№ 267
гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №193 от 27.02.2023г.
постановено по гр.д.№20225220101165 по описа на съда за 2022г. ПО ИСКА
на Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „30-а“
№12 против П. С. Ч. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул.
„39-а“ №6 и Я С. Ч с ЕГН ********** /последната заместена на основание
чл.227 ГПК от своите законни наследници П. С. Ч. с ЕГН **********
с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „39-а“ №6, С. П. Ч. с ЕГН ********** от
гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“ №121А, ет.1, ап.1 и И. П. С. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „Георги Брегов“ №11, ет.5, ап.22/, Е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на реална част с
площ 25.79 кв.м. от УПИ XIII - 543 в кв. 28 по действащия план на
с.Звъничево, общ. Пазарджик /оцветена с лилав цвят в комбинираната
скицата, приложена към заключението на в.л. Л М. с вх. №1978/25.01.2023г.,
която приподписана от съда се явява неразделна част от решението/, която
1
реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от
съседния от северозапад поземлен имот с идентификатор 30572.502.462,
вместо като част от поземления имот на ищеца с идентификатор
30572.502.510, като на основание чл.108 ЗС СА ОСЪДЕНИ ответниците да
предадат на ищеца владението върху нея.
СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ Е ОТХВЪРЛЕН иска по чл.108 ЗС,
предявен от ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ.
Пазарджик, ул. „30-а“ №12 против ответника Й. Л. М. с ЕГН ********** от
с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „37-а“ №6 за установяване, че ищецът е
собственик на реална част с площ 42.40 кв.м. от УПИ XIII - 543 в кв. 28 по
действащия план на с.Звъничево, общ.Пазарджик, която неправилно е
нанесена в кадастралната карта като част от съседния от североизток
поземлен имот с идентификатор 30572.502.463, вместо като част от
поземления имот на ищеца с идентификатор 30572.502.510 и осъждане на
ответника да му предаде владението върху нея.
ОТХВЪРЛЕН Е иска по чл.108 ЗС, предявен от ищеца Й. М. Н. с ЕГН
********** от с.Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „30-а“ №12 против
ответника Д. И. К. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „39-
а“ №8 за установяване, че ищецът е собственик на реална част с площ 44.40
кв.м. от УПИ XIII - 543 в кв. 28 по действащия план на с.Звъничево,
общ.Пазарджик, която неправилно е нанесена в кадастралната карта като част
от съседния от изток поземлен имот с идентификатор 30572.502.511, вместо
като част от поземления имот на ищеца с идентификатор 30572.502.510 и
осъждане на ответника да му предаде владението върху нея.
ОСЪДЕНИ СА ответниците П. С. Ч. с ЕГН ********** от с.Звъничево,
общ.Пазарджик, ул. „39-а“ №6, С. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ж.к.
„Тракия“ №121А, ет.1, ап.1 и И. П. С. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„Георги Брегов“ №11, ет.5, ап.22 да заплатят на ищеца Й. М. Н. с ЕГН
********** от с.Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „30-а“ №12 съдебни
разноски в размер на 333.33лв.
ОСЪДЕН Е ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ.
Пазарджик, ул. „30-а“ №12 да заплати на ответника Й. Л. М. с ЕГН
********** от с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „37-а“ №6 съдебни разноски
в размер на 1000лв.
ОСЪДЕН Е ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ.
2
Пазарджик, ул. „30-а“ №12, да заплати на ответника Д. И. К. с ЕГН
********** от с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „39-а“ №8 съдебни разноски
в размер на 1000лв.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба
с вх.№6453 от 17.03.2023г. подадена само от ответниците в производството
пред първата инстанция П. С. Ч. от гр.Пазарджик чрез пълномощника си
адв. Л. К. от АК-Пазарджик, от С. П. Ч., с ЕГН-********** от гр.Пловдив и от
И. П. С., с ЕГН-********** от гр.Пазарджик, като частично
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуални
закони. Жалбоподателите заявяват, че принципно нямат възражения по
отношение на възприетата фактическа обстановка и формулираните правни
изводи от районния съд, съобразно приетите по делото доказателства.
