№ 1362
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Я М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от М.Я М. ЗАПРЯНОВА Гражданско
дело № 20221110143768 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: М. К. Д. чрез законен представител К. П. Д. – редовно призована, явява се
законния представител с от адв. *** и адв. В. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: К. В. Д. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: В. П. П. – редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Т. с
пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ц. Н. Г. – редовно призован, явява се лично.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ да се даде ход на делото
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ
ОПРЕЕЛИ:
ПРИЕМА проекта за доклад за окончателен.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към изслушване на СМЕ.
Сне самоличността на вещото лице
Ц. Н. Г. – 56 г., неосъждан, без дела и родство със страните
Вещото лице е предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Представил съм заключение в срок, което поддържам.
АДВ. ***: бихте ли могли да дадете по-ясни данни за наличието на травма на детето?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: налична е травма на детето. На базата на представените медицински
документи – това е съдебно-медицинското описание е отразено какъв е вида на увреждането
– охлузване и кръвонасядане в седалищната област. Ако има други медицински документи,
например от Пирогов, каквито не бяха представени до момента, в който се запознавах с
делото, може да се прецезират някои изводи по отношение на самото увреждане.
СЪДЪТ констатира, че по делото са налични два броя Съдебни удостоверения, които не са
получени от ищеца.
ВРЪЧИ удостоверенията на ищеца.
АДВ. ***: ще помоля да ни дадете възможност след събиране на доказателствата съгласно
Съдебните удостоверения да ни дадете възможност да направим допълнителни искания към
експертизата и да зададем допълнителни въпроси.
АДВ. Т.: нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. ***: охлузванията дали биха могли да бъдат причинени от нападение на куче и от
ухапване от куче.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: аз съм го написал в заключението, че травматичното увреждане, което е
описано, въз основа на наличното описание, говори за въздействие на тъп предмет с
ограничена площ на контактната повърхост и ръб на контактната повърхност. Такива
травматични въздействия могат да се нанесат от куче – от лапата му или от зъб, но ако се
касае за захапване от куче самият факт на центростремителното действие спрямо
седалището, т.е. захапката предполага притискане, следва да се очаква и в
противоположната страна на седалището наличие на травматично въздействие. При
кучешката захапка има и отпечатъци най-често от останалите части на съзъбието на кучето
и травматичните увреждания не се свеждат и много рядко се свеждат до едно на ограничена
площ. Не мога да приема категорично или въобще да приема, че се касае именно захпване от
куче. Теоретично е възможно да е получено от друга част на кучето - нокът или от нещо
друго. Травмата е описана по този начин в съдебно-медицинското свидетелство. Няма други
документи.
АДВ. ***: поддържам искането за допълнителни въпроси след приемане на документацията
от Пирогов.
АДВ. П.: можете ли да кажете, че травмата е била получена по друг начин, да речем при
съприкосновение с някаква друга повърхност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: теоретично е възможно да се получи и по друг начин, аз съм го посочил
това нещо.
СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението към СМЕ.
На вещото лице да се изплати възнаграждение, съобразно внесения депозит. Издадоха се 3
броя РКО – 2 от по 100 лева и 1 от 200 лева.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне самоличността на свидетелите на ищеца
Ц.А ИЛИЕВА *** – 46 г., майка ищцата, без дела със страните.
*** – 42 г., без дела и родство със страните.
Сне самоличността на свидетелите на ответника.
*** К.ОВА Д.А - 19 г., дъщеря на ответника К. Д., без дела със страните.
*** – 51 г., без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по
чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ обещаха да кажат истината.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелката ***.
ИЗВЕДЕ останалите свидетели от залата.
АДВ. ***: бихте ли ни разказали какво се е случило на 12.02.2022 г. Спомняте ли си?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: желая да свидетелствам. Да, спомням си. Беше събота, слънчево
време. Излязохме с приятели и с децата им да поиграят в Южния парк. Те бяха на голямата
поляна и отнякъде тръгна мълва, че е изпуснато куче, което е агресивно. В този момент, в
който чух, извиках детето си да дойде при мен. Тя беше на средата на поляната. Тя тръгна да
тича към мен, и в момента в който тръгна да тича към мен, изведнъж се появи куче, което я
захапа отзад за дупето. Докато се доближавах до нея, видях как кучето се обърна и захапа
още няколко деца, включително едното го превъртя във въздуха. Настана голяма суматоха,
имаше ужасно много хора в парка. Всичките спряхме да се движим. Бяха много стресирани.
Голяма част от присъстващите мъже там се опитаха да се организират, за да хванат и да
спрат кучето. Доколкото разбрах, а след това и видях, собственикът се опита да избяга. След
като кучето нямаше нито каишка, нито намордник, някой от родителите се беше обадил на
полиция и на Бърза помощ. Пристигнаха две патрулки, включително и линейка. Повечето от
мъжете се опитаха да се саморазправят със собственика на кучето, като единият попита
собственика - защо е довел такова агресивно куче в Южния парк и защо то е без намордник.
Собственикът отговори, че кучето имало проблем и са го довели да свиква с деца. Едната от
майките на потърпевшото дете, което буквално литна във въздуха и имаше огромна рана,
почнаха да преглеждат децата, съответно и давахме показания, след което ги откараха в
Пирогов. Доколкото знам на детето е направен пълен преглед, промита е раната. Мъжът ми
няколко пъти се наложи да ходи да дава показания в полицията. Аз бях през цялото време с
3
детето, докато я качиха в линейката, защото трябваше да я успокоявам, тя плачеше,
трепереше. И оттам настъпи големият кошмар за нас, защото ми се наложи три месеца да
спя с нея, да я успокоявам. Тя бълнуваше всяка вечер, включително имахме обаждане от
класния ръководител, който обясняваше, че детето е нервно и неспокойно, става
непрекъснато и поглежда назад. Трудно й беше да ходи на училище пеша, въпреки, че
училището беше близо да нас, защото тя непрекъснато се обръща назад, за да види дали
нещо няма да се случи, наложи се да посещаваме психолог в продължение на няколко пъти.
Посъветваха ни да сме спокойни и да говорим с нея. Тя отказваше да излиза първоначално,
не искаше да ходи в Южния парк. Правихме опити да я водим на други места, трябваше да
минат няколко месеца, за да може вече спокойно да влезем в парка. Съответно тя не се
отлепваше от нас, отказваше много, много да играе с децата, не знаеше дали няма нещо да се
случи. Стресът й беше огромен, както и на нас самите. Това неспокойствие го свъзвам с
този инцидент. Тя е израстнала в Южния парк и никога не сме имали проблеми. Имахме
намерение ние самите в къщи сме говорили, че искаме да вземем куче.
Кучето беше около метър високо, голямо куче в светло кафявата гама. Доста агресивно,
дори когато му сложиха намордника, собственикът беше с едно момиченце до него, кучето
беше изключително неспокойно и се опитваше да се измъкне от каишката и от намордника.
АДВ. ***: бихте ли казали дали и колко предполагаемо деца са пострадали от инцидента и
дали самият инцидент е отразен широкомедийно?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: мисля, че бяха поне четири деца, които нахапа. Преди това, обаче не
знам дали е успяло да нахапе някое от децата. Вечерта бяхме шокирани, че собственикът,
който даде интервю каза, че децата не са нахапани, а просто са били бутнати от кучето. Аз
видях как я захапа. Тя тичаше срещу мен и то я нападна отзад и я захапа. След това кучето
се обърна и започна да хапе другите деца едно след друго.
АДВ. В.: можете ли да кажете, в коя част на Южния парк? Това място определено ли е за
свободен повод на кучета?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: от към входа на Витошка, където са фонтаните. Тази голямата,
кръглата, поляна. Това място не е определено за свободен повод на кучета. Има две
обособени места, които са с ограждения за кучета, но явно там има хора, които не
съобразяват, че има деца, които играят и движещи се хора, не само деца, и съществува
опасност те да бъдат нахапани от кучета.
АДВ. В.: Собственикът колко време се появи след инцидента?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: собственикът се опита да избяга, в същото време се опитваше явно и
да си хване кучето. Благодарение на една група мъже, които явно застанаха в различните
посоки, за да могат да го озаптят и да го хванат. Чак тогава той успя да го хване и да му
сложи повода, а самия намордник, мисля че го сложиха, когато дойде полицията.
АДВ. В.: можете ли да разкажете – след инцидента какви действия предприехте, дъщеря
Ви къде беше отведена, какви, ако е имало такива, медицински услуги са предприети.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: тя беше отведена в Пирогов. След прегледа там й сложиха ваксина
4
за Тетанус, промиха раната след което ние известно време промивахме сами раната. Имахме
късмет за това, че беше с анцуг, отдолу с клин, анцунгът беше абсолютно накъсан, но може
би клинът е запазил до някаква степен да не е чак толкова дълбока раната.
