№ 12
гр. *********, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100884 по описа за 2023 година
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в сила решение № 23/13.02.2024г. е допуснат до делба следният недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 00789.203.203 по КККР одобрени със заповед №
300-5-73/22.12.2004г. на Изп. директор на АК, посл.изм. със заповед № КД-14-03-
1668/20.12.2007г. на Началника на СГКК ******** с площ по скица от 1234кв.м., а по
документ за собственост 1235кв.м., находящ се в с. ******** при граници имоти с
идентификатори: 00789.203.204, 00789.30.740, 00789.203.202 и 00789.203.484, и
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с идентификатор 00789.203.203.1 по КККР
одобрени със заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на Изп. директор на АК, посл.изм. от
29.09.2015г. с площ от 74кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 00789.203.203,
находящ се в с. ******** при граници на поземления имот, имоти с идентификатори:
00789.203.204, 00789.30.740, 00789.203.202 и 00789.203.484 при квоти и съделители: 3/6ид.ч.
за В. Д. Д.; 1/6 ид.ч. за Т. Б. Д., ЕГН ********** и 2/6 ид.ч. за Д. Н. Д..
В първото по делото заседание ищцата В. Д. е предявила и съдът е приел за
съвместно разглеждане претенции по реда на чл. 346 ГПК. Последните уточнени, са както
следва: срещу Т. Д. за сумата от 12403,66лева, а срещу Д. Д. за сумата от 24807,34лева, ведно
със законната лихва считано от датата на заявяването им- 10.06.2024г. до окончателното
погасяване на задължението, представляващи припадаща им се част от увеличената стойност
на имота вследствие на извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода
2017-2019г., както следва: I. Покрив: 1. капаци- 80 броя х 2,40лева = 192лева; 2. цигли- 40
броя х 1,80лева = 72лева; 3. челна дъска-14 броя х 4м., цена на 1 дъска- 30 лв. = 420лева; 4.
1
Циментация на капаците- 40 л.м. х 10лв. = 400лева; 5. очукване и циментация на комина х 20
лв. = 40лева; 6. водохващане улуци- по 3м.-19 броя х 16 лв. = 304лева; 7. водохващане тръби-
по 3м.- 17 броя х 23,30 лв. - 396лева; 8. скоби улуци - 69 броя х 4,12 лв. = 284лева; 9. скоби
тръби - 26 броя х 6,54 лв. = 170лева; 10. ъгли за улуци- външни- 6 броя х 30 лв. = 180лева; 11.
ъгли за улуци- вътрешни- 2 броя х 6,50 лв. = 13лева; 12. ъгли за тръби- 29 броя х 15,40 лв. =
447лева; 13. челна дъска-14 броя дъски по 4м.- грундиране 3 слоя с орехов грунд- 14 броя х
10 лв. = 140лева; 14. монтаж на челната дъска с височина на скелета от 8 метра с винтове- 4
дни х 50 лв. надница = 200лева; 15. сваляне на първи ред цигли и възстановяване на цялата
изгнила част- 2 ч/д х 50 лв. = 100лева; 16. монтаж на системата за водохващане - 1500лева;
17. монтаж на нова ламарина на улеите- 300лева; II. Вътрешна част на приземен етаж,
състоящ се от трапезария, кухня, вътрешен коридор към банята, коридор към входа, пода на
банята- всичко 50 кв.м.: 1. Изграждане на нова вътрешна стена, оформяща коридора към
банята, затваряне отвора към кухнята, отвора в посока изходна врата и отвора под
стълбището, зидария с итонг блокчета около 12 кв. м. - 48 броя х 2,50 лв. = 120 лева; 2.
циментация на 50 кв.м. преди полагане на теракота - 250лева; 3. Лепене на теракота 50 кв.м.
х 40лв. за труд и 12лв. за материали - общо 2600лева; 4. лепенe на фаянс в банята и
тоалетната 25кв.м., за труд по 40 лв., за материали по 12 лв.- общо 1300лева; 5. шпакловка
стени в кухня, трапезария, коридори 50 кв.м. - 200лева; 6. мазилка всички помещения
50кв.м. х 8 лв. - 400лева; 7. боядисване всички помещения 50кв.м. х 6 лв. /два слоя/ -
300лева; 8. закупуване на 9бр. вградени шкафове от ПДЧ и 3м. плотове в кухнята- 2000лева;
9. дограма- 5 броя врати и 3 броя прозорци „зл.дъб”- 4850лева; 10. лайсни теракот стаи- 50
л.м. х 5 лв. - 250лева; 11. положени нови кабели и възстановяване на захранването с ел.
енергия - 500лева; 12. изграждане ново ел. табло- 1000лева; 13. Лепило 10 торби х 13,60 лв.
= 136лева; III. Тротоари- 1. почистване от дървета и храсти на трасетата за тротоари, тъй
като външното трасе е било превърнато в сметище на с. ********- със строителни и
всякакви други отпадъци и дъждовната вода е отивала в основите на къщата, изграждане на
пясъчна възглавница 10т. х 22 лв. = 220лева; 2. нареждане на плочки- 900 броя плочки -
1180лева; 3. Фугиране- цимент 20 торби х 6,50 лв. = 130лева; IV. Бордюри- 1. лят висок
бордюр с кофраж 12 см. х 10 лв. = 120лева; 2. нисък бордюр с кофраж 25 см. х 10 лв. =
250лева; 3. пясък- 3 тона х 22 лв. = 66лева; 4. чакъл- 2 тона х 22 лв. = 44лева; 5. цимент 10
торби х 6,50 лв. = 65лева; V. Цокъл и пръскана мазилка на цялата къща: 1. пясък- 5 тона
х 22 лв. = 110лева; 2. цимент 5 торби х 6,50 лв. = 35лева; 3. лепило 5 торби х 13,60 лв. =
68лева; VI. Площадка пред първи етаж: 1. теракот- 6 кв.метра х 12 лв. = 72лева; 2. лепило
2 торби х 13,60 лв. = 27лева; VII. Площадка- плоча пред вход приземен етаж: 1. пясък-1 тон
х 22 лв. = 22лева; 2. чакъл- 0,5 тона х 22 лв. -11лева; 3. цимент 3 торби х 6,50 лв. = 20лева; 4.
лепило ½ торба х 13,60 лв. = 7лева; VIII. Труд на работниците ангажирани за
извършване на строителните работи- надница 30 лв., храна 10 лв., транспорт 10 лв.: за
2017г.- 6000лева; за 2018г.- 6000лева; за 2019г.- 2000 лева; IX. Косене на трева- 4 години-
1200 лева.
В първото по делото заседание ответниците чрез процесуалния си представител също
са заявили претенции по сметки, уточнени с молби от 06.08.2024г. и 13.08.2024г. и съдът е
2
приел за съвместно разглеждане претенции по сметки по чл. 346 ГПК, както следва: I. от Т.
Б. Д. срещу В. Д. Д. за сумата от 16000лева, представляваща стойност на извършени разходи
във връзка с процедура по реституиране на процесния имот, изразяващи се в: 1. Изготвяне и
подаване на документи за реституиране на имота – изготвяне на заявление и молби, и
подаване; събиране на архивна документация (молба), адвокатски хонорар от 700лв., с
момент на извършване 1990-1998г.; 2. Транспортни разходи – пътуване с кола от с. ********
до *********,
********, с ******** – 10 пъти: стойност 300лева, момент на извършване 1990-1998г.; 3.
Възстановяване на отчуждения имот – заплащане на сума, определена от Общинска комисия
по реституция гр. ******** и заплатена по сметка на отчужденото предприятие БТБ АД
********* в размер на 900лева, момент на извършване: 1998г.; 4. Водене на гр.д. №
312/1999г., адвокатски хонорар на стойност 800лева, момент на извършване: 1999г.-2002г.; 5.
