№ 94
гр. Девин, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100332 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е образувано по предявени искове по чл. 178 ал.1
т.3 ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ; чл. 181 ал.1 ЗМВР; чл. 179 ал.1 във вр. с
чл. 181а ЗМВР, във вр. с чл. 143 ал.1 от КТ и чл. 50а ал.1 от ЗДСл и чл. 86 ал.1
ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че от 31.03.2006г. е на работа в
ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на
длъжност „старши полицай“ и през периода 17.10.2019 год. до 17.10.2022
год. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно
правоотношение с ответника на смени, всяка една от които е с
продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и
протоколи при сумирано отчитане на работното време. Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Разпоредбата на чл.140, ал. 1 от КТ казва, че „нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Твърди, че за
посочения период е полагал труд при режим на смени с продължителност 12
1
часа, включвайки и времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, при
сумарно изчисляване на работното време - чл.187, ал.З от ЗМВР, съгласно
ежемесечни утвърдени графици. В случая разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда
преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно ал. 10 на чл. 187 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му и
пр., се определят с нарочна наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че от 02.08.2016 год. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., в
която наредба липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в
дневен, но в предходната наредба 3812юз-407/11.08.2014 год. действала от
19.08.2014 год. до 01.04.2015 год. чл.31, ал.2 гласи, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00
часа се умножава по 0,143. Действащата към момента наредба е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. защото последващо издадените няколко наредби са
изцяло отменени. Счита, че въпреки в наредбата от 2016 год. няма изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, това не следва
да се тълкува като законово въведена забрана, а представлява празнота в тази
посока. Счита, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба
касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се прилага разпоредбата
на чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни и коефициента, по който се изчислява
положения труд е коефициент 1,143. Твърди, че в чл. 188, ал.2 от ЗМВР е
посочено, че държавните служители полагащи труд за времето между 22.00
часа и 6.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, която
разпоредба директно препраща към чл.140, ал.1 от Кодекса, приложимо и за
служителите на МВР, защото за един от елементите на специалната закрила по
КТ следва да се приеме и установената намалена продължителност през нощта
в сравнение с дневната продължителност на работното време. Макар, че
Закона за МВР е специален, същия не може да дерогира разпоредби на КТ - в
случая чл.187, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че през посочения период е положил
общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това
преизчисляване от 300 часа не е заплатена и в резултат на това ответника му
дължи заплащане на следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
2
за периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва;
200 лв. - обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 год.
/месеца следващ месеца на дължимото плащане включително/. Трудовите
възнаграждения се плащат на 20-то число на месеца следващ месеца, за който
се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на
обезщетение за забава е 21.11.2019 год., от която дата следва да се изчислява
претендираната от ищеца мораторна лихва до датата на предявяване на иска.
Твърди, че съгласно чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата й равностойност, на ищеца се полага такава
храна на основание Наредба № 8121з-904 от 2015 год. за определяне
условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани
със специфичен характер на труда и осигуряване на левовата равностойност
на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта
от 22.00 часа до 6.00 часа, издадена от министъра на МВР и обн. в ДВ.
бр.62/14.08.2015 год., изменена с ДВ. бр.69/04.08.2020 год. Твърди, че по
силата на чл. 2 т. 7 от наредбата, ответникът дължи безплатна храна на ищеца,
когато същият работи при средноденонощни температури под +10 С и над +30
С по предоставени на ответника данни от НИ по метеорология и хидрология
към БАН. Твърди, че е работил при цитираните метеорологични условия,
като ответникът не му е предоставял за периода от 17.10.2019 год. до
17.10.2022 год. нито му е изплатил левовата равностойност на полагащата се
по този текст безплатна храна, с оглед на това, ответникът дължи изплащане
на левовата равностойност на полагащата се на ищеца безплатна храна, ведно
с дължимата мораторна лихва, считано от 21.11.2019 год. /началната дата на
дължимост на обезщетението за забава/, през който период от време ищецът е
бил командирован ежемесечно за по две седмици на българо-турската граница
и по време на тази командировка също му се е полагала безплатна храна, която
не му е била нито осигурявана, нито му е била изплатена нейната левова
равностойност. Твърди, че съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение като в периода от
17.10.2019 год. до 17.10.2022 год. ищецът ежемесечно е бил командирован
3
на българо-турската граница и които командировки са били свързани с
пътуване /отиване и връщане/ със служебен транспорт, като е било заплащано
единствено периода от време обхващащ самото пътуване /отиване и връщане/,
без да се заплаща времето, през което е бил на разположение. Твърди, че
времето за пътуване е около 5 часа и това е времето, което се заплаща реално
от ответника, но разликата до 12 часа колкото е смяната на ищеца – не се
заплаща, разликата от 7 часа е времето на разположение, за което се дължи
заплащане, защото времето, през което служителите са на разположение на
прекия си ръководител, пътувайки до мястото на командироване, без да
престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от
работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал
служебните си задължения. Счита, че съобразно задължителните указания на
СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато
по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да
бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място,
определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно
време, затова счита, че ответникът дължи заплащане и за времето, през което
ищецът е бил физически на мястото, където е командирован като за
посочения период от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., ищецът е бил на
разположение 252 часа, равняващи се на 1000 лв. и представляващи сбор от
неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на
разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски
операции, като посочената сума е дължима от ответника, ведно с лихвите за
забава за посочения период считано от 21.11.2022 год., поради което за него се
явява правен интерес от предявяване на обективно съединени искове.
