Решение по дело №131/2020 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  №……….

 

      гр. Ловеч, 15.10.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети август  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 131/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 Образувано е по искова молба от „Лъки-2425“ЕООД, гр. Тетевен,  ЕИК *********, ул. Димитър Благоев № 17, представлявано от И.Н.И. чрез пълномощник  против  Национална агенция за приходите (НАП) София с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 900,00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения - разноски в съдебни производства против отменено наказателно постановление (НП) № 412496-F46934/20.02.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново – гр. Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащанане.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа предявената искова молба. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото административно дело.

Ответникът по делото – НАП гр. София в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва исковата молба. Прави възражение за прекомерност на разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

От доказателствата по делото се установява, че Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) с НП № 412496-F46934/20.02.2019 г. е наложил на  „Лъки-2425“ЕООД гр. Тетевен, ул. „Димитър Благоев“ № 17, представлявано от И.Н.И. имуществена санкция в размер на петстотин лева на основание чл. 185, ал.1 от  ЗДДС за извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Търговското дружество е обжалвало НП пред Тетевенския районен съд (ТРС), който с Решение № 99–27.08.2019 г., постановено по Н.Ах.Дело № 175/2019 г. е отменил изцяло обжалваното НП.

Постановеният съдебен акт е бил обжалван с касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 256/03.12.2019 г. по к.а.д. № 260/2019 г. го е оставил в сила. Това решение е окончателно и не подлежи на оспорване.

В производството по първоначално образуваното пред ТРС Н.Ах.Дело № 175/2019 г. е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2019 г., от който се установява, че търговското дружество е заплатило в брой на упълномощен адвокат сумата от 180 лв. за изготвяне на възражения срещу три броя съставени актове за установяване на административно нарушение от ЦУ на НАП, сред които и АУАН № F46934/01.02.2019 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Освен това  „Лъки-2425“ЕООД гр. Тетевен във връзка с обжалване на издаденото НП  е ангажирало правна помощ и е упълномощило адвокат за процесуално представителство пред ТРС. По образуваното Н.Ах.Дело № 175/2019 г. на ТРС е представен Договор за правна защита и съдействие от  13.05.2019 г., от който се установява, че търговското дружество е заплатило в брой сумата от триста и шестдесет лева адвокатско възнаграждение. Упълномощеният адвокат е осъществил защита по образуваното дело. Той е изготвил жалбата срещу издаденото НП, с която е направил доказателствени искания за допускане на свидетели до разпит в съдебно заседание. В проведеното публично заседание на 24.06.2019 г. е взел участие при разпита на допуснатите свидетели. В проведено съдебно заседание на 06.08.2019 г., когато е даден ход по същество е изразил становище за незаконосъобразност на издаденото НП.

По к.а.д. № 260/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч търговското дружество е  ангажирало правна помощ и е упълномощило адвокат за процесуално представителство.  По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019 г., от който се установява, че  „Лъки-2425“ЕООД гр. Тетевен е заплатило в брой сумата от четиристотин и осемдесет лева адвокатско възнаграждение.Упълномощеният адвокат е осъществил  защита по образуваното дело. Изготвил е отговор във връзка с подадената касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново. С писмена молба е изразил становище по същество на правния спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е търговско дружество със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, област Ловеч. Правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди; незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника;  вредата да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Дейността по налагане на административно наказание за извършено административно нарушение представлява по своето естество правораздавателна дейност на администрацията, насочена  към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.  Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с оглед на правораздавателния им характер  да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

От изложеното се налага извод, че в случая е налице първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са също втората и третата предпоставки – вреди от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение ищецът е претърпял вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП пред ТРС и пред Административен съд Ловеч.

 В чл.4 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не е било издадено отмененото  НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно НП.

 Намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на НП,  което  ищецът е считал за незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ  законните му права и интереси.

В този смисъл са и мотивите  на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и  подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението на ответника по делото чрез неговия пълномощник за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предявяването на искове по чл.1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на НП не е предвидена възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съдът да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е една от възможностите на страната да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован".

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства. Те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливост и съразмерност следва да присъди такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016 г., III о.). 

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от тази наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита следва да е в размер на 300 лв. В производството по обжалване на издаденото НП пред Тетевенския районен съд упълномощеният адвокат е изготвил жалбата. Направил е доказателствени искания. По делото са проведени две публични съдебни заседания. Упълномощеният адвокат е участвал в разпита на свидетелите по делото и е изразил становище по съществото на правния спор.

В производството по к.а.д. № 260/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч упълномощеният адвокат е изготвил писмен отговор във връзка с подадената касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново. Представил е писмено становище по същество на правния спор.

По настоящото дело упълномощеният адвокат е изготвил исковата молба, с която е направил доказателствено искане. Взел е участие в проведеното публично заседание и е изразил становище по същество на правния спор.

 Съдът намира, че предявените искове са основателни за общата сума от 900 лева, която представлява реално заплатени по сключените договори за правна помощ хонорари, които съответстват на критериите по л. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатените суми за адвокатски възнаграждения и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Изплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерни. По настоящото дело изплатеното адвокатско възнаграждение е в предвидения в наредбата мимимум от 300 лв., поради което не може да се приеме, че е прекомерно. 

Настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на производството направеното искане от ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателно и следва да бъде уважено.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52  да заплати на „Лъки-2425“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Димитър Благоев“ № 17, представлявано от И.Н.И. сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени  вреди - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по  обжалване на наказателно постановление № 412496-F46934/20.02.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново – гр. Велико Търново, от които  60 (шестдесет) лева по представения Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2019 г. за изготвяне на възражение срещу АУАН № F46934/01.02.2019 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП, 360 (триста и шестдесет) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. в производството пред Тетевенския районен съд по Н.Ах.Дело № 175/2019 г., 480 (четиристотин и осемдесет) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019 г. в производството пред Административен съд Ловеч по к.а.д. № 260/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от деветстотин лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с административен адрес гр. София, бул. Дондуков № 52  да заплати на „Лъки-2425“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Димитър Благоев“ № 17, представлявано от И.Н.И.  сумата от общо 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща направените по настоящото административно дело разноски, от които 25 ( двадесет и пет) лева държавна такса за образуване на административно дело и 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.  

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: