РЕШЕНИЕ
№ 12085
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110162701 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „АПС Бета
България“ ЕООД срещу Ц. П. Д., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 1000.00 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит №
2104868/10.10.2019г., сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са били
прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.04.2023г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 229.64 лева - договорна лихва за
периода 10.10.2019г. – 10.10.2020г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 198.22 лева - мораторна лихва за
периода 10.10.2019г. - 14.03.2022г.
Ищецът - „АПС Бета България“ ЕООД, твърди, че между „Кредисимо“ АД и ответника
Ц. П. Д. е сключен договор за потребителски кредит № ../10.10.2019г. по електронен път по
силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на
1
средства за комуникация от разстояние. Заявява, че по силата на договора за кредит на
ответника била отпусната сумата в общ размер от 1000.00 лева, като последният се е
задължил да върне същата на 12 броя вноски, всяка в размер на 102.47 лева в срок до
10.10.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и ГПР в размер на 50
%. В чл. 2, раздел X от общите условия към договора страните се съгласили, че при забавяне
на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. Развива подробни съображения в насока, че
договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на
кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите
условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си към заемодателя по договора за потребителски кредит, сключен с
„Кредисимо“ АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
процесуална легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора
по силата на договор за цесия от 02.03.2021г. и приложение № 1 към него, за която цесия
длъжникът бил уведомен на посочения от самия него електронен адрес в договора за кредит
на 01.04.2021 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
кредит. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
18099/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц. П. Д.,
с който оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че не е подписвал приложения
договор за потребителски кредит нито лично, нито по електронен път, както и не получавал
сумата по договора. Оспорва всички представени към исковата молба документи като
неподписани от него и като неверни. Навежда довод, че липсват документи, от които да се
установява обстоятелството поръчителят по договора за кредит „Ай Тръст“ ЕООД, да е
погасил вземането на кредитора по процесния договор „Кредисимо“ АД. Релевира при
евентуалност възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.
Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит ../10.10.2019г., от който се
установява, че „Кредисимо“ ЕАД и Ц. П. Д. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума
в размер на 1100.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 12 месечни
вноски, считано от 10.11.2019г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран
размер от 40%. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител
или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Ц.
2
П. Д. е сключен договор за поръчителство от 10.10.2019г., по силата на който „Ай Тръст“
ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу
възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който възлиза в размер
на 74.31 лева на месец, или 889.56 лева за целия срок на договора. Сключен е и договор за
поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, според който поръчителя „Ай
Търст“ ЕООД се задължава пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря солидарно за
дълга на ответника. В договора – чл. 13, ал. 1, се съдържа овластяване кредиторът да приема
и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за
предоставяне на поръчителство.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г., по силата
на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлят на „АПС Бета
България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и
физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора. Към молба от 19.03.2024г. ищецът е представил счетоводна справка за клиент Ц.
П. Д. по договор за кредит №... към 23.02.2022г., от която е видно, че ищецът е осчетоводил
вземане в размер на 1427.86 лева по сметка 531006 „вземания от клиенти по претенции
Кредисимо“ ЕАД като непогасена сума по договор за кредит и по сметка ... „разчет гаранция
– кредити Ай Тръст“ като прехвърляне на суми по искане от поръчителя Ай Тръст. По
делото липсва потвърждение за извършена цесия от „Кредисимо“ ЕАД. В договора /стр. 68/
се съдържа задължение на цедентите да уведомят длъжниците за извършената цесия чрез
пълномощник – цесионера, каквото пълномощно, представляващо приложение № 3 към
договора, не е приложено по делото.
По делото няма приложено уведомление от „АПС Бета България“ ЕООД до Ц. П. Д. за
извършената цесия.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
заемната сума в размер на 1000.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на
10.10.2019г.;
заемателя не е извършвал плащания по договора;
ГПР по договора възлиза на 382% при включен в него разход по договора под формата
на възнаграждение за поръчителство;
Оставащата непогасена част от вземанията по договора възлиза на 1000.00 лева
главница, 229.64 лева договорна лихва и 348.93 лева мораторна лихва за забава.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно
наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на
3
ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на
непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца -
цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и Ц. П. Д. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на
договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски
договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума,
е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/
и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са
сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически
твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че
правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения
нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както
и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата
редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към
същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г.,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13,
ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
4
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с
това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017
г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни
изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е
необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и
приети по делото договор за потребителски паричен кредит № ... от 10.10.2019 г. и договор
за поръчителство от 10.10.2019 г., съдържащи подробна информация относно личните данни
на ответника Ц. П. Д. - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация
няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в
случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ.
поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от
ответницата, която се е съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях,
предоставяйки своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че
"Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ.
