№ 282
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Г.М. против Наказателно постановление № 356/08.03.2021 г., издадено
от Г.А.Т. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за
нарушение за по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва
приетата за установена фактическа обстановка и извода на наказващия орган
за незаплатена тол такса за използването на участък от платената пътна
мрежа. Поддържа, че пътното превозно средство е оборудвано с бордно
устройство, при което изминатите километри, за които се дължи пътна такса,
се отчитат и заплащат в края на месеца. Оспорва годността на използваното за
установяване на нарушението автоматизирано техническо средство. Взема
становище да съществува противоречие при определянето на мястото на
извършване на нарушението в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в наказателното постановление. Твърди още АУАН и
НП да не са издадени от лица, притежаващи необходимата материална
компетентност. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на
административно нарушение. С молба с вх. № 26368/21.05.2021 г. (лист 30 от
делото) и с вх. № 39455/15.07.2021 г. (лист 44 от делото) поддържа жалбата. В
1
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 16942/07.04.2021
г., с което изпраща материалите по преписката, моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от *** И.В., с
пълномощно по делото, който пледира от събраните по делото
доказателствени материали по категоричен начин да се установява
извършеното административно нарушение. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Й. Г. Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.03.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 24.03.2021 г. и приета с входящ номер от 25.03.2021 г., поради
което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.10.2020 г. в 21:13 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина
пристигнал влекач с марка и модел „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с рег. № ***,
с обща технически допустима максимална маса 18 тона, управляван от
жалбоподателя Й. Г. Н..
Електронната система за събиране на пътни такси отчела, че на
16.10.2020 г. в 14:36 часа същото пътно превозно средство се движило по
автомагистрала А1, на км 107+663 в посока нарастващ километър, без да има
заплатена пътна такса за изминато разстояние. Посоченият пътен участък
попадал в обхвата на платената пътна мрежа и за използването му се
събирала тол такса. За това деяние Електронната система за събиране на
пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ОТ ЗДвП с номер на
нарушението B1CD7D4B34A45B42E053031F160AEBF2.
Влекачът с рег. № *** бил оборудван с бордово устройство модел OBU-
5310-01 със сериен номер ***, което функционирало включително и към
14:36 часа на 16.10.2020 г., когато превозното средство се движило по км
107+663 от път автомагистрала А1. Към този момент влекачът, който бил с 2
2
оси, се движил с прикачено към него ремарке с 3 оси. Въпреки това
бордовото устройство подавало данни за движение на пътно превозно
средство само с 2 оси. Поради разликата между данните от бордовото
устройство за броя на осите и тези, с които реално се движило превозното
средство, Електронната система за събиране на пътни такси отчела
движението на влекача като нарушение. Към генерирания доклад били
приложени и статични изображения във вид на снимков материал.
На 17.10.2020 г. свид. В.И.Д. – ***, постъпила на смяна на ***.
Отстъпващата смяна й предала случая на констатираната от Електронната
система по чл. 167а от ЗДвП нередовност с влекача с рег. № ***.
Свидетелката Д., след като се убедила, че Електронната система за събиране
на пътни такси сигнализира нередовност на конкретното превозно средство,
приела, че трябва да има незаплатена такса. На същата дата свид. Д.
съставила акт за установяване на административно нарушение против
жалбоподателя Н., в негово присъствие и в присъствието на свид. И.А.Д..
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Н. възразил, че
използва бордово устройство, което отчита и предава информацията за
навлизането, движението по и напускането на платената пътна мрежа, но не
му било обяснено защо въпреки това в акта се приема, че пътната такса за
изминато разстояние не е заплатена.