Според същите нарушенията се изразяват в това, че първоинстанционният
съд е уважил иск, за това каква част от имота на жалбоподателите не е
претендирана от ищеца. Твърди се, че е предявен осъдителен иск по чл.108 от
ЗС по отношение на 21.50 кв.м. които неправилно били заснети като част от
имот 30572.504.462 и се претендира ревандикирането им като премета на
делото и вида на търсената защита се определя от ищеца, и съдът дължи
произнасяне по наведеното от ищеца спорно право и че не е допустимо да се
излиза от очертаните граници на търсената защита. Твърди се, че независимо
от изслушваната по делото техническа експертиза се установявало, че
спорното място е от 25.79кв.м. и при липса на изменение по чл.108 от ЗС,
съдът надхвърлил правомощията си за търсената защита и служебно признал
правото на собственост и ревандикация на по-голяма площ от имота, като
уважил иска по чл.108 от ЗС за реална част от 25.79кв.м.,при положение, че
ищецът е твърдял, че търси защита за 21.50кв.м.Навежда се извода, че за
разликата от 4.29кв.м. е налице произнасяне плюс петитум, което е
недопустимо. Моли да се обезсили постановеното решение на РС-Пазарджик
и се постанови ново , с което да се уважи предявения иск по чл.108 от ЗС за
21.50кв.м. Претендира се присъждане на разноски.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от
ГПК.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
3
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на П. С.
Ч. чрез пълномощника си адв. Л. К. и С. П. Ч. и И. П. С., и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно предявени искове с правно
основание в чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата си молба, подадена от ищеца Й. М. Н. от с.Звъничево,
обл.Пазарджик, ул.“Тридесета“ 12, ЕГН- ********** против ответниците Д.
И. К. от с.Звъничево, ул“39-та“ №8, Й. Л. М. от с.Звъничево, ул.“37-ма“ №6,
П. С. Ч. и Я С. Ч, последните двама от с.Звъничево, ул.“39-та“ №6, се
твърди, че Й. Н. е собственик на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
/ИДН/30572.502.510 по КККР на с.Звъничево, обл.Пазарджик, с адрес
с.Звъничево, с площ от 494кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване/10/ м., номер по
предходен план 543, квартал 28, парцел XIII, при съседи : имоти с ИДН
30572.502.817; 30572.502.741, 30572.502.511; 30572.502.462; 30572.502.463 и
30572.502.740, като собствеността му е придобита по покупко-продажба с н.а.
№57, том 10, дело №1138/2014г. върху УПИ XIV-543 в кв.28 по
регулационния план на с.Звъничево, с площ от 600кв.м. Твърди ищецът, че
част от този негов имот е зает от собствениците на съседни имоти-
30572.502.511 /УПИ ХII-обш./; 30572.502.462/УПИ II-156/ и 30572.502.463
/УПИ III-156/ Твърди се, че след влизане в сила на кадастралната карта /КК/, е
констатирано от ищеца, че част от неговия имот е заснет като част от техните
имоти, тоест заснемането е станало не по регулационните граници п
действащия регулационен план /РП/, а съобразно положението на имота или
завзетите от ответниците части са заснети като части от техните имоти.
Твърди се, че собственик на имот 30572.502.462 са П. и Я Ч.и, собственик на
имот 30572.502.463 е Й. Л. М., а собственик на имот 30572.502.511 е Д. И. К..
Твърди се още, че частта от имота на ищеца 30572.502.510, която е заснета
като част от имот 30572.502.511 е с площ от около 44.40кв.м.; частта от
имота на ищеца, която е заснета като част от имот 30572.502.462 е с площ
от 21.50кв.м., а частта от имота на ищеца, заснета като част от имот
30572.502.463 е с площ от 42.40кв.м., и които данни ищецът получил в
резултата на геодезическо заснемане. Счита ищецът, че за него е налице
правен интерес да предяви ревандикационен иск за частта от имота си върху
4
която ответниците упражняват фактическа власт както и че в КК части от
неговия имот са заснети като части от съседни имоти.
Моли да се приеме за установено по отношение на П. и Я С.и Ч.и, че
Й. М. Н. е собственик на 21.50кв.м. представляващи част от ПИ с ИДН
30572.502.510, погрешно заснета като част от ПИ 30572.502.462 по КК на
с.Звъничево, обл. Пазарджик при съдени на тази част- имоти с ИДН
30572.502.510; 30572.502.463 и 30572.502.462 и се осъдят двамата ответници
да предадат на ищеца владението върху тази част.