АДВ. В.: как се чувства М. днес?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: все още подскача от по-големи кучета и седи близо до нас, като види
такова животно ни държи за ръката и е доста стресирана.
АДВ. Т.: казахте – от някъде тръгна мълва, че е изпуснато куче, т.е. Вие видяхте ли
момента, когато беше изпуснато или…кога видяхте кучето за пръв път?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: аз видях кучето за пръв път, когато захапа детето. Преди това ни
предупредиха и аз затова я извиках да дойде.
АДВ. Т.: Вие не сте видели самото изпускане на кучето? Преди това видели ли сте
собственика на кучето?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не съм видяла самото изпускане на кучето. Не съм виждала тези
лица.
АДВ. Т.: Казахте, че когато вече кучето е било хванато, или преди хващането му, е нямало
каишка и намордник. Кога му се постави каишката. Другият ответник, който стои до
Вас, участваше ли в хващането на кучето?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: каишката на кучето му се постави след като успяха да го хванат
всичките. Мъжете, които го заградиха, тогава собственикът постави каишката на кучето. Не
си спомням да съм виждала другия ответник, имаше много хора.
АДВ. Т.: казахте, че се е наложило детето да посещава психолог, няколко пъти сте ходили.
Къде, в какъв период? При кой психолог?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: аз не си спомням името на психоложката, беше жена, мисля че около
5 пъти сме ходили в частен кабинет в продължение на месец или два, не си спомням.
АДВ. ***: къде се намира кабинета на психоложката?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: кабинетът се намира близо до бул. Прага.
АДВ. П.: можете ли да кажете колко деца имаше по това време на поляната?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: честно казано, не съм броила децата, имаше много деца. Децата бяха
поне на стотина метра
АДВ. П.: Там разхождат ли се по принцип кучета на това място в парка?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: да, виждала съм много пъти кучета, но те са на каишки.
АДВ. П.: можете ли да кажете колко деца са пострадали горе-долу, ако си спомняте?
Колко линейки дойдоха?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: една линейка беше.
АДВ. П.: в какво се изразяваха нараняванията точно, които е получила визуално, ако може
да ги опишете.
5
СВИДЕТЕЛКАТА ***: на моето дете беше на дясната част на дупето. Беше силно посиняло
и след това имаше кора след като промихме раната, вероятно е имало кръв.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме повече въпоси към свидетелката.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката ***.
АДВ. ***: бихте ли ни разказали за инцидент, станал февруари месец?
АДВ. ***: този свидетел е за събитията, които са се случили на поляната. Предишният
свидетел е майката, с нея доказваме неимуществени вреди.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: бях на поляната, познавам се с М. и с родителите й, във връзка с
това, че дъщеря ми беше в един клас, съученици бяха с М.. Бяхме заедно на поляната. Беше
уикенда преди 14 февруари. Събота мисля, след обяд. Беше много хубав слънчев ден и
цялата поляна беше пълна с деца и хора, въобще стандартен слънчев уикенд за Южния парк.
Децата играеха. По едно време се дочу отнякъде, че има куче, което е агресивно и трябва да
приберем децата. Майка й на М., Цвети, я извика и в този момент едно куче кафеникаво,
черно-кафеникаво я захапа по задните части в гръб, като това куче същото продължи да
тича и да гони децата, да хапе и други деца впоследствие. Всички се разпищяха, аз се
притесних много за моето дете, защото беше наблизо, също така ми бяха оставили още две
деца под надзор и бях силно притеснена нещо да не се случи с тях. Кучето захапа М. някъде
в задните части. Беше трудно да сяда. Дръпнаха й панталона, за да видят какво се случва. Не
съм надничала много, но имаше захапано. Видях как кучето скочи в гръб и я захапа отзад.