Моли съда да постанови решение по отношение на ответника - ГД
„Гранична полиция“ при МВР с административен адрес: гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, като го осъди да заплати на ищеца сумите,
съобразно допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. на 08.03.2023г.,
на основание чл.214 ал.1 изр. трето от ГПК, както следва: 1. По чл. 178, ал.1,
т.З ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2965.75
лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд,
положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на
4
580.57 лева; 2. По чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от
2015г., изд. от министъра на МВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 176.40 лева,
представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на
дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер
и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при
среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от
17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 46.74 лева; 3. По чл.
179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл.
50а, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1091.16 лева,
представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като
отработено време на разположение, при командироване за участие в
специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до
17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 146.17 лева, ведно със законната
лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищеца не се явява, за него адв. А. Ш. поддържа изцяло така
предявената искова молба. Моли съда да уважи изцяло така предявените
обективно съединени искове, които счита, че са освен основателни и
доказани, най- вече по размер и излага подробни съображения в писмена
защита. Претендира за направените разноски по делото.
В о.с.з. за ответника - главен юрисконсулт М. Х. моли съда да
отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, по
аргументи, изложени в отговора на исковата молба, както и изложените в
писмените бележки съображения. Претендира за направените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.З от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в наредбата по чл.36
от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и излага подробни съображения по същество в писмени
бележки.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищеца от 31.03.2006г. работи в ГД „Гранична
полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „старши
5
полицай“, включително и в процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена
ССчЕ, съдът прие за установено, че:
1. Какъв е размера на основното месечно възнаграждение на
ищеца за посочения период и на кое число се плащат трудовите
възнаграждения за съответния месец?
В процесният период размера на основното месечно
възнаграждение на ищеца С. С. П. е променяна както следва: от 17.10.2019 г.
до 31.12.2019 г. – 890.00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. -979.00 лева; от
01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. – 1126.00 лева и от 01.07.2022 г.- 1351.00 лв.
Трудовите възнаграждения за съответния месец се изплащат между 20 и 25
число на месеца.
2. За периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022 г. колко нощни смени,
съгласно графиците и протоколите е отработил ищеца? Отработеният
нощен труд да бъде изчислен и като брой часове. За посоченият период
надвишавал ли е ищеца предвидените 40 часа седмично отработено време и
ако „да“ с колко?
За периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищеца е отработил 210
смени, съгласно графиците и протоколите за процесния период, като е
положил 1681 часа нощен труд, от които 181 часа нощен труд през официални
празници.
През посоченият период ищеца е надвишил предвидените,
съгласно чл.12, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските 40
часа седмично отработено време с 2 часа седмично.
3. Превръщан ли е отработеният от ищеца нощен труд в
дневен труд?
При извършената проверка на документи, находящи се в РД
„Гранична полиция“ - гр. Смолян вещото лице установило, че на С. С. П. е
заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат
превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.
4. Ако е превръщан нощния труд в дневен с какъв коефициент е
бил умножен?
През процесният период на ищеца С. С. П. е начислявано и
изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00
часа. През същия този период на лицето не е начисляван и не е изплащан
извънреден труд. Видно от отговора на въпрос № 3 - При извършената
проверка на документи, находящи се в РД „Гранична полиция“ - гр. Смолян
вещото лице установило, че на С. С. П. е заплатен положения нощен труд, без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.
5.След като изчисли колко нощен труд е положил ищеца, вещото
лице да извърши преизчислението му в дневен труд с коефициент 1,143 /съгл.
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/.
6
За целия период, ищеца е отработил 1681 часа нощен труд, от
които 181 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени
заедно с дневния. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да
получи допълнително суми за 214 часа, равняващи се на 2531.79 лева по
часовите ставки за отделните месеци.