Моли ищецът да се приеме за установено по отношение на Й. Л. М., че
Й. М. Н. е собственик на 42.40кв.м. представляващи част от имот с ИДН
30572.502.510 погрешно заснета като част от имот 30572.502.463 по КК на
с.Звъничево, обл. Пазарджик, при съседи на този имот -имоти с ИДН
30572.502.510, от две страни 30572.502.463 и 30572. 502.462 и се осъди този
ответник да предаде на ищеца владението върху тази част.
Моли ищецът да се приеме за установено по отношение на ответника
Д. И. К., че Й. М. Н. е собственик на 44.40кв.м. представляващи част от имот
с ИДН 30572.502.510, погрешно заснета като част от имот 30572.502.511 по
КК на с.Звъничево, обл.Пазарджик, при съседи на този имот -имоти с ИДН
30572.502.510, 30572.502.511 и 30572.502.463 и 30572.502.817 и се осъди
този ответник да предаде на ищеца владението върху тази част. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ответниците Я и
П. С.и Ч.и чрез пълномощника си адв.Л. К./л.61/. Предявените искове се
оспорват като неоснователни. Считат, че не е налице основание за
ревандикиране на площта от 21.50кв.м., тъй като същите не са погрешно
заснети като части от поземления имот на двамата ответници, няма грешка в
заснемането на границата между имоти ИДН 30572.502.510 и 30572.502.511,
и на границата между имоти 30572.502.462 и 30572.502.463 при одобрение на
КК и КР на с.Звъничево. Твърди се, че двамата ответници са собственици на
ПИ 30572.502.462 и на ПИ 30572.502.739 по одобрения Кадастрален план на
населеното място и упражняват правото си на собственост в границите без да
накърняват правата на ищеца. Твърди се, че на 29.12. 1961г. бащата на
ответника П. С. Ч.-С. Д. Ч. е закупил дворно място от 2180кв.м.-парцел IV-
159 в кв.28 по плана на с.Звъничево по отменения план на селото от 1923г.;
5
че през 1962г. дворното място, заедно със съседни имоти, вклюЧщи и онази
част в която попадат сега имотите на ищеца/ са били изключени от
регулацията на селото и причислени към селскостопански фонд и
предоставени на ТКЗС по 216 ПМС от 1962г. Твърди се, че по действащия
план за регулация на с.Звъничево, одобрен със заповед №6639 от 16.10.1968г.,
имотът отново е включен в регулацията на селото, като за части от посочения
имот са отредени два парцела - I-за имот №156 с площ от 675 кв.м. и II за
имот 156 с площ от 694кв.м., отредени на името на ТКЗС. Като и за двата
парцела са съставени актове за държавна собственост-5283 и 5284 от
07.11.1970г., като същите са били отнети не по законоустановения начин.
Твърди се още, че през 1973г. на името на Я С. Ч държавата е отстъпила право
на строеж върху парцел II-156 и същата заедно със съпруга си П. Ч.
построяват по одобрен проект къща на 92кв.м., две масивни второстепенни
стопански сгради на 24кв.м. и на 15кв.м..Твърди се, че реституцията на УПИ
I-156 и II-156 е настъпила по силата на закона, като ответниците живеят в
имотите от построяването на къщата си до сега и владеят дворните места по
имотни граници; че между парцел I-156 и II-156 П. Ч. е материализирал на
място граница, поставена по имотни граници, а не по регулационните и че
между двата парцела, които стават УПИ I-156 и УПИ II-156, и находящия се
от юг парцел, в последствие УПИ XIV-543 винаги е имало материализирана
имотна граница-ограда. Твърди се още, че с влизането в сила на
регулационния план на с.Звъничево от 1968г. се е предвидило придаване на
части от УПИ I-156 към УПИ XIV-543 и от УПИ II-156 към парцел IV-543,
като се акцентира, че този дворищно регулационен план никога не е бил
прилаган на място, в резултат на което придаваемите части не са заемани.
Навежда се извода, че никога имотните граници не са ставали регулационни
граници и че дворните места са продължили да се владеят от Ч.и по
имотните граници, което фактическо съС.ие е и до момента и че такова е
било фактическото положение и към момента на изготвянето на новия
кадастрален план на с.Звъничево от 2020г. Твърди се още, че праводателката
на ищеца е владяла имота си по имотни граници и следователно
отчуждителното действие на плана от 1968г. е отпаднало, поради което
имотните граници са станали регулационни по силата на закона. Поддържа се,
че ответниците Ч.и владеят имотите си основателно и в съответствие с
материалните им права и че ищецът не е собственик н процесните части от
6
дворните места, поради което исковата му претенция е неоснователна.