Може би залитна леко и от уплаха, не си спомням, аз в този момент бях много шокирана и
гледах къде отива впоследствие, защото то след като захапа М. почна да тича в други посоки
хаотично, беше като истеризирано кучето и аз много се притеснявах за моето дете, не знам
дали е паднала, не си спомням такава подробност. След като го захапа кучето, детето се
разплака, дойде при майка си, ние бяхме на около 10 метра от случката. Разплака се силно,
аз в този момент започнах да търся моето и другите две деца, които ми бяха оставили под
надзор. Общо взето хората започнаха да пищят масово по поляната, защото кучето беше
изпохапало още 4 - 5 деца и започнаха да го гонят и се сформира една тълпа, която започна
да тича по поляната, тя е огромна поляната, слънчевата поляна откъм слънчевия часовник,
имаше сигурно 15ина човека, които се опитваха да хванат кучето и предполагам, че
междувременно са викнали и патрулка и се радвам, че патрулката дойде бързо, защото
започнаха да си мислят за линч на собственика на кучето и бяха го обградили в един момент
и стана много „напечено“, размеряха си груби изрази и щяха да го пребият сигурно човека,
ако не беше дошла патрулката в този момент, в парка влезе с кола и успяха да потушат
нещата.
АДВ. В.: спомняте ли си някой хвана ли кучето в крайна сметка? Вие кога разбрахте кой е
собственикът на кучето? Имате ли спомен на мястото да е дошла линейка?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не си спомням, може би го хванаха, но такива детайли не мога да си
спомня. След като го бяха обградили хората разбрахме кой е собственика, впоследствие 15-
6
20 минути след случката. Мисля, че дойде и линейка, защото отведоха децата в Пирогов, но
патрулката си я спомням много ясно, защото си казах, този човек ще го пребият, ако не
дойде полиция.
АДВ. ***: знаете ли по някакъв начин да се е променило поведението на М. след инцидента.
Имате ли преки впечатления?
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса дали поведението на детето се е поменило.
АДВ. ***: спомняте ли си кучето да е било с нашийник или с надморник?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: с намордник категорично не беше, нашийник не мога да си спомня,
но каишка нямаше да виси от него.
АДВ. Т.: казахте „Дочу се отнякъде, че има куче и трябва да приберем децата“ какво ще
рече това – трябва да приберем децата? Видяхте ли от къде дойде кучето, кой го е
изпуснал? Вие кога за пръв път видяхте кучето? Ответникът, който стои до мен г-н П.,
кога го видяхте?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: паркът беше пълен с над 200 човека, в радиус от 40 – 50 м имаше
сигурно 200 човека. Кучето го видях за пръв път, когато ухапа М., тогава погледът ми се
спря на него. Знам, че собственикът беше с още едно лице, което се твърдеше, че е
инструктор, това са слухове, които съм дочула от хората наоколо, които ги бяха обградили и
това е инстукторът на кучето. Бяха двама мъже единият по- едър, единият вероятно
господинът. Бяха някъде на поляната.
Видяхте ли да се повежда тренировъчен процес?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не съм видяла да се провежда тренировъчен процес, но дочух, че
кучето е било доведено в парка, за да свиква с децата. Дочух от няколко места, от хора,
които бяха обградили и другото лице с него.
Вие казахте че хората са обградили собственика, сега казвате, че и другото лице са
обградили?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: да, двама бяха и искаха да ги пребият и двете лица, основно
собственика, предполагам логично защо.
АДВ. Т.: Вие виждате кучето за пръв път, когато ухапва М. и след това виждате
двамата човека, които са оградени от тълпата?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Може би след като хванаха кучето и се изясни кой е собственика и
започнаха да го обграждат, и да искат обяснение защо това куче не е с намордник.
АДВ. Т.: Вие преки впечатления дали кучето е било тренирано на тази поляна и отпреди
инцидентът с кучето нямате, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не, нямам.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
7
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля ***:
Познавате ли К. Д. и В. П.?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: познавам само В., от Южния парк.
Знаете ли за инцидент? Той какво прави в Южния парк?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: кучета развежда, тренираме заедно на успоредките. Знам за инцидента в
Южния пак, присъствах. Не си спомням, кога беше. Беше студено време. Аз тогава бях сам
на успоредката и тренирах. В. беше с негови клиенти с едно куче, аз тренирах, помахах му,
поздравих го.
Кучето какво беше? Как изглеждаше? Кучето беше ли вързано?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: кучето беше Белгийска овчарка, черно-жълто. Аз бях на
успоредките. Не знам какво е правил, просто го поздравих от успоредката, той помаха,
видях, че беше с клиенти. Кучето беше вързано. Беше на повод, аз докато тренирах, минаха
10-15 минути и настъпи суматоха, започнаха викове, крясъци и така, не знам какво се е
случило.