Държавни такси за дело № 312/1999г. в размер на 500лева, момент на извършване 1999г.-
2002г.; 6. Транспортни разходи на стойност 300лева, момент на извършване 1999г.-2002г.; 7.
Водене на изпълнително дело, адвокатски хонорар на стойност
400лева, момент на извършване: 2001г.-2002г.; 8. Държавни такси изпълнително дело на
стойност 800лева, момент на извършване: 2001г.-2002г.; 9. Транспортни разходи, на стойност
200лева, момент на извършване 2001г.-2002г.; 10. Процедура по издаване на удостоверение
за търпимост, такси на стойност 500лева, момент на извършване 2015г.; 11. Наемане на
геодезист за заснемане и изготвяне на конструктивно становище и проект на стойност
2500лева, момент на извършване 2015г.; II. От Д. Н. Д. срещу В. Д. Д. за сумата от
3713,30лева, представляваща разходи на извършени в имота строително- монтажни работи,
в периода 2001г.-2002г., както следва: 1. вароциментова мазилка 25кг. торба - 20 бр. х
12,15лв. - 243лв.; 2. пердашене на циментова замазка - 100кв.м. х 20лв. = 2000лв.; 3. ръчно
натоварване, превоз на 50м с ръчни колички и разтоварване – 2куб.м. х 21,75лв.- 43,49лв.; 4.
транспортни разходи – 1 курс х 40лв. за труд + 50лв. за материали- 90лв.; 5. изливане на
кофраж стълбище – 50кв.м. х 20лв. = 1000лв.; 5. Непредвидени разходи при ремонти 10% -
380,34 лв. за труд +29,30лв. за материали - 337,64лв.
По същество, страните не изразяват становище относно способа за извършване на
делбата.
ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ
ИМОТ
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в
натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на
допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност
на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Изготвянето на разделителен протокол и теглене на
жребие предполага кумулативното наличие на предпоставки, който в случая не са налице, а
3
именно: до делба да са допуснати повече от един имот, от които съответно да може да се
образуват достатъчно реални дялове, така че всеки съделител да получи своя, квотите на
съделителите определени с решението по допускане на делбата да са равни или числото на
знаменателя на дробната част, с което са определени квотите да е равно на броя на имотите.
Ако няма възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни
самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на съделителите,
изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.
От заключението на вещото лице К. по допуснатата съдебно- техническа експертиза,
неоспорено от страните и кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява,
че имотът- ПИ и построената в него къща са реално неподеляеми. Пазарната му стойност е в
размер на сумата от общо 84000лева, от която 51200лева за жилищната сграда и 32800лева
за дворното място. Стойността на дяловете на страните в съсобствеността, изчислени
съобразно квотите им, възлиза както следва: 1. за В. Д.- 42000лева; за Т. Д. – 14000лева и за
Д. Д.– 28000лева.
При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на
съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, след като и
страните не са настоявали за приложението на конкретен способ за извършване на делбата.
По претенциите с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС заявени от ищцата В. Д.:
Твърденията, на които се основават претенциите са следните: Извършени са в
периода 2017-2019г. от ищцата, действала в качеството си на съсобственик, при знание и без
противопоставяне от страна на съсобственика- нейният брат Н. Д., наследодател на
ответниците. Извършени са били, доколкото след възстановяване на имота през 1992-93г. и
въвеждането на ищцата и брат й във владение на имота чрез съдебен изпълнител, той е бил в
окаяно състояние и негоден за живеене. Всичко, което е било възможно да бъде отделено и
разрушено в сградата е било ограбено. Изтръгнати са били кабелите, свалена е била до
камък мазилката. Покривът е бил почти паднал с разрушени и паднали цигли, керемиди,
коминни тела и капаци. Дворът е бил превърнат в сметище, на което са изхвърляни отпадъци
на селото, вкл. строителни, което е наложило и тяхното разчистване и извозване. Част от
имота се е ползвал и за пасище. Предвид наличната денивелация и граница с ******, при
валежи големи количества вода са се стичали в основите на къщата и тя е била наводнявана.
Входът на приземния етаж на къщата е бил нисък и е наводнявал къщата. В резултат на това,
източната и югоизточната част на сградата е започнала да пропада, а таванът на приземният
етаж е бил изгнил. Това е наложило и направата на масивни подпорни тротоари, които да
спират водата при валежи.
В рамките на предоставената възможност, ответниците изразяват становище, с което
оспорват претенциите. Твърдят, че по покрива са сменени само цигли, подмазани са комини
и капаци, а работата е била извършена от семеен приятел на ищцата, за което разходи на
труд не са извършвани. Относно приземния етаж се сочи да е извършван ремонт през 2003-
04г. и то само в частта предоставена за ползване от ищцата. Направено е било преустройство
без съгласието на Н. Д. чрез събаряне на носеща стена, създала опасност от срутване на
4
сградата. Цените на вложените материали и труд се сочи да са завишени. Сочените СМР се
твърди да са описани като луксозен ремонт, което не отговаря на обективното състояние на
къщата, а сочената им стойност надхвърляла стойността на къщата съгласно експертното
заключение. Оспорват се и твърденията къщата да е било в окаяно състояние и негодна за
ползване по предназначение. Твърди се да е имало мазилка и кабели. Единствено е нямало
контакти, брави, фасонки, както и ел. табло, което се сочи да е било поставено от Н. Д..
Оспорват се и твърденията, дворът да е бил ползван като бунище, като се сочи да е бил чист
и подреден, доколкото в къщата са почивали туристи. Оспорва се приземният етаж да е бил
наводняван.
Или, ищцата Д. е твърдяла, че посочените разноски са били извършени от нея в
качеството й на съсобственик, при знание и без противопоставяне от страна на другите
съсобственици и като нужни за запазване на имота, защото след възстановяването на
собствеността върху него, състоянието му е било такова, че е било невъзможно ползването
му по предназначение. Но те са довели и до увеличаване на стойността на имота.
С цел доказване твърденията на ищцата относно необходимостта от извършването на
претендираните разходи, това че в имота са били извършени сочените ремонтни дейности по
делото се ангажираха гласни доказателствени средства- показанията на св. В.Л., Д.Д. /
дъщеря на ищцата/ и Н.М. /братовчедка на ищцата/- за установяване твърденията по
насрещните претенции, че разходите по реституцията са били поделяни между брат и сестра.
От показанията на свидетелите се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. Л. посетил имота за пръв път през 1991г.-92г. заедно с Н. Д.. Описва го като къща
с приземен и първи етаж, и двор около декар и 200-300м. Имотът е бил неподдържан, а
приземният етаж на къщата се наводнявал. През 2007г. организирал по молба на В. ремонта
му. Приземният етаж представлявал навес, без външна стена, а стълбището било открито. За
да се оформи зала и кухня, направили вътре две допълнителни стени. Старата кухня от
около 3м. на 2м. останала за Н.. През 2017г. отново ходил в имота, защото почнал да се
наводнява. В приземния етаж имало 3-4пръста вода, тротоарът навън бил разрушен, били
поникнали дървета и хората си пасяли животните там. Цялото пространство от около 25-
30м. било бунище на с. *****. В. го ангажирала за ремонта с неговата фирма. Изкоренили
дърветата, подготвили с направа на пясъчни възглавници изграждането на бордюри. В. му
платила 15000лева. През 2017г. правили покрива- сменили ламарините, коминни тела,
капаци, цигли. Укрепили кофража, върху който да се редят циглите. Изградили 6 водостока-
улуци и тръби. На приземния етаж правили мазилка, шпакловка, боядисвали, слагали лайсни
за тавана. Плочата пред втория етаж била разрушена и водата влизала в приземния етаж. На
изток сградата пропадала и това наложило изграждане на тротоар там, за да се вдигне
нивото й. От ел. техник било преустроено ел. таблото, защото давало на късо. В. плащала
надниците на работниците, а когато Н. идвал от време на време, за да види какво се прави,
казал на свидетеля, че не е очаквал, че това може да се случи. Идвал, когато правили
покрива и се качвал, за да види как е станал. Отрича да е събаряна носеща стена в къщата и
посочва да са правили две нови стени, които оформили коридор към банята и тоалетната.
