РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Велико Търново , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500739 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, чрез адвокат А. М. от
ВТАК, срещу Решение № 260147/10.09.2020 г., постановено по гр.дело № 727/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието
за установено, че И. А. И. не му дължи сумата от 3 153,35 лева, представляваща цена за
коригирано количество електрическа енергия за периода 24.08.2019 г. – 21.11.2019 г. по
фактура № ********** от 21.02.2020 г., издадена по партида с клиентски № ********** за
обект с № **********, намиращ се в гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., ап. ... Със същото решение
„Е. С.“ АД е осъдено да заплати на И. А. И. разноски по делото в размер на 631,13 лв.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за недоказаност на хипотезата на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Сочи, че при извършена проверка на средството за измерване на потребяваната от
ищеца електрическа енергия в обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., било
установено, че ведомствените пломби са без сигнатури, което наложило демонтирането на
средството за измерване за извършване на експертиза в Българския институт по метрология
(БИМ). Изтъква, че при извършената метрологична проверка в БИМ било констатирано, че
до вътрешността на електромера е осъществяван достъп, като към схемата му е монтирано
1
допълнително електронно устройство, свързано към платката, като даденото заключение е за
несъответствие на електромера на техническите характеристики. Сочи, че според
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза в
регистър Т3 са налице показания в размер на 24949,234 kWh, поради което била налице
хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – И. А. И., чрез адвокат Н. И. от ВТАК, в който се заема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че не бил установен нерегламентиран достъп до
процесния електромер, не било установено дали допълнителното устройство оказва влияние
на средството за търговско измерване (СТИ), че събраните по делото доказателства сочат на
неспазване на формалните изисквания на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ, както и на
липсата на законовите предпоставки за извършване на корекцията. С тези съображения се
моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява.
С депозирана преди датата на съдебното заседание молба процесуалният представител на
въззивника заявява, че поддържа въззивната жалба, подновява искането за присъждане на
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, представя писмени бележки, в които
допълва, че доказаната по делото промяна в схемата на средството за търговско измерване
предпоставя неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия, като в случая е
налице неизмерващо СТИ.
Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат И.,
който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето ú без уважение. Процесуалният
представител на въззиваемата страна представя писмени бележки, в които се прави анализ
на доказателствения материал и се извежда извод за основателност на иска. Подновява се
претенцията за присъждане на разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие
с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на И. А. И. срещу „Е. С.“ АД, с
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
2
3 153,35 лв., представляваща начислена за периода от 24.08.2019 г. до 21.11.2019 г. стойност
на електрическа енергия по фактура № ********** от 21.02.2020 г., издадена по партида с
клиентски № **********, абонатен № **********, за обект с адрес на потребление: гр. В. Т.
ул. „К. Т.“
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „К. Т.“ № ., за
който е разкрита партида с клиентски № **********, абонатен № **********. Ищецът сочи,
че получил писмо и фактура от ответното дружество за служебно начислена електрическа
енергия, която оспорва да е потребявал, като подчертава, че претендираното количество
електроенергия надвишава многократно обичайно потребяваното такова за домакинството.
Твърди нарушение на чл. 61 от Общите условия на ответника при съставяне на
констативния протокол. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество
сума.
Ответната страна „Е. С.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в
съответствие с нормите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка
на процесното СТИ на 21.11.2019 г., при която констатирали, че ведомствените пломби на
електромера са без сигнатура, демонтирали същия и впоследствие го изпратили за
експертиза в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните в
чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било
установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като било
констатирано монтирано към схемата на електромера допълнително електронно устройство,
свързано към платката, което предпоставяло неизмерването на потребената електрическа
енергия. Счита, че е налице нормативно основание за извършване на корекция съгласно чл.
50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като дружеството извършило начисление на потреблението на
абоната с 15 791.76 kWh за период от три месеца, считано от датата на констатиране на
неизмерването на база 1/3 от пропусквателната способност на измервателната система при
ежедневно 8-часово натоварване.
От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от констативен протокол № 1502666 на 21.11.2019 г. служители на „Е. С.“ АД -
А.Д.и К. И., в отсъствие на абоната са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на клиентски № **********, абонатен №
**********, при която демонтирали електромер с фабричен номер 1127 0318 0028 2773,
като поставили същия в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената
проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от свидетеля Д. В. В
последствие препис от протокола е изпратен на абоната с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Видно от констативен протокол № 69/06.02.2020 г., демонтираният електромер е
предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване установява видима външна
намеса и изменение в схемата на електромера: монтирано допълнително електронно
устройство, свързано към платката. Констатирано е, че електромерът не съответства на
изискванията за измерване на електрическа енергия.
Въз основа на резултатите от изследването на 20.02.2020 г. „Е.С.“ АД съставили
справка за начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната
в размер на 15 791.76 кWh за периода 24.08.2019 г. – 21.11.2019 г. и издали фактура №
3
**********/21.02.2020 г. на стойност 3 153,35 лв.
На 26.02.2020 г. ищецът подал жалба до ответното дружество и до „Е.-П. П.“ ЕАД, в
която възразил срещу издадената фактура.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими,
относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан
участвалия в процесната проверка на електромера служител на „Е. С.“ АД - А. Д.. В
показанията си пред съда свидетелят сочи, че при проверка на процесния електромер
установили, че същият работи в границите на точност, но след оглед видели, че
ведомствената пломба е оловна, а не пластмасова и няма ясна сигнатура, което породило
съмнение за извършена манипулация, поради което демонтирали СТИ за изпращане за
изследване в БИМ. Обяснява, че потърсили абоната, но не го намерили, поради което
използвали за свидетел „едно момче, което слизало по стъпалата на входа“. Сочи още, че
свидетелят присъствал при подмяната на електромера.