АДВ. Т.: видели сте В., а всъщност Вие докато сте тренирали, той е дошъл на поляната с
някой или той е бил на поляната, когато Вие сте отишъл да тренирате? Кой държеше
кучето? Виждахте ли В. и другия човек да правят някакви действия, с които да дресират
кучето, да го пускат, да му дават задачи, да го хранят или просто говореха? Виждали ли
сте в някой момент В. да е държал кучето или да е указвал нещо на другия човек? Колко
време продължи този разговор между В. и другия човек?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: беше на поляната с мъж и жена, и кучето. Господинът, който беше до В.
държеше кучето. Просто говореха. Аз докато тренирах и гледах, В. не е държал кучето,
другият човек си го държше. Не съм засичал, може би 10 - 15 минути разговаряха Веслислав
и другия човек. Кучето по някакъв начин се откачи и тръгна да гони, хората се разтичаха и
пищяха, не знам кой го държеще, когато се откачи.
АДВ. Т.: има ли момент, в който сте видял В. да държи кучето и да упражнява контрол
върху животното?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: не съм видял В. да държи кучето и да упражнява контрол върху него.
АДВ. П.: когато сте бил там, като е станала тази патърдия, видяхте ли някой да е бил
наранен, получил ли е някакви наранявания, кучето ухапа ли някой? Можете ли да кажете,
ако сте видели, когато кучето е тичало, къде, как тичаше, да напада някой или просто да
тича или да играе?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: не съм видял наранявания. Аз не съм експерт, не знам дали е играло или
е тичало, просто тичаше, дали играе или напада, това не мога да го кажа!
АДВ. ***: след като приключихте да тренирате на успоредките, бихте ли казали къде са
тези успоредки. Бихте ли казали този ден какво беше времето навън, имаше ли много хора в
парка, каква беше атмосферата? Имаше ли хора в парка?Имахте ли пряка видимост към
8
поляната?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: успоредките са на Южния парк точно до поляната, долната част на
Южния парк от централния вход откъм Витошка. Атмосферата – не беше добро време, беше
хладно време. Не си спомням какво беше времето, беше не слънчево. Имаше хора в парка.
Имах пряка видимост към поляната.
АДВ. ***: макар дърветата които да са отстрани….
СВИДЕТЕЛЯТ ***: там няма дървета. От успоредките до поляната няма дървета.
АДВ. ***: бихте ли казали по какъв начин, кучето било ли е на повод, видяхте ли дали има
надморник. През цялото време ли беше на повод, имате ли някаква представа. Вие сте ги
наблюдавали през всичките тези 15 минути, какво правят те?Бихте ли ни казали, казахте,
че е станала някаква патърдия, какво Вие – отидохте, видяхте ли?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: кучето нямаше намордник, беше на повод. Докато аз имах поглед – да,
беше с повод. Аз си тренирам, хвърлям око и виждам какво се случва. Не съм ходил,
отстрани наблюдавах патърдията.
АДВ. ***: Видяхте ли да има някакво напрежение, да са се събрали много хора на едно
място. Чухте ли, тъй като при една патърдия…
СВИДЕТЕЛЯТ ***: чух крясъци, писъци и тичане.
АДВ. ***: Впоследствие разбрахте ли точно какво се е случило, защо е имало толкова
много писъци и крясъци?
АДВ. Т.: възразявам срещу този въпрос
СВИДЕТЕЛЯТ ***: това се случи, защото кучето се беше освободило и ходеше нагоре-
надолу, тичаше.
Видяхте ли да захапва деца?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: нищо не съм видял, просто тичаше нагоре-надолу между хората.
АДВ. ***: да сте чул, че има нахапани деца, да сте видял да идва полиция?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: не съм чул да има нахапани деца. не съм видял линейки и полиция. Аз
не съм бил цял ден там.
АДВ. В.: от колко време познавате В.?Казахте, че се занимава с обучение на кучета,
имате ли представа как преминава обучението и къде преминава обучението. В тази
поляна В. обучавал ли е и друг път кучета? Вие виждал ли сте докато тренирате на
успоредките обучение или нещо от този сорт? Мястото, където преминава обучението В.