Постъпил е писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК от другите двама
ответници по исковете Д. И. К. и Й. Л. М. чрез пълномощника си адв.Ч./л.76/,
в който се оспорва твърдението в исковата молба за допусната грешка в
кадастралната карта по отношение на ПИ с ИДН 30572.502.463, собственост
на Д. К. и по отношение на ПИ с ИДН 30572.502.511 собственост на Й. М..
Твърди се, че Д. И. К. е собственик по давностно владение на ПИ с ИДН
30572.502.463 по КККР на с.Звъничево, одобрени със заповед №РД-18-196 от
19.05.2020г. на ИД на АГКК, с площ от 820кв.м., с трайно предназначение на
територията- Урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване до
10м., с номер по предходен план 156, кв.28, парцел III ведно със сграда с
ИДН 30572.502.463.1 от 103кв.м-жилищна сграда, сграда с ИДН 30572.502.
463.2, със застроена площ от 30кв.м. с предназначение-гараж; сграда с ИДН
30572.502.463.3 със застроена площ от 61кв.м.-селскостопанска сграда и
сграда с ИДН 30572.502.463.4 със застроена площ от 49кв.м. с
предназначение- селскостопанска сграда и сграда с ИДН 30572.502.463.5 , на
63кв.м., с предназначение- селско-стопанска сграда. Твърди се, че процесният
имот е владян от ответника Д. К. още от 1973г., в границите по КК, и че от
тогава той е бил застроен с описаните сгради, като още същата година е бил
ограден в тези граници, че от тогава и до момента целият имот се владее и
ползва от Д. К.- непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на
давностния срок по чл.79 ал.1 от ЗС, като през всичките тези години никой не
му е оспорвал собствеността върху този имот,включително и ищеца и
неговите праводатели. Направено възражение за изтекла в полза на ответника
Д. К. придобивна давност по отношение на спорната реална част, включена в
ПИ с ИДН 30572.502.463, ведно с целия ПИ. Твърде се ,че същите
обстоятелства са налице и по отношение на имота на другия ответник Й. Л.
М.- собственик по наследство и давностно владение на ПИ с ИДН
30572.502.511 по същите КККР на с.Звъничево, с площ от 561 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-
ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план-кв.28, парцел XII ведно
със сграда с ИДН 30572.502.511.1, на площ от 89кв.м.-жилищна сграда.
Твърди се, че този имот Й. М. има от своята майка И. Й. К., завладяла имота
от 1997г., в границите по КК, като още от тогава имотът е застроен с писаната
жилищна сграда и през същата година е ограден от нея в тези граници.
7
Твърди се че майката на ответника е владяла имота в тези граници до смъртта
си на 21.02.2021г., явно и несъмнено без някой да й оспорва това нейно право
в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от ЗС, като след смъртта й
владението е продължило единствено от законния й наследник Й. Л. М.,
установил фактическа власт изключително за себе си, върху целия ПИ,
непрекъснато, явно и несъмнено без никой да му е оспорвал собствеността
върху този имот, включително и ищеца и праводателите му. Ответникът се
позовава на изтекла придобивна давност присъединявайки владението на
майка си/ на което тя не се е позовавала до смъртта си / към своето
фактическо владение, като е направено възражение за изтекла в полза
наследодателя на ответника по отношение на спорната реална част, включена
в ПИ с ИДН 30572.501.511 ведно с целия ПИ като ответникът се позовава на
т.3 от ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС, като се
навежда извода, че този ответник е собственик на процесната част, заедно с
целия ПИ по наследство и давностно владение. Моли да се отхвърлят
предявените искове.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
средното:
Ищецът Й. М. Н. е придобил в своя изключителна собственост по
възмездна сделка-покупко-продажба /н.а.№124, том I, рег.№1971, дело №97
от 02.04.2014г./, незастроен УПИ XIII -543, с площ от 600кв.м. в кв.28 п
плана на с.Звъничево, обл.Пазарджик, при съседи , север- УПИ II-156;УПИ
III-156, изток- УПИ XII-общ., юг-улица с о.т. 207а-225; запад УПИ XIV-543,
УПИ XV-543; Незастроен УПИ XIV-543-с площ от 565кв. по плана на
с.Звъничево, обл.Пазарджик, при съседи-север УПИ- I -156; УПИ II-
156;изток-УПИ-XIII -543, юг-УПИ XV-543,запад улица с о.т. 207а-192, и
Незастроен УПИ XV-543 с площ от 565 кв.м. в кв.28 по плана на същото
населено място, при съседи -север -XIV-543, изток- УПИ XIII-543, юг-улица
о.т.207а-225, запад улица- с о.т.207а-192.
