№ 11993
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110171352 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от И. А. Ц., ЕГН: ********** и М. А. Л., ЕГН: **********,
двете с адрес: /адрес/, срещу „З.К.-М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявана от управителя Д.И.Н., за осъждане на ответника да
заплати на всяка от ищците сумата от по 2535 лева – обезщетение за вреди,
представляваща пазарната равностойност на предадени в залог на ответника златен ланец и
златен пръстен, които не са върнати на ищците, съобразно частта на всяка от тях от правото
на собственост върху златните накити.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че през есента на 2013 г. ищцата И. Ц. предоставила на
дъщеря си М. Л. златни накити, за да вземе заем от заложна къща, като между последната и
ответната заложна къща са сключени два договора за паричен заем във формата на заложни
билети с номер № 153420/15.09.2023 г. и № 153674/07.10.2013 г. Изпълнението на
договорите било обезпечено със залог на златните бижута, собственост на двете ищци, а
именно: златен пръстен – 3,6 грама, 14 карата, даден по заложен билет № 153420/15.09.2023
г. и златен ланец -10,4 грама, 14 карата, даден със заложен билет № 153674/07.10.2013 г.
Посочва се, че на 25.10.2015 г. двете ищци посетили заложната къща с цел погасяване на
задълженията по двата заложни билета, но служителите ги информирали, че не е възможно
да бъде извършено плащане на задълженията, съответно не е възможно да им бъдат върнати
и дадените като обезпечение златни накити, тъй като е имало обиск, извършен от служители
на 5-то РУ на МВР и златото е задържано на съхранение в МВР. Твърди се, че ищцата И. Ц.
многократно е посещавала 5-то РУ, за да получи информация и да докаже, че златото е
купувано с лични средства за лични събития, но нито веднъж не била осъществена среща с
водещия разследването. През март 2018 г. ищцата И. Ц. разбрала, че делото се води от
Софийска градска прокуратура и пуснала молба да й бъде върнато златото, но в отговор
получила писмо, в което прокурор от СГП възлага на следствения отдел да се изготви
становище относно възможността за връщане на иззетите вещи. На 19.07.2023 г. от СГП
позвънили на ищцата И. Ц. и й казали да си търси златото в заложната къща. В края на м.
1
07.2023г. ищцата получила прокурорско постановление, в което на стр. 5 и стр. 8, били
посочени имената на ищцата М.-А. Л. и пликовете с бижута, които се връщат на Д.И.Н., в
качеството му на управител на заложната къща. Ищците твърдят, че до 29.12.2023 г.
многократно търсили управителя на място в заложната къща и по телефона, но златото не
им било върнато. С оглед на това предявяват настоящите искови претенции за заплащане на
сумата от по 2535 лева, представляваща равностойността на залатните бижута, които двете
притежавали в съсобственост.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищцата И. Ц. се явява лично. Поддържа исковата молба и моли
съда да уважи иска. Претендира разноски. По делото са постъпили писмени бележки.
Ищцата М. А. Л., редовно призована, не се явява и не се предствлява.
Ответникът се представлява от управителя на дружесвтото Д.И., който се явява
лично. Оспорва иска, като твърди, че златните бижута не се намирали в негово държание и
затова не можел да ги върне. Моли съда да отвхърли иска.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
оценителна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Съгласно Заложен билет № 153420/25.09.2013г., между М. А. Л. и „З.К.-М.“ ЕООД, е
сключен договор за паричен заем за сумата от 110 лв., обезпечен със залог, предоставен от
заемополучателя- „3,6 гр пръстен 14к … ббб“.
Съгласно Заложен билет № 153674/07.10.2013г., между М. А. Л. и „З.К.-М.“ ЕООД, е
сключен договор за паричен заем за сумата от 250 лв., обезпечен със залог, предоставен от
заемополучателя- „10,4 гр ланец 14 и 12к … ббб“.