6. Изплащано ли му е допълнително възнаграждение в
резултат на преизчисляването? Ако не е изплащано - какъв е размера на
допълнителното възнаграждение за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г.?
Допълнително възнаграждение в резултат на преизчислението не е
изплащано на ищеца С. С. П.. Общата сума на неначислените и неизплатени
възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен,
съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ за
ищеца С. С. П. е 2965.75 лв.
7. Какъв е размера на обезщетението за забава, считано от
21.11.2019г., месеца следващ месеца на дължимото плащане до 17.10.2022г.
Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки
тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата“, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася е 580.57 лв.
8. Какъв е размера на дължимата безплатна храна на ищеца за
периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., съгл. чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-
904 от 2015г., изд. от министъра на МВР. Получавал ли е такава в натура
или в паричната й равностойност?
Размерът на левовата равностойност на неосигурената от ищеца
храна за положен от него труд със специфичен характер за процесния периода
е 176.40 лева.
9. Какъв е размера на дължимата мораторна лихва за периода
от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., касаеща дължимата безплатна храна по чл.2,
т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от министъра на МВР?
Размерът на мораторната лихва върху всяко месечно задължение,
считано от първо число от месеца, за който се дължи левовата равностойност
на полагащата се храна за процесния период е 46.74 лева.
10. Да изчисли неотчетеното като отработено време, през
което ищеца е бил на разположение на работодателя в дните на отиване и
връщане до мястото на командироването, като брой часове и общ сбор от
суми за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г.. Какъв е размера на
дължимата мораторна лихва за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.,
касаещ дължимата сума?
Неотчетеното като отработено време, през което ищеца е бил на
разположение на работодателя в дните на отиване и връщане до мястото на
командироването, като брой часове е 140 часа, а дължимата неплатена сума за
периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., е в размер на 1091.16 лева. Размера на
дължимата мораторна лихва за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., касаещ
7
дължимата сума е в размер на 146.17 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че разгледани по същество исковете са основателни по
следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от
ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ:
Безспорно е, че в процесния период ищецът работил по служебно
правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град
Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен
полицейски участък - Доспат на длъжност „старши полицай", че изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа,
съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен
труд за периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. по утвърдени графици за
отчитане, на които са били съставени протоколи, предоставени на вещото
лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
Безспорно е между страните, че отношенията между тях се
регулират от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбите на ЗМВР регламентират
възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от
ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в
МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
– за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
8
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа),
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд
за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на
възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка, съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За процесния период са действали Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.; Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020г. обн. в ДВ, бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.;
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., обн. в ДВ, бр.93/30.10.2020г. в сила от
30.10.2020г.; Наредба № 8121-1353/15.12.2020г., обн. в ДВ, бр.107/18.12.2020г.
в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ДВ бр.
60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента. Текстовете на
чл.3, ал.3 в тези наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.
69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите
две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г./ и № 8121з-776/29.07.2016 г. /отменена с
Решение № 16766/10.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019г./, приложими
към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. Според
приетата нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията се съдържа и в издадените
9
впоследствие Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-
1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з- 922/22.07.2022г.
Както в специалният ЗМВР, така и в издадените по реда на чл.187,
ал.9 и ал.10 от ЗМВР наредби след 2014г. не е предвиден някакъв
компенсаторен механизъм за компенсиране, въведен с цел да компенсира
полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед
отпадналия с отмяната на наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31, ал.2 от
Наредбата от 2014г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му
е видно, че за първия период от 17.10.2019г. до 10.07.2020г. липсва изрично
правило в специалния закон и подзаконовите актове по приложението му
относно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Относно втория период от 11.10.2019 г. до 17.10.2022г. след
изменението на чл.187 от ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г., редакцията на чл.187, ал.1 ЗМВР, предвижда, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Съгласно
чл.187, ал.4 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Съгласно чл.22,
ал.3 от действалата през втория период Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г.
/oбн. в ДВ, бр. 93 от 30.10.2020г./ за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР:
„При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Същото е
предвидено и в чл.21, ал.3 от действала също през втория период Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г. , както и в чл.21, ал.3 от следваща Наредба № 8121з-
922/ 22.07.2022 г. /oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./. Така през втория период
от 11.07.2020 г. до 17.10.2022 г. както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в
двете посочени наредби от 2020 г. и в наредбата от 2022 г. вече се съдържа
изричното правило, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта, т.е. с коефициент 1.