"Ай тръст" ЕООД, в качеството си на поръчител, са получили съгласието на
заемополучателя, респ. потребителя Ц. П. Д. за сключването на двата договора от 10.10.2019
г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна
форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Валидността на договорите е оспорена, но
възражението остава несподелено. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява
електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по делото
върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
/в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV Г0. С
оглед на това от ищеца е изискано и е представено копие от договорите на дигитален
носител, като е установена тяхната идентичност, поради следва да се приеме, че те
представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
изявления и тяхното съдържание. Освен това, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, ответникът е получил заемната сума. Ето защо, съдът намира, че е
5
спазена формата за действителност както на договора за потребителски кредит, така и на
договора за предоставяне на поръчителство, още повече, че от страна на ответницата не се
релевирани никакви оспорвания в тази насока
С оглед горните правни изводи относно надлежното изпълнение на процедурата по
сключване на всяко от отделните съглашения – договора за потребителски кредит и
договорите за поръчителство към него, съдът намира, че доколкото страна по тях в
качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на
сделките, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото
нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно
предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, процесният договор за потребителски кредит № ... от 10.10.2019 г. съдържа
посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора), фиксиран
лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора), годишния процент на разходите (т.
8 от Приложение № 1 към договора), погасителен план и условията на плащане,
включително и условията за предсрочно погасяване на задълженията (чл. 7 от договора) и
правото на отказ от договора (чл. 8 от договора).
Както се посочи и по-горе, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, като от служебно извършената
от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че
принципал на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД (с предишна правноорганизационна
форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което
представлява индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на
сключването му. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по
6
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая, несъмнено вменяването на ответницата И. на задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 2 от
същия. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, а в случай, че бъдат включени същите биха надвишили
многократно нормативно установения размер от 50,00 %, поради което следва да се приеме,
че процесният договор за потребителски кредит № ... от 10.10.2019 г. е сключен в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е недействителен.
Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи /в този
смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. /.
Това е така, дори и когато недействителността се установи в производство по предявен иск
по чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто е настоящият
случай, тъй като съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът "АПС
Бета България" ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в
резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя "Кредисимо" ЕАД, позовавайки се
на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т.е. с постигане на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
7
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е
кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на
ищеца – "АПС Бета България" ЕООД. Това е така, тъй като видно от съдържанието
представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г. вземанията,
предмет на същия, са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора, в което следва да са описани всеки един от отделните кредитополучатели.
Действително по делото е представен и приет като писмено доказателство самият договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г., но в същото време от страна на ищеца
не е представено никое от приложенията към него в т. ч. и Приложение № 1 – списък на
индивидуализираните и прехвърлени вземания, за да може да се извърши преценка дали
предметът на извършената цесия обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор
за потребителски кредит № 2104868 от 10.10.2019 г., сключен с ответника Ц. П. Д.. Наред с
това, от съдържанието на самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания са
предмет на транслативната сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по
съдържание, насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт. Посочен е
единствено общият им размер, както и, че произтичат от необслужвани договори за кредит
на физически лица, без конкретизация. Като доказателство за това обстоятелство не може да
служи и представената справка от счетоводството на ищеца, тъй като сама по себе си и
видно от нейното наименование, не представлява Приложение № 1 към договора за цесия, с
който вземанията по него са индивидуализирани. Освен това, справката не позволява да се
разбере дали вземането е осчетоводено при ищеца като такова именно по договора за цесия.
Справката е едностранно съставен документи, което също пречи да се установи
принадлежността на вземането на ищеца, защото индивидуализацията му следва да бъде
обхваната от документ, подписан от двете страни по договора за цесия, който е израз на
намерението им кои конкретно вземания се прехвърлят. По делото няма представено и
потвърждение за извършената цесия от цедентите, което би могло да служи като
индивидуализация на вземането.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна
легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, като в негова тежест е било да
установи при условията на пълно и главно доказване това обстоятелство, което обаче той не
е сторил. Следва да се отбележи още, че с доклада по делото от 22.02.2024г. съдът не е
дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства за надлежното
прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова страна е представен
самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г., а сам по себе си
фактът дали той е годен да установи твърдяната цесия подлежи на изследване по същество
на спора. В допълнение, по делото не се съдържа и пълномощно, по силата на което
цесионерът е упълномощен от цедентите да ги уведоми за извършената цесия, както е
уговорено в договора за цесия и както е посочено, че такова пълномощно е предадено като
приложение № 3. Уведомяване за извършената цесия дължи цедентът, освен в хипотезата на
8
упълномощаване, в противен случай цесията е непротивопоставима на длъжника. При липса
на пълномощно в полза на цесионера да извърши това уведомяване, то цесията не е
произвела и своето действие спрямо ответника, независимо, че изявление в този смисъл се
съдържа в исковата молба, към която, както се посочи, уведомление за извършената цесия и
за пълномощно в този смисъл на цесионера не се съдържат.
От всичко изложено следва, че ищецът "АПС Бета България" ЕООД не е доказал
твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника Ц. П. Д., в
качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.03.2022г. с цедента "Кредисимо" ЕАД, което прави предявените установителни искове, в.
т. ч. и този за главница в размер на 1000.00 лева недоказани и обуславя отхвърлянето им
само на това основание.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.
3 ГПК.
Ответникът Ц. П. Д. не е претендирал разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, няма доказателства и такива да са направени, поради което и не следва да му
се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ...,
срещу Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. О., ул. „К.“ №.., обективно
кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 14633/25.05.2023г. по ч.гр.д. № 18099/2023г. по описа
на СРС, 55 състав:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 1000.00 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № .../10.10.2019г.,
сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца
съгласно договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.04.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 229.64 лева - договорна лихва за
периода 10.10.2019г. – 10.10.2020г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 198.22 лева - мораторна лихва за
9
периода 10.10.2019г. - 14.03.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10