е бил с мъж, с жена, както казахте, там според Вас разрешено ли е кучета да се
разхождат сами, да се пускат кучета с човек, но свободно без повод? След като
поздравихте В., след това видяхте ли го в парка?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: познавам го от 5 – 6 години. Аз го познавам като кучкар, но не знам как
ги обучава кучетата. Не знам как преминава обучението. Той си знае как обучава кучетата.
Не съм виждал обучение. Той си е вършил неговата работа, аз моята. Кучето винаги трябва
9
да е на повод, кучето беше на повод в конкретния ден. В. след това не съм го виждал. Той си
е вършил неговата работа, аз моята.
АДВ. В.: не си спомняте никаква полиция, патрулки да влизат в парка? Това не е нещо,
което се случва всеки ден…
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Може да е дошла след известно време, аз като съм си свършил
тренировката, съм си тръгнал. Аз лично не съм видял.
АДВ. ***: виждали ли сте да се разделят В. и въпросния човек и всеки да тръгва в различна
посока?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: В., човекът и дамата, където бяха, си говореха. Аз това гледах, докато
съм там. След като стана патърдията, не знам какво е станало.
АДВ. ***: знаете ли В. по принцип къде обучава кучета, защото Вие казахте, че се
познавате като кучкари? Знаете ли в Южния парк да има обособени места за разхождане
на кучета?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: има, да. Има обособени места за разхождане на кучета в горната и
долната част на парка. Не мога да преценя дали е далеко от инцидента.
АДВ. Т.: разстоянието от успоредката до мястото, на което се вижда 15ина минути,
колкото сте ги гледал да си говоят тези лица, колко метра е?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: разстоянието от поляната до успоредката е 20 - 30 метра, то е
успоредката, има алея, няма никакви дървета.
АДВ. ***: а има ли заведение?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: да, има заведение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА повече въпроси към свидетеля ***.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Д.а
АДВ. П.: спомнята ли си с баща Ви да сте били в Южния парк с Вашето куче, горе-долу
кога стана и по какъв повод отидохте там?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: ние искахме да намерим треньор за кучето за корекция в
поведението, за да сме сигурни, че всичко ще прави по команда и затова ни казаха там да
отидем в Южния парк. Треньорът ни каза.
Виждате ли треньора в залата?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: да, виждам го в залата, /свидетелката посочва ответника В./.
Разбрахме се да отидем с баща ми и с кучето да се видим с него в Южния парк. Ние бяхме
отишли по-рано, разходихме се из парка.
Кучето беше ли с каишка?
10
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: да, кучето беше с каишка. Кучето винаги е пускано само в
определените за места кучета. Не беше с намордник. Треньорът искаше да види кучето как
реагира в дадена ситуация, искаше да го вкараме, при което ние съответно слушаме
треньорът и правим това нещо. Застанахме по-близо до едни деца, които си играеха с топка.
Като цяло кучето тръгна да лае и ние искахме да го изкараме от ситуацията, треньорът каза
да стои, за да видим. Кучето беше вързано. То не лаеше по децата, искаше топката им, тъй
като то смяташе, че е негова играчка. Категорично не сме освобождавали кучето от повода.
Изведнъж се скъса нашийника и докато децата ритаха, то не беше близо до тях, топката
беше по средата някъде и кучето отиде и взе топката. Не е нападало деца.
Колко деца имаше? Специално с тази топка?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: като цяло на поляната имаше много деца. С тази топка бяха две
деца, само че кучето изобщо не е приближавало до тях. Като им взе топката започнаха
всички да пищят и да викат. Кучето се обърка и се дезориентира и започна да тича в кръг.
Уплаши се като цяло. Пред мен даже без да иска в суматохата бутна едно дете, което беше
без надзор и аз сама го вдигнах детето, беше момченце. Не се разрева, просто падна на
ръчички, не е захапвало дете. Друго дете не е бутало.
АДВ. П.: можете ли да кажете, ако така сте го възприели Вие, че кучето се е уплашило
от виковете на хората.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: да, кучето се уплаши от виковете на хората и побягна. Получава се
дезориентация, дори кучето беше объркано и е нормално да реагира по този начин. Имаше
един страничен родител, който каза: „като всеки нормален човек аз си вдигнах детето за
всеки случай, но кучето беше объркано и е нормално да реагира по този начин“.