Ответникът П. С. Ч. заедно със съпругата си Я С. Ч, се легитимира като
собственик по възмездна сделка, сключена по време на брака им , на ПИ с
ИДН-30572.502.462 по КККР на с.Звъничево от 2020г. , с административен
адрес с.Звъничево, ул.“Тридесет и девета“№6, с площ от 871кв.м.-попадащ в
урбанизирана територия, ниско застрояване до 10м ведно със следните
8
сгради, намиращи се в посочения ПИ- сграда с идентификатор
30572.502.462.1- по същата КККР-еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа
със застроена площ от 103кв.м., селскостопанска сграда с ИДН-
30572.502.462.2 на 54кв.м.;селскостопанска сграда с ИДН-30572.502.462.3 на
13кв.м.; и ПИ с ИДН 30572.502.739 с площ от 672кв.м. по КККР на
с.Звъничево/ н.а. за покупко-продажба №188, том I, рег.№33411 дело
№176/2020г. на помощник нотариус Д. Т. с район на действие РС-
Пазарджик.
В хода на производството ответницата Я Ч е починала и е заместена от
преживелия съпруг П. Ч., участващ като страна по делото до момнта и децата
й С. П. П. и С. П. С. /л.100/.
По делото е допусната и изслушаната съдебно-техническа експертиза по
която е изготвено заключение от експерта Л Г. М. /л.132/, от което се
установява, че по отношение на устройствения статут и регулационните
предвиждания на имот пл.№ 543 по действащия план на с.Звъничево, със
заповед №368 от 08.02.2023г. е одобрена дворищната регулация, а с Указ №21
от 02.02.1923г. е одобрена улиЧта регулация на първия план на с.Звъничево.
Установено е, че по реда на 216 ПМС от 1962г. регулационния план на
селото се преработен като част от населеното място се изклюЧ от
регулацията на селото и се причислява към селско-стопанския фонд, като със
заповед №69 от 29.03. 1962г. е одобрено изменението на улиЧта и
дворищната регулация на преработения РП на селото. Експертът е установил,
че по тези планове имот пл.№543 не е заснет и отразен в тях. Установено е, че
със заповед №269 от 29.11.2000г.е одобрено попълване на кадастралната
основа в кв.28 по плана на селото с възстановения по ЗСПЗЗ с решение
№7Б082 от 29.07.1999г. на ПК-Пазарджик на н-ците на Н. Д. Л. имот с нов
пл.№543 и преотреждането на парцели XIII, XIV и XV в кв.28 за имот пл.
№543 с предназначение на парцелите за индивидуално жилищно
строителство. По въпроса има ли придадени по регулация части от съседни
имоти към определените за имота парцели, в това число парцел /УПИ/ XIII -
543 в кв.28, както и тяхното заплащане и / или фактическо заемане и дали на
място УПИ XIII -543 е ограден с междусъседска ограда и в какви граници го
владее ищеца Й. М. Н., експертът М. е установил, че съгласно направеното
попълване на кадастъра и ПУП на имот пл.№543, одобрено със заповед №269
от 29.11.2000г., границите на УПИ XIII, XIV и XV в кв.28 изцяло покриват
9
границите на ПИ пл.№543, от което се навежда извода, че няма придаваеми
се части от съседните имот за УПИ XIII, XIV и XV в кв.28 по плана на
с.Звъничево както и регулационни сметки за уреждане. Констатирано е, че на
място УПИ XIII-543 не се владее в определените му от регулационния план
/РП/ граници и че ищецът Й. М. Н. го владее в границите на имот с ИДН
30572.502.510, отразен по КК на с.Звъничево, за което е изготвена от експерта
и комбинирана скица. Допълнено е, че границата между имот с ИДН
30572.502.510 и имоти с идентификатори 30572.502.462 и 30572.502.463
тангира по масивната сграда с идентификатор 30572.502.463.3/както е
отразено в кадастралната карта-КК/ и е материализирана. За границата между
имот с ИДН 30572.502.510 и ИДН 30572.502.511 е установено, че тя е
материализрана, като е изпълнена масивна ограда, като южната и западна
граници на имот с ИДН 30572.502.510 не е материализирана на място. По