5
Оформила се кухня в едната част. През 2017г. до към 2019г. правили цялостния ремонт-
измазване залата на приземния етаж- мазилка, шпакловка, слагали теракот. Направили
площадката, като вкарали допълнително арматура, а отвън сложили теракот. Знае, че Н. и В.
си били разпределили ползването на къщата. Н. правил проект за външно стълбище, за да
може да достъпва до втория етаж. За него била една кухня долу и две стаи на горния етаж.
Докато траел ремонтът Н. бил идвал два – три пъти, последно на 19.09.2019г., когато
свидетелят издавал обекта. Благодарил му за свършената работа. Определя отношенията
между Н. и сестра му като добри. На горния етаж не били правили нищо, освен площадката
пред приземния етаж. Там били паднали тапетите, разруха било. Тогава Н. не поискал да се
прави ремонт на неговата част. Казал му, че ще си прави външно стълбище и да не пипат
неговата част. Така и не се направило външното стълбище, останало като проект, а
материалите за него изгнили. На голямото външно стълбище изградил 4 стъпала, за да
повдигне нивото и да не влиза водата там. Отрича на фасадата на сградата да е имало врата,
нито баня и тоалетна.
Св. М. е братовчедка на ищцата и наследодателя на ответниците. Познава процесния
имот. Знае, че се водили дела за реституирането му след 90-те години, но не знае кой е
плащал на адвокати и нея не са я ангажирали с това. Единствено тя имала познат адвокат,
който в разговор й казал, че може да помогне с реституирането на имота на стринка й К. и
още една съседка. Тя единствено направила връзката между тях.
Св. Д. е дъщеря на ищцата. Разказва, че през 1991г. са започнали да водят дела за
къщата, първоначално от баба й. Леля й Н. ангажирала адвокат. Делата се плащали от майка
й, баба й и вуйчо й, като и тя самата лично е ходила да дава пари на адвоката. По нейн
спомен първият хонорар бил 200лева, а вторият 100лева. Присъствала, когато се давал
първият хонорар. За имота се водили две дела, първото от баба й. Окончателно приключили
с реституцията към 1998-99г. Майка й и вуйчо й били в много добри отношения през
годините и си поделяли разходите за имота. През лятото на 2020г. за последно били заедно в
селото. Винаги казвал на майка й, че трябва да очаква най- лошото от Т. и Д.. Той не искал
да продава къщата, но жена му искала. Знаел за ремонтите, бил виждал всичко и е ходил там.
Даже казал на майка й, като се сменя дограмата на долния етаж да се смени и на неговия, но
това така и не се случило. От 1991г. ходели по 3- 4пъти в имота. Тогава бил пълна разруха.
Ремонтът в къщата бил правен от тогавашния й съпруг й и г-н Л.. Сменяли през 2002-2003г.
тапети, правили мазилки на таваните. Лично тя и бившият й съпруг поставяли теракота на
външното стълбище. Имало и по- малко стълбище от 4стъпала, което било разбито и Л. го
оправял впоследствие като правил плочките. Между 2002- 2010г. имало и други майстори,
защото нямало ел. инсталация и канализация. По нейн спомен през 2015-2016г. правили
преградни стени от итонг. От 2017г. до към 2020г. вече имало майстори. Тогава правили
мазилка на къщата и покрива. През годините само вуйчо й идвал на имота, но не правел
нищо по него, защото вече бил болен. Единствено сменил тапетите. През 2015-2016г. си
вадил документи, защото искал да си прави външно стълбище с отделен вход, но така и не
го реализирал, след като се разболял. Отрича Д. да е идвал. Т. ходела, докато работела в
6
********, но после вуйчо й забранил да ходи, защото я хванал два пъти с любовници там.
При тези твърдения на ищците по претенция и ангажираните по тяхното доказване
доказателства, за правната квалификация на заявеното право, следва да бъде съобразено
задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6/1974г. относно отношенията между
съсобствениците разграничаващо различните хипотези на необходими разноски или
подобрения извършени от някой от съсобствениците в общия имот. В случая, от ищцата по
претенцията са въведени доводи, че е подобрявала общата вещ в качеството си на
съсобственик и с грижата на добрия стопанин, т.е като държател и отношенията следва да се
ликвидират по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, след като от ангажираните по делото гласни
доказателства следва еднозначен извод СМР да са били извършвани при знание и липса на
противопоставяне от другия съсобственик. Принципно ответниците по претенцията не са и
оспорвали този факт. Въвели са само възражения, че наследодателят им се е
противопоставил на събаряне на носеща стена, което после сами сочат да не е направено от
ищцата, а и това следва от доказателствата по делото- експертно заключение и показанията
на Л..
Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства- гласни, експертно
заключение налагат извод, че действително в имота е бил извършен ремонт и то от
съделителя ищец. В този смисъл, съдът съобрази показанията на свидетелите, а и
заключението на в.л., които са безпротиворечиви относно обстоятелството, че в имота са
извършвани твърдяните ремонтни дейности. И двамата свидетели- Л., като участвал в
направата им и Д., като имаща преки наблюдение за имота през всичките години, говорят
конкретно за извършваните в него от ищцата ремонтни дейности през 2007г., 2017-2019г.,
както и за състоянието му преди това. Св. Л. е категоричен, че финансирането им е
извършвано изцяло от ищцата, а брат й е одобрявал какво е било извършвано.
Достоверността на казаното от него не бива опровергана от казаното от свидетелите на
ответниците. Напротив, св. ****** го потвърждава, казвайки че сестрата на Н. е правила
ремонти, за които той е знаел и е бил съгласен, с изключение преграждане на пространство
пред къщата, каквото обаче обективно не е било установено от в.л., съгласно обясненията му
в о.с.з. Извършените ремонтни дейности са, както външни- видимо установими, така и
вътрешни. Те са констатирани и от в.л. като налични на място и документирани в
заключението му, в т.ч. чрез снимков материал, което заключение в тази му част принципно
не е било и оспорено. Свидетелите установяват и причините наложили извършването му, а
именно за да може имотът да се ползва по предназначение- за задоволяване на жилищни
нужди, защото преди това състоянието му не е позволявало това, както и за запазването му,
тъй като приземният етаж се е наводнявал. Затова и съдът приема за доказано твърдението
на ищцата по претенцията, че тя е извършила в имота сочените ремонтни дейности, а
направата им е била наложителна.