АДВ. П.: а знаете ли дали е имало ухапани деца в същия ден, нещо случило ли се е?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: за мен кучето не е ухапало нито едно дете. Той няма как да ухапе на
тази възраст, не е било агресивно. Просто имаше деца с топка. То не към децата да свиква с
тях, а към играчки, че не е негова играчката и да знае, че като е на някой друг, да не реагира
по този начин.
Как го хванахте кучето, нали беше скъсало каишката?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: най-лошото че всички започнаха да мятат пръчки по него, искаха да
го бият и то още повече се стресира. Накрая дойдоха някакви хора, които явно знаеха как да
го успокоят и започнахме да му мятаме пръчки, за да може то да се заиграе, да се успокои и
да можем да го хванем, така го хванахме. Баща ми го хвана.
АДВ.Т.: казахте, че предния ден сте се чули с В. във връзка с тренировка. Преди това
чували ли сте се с него, провеждали ли сте тренировки. Колко време протече Вашият
разговор, той съгласи ли се да го тренира кучето, как се предполагаше, че ще стане това в
период от време? Той съгласи ли се въобще да провежда тренировки с Вас или искаше да
види кучето.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: преди това не сме провеждали тренировки с В.. За пръв път се
11
видяхме с него на въпросната поляна. Той каза, че иска да види кучето как реагира в дадени
ситуации. Той каза, че ще си го тренира, като го видя каза, че ще направи от него машина, че
ще е най-послушното куче.
АДВ. Т.: преди да се откъсне кучето от нашийника, колко време продължи Вашата среща?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Нашата среща продължи не много, може би 15 - 20 мин.
АДВ. Т.: той хранил ли го е, давал ли му е някакви задачи? Вие казахте в дадена ситуация
да го види, какво значи - в каква ситуация да го види? Той казвал ли Ви е да го
освобождавате кучето по някакъв повод?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: ами да го види точно как реагира точно, когато има някой, който
играе с топка. Не ни е казвал да го освобождаваме, то не е и пускано кучето.
АДВ. Т.: на какво разстояние е там, където ставаше този разговор между Вас и
въпросните деца, хора и т.н. имаше ли разстояние между Вас и детето, което било
паднало на ръчички…
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: имаше разстояние, не мога да кажа колко метра.
АДВ. Т.: Казахте, че кучето се е освободило като е скъсало нашийника. Кой го държеше
кучето – Вие или баща Ви. А децата са били далече, не можете да прецените колко далече.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Да, нашийника. Баща ми го държеше кучето в момента, в който се
скъса нашийника. Да, не мога да преценя колко далече бяха децата. Категорично имаше
разстояние.
АДВ. Т.: някога след това или друг път извън тази 15 минутна среща виждали ли сте този
човек, провеждал ли е обучение.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: не, не съм го виждала.
АДВ. В.: да разбирам, че Вие сте отишли близо до деца с топка по молба на В.? Той какво
Ви каза, че иска да види как ще реагира кучето? Когато има деца или когато има
предмети? Там казахте, че има много деца, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: да, по молба на В., искаше да види как ще реагира кучето. Мисля,
че и в двата случая. Все пак беше събота или неделя, като цяло беше почивен ден, топъл,
беше нормално да има много хора.
АДВ. В.: казахте, че след като кучето е било на свобода и е започнало да тича, можете ли
да ми кажете след това като са се събрали хора, Вие къде бяхте? Разкажете малко повече
– какво се случи с Вас, с баща Ви? Къде отиде баща Ви, като хвана кучето какво се случи?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: след като хванахме кучето го вързахме, успяхме по някакъв начин
да го хванем само с каишката да го вържем, и му сложихме и намордник, тъй като за всички
хора явно беше много страшно, при което викнаха полиция и ни казаха да стоим на една
пейка и го държахме далече от хората, като самото куче беше толкова уплашено. Баща ми
държеше кучето през това време.
АДВ. В.: Стигна ли се до физическа саморазправа между баща ви и хора от парка. Дойде ли
12
полиция и линейка, а според Вас защо дойде линейка.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Да, те тръгнаха да го нападат. Дойде полиция и линейка,
предполагам защото са искали да видят дали има някакви наранявания.
На бутнато от кучето детенце?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Предполагам, защото кучето не е захапвало никой.
АДВ. В.: вие казахте, че хората са се разпищяли защото кучето е захапало топката?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Хората се разпищяха, защото кучето взима топката и тръгна да тича
с нея, и хората започнаха да пищят. Абсолютно сериозно го казвам това.
