№ 6329
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110144766 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу М. Н. Б. (конституирана в правата на
починалия в хода на процеса ответник М. Б. М.), искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи na ищеца сумата в размер на 9865,88 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 46, вх. Г, ап. 55 и абонатен № 81064, ведно със
законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1525,53
лева – законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода
от 15.09.2014 г. до 23.03.2017 г., сумата в размер на 15,49 лева, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на
3,36 лева – законна лихва за забава върху главницата за стойност на извършена услуга
дялово разпределение от 15.09.2014 г. до 23.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.05.2017 г. по ч. гр. д. № 30625/2017 г., по описа на
СРС, 64 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
наследоателя на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Б. М., с
който оспорва исковете. Твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия. Оспорва исковата претенция и по размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „ПМУ Инженеринг“ ООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Въз основа на исковата молба е било образувано гр. д. № 77460/2017 г., по описа на
СРС, 64 състав, по което е било постановено решение № 293038/04.12.2019 г., с което са
1
били уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 742,74
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. в
процесния имот, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, за
сумата от 733,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 15.09.2014 г. - 23.03.2017 г. и за сумата от сумата от 15,49 лева - цена за услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от
16.05.2017 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени искът за цена за топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 9 865,88 лева и за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2016 г., искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1 525,53 лева, както и искът за
сумата от 3,36 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за
услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2014 г. - 23.03.2017 г.
Впоследствие въз основа на подадена въззивна жалба от М. Н. Б. (правоприемник на
починалия ответник М.М.) срещу решението на СРС, в частта, в която са били уважени
предявените искове, е било образувано в.гр.д. № 4541/2020 г., по описа на СГС, IV-Б
въззивен състав, като по същото е постановено решение № 262693 от 22.04.2021 г., с което
обжалваното решение на СРС е било обезсилено в обжалваните части и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на СРС.
При това положение предмет на настоящото производство са предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М.Б. М.а устоновителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 742,74
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до имот
на адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 46, вх. Г, ап. 55 и абонатен № 81064, ведно със
законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 733,35 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2014
г. - 23.03.2017 г., както и сумата от 15,49 лева - цена за услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30625/2017 г., по описа на СРС, 64 състав.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Основният спорен по делото въпрос е дали праводателят на ответника е бил през
процесния период клиент на топлинна енергия, т.е. налице ли е твърдяната от ищеца
облигационна връзка за доставка на топлинна енергия в процесния имот, установяването на
което обстоятелство е в тежест на ищеца.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване починалият в хода на
производството ответник М.М. да е притежавал право на собственост върху процесния
имот, респ. вещно право на ползване, съответно да се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника за доставка на топлинна енергия. При наведено изрично
2
възражение от ответника в този смисъл и липсата на доказателства, ищецът следва да понесе
последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда
неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт – наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и ответника,
като искът бъде отхвърлен изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главния иск, неоснователи се явяват
претенцията на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение, както
и акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което същите също следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М. Н. Б.
следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски. За настоящото
производство в случая е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника, като
определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото в полза на адвокат Рая Николова адвокатско възнаграждение е в
размер от 604,58 лева.
В полза на ответника се дължи и пълният размер на направените от него разноски в
производството по гр. д. № 77460/2017 г., по описа на СРС, 64 състав от 750 лева за платено
адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1/2004
г. С постановеното по посоченото дело решение в полза на ответника са присъдени разноски
в размер на 389,04 лева, като в тази част решението на СРС е влязло в сила, поради което
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разликата до пълния дължим размер
на разноските, възлизаща на сумата в размер на 360,96 лева.
Съгласно задължителните за настоящия състав указания на въззивния съд в
постановеното решение № 262693/22.04.2021 г. по в.гр.д. № 4541/2020 г., по описа на СГС,
IV-Б въззивен състав, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и претендираните и
направени във въззивното производство разноски по делото в общ размер на 709,83 лева, от
които 109,83 лева за платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Последното е съобразено с минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което наведеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от
ответника възнаграждение се явява неоснователно.
Ответникът претендира и направени разноски в заповедното производство за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно. Дължимите в полза на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да
бъдат намалени до сумата в размер на 50 лева, определено съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., вр. чл. 6, т. 5 от Наредбата. Доколкото с
решението по гр. д. № 77460/2017 г., по описа на СРС, 64 състав, в полза на ответника са
присъдени разноски в по-голям размер, в която част решението е влязло в сила, то в полза
на ответника не следва да бъдат присъждани допълнителни такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу М. Н. Б., ЕГН
********** и с адрес гр. София, ул. „Зайчар“ № 126, ет. 7, ап. 23, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че М. Н. Б., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 4 742,74 лева - цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 46, вх.
Г, ап. 55 и абонатен № 81064, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното
3
плащане, сумата в размер на 733,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 15.09.2014 г. - 23.03.2017 г., както и сумата в размер на
15,49 лева - цена за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
30625/2017 г., по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. Н. Б., ЕГН ********** и с
адрес гр. София, ул. „Зайчар“ № 126, ет. 7, ап. 23, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 360,96 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 77460/2017 г., СРС,
64 състав, както и сумата в размер на 709,83 лева - разноски във въззивното производство
по в.гр.д. № 5441/2020 г., СГС, IV-Б състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адвокат Рая Боянова Николова,
ЕГН **********, адвокат при САК, личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата в размер на 604,58 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „ПМУ Инженеринг“ ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4