Жалбоподателят подал писмо възражение против съставения му АУАН,
което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите В.И.Д. (лист 52 от делото) и И.А.Д. (лист 62-63 от
делото), както и от писмените доказателства: Квитанция за платени пътни
такси № 38185659 от 17.10.2020 г.; Контролен лист №
20BG005804X38185659; Приемо-предавателен протокол на бордови
устройства № ********** от 08.04.2020 г.; доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с
№ B1CD7D4B34A45B42E053031F160AEBF2, ведно с 2 броя статични
изображения към него; справка от Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от МВР (лист 16-17 от делото);
становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ при Национално тол управление (лист 20-21 от делото);
отчетен график за присъствие на служителите в МП Калотина четвърто звено
по работни места и режими на работа за месец октомври 2020 г. (лист 40 от
делото); Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на вр.и.д. председател на
Управителния съвет на Агенция „ПИ“ (лист 24 от делото); Заповед № ЗАМ-
332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“; Заповед №
РД-11-167/08.02.2021 г. на председател на Управителния съвет на Агенция
3
„ПИ“; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1536/04.01.2019
г. на директора на Агенция „Митници“ (лист 56 от делото). В така събраните
и проверени по делото доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, приета от съда, поради което и не се
налага по-детайлното им обсъждане.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
действително на посочените в НП време и място е извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. От доклада по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП и приложения към него снимков материал се
установяват датата и мястото на извършеното нарушение – 16.10.2020 г. в
14:36 часа по автомагистрала А1, км 107+663 в посока нарастващ километър;
регистрационният номер на превозното средство – ***; както и броят на осите
– 5. Докладът генерира и конкретна причина, поради която е отчел резултат
„липса на тол такса“. Установява се по делото, че в случая тази причина е
грешно плащане, като превозното средство има бордово устройство, но
платената категория е по-малка от измерената. Доказателствата сочат, че
действително макар влекачът да е бил снабден с бордово устройство и за
последното да не се установява в някой момент да е преустановило
подаването на данни, то въпреки това от правна страна не е било надлежно
изпълнено задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за установяване на
изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата. Това е
така, тъй като бордовото устройство е отчитало данни за движение на ППС с
2 оси, когато в действителност към влекача е имало прикачено ремарке с още
3 оси и така общият брой на осите е бил 5. Последното обстоятелство обаче
не е било отчитано в подаваните данни от бордовото устройство. Това
обстоятелство определя извода за доказано от обективна страна деяние по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в хода на административнонаказателния
процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което по
недопустим и неоправдан начин е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и същевременно не може да се санира едва на етапа на
обжалване на наказателното постановление пред съд, поради което
наказателното постановление трябва да бъде отменено. Това нарушение се
изразява в описаните различни деяния от фактическа страна в АУАН и в
наказателното постановление. Действително от правна страна и в двата акта е
описано деяние, което се квалифицира като нарушение по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП. От фактическа страна обаче в двата акта е прието, че това нарушение е
осъществено по различен начин, тоест различен е обемът на фактите в АУАН
и в НП, които описват поведението на жалбоподателя, с което е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол
4
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 /Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, наричана в мотивите на
решението Наредбата/, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от
ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол
такси. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налични бордови устройства
в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически
изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите
на подаване на декларирани тол данни, като данните за таксуване, генерирани
от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането,
движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на
пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на
Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния изискуем формат и с
необходимото съдържание.
Следователно при така уредената правна регламентация на режима за
изчисляване и заплащане на таксата за изминато разстояние от пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /тол такса/ се установява, че
правният резултат – използване на платената пътна мрежа без надлежно
установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП, може да се дължи на
осъществяването на различни факти от обективна страна – изначално
незаплащане на тол такса, при което е налице пълна пасивност на дееца, но
така също и извършено плащане, при което има допусната грешка в
декларираните тол данни от бордовото устройство или в регистрационния
номер при закупуване на маршрутна карта. Кои са конкретните фактически
обстоятелства, които са довели до този неправомерен резултат, не е
ирелевантно по делото, напротив – те представляват основния предмет на
доказване, тъй като това е и изпълнителното деяние на нарушението
/конкретното поведение на водача, за което са налага санкцията/. На първо
място тук следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на нарушението
не е незаплащане на тол такса, а:
използване на участък от платената пътна мрежа, съчетано с
неустановяване на изминатото разстояние от ползвания път и по предвидения
за това ред или съчетано с незакупуване на маршрутна карта.
В конкретния случай и след анализ на събраните и проверени по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
фактическата обстановка е правилно установено в наказателното
постановление, но не е и в акта за установяване на нарушението. Доказва се,
5
че жалбоподателят е ползвал описания в НП участък от платената пътна
мрежа, но както основателно възразява в жалбата, е предприел и конкретни
действия за установяване на действителното изминато разстояние – влекачът
е бил снабден с бордно устройство. Това е допустим ред за изпълнение на
отчетното задължение съгласно чл. 12, ал. 1 вр. с чл. 13 от Наредбата.
Причината, поради която движението на влекача МАН с рег. № *** въпреки
това е регистрирано като нарушение от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а от ЗДвП, е, тъй като подадената тол декларация е за
влекач с 2 оси, докато платената пътна мрежа реално е използвана от влекач с
2 оси, но и с прикачено към него ремарке с 3 оси. В тази връзка съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП дължимата такса за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя
на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Следователно декларираните тол данни от бордовото
устройство, използвано от процесното МПС, са съдържали информация за
превозно средство с 2 оси, когато действителният брой на осите е 5. По този
начин независимо от наличното бордово устройство данните за таксуване,
генерирани от него, не са позволявали надлежно изчисляване на дължимата
такса поради неправилно декларирания брой на осите.
Изяснените в предходния абзац обстоятелства очертават какво
действително се е случило от фактическа страна и поради каква причина
деянието е отчетено като нарушение дори и при налично и функциониращо
бордово устройство. Съдът обаче констатира, че тази фактическа обстановка е
установена за пръв път едва с наказателното постановление. Последното не
представлява акт, с който се поставя началото на процеса и се определя
предмета на доказване. Напротив, то представлява произнасянето по
същество за това дали е извършено от обективна страна и дали е виновно от
субективна страна това деяние, което е описано в АУАН и за което вече е
започнал да се води процесът.
Изследвайки описанието на нарушението, което е направено в АУАН,
съдът констатира, че в него липсват твърдения за обстоятелствата, които се
явяват решаващи, за да се приеме, че деянието е съставомерно нарушение.
Изцяло е игнориран фактът, че превозното средство е снабдено с
функциониращо бордово устройство. По този начин, ако не бяха направените
едва с НП допълнения при описанието от фактическа страна, напълно неясно
би останало защо това деяние е счетено за нарушение. Прави впечатление, че
в подробното и обосновано НП, съдържащо описание в обем от 4 страници,
наказващият орган веднъж е използвал открояващ се, по-тъмен шрифт,
акцентиращ внимание върху конкретна фраза, за да подчертае нейното
водещо значение – на страница трета, абзац пети за думите: „броя на осите“.
Съдът изцяло подкрепя становището, че за делото водещо значение има броят
на осите и по-конкретно разминаването между подаваната информация за 2
оси и реално движещото се ППС с общо 5 оси. Рязко контрастира
6
съдържанието на АУАН, в което въпросът за броя на осите отново е изцяло
игнориран. Видно от абзац първи, за това обстоятелство актосъставителят е
посочил „оси…“ и изцяло се е дезинтересирал от установяването му. В
АУАН поведението, прието за изпълнително деяние, е незаплащане на такса
по чл. 10 ал. 1, т. 2 от ЗП. Така записаното обаче кореспондира на изначална
липса на закупена маршрутна карта, както и липса на функциониращо
бордово устройство, което да подава необходимите за таксуването данни.
Действителната фактическа обстановка, както беше изяснено, обаче е друга –
налично и функциониращо бордово устройство, при което има неправилно
декларирани данни, които са от значение за определянето на дължимата такса
за изминато разстояние.
Непълнотата в описанието на нарушението в АУАН е категорично
доказана, но за делото важно е да бъде изяснено защо този недостатък се цени
от съда за съществен, а нередовността за неотстранима по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Изхождайки от позицията на жалбоподателя, когато той пристига
на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина, му е съставен АУАН,
в който се твърди, че използва участък от платената пътна мрежа, без да е
заплатил таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Повече от разбираемо е, че при
така формулиране на обвинението жалбоподателят е изразил несъгласие, тъй
като както основателно се посочва в жалбата, заплащането на дължимата
такса не е било извършвано предварително /както например при използването
на маршрутна карта/, а данните за навлизането, движението по или
напускането на платената пътна мрежа са отчитани и подавани от бордовото
устройство, с което влекачът е бил снабден и което е функционирало, а
таксите са заплащани на края на месеца. При връчването на акта
жалбоподателят по никакъв начин не е уведомен, че фактът на използваното
бордово устройство и на спазвания дотогава режим на отчитане на дължимите
такси в края на месеца е съобразен от системата по чл. 167а от ЗДвП. Всеки
непредубеден читател на АУАН би помислил, че той е съставен поради това,
че жалбоподателят не е заплатил предварително таксата за ползването на
част от платената пътна мрежа. На това обвинение Н. е противопоставил
напълно адекватното възражение, че заплащането се извършва въз основа на
събраните и генерирани от бордовото устройство тол данни. От
съдържанието на АУАН обаче водачът не би могъл да разбере, че
нарушението се изразява в разминаване между подаваните данни от иначе
функциониращото бордово устройство и реалния брой на осите.
Изводът за същественото ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя от това непълно и неясно описание на нарушението в АУАН
следва от разпоредбата на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. С посоченото правило за
поведение се регламентира правото на нарушителя да се освободи от
понасянето на административнонаказателна отговорност със заплащането на
компенсаторна такса, при което наказателно постановление не се издава.