Твърденията са били, че тези разходи имат характер на необходими разноски,
доколкото са били свързани с възможността вещта да се ползва по предназначение- за
задоволяване на жилищни нужди и за запазването й. Относно действителния характер на
7
тези разноски, съдът съобрази, че в чл. 30, ал. 3, пр. 2 ЗС е уредено задължението на
съсобственика за заплащане на припадащата се част съобразно деля си в съсобствеността от
тежестите на общата вещ. Касае се за хипотеза, при която някой от съсобствениците не е
изпълнил задължението си за участие в тежестите на общата вещ съобразно своята идеална
част от нея и останалите съсобствениците са ги покрили за своя сметка. Понятието
„тежести” включва необходимите разноски, т.е тези, които са направени за запазването,
поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би
се влошило, арг. от чл. 41 ЗС, както и обикновените разноски, свързани с текущото
поддържане на имота. Извършването им предполага, че е обективно наложително, защото
касае неотложни/аварийни дейности за поддържане или възстановяване на имота,
предизвикани от непредвидено събитие или такива свързани с необходимост от текущи или
основни ремонти, наложени от износване, овехтяване и целящи привеждане на вещта в
годно състояние за ползването й по предназначение. При необходимите и обикновените
разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са
направени. За разлика от тях полезните разноски са разноските, които са направени за
подобрението на вещта, в резултат на което стойността й се е увеличила. Т.е такива, за които
наложителност в извършването им не съществува, но въпреки това са извършени и са
довели до увеличаване стойността на имота. И те се дължат на основание чл. 30, ал. 3 ЗС,
ако са направени от съсобственик, който държи, а не владее чуждите идеални части от
общия имот и за направата им е имал съгласие на останалите съсобственици /така ТР №
85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС/. При всички положения се дължи размера на
изразходваното, ако и обогатяването вследствие на подобренията да е в по- малък размер.
Предвид характера на извършените работи и обективното състояние на имота, преди
извършването им, налага се извод, че необходими разноски по ремонта на къщата са били
всички посочени от в.л. в КСС, приложение № 1 към заключението. Както се посочи,
извършването им е при знанието на другия съсобственик, наследодател на ищците, което
има значение относно обема на правото на ищцата да иска възстановяването им. Предвид
обективно установеното от гласните доказателства състояние на имота преди започване на
ремонтните дейности, следва да се приеме, че извършването му е било необходимо, с цел
запазване сградата от погиване и повреждане, като способстващи предпазването й от течове,
увреждане на подове, респ. тяхното заздравяване, увреждане на стените, а и с цел
привеждане на помещенията, в които ще се живее, в състояние, годно за ползване по
предназначение. След като основанието за извършването им е чл. 30, ал. 3 ЗС, то се дължат
действително извършените разходи, защото всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно на частта си.
Доводите на ответниците тези разноски да са луксозните такива не могат да бъдат
споделени. Когато се извършва преценка дали извършени полезни разноски имат характер
на луксозни се изхожда конкретно откъм естеството им, стойността за направата им и
общоприетата тяхна употреба в бита. Принципът е, че с тяхното влагане се увеличава
абсолютната стойност на имота.
8
Определено, разноските, направени от ищцата за ремонт на покривната конструкция,
направата на приземния етаж, площадка на приземен етаж, тротоари и бордюри, смяна на
дограма - ПВЦ, направа на ел. инсталация не само че нямат луксозен характер, но и те са
абсолютно задължителни, за да може едно жилище да е безопасно и здравословно за
обитаване и отговарящо на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Дейностите
по преустройството на приземния етаж се определят като постигане на цивилизационен
минимум, с който трябва да разполага всяко жилище в 21 век, предназначени за
привеждането му в състояние годно за обитаване и далеч не могат да се определят като
луксозни подобрения. Поставянето на шкафове и рафтове касае масово приложимо в
домакинствата оборудване и не е луксозни разноски с оглед съвременните стандарти на
живот. В обобщение следва да се посочи, че всички тези разноски не съставляват луксозни
такива, а са масово приложими в бита. А това, че ищцата е извършила необходими разноски
в частта от сградата, която е била ползвана от нея, изначално не може да даде основание да
се откаже уважаването на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за тези СМР, защото разноските са дадени
за подобряване на състоянието на вещта като цяло и са в интерес на всички съсобственици.
От заключението на в.л. О. по изготвена СОТЕ, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и
компетентно дадено, след оглед на място се установява следното: Описаните и заявени СМР
са установени от вещото лице като извършени в имота. Дейносттите по косенето на трева,
съдът приема, че са останали недоказани, защото извод за факта те да са извършвани не
може да се изведе от показанията на свидетелите, а в.л. сочи сега дворът да е занемарен.
Показанията не носят никаква информация да са извършвани такива дейности, техния обем,
направата на разходи от ищцата за тях. С оглед нетрайния им характер /вече имотът е
занемарен според в.л./, очевидно те са свързани с текуща поддръжка на двора и нямат
характер нито на необходими, нито на полезни разноски.
В табличен вид, в. лице е остойностило всяка от ремонтните дейности и заключава,
че разходите за направата им към момента на извършването им възлиза на сумата от
23770лева. Сред тях в.лице в КСС, приложение № 1 е установило такива, които биха могли
да се отделят от имота без неговото увреждане или без те самите да погинат, а именно-
кухненски шкафове първи и втори ред, кухненска мивка, батерия за кухненска мивка, гръб и
плот за кухня на обща стойност 1153,43лева, с уточнението, че при изчисляване увеличената
стойност на имота в.л. не ги е съобразявало. Първо следва да се има предвид, че кухненска
мивка, батерия за кухненска мивка и гръб за кухня не са били предмет на претенцията.
Позиция пердашена циментна замазка на подове и настилка от подови керамични плочи е за
50кв.м., докато на място в.л. е установило и оценило 35кв.м. По същия начин позиция
облицовка с керамични плочи с лепило по стени е била за 25кв.м., а на място са били
установени 20кв.м. Претенцията за гипсовата шпакловка на стени е заявена за 50 кв.м., а по
заключение е оценена за 86кв.м., което при ед.ц. 5,83лева прави стойност на това перо от
219,50лева. Претенцията за вътрешна гладка мазилка е заявена за 50кв.м., а по заключение е
оценена за 86кв.м., което при ед.ц. 12,44лева прави стойност на това перо от 622лева.
9
Претенцията за грундиране и двукратно боядисване с латекс е заявена за 50кв.м., а по
заключение е оценена за 86кв.м., което при ед.ц. 8,69лева прави стойност на това перо от
434,50лева. При съобразяване на така посоченото, следва че стойността на разходите за СМР
възлиза на сумата от 20227,53лева. Пазарната стойност на имота след направата на
подобренията сега в.лице определя в размер на 89400лева. Стойността на имота без
извършените подобрения сега е 65700лева. Увеличената стойност на имота, вследствие на
извършените в него подобрения е в размер на 23300лева.
При определяне стойността на извършените строителни работи, съдът съобрази
заключението на в.л., даващо тяхната средна пазарна стойност. Ответниците дължат
припадащата им се част в така извършените разходи, но не и увеличената стойност на
имота. Стойността на разходите за ремонтните дейности към момента на направата им е
23770лева, като от нея следва да се приспадне стойността на движимостите, при липса на
данни направата им да е по индивидуален проект и съобразяване, че част от тях изобщо не
са претендирани, т.е сумата от 1153,43лева, както и разходите за косене на трева от 1200лева
като недоказани, а обемът на работите се изчисли съобразно заявеното от ищцата и
посоченото горе. Така се получава сумата от 20227,53лева. От тази сума и съобразно квотата
им в съсобствеността, в тежест на ответниците по претенцията следва да се възложи сумата
от общо 11308,29лева, разпределена между тях, както следва: за Т. Д.- 3371,26лева; 2. за Д.
Д.- 6742,51лева.
До тези размери претенциите следва да се уважат и отхвърлят до пълния заявен
размер от 12403,66лева срещу Т. Д. и 24807,34лева срещу Д. Д.. Сумите следва се присъдят
ведно със законната лихва от датата на заявяването им- 10.06.2024г., както е поискано.
По претенциите с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61 ЗЗД заявени от
ответниците Т. Д. и Д. Д.:
Твърденията, на които се основават претенциите са следните: Наследодателят на
ответниците Н. Д. е извършил действията по реституирането на имота. Около 1990г. и в
продължение на около две години, той е подавал молби, заявления, събирал е и е получавал
документи, за което е правил разходи за транспорт от с. ******** до гр. ******** и гр.
*********, заплащал е адв. хонорари. Към 1992г. е заплатил близо 10хил.лева за
възстановяване на отчуждения имот, който тогава се е ползвал за почивна база на ТПО-
********. Водил е гр.д. № 312/1999г. по описа на ПРС, а после и изп. дело за извеждане на
ползвателите на имота, за което е плащал разходи за транспорт, адв. хонорари, вещи лица и
държавни такси. През 2015г. е снабдил сградата с удостоверение за търпимост, за което е
подавал заявления, плащал е на адвокат и геодезист за заснемане и конструктивно
становище. Разходите са били извършвани от него по уговорка със сестра му, че ги поема
той срещу задължение за нея, тя да направи ремонт във вътрешната част на къщата.
Признава се, че ищцата е правила ремонт, но той в по- голямата си част касаел нейната част
на ползване съгласно доброволната делба, като в по- голямата си част работите са били
извършени, още докато Д. е бил жив и е участвал в направата им. Единствено е възразил
срещу разрушаването на носеща стена и е спрял това преустройство. Твърди, че цялостната
10
мазилка на къщата и стълбището са били извършени през 2001-2002г. от Н. Д. и синът им Д..
Разходите сторени до 05.07.1999г. се сочи да са заявени в деноминирани лева. Разходите за
извършени СМР се сочи да увеличават стойността на имота, а направата им да е била при
съгласие и без противопоставяне на ищцата и свързана с неговото запазване.
В рамките на предоставената възможност, ищцата изразява становище, с което
оспорва претенциите по основание, период на извършване на разходите и техния размер.
Твърди се, че всички документи във връзка с реституирането на имота са били движени
реално от Н.М.- първа братовчедка на ищцата и брат й, а разходите за тях да са били
заплащани по равно от двамата. С част от тях се е снабдявала и лично дъщерята на ищцата
Д.. Платеното адв. възнаграждение се твърди да е било не повече от 200лева. Оспорва се
извършването и на разходи за транспорт, тъй като по него време ответницата е работила в
******** и със съпруга си са пътували безплатно. Относно сумата за реституиране на имота
се сочи тя да е била в размер на около 6хил.лева и плащането й да е извършено по равно от
ищцата и брат й. Оспорва се по размер сочният хонорар по повод воденето на гр.д. №
312/1999г. на ПРС и се твърди той да е бил около 200- 250лева, платен отново по равно.
Оспорва се и по това дело изобщо да са плащани държавни такси, а ако и да са плащани, то
не е било в тези размери и плащането е било извършвано от майката на страните. Като
завишен по размер се оспорва и разхода за платени държавни такси и адв. възнаграждение
по изп. дело. По размер се оспорват и таксите за удостоверение за търпимост и наемане на
геодезист за заснемане, и изготвяне на конструктивно становище и проект. Всички
претендирани разходи се сочи да са поемани по равно от съсобствениците.
Претенцията на Д. за извършени СМР се оспорва по основание и размер. Оспорва се
той да е извършвал сочените работи, като се твърди СМР по външна мазилка на стълбите да
са извършвани от дъщерята на ищцата и тогавашният й партньор. Оспорва да е правена
външна мазилка на цялата къща, като и сега къщата била със старата мазилка, с изключение
на малкия участък под стълбите. Все в тази връзка се сочи, че през 2015г. Д. се разболял и е
отказал повече да строи и пристроява в имота. От тогава, в неговата част от къщата не е
било правено нищо. Д. Д. се сочи да е посещавал имота не повече от 5пъти, последно 2020г.,
за да лови риба придружаван повечето пъти от баща си. Поставянето на оградата се сочи да
е извършено от Н. и дъщерята на ищцата, като за целта са били ползвани старата ограда и
колове. Оспорва се и ищцата да е давала съгласие или да е знаела за сочените СМР.
И по двете претенции се прави възражение за изтекла погасителна давност.
С цел доказване твърденията на съделителите Т. Д. и Д. Д. относно реалната направа
на разходите, респ. необходимостта от извършването на претендираните разходи, това че в
имота са били извършени сочените ремонтни дейности по делото се ангажираха гласни
доказателствени средства- показанията на св. Г. ****** и П. Д. /братовчедка на ищцата/.
От показанията на свидетелите се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. ****** познава страните. Бил е приятел с Н. и от него знаел за къщата в с.
********. Била му реституирана и към 2000г. Н. платил към 10хил.лева за нея. От него
11
знаел, че му искали толкова пари, колкото са му дали. След това водел дела срещу някаква
фирма, за да ги извади от имота. Ходил е в къщата 4-5 пъти след 2000г. Когато Н. си върнал
къщата, имало изкъртена мазилка на места до тухла. Н. подмазал подпухналото и пръскал
мазилка с негова машинка. Къщата била разпределена между него и сестра му. Долу
банкетната била за нея, а кухнята за него. Сестра му правила ремонти, за които Н. знаел.
Само се ядосал понеже сестра му затворила пространството на входа на къщата, където
имало мивка с тоалетна и душ, за да си разшири нейната част. Майстори правили ремонт на
покрива- сменяли улуци, керемиди, капаци. Н. бил съгласен за това, водел майсторите,
носел скеле, стълби и керемиди.
Св. Д. е братовчедка на ищцата. Разказва, че Н. е ходил да оправя документите за
къщата, за да може да си я върнат. Н. я платил, защото трябвало да върнат парите, които са
получили навремето. Отношенията със сестра му били много добри, но като починал
почнали проблемите във връзка с подялбата на къщата. От В. и баба К. знае, че понеже Н. е
купил къщата, В. щяла да сменя прозорците, а той нямало да дава пари. Не знае дали В. е
правила ремонти, понеже не била ходила в имота. След като си върнали къщата знае, че Н. е
ходил със сина си Д. да правят някакви ремонти. Двамата ходели често там да ловят риба, но
след като Н. се разболял престанали.
Ангажирани са и писмени доказателства, от които следва следното: На 17.08.2015г. е
било подадено заявление от Н. Д. и В. Д. до Община ********, по което на 18.08.2015г. и
след конструктивно становище от архитект е издадено удостоверение за търпимост на
процесната сграда. Възложители по искането са били К. Д., Н. Д. и В. Д.. Между страните не
е имало спор, че по повод възстановяване собствеността върху имота е било водено гр.д. №
312/1999г. на ПРС. След влизане в сила на решението по него е било образувано изп.д. №
256/2001г., по което е бил извършен въвод във владение на имота на възстановените
собственици. Представени са били доказателства за платена от Н. Н. държавна такса за
образуване на изп. дело от 5лева и такса от 3лева за уведомление. Преди образуване на гр.
дело през 1993г. е водена кореспонденция между ТПО- ******** и К. Д., Н. Д. и В. Д.. През
2007г. по заявление на Н. Д. е била извършена промяна в КР за имота чрез вписване като
собственици на наследниците на Д. Д..
При тези твърдения на ищците по претенция и ангажираните по тяхното доказване
доказателства, за правната квалификация на заявеното право, следва да бъде съобразено
задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6/1974г. относно отношенията между
съсобствениците разграничаващо различните хипотези на необходими разноски или
подобрения извършени от някой от съсобствениците в общия имот. По отношение на
облигационните претенции съделителят Т. Д. е твърдяла, че посочените разноски
остойностяват разходи направени от наследодателя й Н. Д. по повод негови действия по
реституирането на имота. Д. Д. е твърдял извършване на разходи за СМР, заедно с баща си
Н. Д. в качеството му на съсобственик, при знание и без противопоставяне от страна на
другите съсобственици. Тяхната направа е била наложителна, доколкото е била свързана
пряко с възстановяване собствеността върху имота, респ. запазването му от повреждане.
12
Горното ще рече, че отношенията във връзка с разходите за възстановяване
собствеността върху имота, следва да се ликвидират по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, след като и
от ангажираните по делото доказателства следва еднозначен извод, че действията са
процедирани общо от всички съсобственици.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства обаче
не може да обоснове извод, първо че сочените разходи са били извършени, а след това и за
техния размер. Ангажираните по делото гласни доказателства не са особено информативни
в това отношение. Така например св. ****** и Д. сочат единствено за знание Н. да е платил
за къщата 10хил.лева, като св. ****** знае това от споделено му от Н.. Св. Д. сочи да знае
това от В., която имала уговорка с брат си вместо да му дава пари за къщата, да й сложи
дограма. В същото време, по делото няма доказателства действително такава сума да е
определяна като подлежаща на връщане от реституираните собственици, за да може да се
даде вяра за действителната направа на този разход, при това от наследодателя на
ответниците. Напротив, самата ищца по претенцията е заявила този разход в размер на
900лева, т.е несъответен на сочения от свидетелите, ако и да се приеме, че те посочват
сумата преди деноминацията на българския лев през 1999г. Няма доказателства по делото и
относно направата на разходи за платено адв. възнаграждение и техния размер. От друга
страна, в показанията си св. Д. Д. казва тези разходи да са били поемани от нейната майка,
вуйчо и баба. Недостиг на доказателства има и по доказването на останалите разходи за
транспорт и държавни такси по гр.дело № 312/1999г. и изпълнително дело, и по издаване на
удостоверението за търпимост на сградата. Единствено има доказателства за платени 8лева
държавни такси по изп. дело от Н. Д.. С оглед възраженията на ответницата обаче, че тези
разходи са били поделяни между съсобствениците, за което свидетелства св. Д., следва да се
приеме, че това действително е било така, вкл. в контекста на липсата на доказателства
опровергаващи достоверността на казаното от свидетелката и с оглед цялостно добрите
отношения между брат и сестра през всичките години до смъртта му през 2021г.,
свидетелстващо за липса на неуредени имуществени отношения помежду им относно
съсобствеността.
И независимо, че претенцията е изцяло неоснователна, само за пълнота следва да се
посочи, че ако и тези разходи да са били сторени, то вземането за тях е останало в
наследството на Н. Д. и Т. Д. би имала вземане за него в обема на наследствената си квота.
Основателно се явява и възражението за изтекла 5г. погасителна давност. За вземането се
прилага чл. 30, ал. 3 ЗС, а изискуемостта настъпва от момента, в който тези разходи са
направени. Това ще рече, че от него момент, при положение, че най- късно направеният
разход е от 2015г. до датата на заявяване на претенцията- 10.06.2024г. 5г. давност е изтекла.
Претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
Относно претенциите на ответника Д. отношенията във връзка с разходите за СМР в
имота, следва да се ликвидират по реда на чл. 61, ал.1 ЗЗД, след като от ангажираните по
делото доказателства еднозначен извод, че действията са извършвани при знание и съгласие
на другия съсобственик, не може да се изведе. След като това е така, дължи се по- малката
13
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот.
От заключението на в.л. О. по изготвена СОТЕ, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и
компетентно дадено, след оглед на място се установява следното: От заявените от ответника
СМР са установени от вещото лице като извършени в имота само изпълнение на
вароциментова мазилка на цокъла на сградата. Циментова замазка по сградата в.л. не е
установило, като изрично сочи на жилищния етаж да са запазени старите настилки от
велтър. Така установеното е съответно и на казаното от всички свидетели, че Н. Д. не е
извършвал ремонт в неговия жилищен етаж, с изключение смяната на тапети. По същия
начин в.л. не е установило и претенцията за изливане кофраж на стълбище от 50кв.м. В с.з.
уточнява, че в имота има само едно основно стълбище, което е правено, когато е правена и
самата сграда. Другото стълбище е от около 2-3 стъпала и не отговаря като обем на работата,
която се търси. За тази част от тях, която в.лице не е установило на място, съдът приема, че
претенциите са останали недоказани. Извод за тяхното извършване и то от съделителя Д. не
може да се изведе и от гласните доказателства. В това отношение те не са информативни.
Св. Д. говори за ремонти извършвани от Н. и сина му общо, без никаква конкретика, а
****** само за мазилка на къщата правена от Н., която единствено е установена от в.л. При
това положение следва да се приеме, че единственото извършена работа в имота и то от
наследодателя на ищеца е изпълнението на вароциментова мазилка на цокъла на сградата.
Направата на този разход е било свързано със запазване и възстановяване фасадата на
имота, доколкото св. ****** сочи на места мазилката да е била изкъртена до тухла, което
компрометира целостта й.
В табличен вид, в.лице е остойностило всяка от установените ремонтни дейности и
заключава, че разходите за направата им към момента на извършването им възлиза на сумата
от 210лева. Сред тях в.лице не е установило такива, които биха могли да се отделят от имота
без неговото увреждане или без те самите да погинат. Пазарната стойност на имота след
направата на подобренията сега в.лице определя в размер на 89400лева. Стойността на
имота без извършените подобрения сега е 65700лева. Увеличената стойност на имота,
вследствие на извършените в него подобрения от ответника е в размер на 400лева. Тъй като
отношенията се ликвидират по реда на чл. 61 ЗЗД, то на ищеца ще се дължи по- малката
сума измежду тази на разходите за подобренията и увеличената стойност вследствие на
тяхната направа, т.е сумата от 210лева.
Доколкото се установи те да са направени от наследодателя на съделителя Д., то
вземането за тях е останало в наследството на Н. Д. и Д. Д. би имал вземане за него в обема
на наследствената си квота. Основателно се явява обаче възражението за изтекла 5г.
погасителна давност. За вземането се прилага чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а изискуемостта настъпва от
момента, в който тези разходи са направени. Това ще рече, че от него момент, при
положение, че направата на разхода е от 2002г., до датата на заявяване на претенцията-
10.06.2024г. 5г. давност е изтекла. Претенцията като частично неоснователна и изцяло
14
погасена по давност следва да се отхвърли.
По разноските
В делбеното производство страните имат качество на ищци и ответници един спрямо
друг и законодателят е предвидил разноските да се понасят от тях съобразно стойността на
дяловете им, по отношение на държавните такси и другите деловодни разноски по повод
прекратяване на съсобствеността.
На основание чл. 355, пр. І ГПК, вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на
делбения имот, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на ПРС в полза бюджета на съдебната власт в размери, както следва: 1. В. Д.-
1680лева; Т. Д. – 560лева и за Д. Д.– 1120лева.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, по предявените искове с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС се дължи държавна такса
в размер на 4% от цената на всеки от исковете – 992,29лева срещу Д. Д. и 496,15лева срещу Т.
Д.. Съразмерно уважената част от тях, държавната такса, която следва да бъде заплатена от
ответниците по тази претенция е 269,70лева за Д. Д. и 134,85лева за Т. Д., а съобразно
отхвърлената им част 1083,87лева следва да се понесе от ищцата по тях.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, по предявените искове с правно основание чл. 31 ЗС и чл. 61 ЗЗД се дължи
държавна такса в размер на 4% от цената на всеки от исковете – по 640лева по иска на Т. Д.
срещу В. Д. и 148,53лева по иска на Д. Д. срещу В. Д.. Неоснователността на исковете
определя поемането на тези разноски от ищците по претенциите.
Ищецът и ответниците са поискали присъждане на разноски, в т.ч за адв.
възнаграждение. На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноските за производството
съобразно стойността на дяловете им, като правилото на чл. 78, ал.1 ГПК е приложимо
единствено по присъединените искове в делбеното производство, т.е във втората фаза това
са заявените претенции по сметки.
Понеже страните имат качество на ищци и ответници един спрямо друг,
законодателят е предвидил разноските да се понасят от тях съобразно стойността на
дяловете им по отношение на държавните такси и другите деловодни разноски по повод
прекратяване на съсобствеността, когато са направени по необходимост /така и т.9 ППВС №
7/1973г./. Сторените такива от 500лева- депозит за в.л. по изготвяне на СТЕ със задача
изследване реалната поделяемост на имота и неговата пазарна стойност, следва да останат в
тежест на всяка от страните, тъй като този депозит е разпределен изначално съобразно
правата им в съсобствеността. По същия начин не се дължат и разноските в първа фаза за
депозит за в.л., защото заключението е изслушано по повод евентуалното доброволно
уреждане въпроса по прекратяване на съсобствеността.
Ищцата е претендирала и присъждане на разноски за депозит за в.л. от 600лева, 8лева
държавна такса за преписи за вписване на исковата молба и общо 2500лева адв.
15
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС
следва да се присъдят разноски. Сторените в производството общо са били 600лева депозит
за в.л. и 2500лева адв. възнаграждение платено по договори за правна защита и съдействие
от 10.08.2023г. и 23.11.2024г. Разноските за в.л. са платени по повод провеждане доказване
на претенция, приета от съда за частично основателна, поради което и този разход следва да
се възложи на ответниците съразмерно уважената част. Тъй като в договорите е уговорено
адв. възнаграждение общо, то съобразно установената съдебна практика, следва да се
приеме, че това възнаграждение касае в цялост производството за делба пред настоящата
инстанция с всички негови усложнения, в т.ч. претенции по сметки. И тъй като не може да
се разграничи каква част от него се отнася за всеки от исковете, то разпределението им
следва да се извърши поравно за всеки иск /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. №
4132/2020г. на ВКС и цитираните в него/. В случая ищцата наред с иска за делба, е заявила
искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, и се е защитавала срещу искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61, ал.2
ЗЗД. Т.е по всяка от тези претенции следва да се определи възнаграждение от по 500лева.
Поради частичната основателност на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Т. Д. в полза на
ищцата се следват разноски от 135,90лева адв. възнаграждение и 163,08лева депозит за в.л.,
общо 298,98лева. Поради частичната основателност на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС
срещу Д. Д. в полза на ищцата се следват разноски от 135,90лева адв. възнаграждение и
163,08лева депозит за в.л., общо 298,98лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК като ответник
по заявените претенции по чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61, ал.2 ЗЗД, следва да се присъдят разноски
дължими от всеки от ищците по претенциите в размер на 500лева. Разноските за държавна
такса от 8лева за заверени преписи от исковата молба следва да се разпределят съобразно
дяловете в съсобствеността, или ответникът Т. Д. дължи 1,33лева от тях, а ответникът Д. Д.
2,67лева. Или общо дължимите от Т. Д. разноски са 800,31лева, а от Д. Д. 801,65лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците са претендирали разноски за платено адв.
възнаграждение от 3000лева и депозити за СТЕ. Тук на присъждане, както се отбеляза се
следват само разноските за СТЕ имаща отношение към доказването по заявените претенции
по сметки, т.е от 300лева платен от ответника Д., но предвид неоснователност на
претенцията му те следва да останат в негова тежест. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото то е
платено от двамата ответници, т.е от всеки по равно при липса на друго уговорено. А в
производството всеки от тях се е защитавал предявявайки претенции по чл. 346 ГПК и
отговаряйки по такива. Затова и няма основание за редукция на адв. възнаграждение от по
1500лева за всеки от ответниците. И тъй като не може да се разграничи каква част от него се
отнася за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки
иск /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и цитираните в
него/. В случая всеки от ответниците е заявил искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, респ. чл. 61, ал. 2
ЗЗД и се е защитавал срещу искове по чл. 30, ал. 3 ЗС. Т.е по всяка от тези претенции следва
да се определи възнаграждение от по 500лева. Поради частичната неоснователност на
16
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Т. Д. в нейна полза се следват разноски от 364,10лева
адв. възнаграждение. Поради частичната неоснователност на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС
срещу Д. Д. в негова полза се следват разноски от 364,10лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание
чл. 348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 00789.203.203 по КККР одобрени със заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на
Изп. директор на АК, посл. изм. със заповед № КД-14-03- 1668/20.12.2007г. на Началника на
СГКК ******** с площ по скица от 1234кв.м., а по документ за собственост 1235кв.м.,
находящ се в с. ******** при граници имоти с идентификатори: 00789.203.204,
00789.30.740, 00789.203.202 и 00789.203.484, и еднофамилна жилищна сграда на два етажа,
с идентификатор 00789.203.203.1 по КККР одобрени със заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на
Изп. директор на АК, посл.изм. от 29.09.2015г. с площ от 74кв.м., изградена в поземлен имот
с идентификатор 00789.203.203, находящ се в с. ******** при граници на поземления имот,
имоти с идентификатори: 00789.203.204, 00789.30.740, 00789.203.202 и 00789.203.484, при
начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
- 3/6ид.ч. за В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164;
- 1/6 ид.ч. за Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28;
- 2/6 ид.ч. за Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 сумата от 3371,26лева, ведно със законната лихва считано от датата на заявяване на
иска- 10.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща
припадаща им се част съобразно квотата й в съсобствеността- 1/6ид.ч. от сторени разходи за
извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода 2017- 2019г., както следва:
I. по покрива- демонтаж на керемиди-112кв.м., почистване на разтвор от дъсчена обшивка-
112кв.м., препокриване с керемиди без керемиди и капаци- 112кв.м., покриване на била и
ръбове с глинени капаци-36м., доставка на керемиди- 40бр, обшивка с поцинкована
ламарина-12кв.м, наковаване на челни рендосани дъски- 12кв.м., грундиране на дървени
повърхности- 24кв.м., тръбно инвентарно скеле- 135кв.м., очукване на вароциментна
мазилка- 5кв.м., външна гладка вароциментова мазилка- 5кв.м., обшивка с рендосани
иглолистни дъски- 30кв.м., грундиране на дървени повърхности- 30кв.м., доставка и монтаж
на олуци от ПВЦ- 45м., доставка и монтаж на водосточни тръби от ПВЦ- 32м.; II. по