10
Предвид противоречива съдебна практика по въпроса дали е
приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на
Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и
от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-
738/2021, постановени по отправени съответно от РС-Луковит и от РС-Кула
преюдициални запитвания по аналогични спорове. Относимо към казуса е
решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20 по преюдициално
запитване от Районен съд - гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а)
от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, което
постановява, че член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се
тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и
че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на
ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
По преюдициално запитване на Окръжен съд - Смолян по в. гр.
дело № 193/2023 г. е образувано дело С- 435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори: Член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
11
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий. В решението си съдът на ЕС припомня, че принципът на
предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото
на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на
държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на
правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и
конституционни, да могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от
21 декември 2021 г., Euro Вох Promotion и др., С-357/19, С-379/19, С-547/19,
С-811/19 и С-840/19, ЕU С:2021:1034, т. 245 и 251). Изтъква се, че принципът
за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват
всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като
приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират
пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение,
което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова
съответстващо тълкуване включва по- специално задължение за националните
юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако
тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с
целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала
основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува
национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено
поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това
право смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални
органи (решение от 24 юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С:2019:530, т. 79).
Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика
в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
12
съответстващо на преследваната с нея цел.
С оглед решението на СЕС и като съобрази практиката на Окръжен
съд Смолян (Решение № 1/02.01.2025 г. по в. гр. дело № 293/2023 г.; Решение
№ 60/28.02.2025 г. по в. гр. дело № 330/2023 г.; Решение № 96/17.04.2025 г. по
в. гр. дело № 76/2025 г.; Решение № 99/23.04.2025 г. по в. гр. дело № 75/2025г.;
Решение № 101/23.04.2025 г. по в. гр. дело № 84/2025г.; Решение № 102/
23.04.2025 г. по в. гр. дело № 86/2025г.; Решение № 103/23.04.2025 г. по в. гр.
дело № 90/2025г.; Решение № 107/23.04.2025 г. по в. гр. дело № 89/2025г. и
много други), съдът намира, че в случая за целия исков период трябва да се
използва методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и ал.4 ЗМВР, Наредба №
8121з-1353 от 15.12.2020 г. и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР не следва да се прилагат. Не намират
приложение и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, които се явяват несъвместими с
правото на ЕС, тъй като поставят в различно и по-неблагоприятно, положение
полицаите и пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни
служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не
полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ,
без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и
обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел.
Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а именно: „държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Работи на 12-часови и 24-
часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното му
време се изчислява сумирано за тримесечен период.
Придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181,
ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186,
чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от
ЗМВР и чл.69 от КСО обаче се ползват от всички държавни служители по
точка 1 на чл.142, ал.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен
труд, работейки на смени. Примерно изброените в Тълкувателно решение
№1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС придобивки:
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/ и др., се
ползват не само от работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и
пожарникари, а и от всички останали държавни служители по т.1 на чл.142,
ал.1 ЗМВР, включително и от онези служители по същата т.1, които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд.
13
Съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР в редакцията му преди изменението
от 11.07.2020 г. се прави известно разграничение между държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и тези по същата
точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е по отношение
компенсирането на извънредния труд - „Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.“
Съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се
ползват и от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР -
придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1-
частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184 ЗМВР,
а някои - от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение - напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и
ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238. В т.51 от
Решението по дело С-262/20 е прието, че: „По- конкретно, когато определят
необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на
работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят
да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и
здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на
полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този
вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази
естеството на нощния труд.“ Описаните придобивки не могат да бъдат
определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в
смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 - те не
са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява
преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не са
предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които
същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари.
Следователно полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки,
ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по
същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им
задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на гражданите
и обществения ред и сигурност.
14
Същевременно, полицаите и пожарникарите, като настоящия
ищец, не могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която
пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат
придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и
ограничения по ЗМВР. Към момента не се открива друг начин да се овъзмезди
адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като
него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и
тълкувателното решение забраняват. Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ се
явява в изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от директивата
задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща
за естеството на работата им защита. Така, при положение, че е налице
празнота в предходната редакция на ЗМВР/чл.187, ал.1 и 3 и наредбите/; че не
следва да се прилагат изречение второ на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, /а
също и чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР от предходната редакция - ако се приеме, че
няма празнота и уреждат еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта/ и съответно посочените по-горе чл. 22, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от
наредбите от 2020 г. и 2022 г, заради несъвместимостта им с правото на
Съюза, националният съд следва да приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и
преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през
нощта през целия исков период да стане с прилагане на коефициент 1,143.