Съдът намира, че ако жалбоподателят беше уведомен с акта за
действителните параметри на деянието от фактическа страна, а именно че
7
нарушението се дължи не на липсата на предварително заплащане на тол
такса, а на допусната грешка в декларираните данни, то той би могъл да
направи различен избор и да реши да се възползва от правото си по чл. 189е,
ал. 5 от ЗДвП. При всяко положение на нарушителя следва да бъде осигурена
възможност да упражни това си право. Настоящият съдебен състав счита, че в
процесния казус на жалбоподателя Н. е предоставена само привидна и чисто
формална, а не реална възможност да отблъсне понасянето на отговорността.
Видно от материалите по делото е, че при цялото си пребиваване на ГКПП
Калотина жалбоподателят така и не е разбрал, че не се санкционира поради
липса на плащане или на неработещо бордово устройство. Възраженията,
които е направил, са именно за наличие на бордово устройство, което ясно
сочи, че с това той е считал за надлежно изпълнено задължението му за
установяване на изминатото разстояние. Убеден в правотата си, напълно
логично жалбоподателят е отказал да заплати компенсаторна такса, а когато
по-късно е получил наказателното постановление, едва тогава е узнал
действителните фактически обстоятелства. Несподелим е довод, че
незнанието на жалбоподателя за разминаването между декларирани и
фактически данни следва да остане в негова тежест. Това е така, защото
задължението да бъде описано нарушението е на актосъставителя, а
предназначението на АУАН е именно да позволи на нарушителя да разбере
какво деяние е прието за нарушение. В случая в АУАН не се съдържат
никакви твърдения за неправилно декларирани тол данни от бордовото
устройство, за разминаване между подаваните тол данни и действителния
брой на осите, както и въобще какъв е бил броят на осите. Липсва правно
основание от нарушителя да се изисква сам да узнава или да предполага
каква е била волята на актосъставителя. В резултат жалбоподателят
неправомерно е бил лишен от възможността да направи информиран избор,
който да почива на всички относими обстоятелства за преценката дали
действително е извършил нарушение, за да прецени и дали да се възползва от
правото си по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. Когато тези значими обстоятелства са
реално доведени до знанието му с НП, той вече не е могъл да предприеме
действия за отблъскването на отговорността. По този начин жалбоподателят
Н. е лишен от важен елемент от общото си право на защита.
Същественият характер на нарушението се установява при съобразяване
и на следното обстоятелство – за да може съдът да приеме, че от правната
страна има извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, то на първо
място следва да приеме, че от фактическа страна управляваното ППС е с
общо 5 оси, а декларираните тол данни са за ППС с 2 оси. Такива
обстоятелства обаче не са описани никъде в обстоятелствената част на
АУАН. Вместо това, както беше изяснено, в акта относно броя на осите е
оставено многоточие и няма вписан никакъв брой. Това означава, че съдът
трябва да приеме нови фактически обстоятелства, които не са надлежно и
своевременно предявени на жалбоподателя. Макар разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН да дава възможност за издаване на НП и при нередовност в акта, то
8
трайна и последователна е съдебната практика по приложението на това
правило, че не всяка нередовност в АУАН може да бъде санирана по
посочения ред. По-конкретно разпоредбата е неприложима относно времето,
мястото, начина на извършване на нарушението и неговия автор. Така
например по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН може да се санира нередовност, изразена в
непосочване на точен адрес или дата на раждане на свидетелите или
неосигуряването на необходимия брой свидетели при липса на лица,
присъствали при извършването или установяването на нарушението. Да се
приеме обаче, че с НП за пръв път може да се установява времето, мястото
или начина на извършване на нарушението, напълно би обезсмислило
предхождащия етап по установяване на нарушението и своеобразното
повдигане и предявяване на административно обвинение. Все в тази връзка не
може да се сподели становище, че какъв е броят на осите – декларираните и
реалният брой на управляваното ППС, както и имало ли е разлика между тях,
е странично или несъществено обстоятелство по делото. Както е видно и от
съдържанието на наказателното постановление, в действителност това се
явява обстоятелството, чието установяване по делото има водещо значение
както за разкриване на обективната истина, така и за да може установените
факти да бъдат правилно подведени под материалноправните норми. Макар
да следва да бъде положително оценена проявената активност от
административнонаказващия орган при упражняване на правомощието си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да разследва спорните обстоятелства и в крайна сметка
да достигне до разкриване на действителната фактическа обстановка, то това
не заличава дефицитите при описанието на нарушението в АУАН.