С Постановление за разпореждане с веществени доказателства от 20.07.2023 г. на
прокурор при Софийска градска прокуратура, на Д.И., в качесвтото му на управител на
„З.К.-М.“ ЕООД, са върнати иззети и приобщени по ДП №222/2018г. по описа на СО-СГП,
веществени доказателства, сред които на позиция 7.6. един брой полиетиленов плик с
изписано име М. Л., съдържащ един брой златна (14к) гривна с тегло 8,60 грама, а на
позиция 7.48.- един брой полиетиленов плик с изписано име М. Л., съдържащ един брой
златен (14к) дамски пръстен- стар модел, с тегло от 3,70 грама.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението по която се
установява, че пазарната стойност на синджира към датата на подаване на исковата молба е
1032 лв., а на пръстена 370 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният от М. Л. иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, ищецът
следва да докаже наличие на облигационно правоотношение с ответника, по което
последният да не е изпълнил свое задължение, както и причинените му от това негово
поведение вреди по вид и размер. Страните не спорят, че между тях са били сключени двата
договора за паричен заем, обезпечени с процесните златни накити, както и че заемодателя е
предоставил паричните средства на заемополучателя. По делото няма данни и не са
наведени съображения, дали ищцата е върнала паричните суми по двата договора, но
доколкото ответника не оспорва този факт, съдът счита, че е налице изпълнение на
задълженията по договора от страна на М. Л.. Индиция в тази насока е и заявеното от
управителя на дружеството в първото съдебно заседание, че не е могъл да върне вещите, тъй
като същите не се намират в него. Последния не е изложил твърдения, нито в срока по чл.
131 ГПК, нито в първото съдебно заседание, че ищцата не му е върнала сумите по двата
договора за заем, поради което съдът приема, че ищцата е изправна страна и по двата
договора.
По делото се установи неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника. Съгласно т. 2 от сключените между страните договори, заемодателя е бил длъжен
2
да върне вещите, след като главното задължение бъде изпълнено. От представеното
Постановление за разпореждане с веществени доказателства от 20.07.2023 г. на СГП, се
установява, че вещите са върнати на дружеството. Съдът не приема възражението на
ответника, че накитите не се намират у него, доколкото същото е извън срока по чл. 131
ГПК.
Съгласно заключените на вещото лице, стойност на синджира към датата на подаване
на исковата молба е 1032 лв., а на пръстена 370 лв. С оглед на това, претенцията на ищцата
следва да бъде уважена до размера от 1402 лв. (1032+370). За разликата над тази сума, иска
следва да бъде отхвърлен.
Предявеният от И. Ц. иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. С нарочна молба вх.
№41685/06.02.2025г., ищцата изрично е посочила, че претенцията й се основава на
задържане от страна на ответника на нейните златни накити и доколкото по делото се
установи, че същата е предала на дъщеря си (другата ищца) златните накити, която от своя
страна ги е заложила, то не са налице предпоставките на чл. 55- 58 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил, без основание,
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на
следните елементи: 1) имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2) връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3) липса на правно основание за имущественото
разместване; 4) липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. В
настоящия случай не се установи да е налице връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, доколкото последния е получил процесните вещи на договорно
основание от трето лице (дъщерята на ищцата). Налице е сключен договор между ответника
и дъщерята на ищцата, по силата на който ответника е получил вещите по договор за заем,
обезпечен със залог. Последният е и основание за имущественото разместване, поради което
и тази предпоставка не е налице. Ищцата като собственик на вещите би могла да има
претенции към лицето, на което го и е предоставила, в случая- дъщеря си, но не и към
ответника, който ги е получил на договорно основание от последната.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца М. Л. има право на разноски, като съразмерно с
уважената част от иска, ответника следва да й заплати разноски в размер на 122,70 лв., от
които сумата 41,28 лв. за заплатена ДТ, а сумата от 81,42 лв. за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.-М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявана от управителя Д.И.Н., да заплати на М. А. Л., ЕГН: **********,
двете с адрес: /адрес/, сумата от 1032,00 лева (хиляда тридесет и два лева), представляваща
обезщетение от неизпълнение на сключени между страните договори за паричен заем,
обезпечени със залог, съгласно Заложен билет № 153420/25.09.2013г. и Заложен билет №
153674/07.10.2013г., от които сумата от 370 лв., представляваща пазарната равностойност на
предадения в залог златен пръстен (14к), с тегло 3,6 грама, а сумата от 1032 лв.,
представляваща пазарната равностойност на предадения в залог златен ланец (14к), с тегло
10,4 грама, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер, до пълния предявен
размер от 2535,00 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. Ц., ЕГН: **********, двете с адрес: /адрес/, за осъждане на
ответника „З.К.-М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
3
представлявана от управителя Д.И.Н., да заплати на ищеца сумата от 2535,00 лева,
представляваща пазарната равностойност на предадени на ответника златен пръстен (14к), с
тегло 3,6 грама и златен ланец (14к), с тегло 10,4 грама, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.-М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявана от управителя Д.И.Н., да заплати на М. А. Л., ЕГН: **********,
двете с адрес: /адрес/, сумата от 122,70 лева (сто двадесет и два лева и 70 стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. А. Ц., да бъде осъден ответника
„З.К.-М.“ ЕООД, да й заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4