въпроса дали УПИ XIII-543 е отразен в действащата КК и С.къв
идентификатор е и дали границите на имота от КК съвпадат с тези от РП
или със съществуващите на място фактически очертания, експертът М. посоЧ,
че в действащата КК на с.Звъничево, УПИ XIII-543 е отразен като имот с
ИДН 30572.502.510 и че границите на този ПИ от КК не съвпадат в северната
си част с тези от РП. И че този ПИ с посочен идентификатор съвпада със
съществуващите на място материализирани огради на северната и на изтоЧта
граница, докато западната и южната граници не са материализирани и няма
видима граница между отделните имоти. На въпроса дали части от УПИ
XIII-543 попадат в съседни поземлени имоти по КК, евентуално в кои и каква
е тяхната площ, експертът е установил, че при съвместяване на КК, одобрена
през 2020г., с действащия РП на с.Звъничево от 1968г., ПИ с ИДН
30572.502.510 е частично идентичен с УПИ XIII-543 в кв.28 по РП на
с.Звъничево от 1968г.; част от УПИ XIII-543 в кв.28 участва в имот с ИДН
30572.502.463 с площ от 28.95кв.м., обозначена със син цвят на комбинирана
скица приложена към заключението, а част от УПИ XIII-543 в кв.28
участва в имот с ИДН 30572.502.462 с площ от 25.79кв.м., обозначена на
същата скица в лилав цвят. Експертът посоЧ, че на изработен комбинирана
скица, съвместена с КК/с черни линии/ и регулационен план/ с червени и сини
линии/ материализираните на място граници отговарят на отразените в
кадастралната карта. В съдебно заседание вещото лице експерт Л М.
поддържа заключението си и допълва, че по плана от 1923г. няма разписна
10
книга и не може да се установи собствеността на имот 156, който имот е
голям по площ и е урегулиран с парцели от 1923г. Приложната по
заключението скица от 1961г. е за яснота и видимост на парцелите, а през
1962г. същите се изклюЧт от регулацията по 216 ПМС, при което част от
имот 156, която попада в два парцела 7 и 8 е включена в блок на ТКЗС и е
станала земеделска земя, а през 1968г. е извършена преработка на
регулационен план и тази земя в същност се възстановява в чертите на
населеното място и наново се урегулира и вклюЧ в регулация. Повтаря, че
имот 543 за пръв път се появява в плана през 2000г. когато е одобрено
попълването на Кадастралната основа, и е записан на наследници на Н. Д. Й. и
че към момента реституционното решение ,към 2000г. имотът II-156 е на Ч..
За процесната част, към 2000г. експертът е приложил скица от попълването на
Кадастралната основа, и че тази част е празно място, но и че е възможно да не
е отразено тъй като скицата към попълването е само на 543 поради което
експертът не може какво е било застроено и че скицата е за конкретен имот.
Уточнява експертът, че се касае за имот п№543 и в този обхват не е бил
застроен, в момента на огледа е празен, няма и не е имало никакви постройки
в него според изследванията. И че това е по плана от 1968г., попълва се през
2000г. с един имот 543 и то по границите на парцелите. Допълва, че
границите на реституирания имот съвпадат външните граници-външно
регулационните линии на трите парцела.
По делото са разпитани свидетели във връзка със застрояването на
имота от Й. М. въз основа на отстъпено право на строеж в полза на майка му
И. К. през 1984г.-1985г. и че в този имот майката направила къща в която е
отгледала децата и че била поставена ограда -мрежа на имота въз основа на
набити от техника колчета, като според св.В. Т. не е оспорвана собствеността
на Й. М.. Знае, че имотът на Д. К. граничи с имота на М. от северната
страна, а ищецът е от западната страна . Била направена бетонова ограда-
50см. и нагоре направена с профили ограда още през 1970г. Свидетелят Ц. Г.
В. установява, че познава П. Ч. и имота му в с.Звъничево тъй като е съсед.