Показанията на свидетеля Д. съдът намира за последователни, логични и
съответстващи на останалите доказателства, поради което дава вяра на същите и ги
кредитира.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че съгласно данните от изготвения от БИМ протокол е
налице монтирана допълнителна електронната платка в процесния електромер и че
количеството електроенергия в размер на 15 791.8 кWh е математически вярно изчислено
според правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Посочено е още, че при извършеното в
БИМ изследване не е установено допълнителната платка да влияе на измервателната
система на СТИ. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към
датата на демонтажа електромерът е бил метрологично годен, като с оглед данните на БИМ
същият е работел в класа си на точност. Уточнява, че нито в констативния протокол от
проверката, нито впоследствие от служителите на БИМ е установено как допълнителното
устройство влияе върху измервателната способност на електромера, както и по какъв начин
се задейства.
Заключението на съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните по
делото. Същото е обосновано, компетентно, почиващо на установените по делото
обстоятелства и специалните знания на експерта, поради което следва да бъде кредитирано.
Сходна фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд.
При тези данни, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна
процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия
случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответното дружество вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за И.
И. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се явява процесуално
допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на
пълно и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното вземане, както и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на
4
ответника, същият следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния
електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирал сметката
на ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, с
оглед на които отрича съществуването на спорното право, т.е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия,
сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от ЗЕ, като ищецът има качеството на „битов
клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и
се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във
връзка с този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен № ********** и
клиентски № ********** за обект в гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № ., присъединен към
електроразпределителната мрежа, че за процесния период ищецът е получавал услуга по
доставка на електрическа енергия, както и че ползвал услугите по пренос и разпределение
на електрическа енергия, предоставяни от ответното дружество. Безспорно между страните е
и обстоятелството, че ответното дружество е начислило като корекция на сметката на ищеца
сумата от 3 153,35 лв. за периода от 24.08.2019 г. до 21.11.2019 г. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на
Закона за енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от КЕВР. В настоящия казус ответното дружество се позовава
за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР
и обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Според тези правила ответното дружество следва
да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията за
точност съобразно приложенията към правилата и да преизчислява количеството
електроенергия в случаите, визирани в тях.
Редът и начинът за преизчисляване на електрическа енергия се съдържа в раздел IX
от ПИКЕЕ, като в настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за
проверката констативен протокол е изготвен при спазване на процедурните правила и от
формална страна отговаря на нормативните изисквания. Несъстоятелно се явява наведеното
от страна на ищеца – ответник по жалба пред ВТОС, възражение за нарушение на Общите
условия на дружеството при съставянето на констативния протокол, доколкото операторът
на мрежата се позовава на нормите на ПИКЕЕ за извършената от него корекция, а не на
общите си условия.
Съгласно чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ въз основа на съставения по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ констативен протокол операторът на електроразпределителна мрежа има право да
преизчислява количеството електрическа енергия на абоната в конкретно предвидени в
ПИКЕЕ хипотези. В случая ответникът по иска – жалбоподател пред ВТОС, се позовава за
вземането си на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, уреждаща хипотезата на
неизмерващо средство за търговско измерване, установено при извършена метрологична
проверка. Събраните по делото доказателства обаче установяват, че процесното средство за
5
търговско измерване е работело в класа си на точност, т.е. същото е отчитало (измервало)
преминаващата през него електрическа енергия, поради което за операторът на мрежата не е
било налице основание за начисляване на допълнителни суми по партидата на абоната по
реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, с оглед на което предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен. До същия правен извод е достигнал и
първостепенният съд, като постановеното от него решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.
Наведените във въззивната жалба възражения и оплаквания окръжният съд намира за
неоснователни. Вярно е, че доказателствата по делото установяват наличието на монтирано
допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера. Тази промяна
в схемата на средството за търговско измерване обаче не е основание да се приеме, че е
налице неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия, след като нито
служителите на оператора на мрежата, нито експертите в БИМ са установили как
функционира допълнителното устройство и дали същото може да повлияе върху
измервателната способност на електромера. Наведеното възражение за наличието на
показания в регистър Т3 на електромера пък не намира опора в доказателствения материал
по делото. Още повече, че това обстоятелство би имало значение, ако операторът на
мрежата се позоваваше за вземането си на разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, а не на
нормата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
По отношение на възраженията на ответника по жалба следва да бъде посочено, че
без значение в случая е дали е установен нерегламентиран достъп до процесния електромер
или не, а доколкото доказателствата по делото установяват, че процесното СТИ е било
метрологично годно, позоваването на разпоредбата на чл. 43 от ПИКЕЕ се явява лишено от
смисъл. Несъстоятелни са и възраженията за нарушения на разпоредбите на чл. 44 и 47 от
ПИКЕЕ, тъй като същите са ирелевантни за настоящия случай.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ВТРС –
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г. ответникът по жалба е сторил
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Възражението на процесуалния представител на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Размерът на заплатеното от ответника
по жалба адвокатско възнаграждението е определен към минимума, посочен в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същият не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа
и правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260147 от 10.09.2020 г. по гр.дело № 727/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. В., район
В.В.бул. „В.В.“ № .., В – Е, да заплати на И. А. И., ЕГН **********, адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Т “ № ап. , сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7