Видяхте ли в линейката да се качва някой?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Не съм видяла някой да се качва в линейката, отвън пред линейката
разпитваха няколко хора – добре ли сте, как сте? Наистина не съм видяла някой да влиза в
линейката.
АДВ. В.: Колко време беше на свобода кучето Ви в парка? Кучето Ви изпълнява ли някакви
различни команди – примерно „Ела“, „Седни“ и т.н., и въпреки това Ви отне 5 минути, за
да го хванете?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: докато го хванем, не повече от 3 – 5 минути. Да, кучето изпълнява
команди. Когато кучето е дезориентирано не изпълнява команди. Когато е уплашено, няма
да направи това, което е адекватно, може да допусне грешка.
АДВ. В.: Смятате ли, че мястото където сте ходили с треньора е предназначено за
обучение на кучета?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: не!
АДВ. В.: смятате ли, че е правилно да водите кучето в близост до деца, за да установите
то как ще реагира. Вие притеснихте ли се, че отивате толкова близо до деца с куче, което
се дезориентира и е очевидно агесивно.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: половин час преди това кучето беше при хора, при деца без никави
проблеми. Когато, обаче бяхме с треньора се случи тази случка. Кучето и друг път е било с
треньор, треньорът не е искал да сме били на толкова оживено място, може би, за да
прецени кучето преди да го пусне в каквато и да е била ситуация.
АДВ. В.: след като кучето взе топката, то успя ли да я спука, какво се случи, пусна
топката и почна да тича след децата?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: не е тичало след децата. Кучето взе топката. Да, спука я, тези топки
се пукат лесно.
АДВ. В.: казахте, че сте го хванали за между 3 и 5 минути. Кучето се въртеше в кръг или
обикаляше цялата поляна? На какво разстояние от Вас обикаляше кучето? Обикаляйки
кучето минаваше ли покрай деца? Възможно ли е докато е минавало покрай деца да е
бутнало, да е ухапало дете?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: кучето се въртеше в кръг, обикаляше на не много голямо разстояние
13
от нас. Да, обикаляйки кучето минаваше покрай деца. Да е бутнало „да“, но да е ухапе „не“.
АДВ. В.: колко деца бутна кучето?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: аз знам за едно дете, това момченце, което аз вдигнах.
АДВ. В.: Вие тичахте след кучето или стояхте на място и чакахте баща Ви да го хване.
Треньорът какво правеше през това време? С две думи, треньорът не остана с Вас.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: не, аз също се опитвах да го хвана. Треньорът се опитваше да се
скрие. Не! Започна да звъни на телефони, да се крие по храстите. Аз лично наблюдавах.
АДВ. В.: Какво доведе до тези негови действия? С две думи треньорът не е направил
никакви усилия да хване кучето, въпреки че по негово искане Вие сте отишли в такава
близост до децата. Вие смятате, че ако треньорът не е настоял за този експеримент, не е
щяло да се случат последващите действия, каквито и да са те.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: може би точно защото се скъса нашийника, явно и той не знае как
да хване кучето веднага, въпреки че е треньор. Треньорът не направи никакви усилия да
хване кучето, категорично „ДА“. Да, така смятам. Треньорът, като се криеше по храстите,
след това дойде при нас. Ние като хванахме кучето, той дойде при нас и каза да не го
намесваме. Така ни каза.
АДВ. ***: защо да не го намесвате? А каква е цялата ситуация в действителност?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Каза: за цялата ситуация мен не ме намесвайте.
АДВ. ***: какво стана след инцидента с баща Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: кучето го взеха, както и отведоха баща ми в районното, 24 часа го
държаха в районното.
АДВ. ***: има ли повдигнати към настоящия момент обвинения към баща Ви?
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса има ли повдигнати обвинения към баща Ви.
АДВ. Т.: понеже се получи противоречие, колко далече сте били с треньора и колко близо
сте били до децата, моля да уточним разстоянието.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: той ни караше да ходим далеч, после да приближим все повече,
после пак да се отдалечим, може би колкото залата и още половин, може би десетина метра
беше разстоянието между децата. През цялото време баща ми държеше повода на кучето
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.03.2023 г. от 10:40 часа, за когато страните призовани
14
от днес.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на писмените доказателства по издадените Съдебни
удостоверения в следващото съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,07 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
15