Знае, че в него има къща и постройки. Къщата на свидетеля била строена през
1968г. като Ч. участвал в строителството й . Знае, че в имота на П. Ч. е имало
няколко постройки, като в една от сградите П. отглеждал различни домашни
животни. Свидетелства, че между стопанската сграда-козарника и оградата на
имота от юг имало около 3метра разС.ие, сградата не е била залепена за
11
оградата като спомените му са от 1975г-1976г., и че в тази връзка свидетелят
му е помагал при строежа. В южната страна Ч. отглеждал зеленчуци и
карфиол. Знае ,че през годините имотът на Ч. е граничел с пущинак, преди Й.
и В. да запоЧт да гледат зеленчуци. Знае, че този имот от юг не е ограден с
ограда и че той е на една улица, а от другите две страни е нива. Според
свидетеля къщата на П. била построена върху общинско място за което му
била дадена строителна линия и когато тези общински места били отцепени и
направени на парцели, които преди това били пущинак.
Следва да се отбележи, че предмет на въззивното обжалване е частта от
постановения първоинстанционен съдебен по отношение на уважената на
ищеца Й. М. Н. срещу ответниците П. С. Ч. и наследниците по закон на
починалата в хода на производството и заместена Я С. Ч, а именно
преживял съпруг П. С. Ч. и децата й С. П. Ч. и И. П. С., В ЧАСТТА С
КОЯТО Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът е собственик на реална
част от УПИ XIII-543, в кв.28 по действащи план на с.Звъничево,
обл.Пазарджик за размера над 21.50кв.м. и до уважените 25.79кв.м. площ
или за разликата от 4.29кв.м., оцветена в лилав цвят в комбинираната
скица на вещото лице М., и която реална част неправилно е нанесена в КК
като част от съседния от северозапад ПИ с идентификатор 30572.502.462
вместо като част от ПИ на ищеца Й. Н. с идентификатор 30572.502.510, и на
основание чл.108 от ЗС са осъдени посочените трима ответници да предадат
на ищеца владението върху нея, като в останалите части решението е влязло в
законна сила като необжалвано от страните.
За да уважи исковата ревандикационна претенция за 25.79кв.м. от
процесния УПИ, Пазарджишкият районен съд е приел, че е сезиран с искова
претенция по отношение на реална част от УПИ XIII-543, нанесен в КК като
имот с ИДН 30572.502.510, в размер на 21.50кв.м. неправилно нанесена в
КК като част от съседния от северозапад ПИ с ИДН 30572.502.462 вместо
като част от ПИ с ИДН 30572.502.510 и владяна без основание от ответниците
Ч.и ;че ищецът е станал собственик на незастроено дворно място
представляващо УПИ XIII-543 в кв.28 по плана на с.Звъничево от 2014г., че
според заключението на вещото лице, имотът е заснет по плана за първи път
със заповед №269 от 29.11.2000г., че за имота е проведено реституционно
производство по ЗСПЗЗ и след попълването на Кадастралната основа от
2000г., новозаснетия имот с пл.№543 покрива точно външните регулационни
12
граници на парцели XIII, XIV и XV в кв.28, като първият от тях е този на
ищеца с площ 590кв.м.; че реституирания имот №543 не е заснет в
действащата кадастрална карта в границите по реституционната преписка, а е
заснет като три отделни имота частично покриващ границите на XIII, XIV и
XV, като УПИ XIII-548 от 590кв.м. е нанесен като ПИ с ИДН 30572.502.510
от 494кв.м.,каято част от него / УПИ XIII-543/ с площ от 25.79кв.м. попада в
ПИ с ИДН 30572.502. 462, и че на място тази площ оцветена в лилав цвят на
комбинираната скица на вещото лице е владяна от ответниците Ч.и, как
предвид действалия правен режим на владението при действието на ЗТСУ-
чл.59 за периода 01.06.1973г. до 01.03.2001г., както и на ЗУТ-чл.200, в сила от
31.03.2001г., придобивната давност е изключена като способ за придобИ.е на
вещни права върху реална част от урегулиран с дворищно-регулационен или
подробен устройствен план, като двете части не могат да се урегулират
самостоятелно, поради което възражението на ответниците Ч.и за придобИ.е
на имота по давност е отхвърлено като неоснователно и претенцията на
ищеца Й. Н. е уважена в размера така както е по заключението на вещото
лице за реална част от 25.79кв.м..
Обжалвано решение е валидно и частично недопустимо.