Наказващият орган за пръв път с наказателното постановление е въвел в
процеса фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По този
начин той съществено се е отклонил от позицията си в процеса на независим
арбитър, който да се произнесе по такова обвинение от фактическа страна,
каквото е описано в АУАН, а вместо това е решил да домотивира акта и да
допълва описанието на нарушението с нови факти относно признаците от
състава на нарушението, с каквото правомощие не разполага - така Решение
№ 2447 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3038/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. Ако съдът възприеме за доказани
единствено фактите, описани в АУАН, то такова деяние от фактическа
страна не се явява административно нарушение от правна страна. Фактът, че
жалбоподателят предварително не е заплатил тол такса, не води до
автоматичен извод за извършено нарушение поради изяснените по-горе
различни способи за отчитане на дължимата такса за изминато разстояние.
Деянието, което е описано в АУАН, се оборва като административно
нарушение от доказания факт на функциониращо бордово устройство. Едва
след съобразяване на допълнително въведените за пръв път с НП
обстоятелства може да се установи извършването на съставомерно деяние.
Разпитът на актосъставителя в съдебно заседание затвърждава извода, че
към момента на съставяне на АУАН последният не е бил наясно каква точно е
9
причината Електронната система за събиране на пътни такси да отчете
движението на процесния влекач МАН с рег. № *** като нарушение.
Свидетелката Д. сочи, че превозното средство е спряно от служители от
предходната смяна, като тя единствено е съставила акта, тъй като в системата
е светнала червена светлина, което означавало, че „има нещо, което не е
платено“. От показанията на свидетелката обаче така и не се доказа до
момента на съставянето на АУАН тя да е установила какво е това нещо, което
не е платено. Съдът намира, че актосъставителят е подходил дотолкова
формално и повърхностно към задълженията си, че дейността по съставяне на
АУАН е принизена до констатирането от съответния служител на подаване на
зелена или червена светлина от Електронната система. Следва да се напомни,
че актосъставителят има задължение да изследва спорните обстоятелства, да
установи обективната истина и да предяви на дееца едно ясно и конкретно
административно обвинение, срещу което той да може да се защитава. За тази
цел процесуалният закон е предоставил тримесечен срок от откриването на
нарушителя. По никакъв начин съдът не поставя завишени или неизпълними
изисквания относно описанието на нарушението. От изготвения доклад по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП се установява, че още в него ясно и конкретно е
записана причина, поради която Електронната система за събиране на пътни
такси е отчела движението на влекача като нарушение. Ако тази констатация
беше преписана в акта за установяване на нарушението, то на жалбоподателя
щеше да бъде съобщен нужният обем информация, за да узнае фактическата
рамка на деянието и да може да се защитава в пълнота. В доклада е посочено,
че ППС има бордово устройство, но платената категория е по-малка от
измерена, което е различно от оскъдното и непълното описание, направено в
АУАН. В случаи като процесния изискването за надлежно описание на
релевантните факти има и допълнително значение с оглед обезпечаване
възможността нарушителят да се възползва от изрично признатото си право
по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. Дефицитът на установени от актосъставителя
факти е приел следния облик в АУАН „не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т.2 от Закона за пътищата“, което представлява преработеното възприятие на
актосъставителя, за това че „има нещо, което не е платено“. Настоящият
съдебен състав приема, че направеното описание на нарушението в АУАН е
непълно и опорочено, като по този начин е препятствана и възможността на
жалбоподателя, след като се запознае с всички относими факти, да направи
информиран избор дали да упражни правото си по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП,
което би довело до отпадане на административнонаказателната му
отговорност. Така допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя Н. в качеството му на водач на пътното превозно
средство, с което е извършено нарушението. По делото е установено, че той е
притежавал качеството водач към 17.10.2020 г. в 21:13 часа. При
доказателствена тежест върху административнонаказващия орган не са
10
ангажирани никакви доказателства за това, че същото лице е управлявало
влекача и на датата на нарушението – 16.10.2020 г. в 14:36 часа, която е
различна от датата на проверката.
По гореизложените съображения съдът намира, че макар по делото да се
установява осъществено деяние по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, то въпреки това
предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, изразило се в
липса на надлежно описание на нарушението в АУАН, жалбата е
основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
което то трябва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е
направил искане за овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказал
извършването на такива. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски - до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 356/08.03.2021 г., издадено от
Г.А.Т. – ***, с което на Й. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева за нарушение за по чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11