Ако се приложи Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на ВКС, полицаите
и пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд биха били поставени в по-
неблагоприятно положение, както спрямо държавни служители по същия
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд,
така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази
разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е.,
от допустима от закона цел. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ и получават
такива допълнителни възнаграждения на основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл и
чл.261 от КТ, и нарушава основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, регламентиран в чл.6 от Конституцията на
РБългария и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По
делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане
на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по
горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид на
това исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения
15
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен
труд, възлиза общо 1681 часа, от които 214 часа е разликата, за която се
дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения от
ищеца извънреден труд съгласно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в
размер на 2965.75 лева.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ; чл. 181 ал.1
ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е
основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 2965.75 лева.
Предявените искове на основание чл. 181 ал.1 от ЗМВР във
връзка с чл. 2 т.7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на министъра на МВР и
на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143,
ал.1 от КТ, чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл са основателни и следва да се уважат.
Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 – 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00ч. до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч. за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят
при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Националния институт по метеорология и хидрология. Безспорно е, че ищеца
е работил при цитираните метеорологични условия, като ответникът не му е
предоставял за периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г., нито му е изплатил
левовата равностойност на полагащата се по този текст безплатна храна. С
оглед на това, ответникът дължи изплащане на левовата равностойност на
полагащата се на ищеца безплатна храна.
Съгласно чл. 179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение. Безспорно е, а и това се установява от
16
доказателствата по делото, че в периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г. ищеца
ежемесечно е бил командирован на българо- турската граница и които
командировки са били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен
транспорт, като е било заплащано единствено периода от време обхващащ
самото пътуване (отиване и връщане), без да се заплаща времето, през което е
бил на разположение. Липсват доказателства разликата от 7 часа (12 - 5 ), през
което време ищеца е бил на разположение, да е заплатено на ищеца.
От заключението по ССчЕ се установява размера на левовата
равностойност на неосигурената на ищеца храна е в размер на 176.40 лева, за
положен от него труд със специфичен характер за претендирания период,
както и сумата от 1091.16 лева, представляваща сбор от неплатено
възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при
командироване за участие в специализирани полицейски операции през
процесния период. Липсват доказателства на ищеца да е предоставяна
безплатна храна в натура, да е изплащана и левовата равностойност, както и
да е изплащано командироване за участие в специализирани полицейски
операции, за това на основание чл. 181 ал.1 от ЗМВР във връзка с чл. 2 т.7 от
Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на министъра на МВР и на основание чл.
179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл.
50а, ал. 1 от ЗДСл исковете са основателни и следва да се уважат.
С оглед основателността на главните искове, на ищеца на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД е дължима и лихва за забава. На основание чл. 86
от ЗЗД върху присъдените размери следва да се уважи и акцесорните искове за
претендираното обезщетение за забавеното им плащане, както следва: 580.57
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2965.75 лева,
считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.; 46.74 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 176.40 лева, считано от
21.11.2019г. до 17.10.2022г.; 146.17 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1091.16 лева, считано от 21.11.2019г. до
17.10.2022г., съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба
има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна
лихва върху дължимите три главници /2965.75 лева ; 176.40 лева и 1091.16
лева/, считано от 18.10.2022г. - датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата
страна, е основателна и следва да се уважи.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива
същият е платил на адв. А. Ш. в размер на 850.00 лв., видно от договора за
правна защита и съдействие. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 850.00 лв. с оглед материалния интерес по делото
не е прекомерен и следва да му бъде присъдено в пълен размер. Ще следва, с
17
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 850.00 лева.
Поради изцяло уважаване на искa, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата в общ размер от 200.00 лева- дължими държавни
такси върху уважените размери на исковите претенции, както и направените
разноски от 200.00 лева - за извършената съдебно-счетоводна експертиза,
платени от бюджета на съда, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Девин.
Ще следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се допусне
предварително изпълнение на решението.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”
на МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза”
№ 46 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.,
общ. Д., обл. Смолян, ул. М. № ** сумите, както следва: 1. По чл. 178, ал.1, т.З
ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2965.75 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен
през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 580.57 лева; 2.
По чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от
министъра на МВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 176.40 лева,
представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на
дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер
и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при
среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от
17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 46.74 лева; 3. По чл.
179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл.
50а, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1091.16 лева,
представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като
отработено време на разположение, при командироване за участие в
специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до
18
17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 146.17 лева, ведно със законната
лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022
г. до окончателното изплащане на сумите, както и 850.00 лева –
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”
на МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза” № 46
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 200.00 лева - дължими държавни такси, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин и сумата от
200.00 лева– възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Девин.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
19