоинстанционния съд да бъде
11
изменена в гражданската част, като присъденото обезщетение бъде намалено
до размер от 6000лв.
По аргумент от чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител и граждански ищец Т. направените разноски за
повереник пред въззивната инстанция в размер на 250лв.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК Присъда №
50/22.10.2024г. по НЧХД №217/2024г. по описа на Силистренския районен съд
в наказателната й част, В ЧАСТТА, с която Д. Н. Д., ЕГН ********** е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. второ
от НК във вр. чл.147, ал.1 НК и е осъден от клеветата да са настъпили тежки
последици, поради което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение за
извършено престъпление досежно обвинението по чл. 148, ал. 2, предл. второ
от НК, на основание чл.304 НПК, както и
ИЗМЕНЯ Присъда № 50/22.10.2024г. по НЧХД №217/2024г. по описа на
Силистренския районен съд в гражданската й част, като НАМАЛЯВА
размера на присъденото на частния тъжител и граждански ищец Т. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 2, предложение първо вр. ал.1, т.1 и т.2 НК вр.
чл.147, ал.1 НК от 10 000лв. на 6000лв. /шест хиляди лева/, като
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата над 6000 лв. до предявения размер
от 10000лв., като недоказан.
ИЗМЕНЯ присъдата, В ЧАСТТА за разноските, като НАМАЛЯВА
размера на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от
400 лв. на 240лв. /двеста и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра
ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и граждански ищец Т. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща направените разноски за повереник пред въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12