О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Несебър, 13.12.2017г.
Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание, на тринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Петър Петров
Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 712/2017г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат П.Д.К., против В.А.Л., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, кв.Чайка № 190, хотел „Болеро”, етаж 2, ап.7. Ищцата твърди, че тя и ответницата са съсобственици на недвижим имот, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Чайка, хотел Болеро, представляващ апартамент № 7, от 35,32 кв.м. Ищцата е придобила участие в съсобствеността на основание наследство от починалия си баща Кънчо Колев Кънчев, а ответницата се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 2008г. Тогава Кънчо Колев Кънчев и В.А.Л. са закупили при равни квоти недвижим имот, находящ се в к.к. Слънчев бряг, а именно: Жилище – апартамент № 7, находящ се на втори етаж в сграда-хотел Болеро № 1 на кв. Чайка, с идентификатор 51500.506.239.1.7, с обща застроена площ от 35,32 кв.м., ведно с общите части на сградата и съответстващите идеални части от правото на строеж в поземлен имот с идентификатор 51500.506.239, УПИ 506.203 по действащия план на к.к. Слънчев бряг. Тъй като не могат да си поделят доброволно гореописания имот, прави искане същият да бъде допуснат до делба при равни квоти от правото на собственост между ищцата и ответницата. Прилага писмени документи.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, която владее български език, е подала отговор на исковата молба, в който е счела за необходимо да изложи факти, които според нея са от значение за делото. Така заявява, че се е запознала с Кънчо Колев Кънчев на 09.09.2005г., като му е споделила, че иска да си купи къща близо до морето, а той от своя страна се е задължил да й съдейства с информация. През 2006г. двамата решили да купят Студио в к.к. Слънчев бряг, при равни квоти – по 1/2 част за всеки от тях, предвид че Кънчо Кънчев работил в комплекса. Отделно от това, понеже на Кънчо Кънчев не му достигали средства за закупуването на неговата идеална част, В.Л. му е предоставила в заем сумата в размер на 9 000 лева, която сума той се е съгласил да върне след продажбата на студиото в „Болеро” или при покупка от страна на В.Л. на къща с двор. За заетата и получена от Кънчо Кънчев сума същият съставил разписка. Пояснява, че Студиото не се намира в хотел, а в жилищен комплекс, като изброява критериите, които според нея обосновават разликата между хотел и жилищен комплекс. В продължение на шест години до смъртта на Кънчо Кънчев през 2016г. той не е бил в състояние да работи поради влошено здравословно състояние и нуждата от лечение. Тъй като и средства за лечение не са му достигали, Кънчо Кънчев е заемал средства от В.Л., за което издавал разписки. Едновременно с това обаче посочва, че тя е плащала лечението му, обслужвала го е, купувала лекарства, плащала е лекарски услуги, купувала му е и храна, и че всичко това е правила безвъзмездно. Ищцата не е подпомагала баща си по никакъв начин, дори и не го е посещавала, докато се е лекувал, отказвала му е всякаква помощ, а ответницата я е видяла единствено в деня на смъртта на Кънчо Кънчев, и когато тя е организирала погребението. За да може да се грижи постоянно за Кънчо Кънчев, ответницата е решила да остане в България, поради което е заплатила глоба в размер на 2 000 лева за нарушение срока на пребиваване в Република България. Ищцата не е проявила никаква признателност към нея, като още на погребението е повдигнала въпроса за уреждането на имуществените отношения помежду им, свързани със Студиото. Влошените отношения между двете се задълбочили по повод ползването на автомобила, собственост приживе на Кънчо Кънчев. Това отношение на ищцата е влошило здравословното състояние на В.Л., която често е припадала. Желае съдът да задължи ищцата да обясни каква е причината, поради която не е оказала медицинска и всякаква друга помощ на баща си, защо го е изоставила, и защо е писала „лъжедонос” срещу ответницата. Ответницата иска да й бъдат възмездени всички финансови разходи за обслужването на Кънчо Кънчев, съобразно представените разписки, касови бонове за лекарско обслужване в град Пловдив и град Варна, самолетни билети, билети за влак, за обслужването на Кънчо Кънчев пред периода от 2010-а година до 29.05.2016г. в размер на 3 000 евро, други разходи в размер на 2 000 лева, и сумата в размер на 9 000 лева, предоставена в заем. Прилага незаверени преписи от ръкописни документи на български и на руски език и то без придружен превод, както и други документи на руски език.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, с който се иска делба на процесния имот, правната претенция е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността.
При изложеното и с оглед наведените твърдения от ищцата, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени документи са относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Съдът не следва да се произнася по приемането на представените от ответницата писмени документи защото представените копия са незаверени, част от документите са представени на друг език без придружен превод на български език, като всички те са неотносими към предмета на делото – делба на недвижим имот. Претенциите за заплащане на суми, които ответницата счита, че ищцата й дължи, в качеството на последната на законен наследник на починалия си баща, би могла да предяви в отделно производство, което следва да протече при друг съдопроизводствен ред и след надлежно упражняване на правото на иск. В производството по сметки във втората фаза на делбата – по нейното извършване, съделителите, в т.ч. и ответницата, може да предявява претенции, които са свързани със съсобствеността върху делбения имот. По тази причина съдът не следва да се произнася и по исканията на ответницата.
Предвид гореизложеното съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том ХХХІV, рег.№ 21472, дело № 6469/2008г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд; Удостоверение за наследници изх.№ 154/01.06.2016г. на Община Несебър; Схема 15-362649 / 28.07.2017г. на СГКК-Бургас; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО005864 / 28.08.2017г. на Община Несебър.
На основание чл.146 от ГПК съдът обявява на страните проекто-доклада по делото, както следва:
1. От ищцовата страна се поддържа, че заедно с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот, и поради невъзможността да уредят отношенията си доброволно, моли съда да постанови решение, с което да допусне делбата му между съделителите при съответните квоти от правото на собственост. Ответницата с отговора на исковата молба не е взела становище по същество, а в него е изложила твърдения, които не касаят въпроси, които да могат да бъдат приети са съвместно разглеждани и да бъдат предмет на решаване в делбеното производство; не отрича, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, придобита по силата на договор за покупко-продажба.
2. При наведените в исковата молба обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се квалифицира по чл.34 от Закона за собствеността, като производството се движи по реда на гл.ХХІХ от ГПК – делба на съсобствен имот.
3. Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва: Ищцата следва да установи правото на собственост на участниците в производството по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата, основанието и начинът на придобиването му. Ответницата следва с всички допустими доказателства да обори твърденията на ищцата или да установи обстоятелства, които изключват възникването и съществуването на съсобствеността по отношение на съсобствеността.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Указва на страните, че в първото съдебно заседание всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения.
Съдът приканва страните към спогодба или ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Препис от отговора на ответницата и приложенията да се връчат на ищцата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: