РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Благоевград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20241200100848 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск по реда на чл.
422 ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от П. И. Парева, чрез адв.М. П.
против Е. А. Т. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата
сумата от 32 000 лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща дължима и
неизплатена главница по Договор за паричен заем от 27.12.2019г. с нотариална
заверка на подписите с рег. №7912/27.12.2019г. на Нотариус С. В., вписана с
рег.№489 в регистъра на НК , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда - 13.01.2021г. до окончателното изплащане
на главницата, както и сумата от 106.67 лв., представляваща мораторна лихва
върху присъдената главница за периода от 01.01.2021г. до 12.01.2021г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 500241/14.1.2021 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 54/2021 г., по описа на РС-Разлог, с правно основание чл.
240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата сочи, че по депозирано от нея Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК пред РС-Разлог е образувано ч.гр.д.
№54/2021г., по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично
1
задължение и изпълнителен лист за следните суми: -35 000 лв.,
представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем
от 27.12.2019г. с нотариална заверка на подписите с рег. №7912/27.12.2019г. на
Нотариус С. В., вписана с рег.№489 в регистъра на НК , ведно със законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, -106.67 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.01.2021г. до 12.01.2021г., и 1410, 14 лв.- разноски за
заповедното производство за държавна такса. По указания на РС ищцата
сочи, че е предявила установителния иск за сумата от 32 000 лв., главница и за
мораторната лихва
Процесуалните представители на ответницата оспорват иска по
основание и размер. По реда на чл.193, ал.1 от ГПК, оспорват истинността на
представения с исковата молба договор за паричен заем - автентичността на
подписа, подписът и изписване на името в частта заемател, за които твърдят,
че не са изписани от Е. А. Т.. Поради това сочат, че не е налице валидно
възникнало заемно правоотношение, по силата на което да е получена сумата,
а от там и да произтича задължението за връщането й. Счита още, че от
съдържанието на договора, в който е посочено, че заемната сума се предава от
заемодателя на заемателя на 27.12.2019 г.,е видно, че е налице обещание за
предоставяне на паричен заем, а не реално предаване на сумата.
От събраните по делото доказателства БлОС приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото П. И. П. в качеството на заемодател и Е. А. Т. в
качеството на заемател са подписали Договор за паричен заем от 27.12.2019 г.
с нотариална заверка на подписите им.
Особените представители на Е. Т. – ответница по делото са оспорили
подписа и изписването на имената в договора от страната, която
представляват, като на основание чл. 193, ал. 1 ГПК съдът е открил
производство по оспорването като е съобразил изявлението на ищцата, че ще
се ползва от договора.
От изслушаната съдебно графологическа експертиза се установява, че
подписът, положен срещу отпечатания текст „Заемател“ и изписването на
името на ответницата в договора за паричен заем от 27.12.2019 г. са положен
съотв. изписани от нея – от Е. А. Т.. Ето защо съдът на основание чл. 194, ал.
2
2 от ГПК приема оспорването за недоказано.
Договорът е подписан от ответницата за заемател.
Според чл. 1 от договора заемодателят дава в собственост на заемателя
сумата от 35 000 лв., която заемателят се задължава да я върне в уговорения
срок. В чл. 2 е посочено, че заемната сума се предава от заемодателя на
заемателя на 27.12.2009 г., от която дата се счита за сключен договорът за
заем, както и че настоящият договор служи като разписка за предаване на
сумата.
Предвид посоченото от страните в чл. 2, че договорът служи като
разписка за предаване на сумата, съдът счита, че сумата е предадена според
изявената воля на страните за предаването й – на 27.12.2019 г., която дата
съвпада с деня на подписването му.
Затова намира за несъстоятелна тезата на защитата на ответницата, че
между страните няма възникнало заемно облигационно отношения, тъй като
договорът за заем е реален, а според тях с договора е поето обещание за
предоставяне на паричен заем, а не удостоверява реално предаване на сумата.
Неспазването на разпоредбата на чл. 3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, предвиждаща разплащанията на суми над 10000 лв. да се
извършват по банков път, както и недекларирането от ищцата на сумата пред
НАП, ако се счете, че е налице такова нейно задължение – според съда не са
основание за различен от направения извод предвид обективираното
изявление на страните в чл. 2 от договора, че договорът служи като разписка
за получената сума.
Освен това в последващо подписано на 08.08.2024 г. споразумение,
също с нотариална заверка на подписите, е обективирано изрично изявление
на ответницата Е. А. Т., че дължи на П.И. П. сумата от 32 000 по договора за
паричен заем от 27.12.2019 г., като изрично е посочено, че са приспаднати
върнатите до момента 3000 лв. В споразумението се съдържа и изявление на
ответницата Т., че признава изцяло иска за установяване на вземането по чл.
422 ГПК.
В подписаното споразумение се цитира ч.гр.д. №54/2021 г. по описа на
РС като се посочват и обстоятелства от частното дело, а именно че по
заявление на ищцата П. И. П. пред РС-Разлог е образувано ч.гр.д. №54/2021 г.,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и
3
изпълнителен лист за сумите от 35 000 лв., представляваща дължима и
неизплатена главница по Договор за паричен заем от 27.12.2019г. с нотариална
заверка на подписите с рег. №7912/27.12.2019г. на Нотариус С. В. вписана с
рег.№489 в регистъра на НК, ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда - 13.01.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, и за сумата от 106.67 лв. - мораторна лихва за периода от
01.01.2021г. до 12.01.2021г., и 1410, 14 лв.- разноски за заповедното
производство за държавна такса.
Изложените в споразумението от 08.09.2024 г. факти се потвърждават от
приложеното ч.гр.д. №54/2021 г. по описа на РРС.
От материалите по частното дело се установява, че в изпълнение на
указания на заповедния съд, обективирани в получено на 19.07.2024 г.
разпореждане, е депозирана исковата молба пред БлОС на 13.08.2024 г. за
установяването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
т.е. спазен е указания на ищцата едномесечен срок за предявяване на иска.
Ето защо настоящото производство, образувано по реда на чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 т. 2 от ГПК, съдът намира за допустимо.
С оглед изложените приети за установени факти съдът счита,
предявените на основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД искове за основателни.
Според чл. 240, ал. 1 от ГПК с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Според ал. 2 заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено; а ал. 4 постановява, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за
заем за сумата от 35 000 лв. на 27.12.2019 г., когато сумата е предадена от
ищцата на ответницата. Ответницата не установява да е върнала сумата в
уговорения в чл. 3 от договора срок – до 31.12.2020 г., което връщане според
договореното в чл. 4 ще се осъществява по преценка на заемателя – в брой или
по банков път по банкова сметка, посочена от заемодателя. Не се доказва
претендираната сума да е върната.
Ето защо иска за признаване че Е. Т. дължи на П. П. сумата от 32000 лв.
е основателен.
4
Основателен е и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане, обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода след уговорения в чл. 3 от
договора срок за връщане на заема - до 31.12.2020 г. Според чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая срокът за връщане на сумата е
изтекъл на 31.12.2020 г. и от следващия ден за претендираните 12 дни от м.
януари, 2021 г. длъжникът е в забава, поради което дължи обезщетение за
забава съизмеримо със законната лихва, която възлиза на претендирания
размер от 106, 67 лв. върху 32 000 лв. за периода 1.1.21 г. до 12.1.2021 г.
/изчислена чрез апис финанси/.
По изложените съображения съдът уважава изцяло предявените искове.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, ответницата
дължи на ищцата, направените от последната разноски в заповедното
производство, които възлизат на 1289,64 лв., от присъдените от заповедния
съд 1410,14 лв., за което настоящият състав съобрази, че ищцата в исковото
производство е предявила иск за дължимост на главница в размер на 32 000
лв., а не за заявения и уважен от заповедния съд размер от 35 000 лв. За
яснота ще следва да се отбележи, че размерът на лихвата от 106,67 лв.,
присъдена от заповедния съд, съответства на размера, изчислен върху
главница от 32 000 лв. за претендирания период в двете съдебни производства
– първите 12 дни на м. януари, 2021 г.
Ответницата дължи на ищцата разноските, направени за исковото
производство, които възлизат в общ размер на 7530 лв., съгл. представен
списък, от тях 1330 лв. са за платената държавна такса, 3000 лв. - за
разноските за възнаграждение на особения представител и 3200 лв. за
адвокатско възнаграждение за защитата на ищцата.
Ответницата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва да се осъди да
плати по сметка на БлОС сумата от 500 лв., представляваща възнаграждението
на вещото лице за изпълнената графологическа експертиза, назначена по
искане на представляващите я особени представители – адвокати.
Предвид приключването на делото в настоящата инстанция съдът
постановява на адв. В. А. М. и адв. С. Е. И., назначени на основание чл. 47, ал.
5 и 6 ГПК за особени представители на ответницата Е. А. Т. да се изплати
5
сумата от по 1500 лв. на всяка една за осъщественото процесуално
представителство за настоящата инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
Признава за установено между страните по делото, че ответницата Е. А.
Т., с ЕГН ********** дължи на ищцата П. И. П., с ЕГН ********** сумата от
32 000 лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща дължима и
неизплатена главница по Договор за паричен заем от 27.12.2019г. с нотариална
заверка на подписите с рег. №7912/27.12.2019г. на Н. С. В. вписана с рег.№489
в регистъра на НК , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - 13.01.2021г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 106.67 лв., представляваща мораторна лихва върху
присъдената главница за периода от 01.01.2021г. до 12.01.2021г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 500241/14.1.2021 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 54/2021 г., по описа на РС-Р..
Признава за недоказано оспорването на подписа и изписването на името
от Е. А. Т. в Договора за паричен заем от 27.12.2019г. с нотариална заверка на
подписите с рег. №7912/27.12.2019г. на Н.С.В., вписана с рег.№489 в регистъра
на НК.
Осъжда Е. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. Р. да плати по сметка на
БлОС сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице за
изслушаната съдебно графологическа експертиза.
Осъжда Е. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. Р. да плати на П. И. П.,
с ЕГН **********, направените разноски за настоящото производство в
размер на 7 530 лв., а за заповедното производство - в размер на 1289,64 лв.
Постановява на адв. В. А. М. и на адв. С. Е. И., назначени за особени
представители на ответницата Е. А. Т. да се изплати сумата от по 1500 лв. на
всяка една за осъщественото процесуално представителство за настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
6
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7