вътрешна част на приземен етаж: зидария с итонг блокчета- 13кв.м.; пердашена циментна
замазка на подове- 35кв.м., настилка от подови керамични плочи- 35кв.м., облицовка с
17
керамични плочи с лепило по стени- 20кв.м., гипсова шпакловка стени по нова мазилка- 50
кв.м., вътрешна гладка мазилка - 50кв.м., грундиране и двукратно боядисване с латекс-
50кв.м.;, доставка и монтаж на ПВЦ дограма- „зл. дъб”- 8,20кв.м., доставка и монтаж на
подови первази от ПВЦ- 36м., обшивка на тавани с рендосани дъски- 18кв.м., обшивка на
тавани с ОСБ плоскости- 8кв.м., положени нови кабели и възстановяване на захранването с
ел. енергия и изграждане ново ел. табло- 76,30кв.м.; III. по тротоари и площадка плоча пред
вход приземен етаж - общо почистване с извозване на отпадъци с вкл. такса смет- 1мсм,
настилка с тротоарни плочи- 81кв.м., кофраж за стълбище- 2кв.м. и бетон стълбище-
2,50куб.м., настилка от подови керамични плочи- 6кв.м.; IV. по бордюри- направа и
разваляне на кофраж за ремонт- 5кв.м., доставка и полагане на бетон за пълнежи при
ремонт- 0,30куб.м; V. по цокъл и пръскана мазилка на цялата къща: грунд за силикатна
настилка- 22кв.м., силикатна мазилка- 22кв.м., като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума от 3371,26лева до пълния заявен размер от 12403,66лева и за следните
подобрени: закупуване на 9бр. вградени шкафове от ПДЧ и 3м. плотове в кухнята и косене
на трева за 4 години, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 сумата от 6742,15лева, ведно със законната лихва считано от датата на заявяване на
иска- 10.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща
припадаща им се част съобразно квотата му в съсобствеността- 2/6ид.ч. от сторени разходи
за извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода 2017-2019г., както
следва: I. по покрива- демонтаж на керемиди-112кв.м., почистване на разтвор от дъсчена
обшивка- 112кв.м., препокриване с керемиди без керемиди и капаци- 112кв.м., покриване на
била и ръбове с глинени капаци-36м., доставка на керемиди- 40бр, обшивка с поцинкована
ламарина-12кв.м, наковаване на челни рендосани дъски- 12кв.м., грундиране на дървени
повърхности- 24кв.м., тръбно инвентарно скеле- 135кв.м., очукване на вароциментна
мазилка-5кв.м., външна гладка вароциментова мазилка- 5кв.м., обшивка с рендосани
иглолистни дъски- 30кв.м., грундиране на дървени повърхности- 30кв.м., доставка и монтаж
на олуци от ПВЦ- 45м., доставка и монтаж на водосточни тръби от ПВЦ-32м.; II. по
вътрешна част на приземен етаж: зидария с итонг блокчета- 13кв.м.; пердашена циментна
замазка на подове- 35кв.м., настилка от подови керамични плочи- 35кв.м., облицовка с
керамични плочи с лепило по стени- 20кв.м., гипсова шпакловка стени по нова мазилка- 50
кв.м., вътрешна гладка мазилка - 50кв.м., грундиране и двукратно боядисване с латекс-
50кв.м.;, доставка и монтаж на ПВЦ дограма- „зл. дъб”- 8,20кв.м., доставка и монтаж на
подови первази от ПВЦ- 36м., обшивка на тавани с рендосани дъски- 18кв.м., обшивка на
тавани с ОСБ плоскости- 8кв.м., положени нови кабели и възстановяване на захранването с
ел. енергия и изграждане ново ел. табло- 76,30кв.м.; III. по тротоари и площадка плоча пред
вход приземен етаж - общо почистване с извозване на отпадъци с вкл. такса смет- 1мсм,
настилка с тротоарни плочи- 81кв.м., кофраж за стълбище- 2кв.м. и бетон стълбище-
2,50куб.м., настилка от подови керамични плочи- 6кв.м.; IV. по бордюри- направа и
18
разваляне на кофраж за ремонт- 5кв.м., доставка и полагане на бетон за пълнежи при
ремонт- 0,30куб.м; V. по цокъл и пръскана мазилка на цялата къща: грунд за силикатна
настилка- 22кв.м., силикатна мазилка- 22кв.м., като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума от 6742,15лева до пълния заявен размер от 24807,34лева и за следните
подобрени: закупуване на 9бр. вградени шкафове от ПДЧ и 3м. плотове в кухнята и косене
на трева за 4 години, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28
срещу В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7, ап.164 за
осъждане ответницата да й заплати сумата от 16000лева, представляваща стойност на
извършени в периода 1990-2015г. разходи във връзка с процедура по реституиране на
процесния имот, изразяващи се в: 1. Изготвяне и подаване на документи за реституиране на
имота – изготвяне на заявление и молби, и подаване; събиране на архивна документация
(молба), адвокатски хонорар от 700лв., с момент на извършване 1990-1998г.; 2. Транспортни
разходи – пътуване с кола от с. ******** до *********, ********, с. ******** – 10 пъти:
стойност 300лева, момент на извършване 1990-1998г.; 3. Възстановяване на отчуждения
имот – заплащане на сума, определена от Общинска комисия по реституция гр. ******** и
заплатена по сметка на отчужденото предприятие БТБ АД ********* в размер на 900лева,
момент на извършване: 1998г.; 4. Водене на гр.д. № 312/1999г., адвокатски хонорар на
стойност 800лева, момент на извършване: 1999г.-2002г.; 5. Държавни такси за дело №
312/1999г. в размер на 500лева, момент на извършване 1999г.-2002г.; 6. Транспортни разходи
на стойност 300лева, момент на извършване 1999г.-2002г.; 7. Водене на изпълнително дело,
адвокатски хонорар на стойност 400лева, момент на извършване: 2001г.-2002г.; 8. Държавни
такси изпълнително дело на стойност 800лева, момент на извършване: 2001г.-2002г.; 9.
Транспортни разходи, на стойност 200лева, момент на извършване 2001г.-2002г.; 10.
Процедура по издаване на удостоверение за търпимост, такси на стойност 500лева, момент
на извършване 2015г.; 11. Наемане на геодезист за заснемане и изготвяне на конструктивно
становище и проект на стойност 2500лева, момент на извършване 2015г., на основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28
срещу В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7, ап.164 за
осъждане ответницата да му заплати сумата от 3713,30лева, представляваща стойност на
разходи на извършени в имота строително- монтажни работи в периода 2001г.-2002г., както
следва: 1. вароциментова мазилка 25кг. торба - 20 бр.; 2. пердашене на циментова замазка -
100кв.м.; 3. ръчно натоварване, превоз на 50м с ръчни колички и разтоварване – 2куб.м.; 4.
транспортни разходи – 1 курс; 5. изливане на кофраж стълбище – 50кв.м.; 5. Непредвидени
разходи при ремонти 10%, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от
1680лева, представляваща дължима държавна такса по иска за делба на основание чл. 355,
пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
19
ГПК и сумата от 1083,87лева, представляваща дължима държавна такса за отхвърлената
част на искове по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 560лева,
представляваща дължима държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК
вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
сумата от 134,85лева, представляваща дължима държавна такса за уважената част на
предявения срещу нея иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и 640лева представляваща дължима държавна
такса за отхвърления й иск по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 1120лева,
представляваща дължима държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК
вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
сумата от 269,70лева, представляваща дължима държавна такса за уважената част на
предявения срещу него иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и 148,53лева представляваща дължима
държавна такса за отхвърления му иск по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 сумата от 800,31лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 сумата от 801,65лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28
сумата от 364,10лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк. ******* бл.129, вх.7,
ап.164 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ******* № 28
сумата от 364,10лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд ******** в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
20