Постановено е надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че е
собственик на реална част от имота и да иска неговата ревандикация от
владещия го несобственик.
Исковата претенция срещу ответниците Ч.и е допустима и основателна
до размера на 21.50кв.м. /толкова колкото е заявено с исковата молба/ и в
тази връзка въззивната инстанция споделя доводите изложени от първата
инстанция. Нещо повече, в тази част валидността допустимостта и
правилността на първоинстанционното решение се признава и от
настоящите жалбоподатели и същите изрично заявяват в жалбата си, че не го
оспорват нито обжалват и признават правата на ищците, както и установената
фактическа и правна страна по делото.
Въззивната жалба касае произнасянето на първоинстанционния съд по
незаявена от ищеца ревандикационна претенция за размера над
претендираните 21.50кв.м. и до признатите на ищеца права на
13
собственост в размер на 25.79кв-м. или за разликата от 4.20кв.м.
Видно от първоначалната искова молба , както и към датата на
приклюЧне на устните състезания /02.02.2023г./ ревандикационната
претенция на ищеца Й. Н. срещу ответниците Ч.и -П. С. Ч., И. П. С. и С. П. Ч.
не е изменяна и е останала в първоначалния си претендиран вид-
ревандикация на реална площ от имота, владяна от ответниците в размер на
21.50кв.м. Няма изменение на иска и след изслушването на заключението на
експерта и такова не е допуснато от съда Няма и образувано друго висящо
производство за признаване право на собственост и ревандикация за реална
част в размер от 4.20кв.м., представляваща разлика над претендираните
21.50кв.м и до реално установения размер на частта от имота от 25.79кв.м.
според заключението на експерта М..
Следователно налице е произнасяне плюс петитум в размер на
4.29кв.м. площ от имот УПИ XIII-543 тъй като за такава част няма правено
надлежно искане от ищеца Й. Н. за ревандикация и на такава площ от
процесния имот. Съдебно произнасяне плюс петитум е процесуално
недопустимо и то влече след себе си обезсилване на решението в тази му част
доколкото в случая такава реална площ от спорния имот не е въведена по
надлежния ред от ищеца като предмет на производството, по нея ответникът
не се е защитавал по предвидения за това процесуален ред и като краен
резултат, решението за тази част следва да се обезсили като недопустимо. За
ищеца е открит процесуалния ред в друго самостоятелно исково
производство да иска да бъде признат за собственик и да иска да бъде
ревандикирана и процесната незаявена в настоящото производство реална
част от имота от 4.29кв.м. върху която ответниците упражняват владение без
основание.
Предвид изложеното, обжалваното решение ще следва да се обезсили за
посочената разлика от 4.29кв.м. като недопустимо, на основание чл. 270 ал.3
предл.Първо от ГПК.
Прекратяване на производството в обезсилената част не следва да се
постановява, тъй като процесната част от имота не е въведена по надлежния
ред като предмет на делото.
При този изход на делото в полза на жалбоподателят П. С. Ч. ще следва
да се присъдят разноски за въззивното производство- за адвокатско
14
възнаграждение в размер на 200лв, а в полза на жалбоподателката И. П. С. да
се присъдят разноски от 25лв заплатени като държавна такса по въззивното
обжалване.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3, пр.Първо от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен съд №193 от
27.02.2023г. постановено по гр.д.№20225220101165 по описа на съда за 2022г.
В ЧАСТТА С КОЯТО ПО ИСКА на Й. М. Н. с ЕГН ********** от
с.Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „30-а“ №12 против П. С. Ч. с ЕГН
********** от с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „39-а“ №6 и Я С. Ч с ЕГН
********** /последната заместена на основание чл.227 ГПК от своите
законни наследници П. С. Ч. с ЕГН ********** с.Звъничево, общ.Пазарджик,
ул. „39-а“ №6, С. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“
№121А, ет.1, ап.1 и И. П. С. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Георги
Брегов“ №11, ет.5, ап.22/, Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищецът е собственик на реална част с площ за размера над
21.50кв.м./двадесет и един квадратни метра и петдесет сантиметра/ и до
25.79 кв.м. / двадесет и пет квадратни метра и седемдесет и девет
сантиметра/ или за разликата от 4.29кв.м./четири квадратни метра и
двадесет и девет сантиметра/ площ от УПИ XIII - 543 в кв. 28 по
действащия план на с.Звъничево, общ.Пазарджик /оцветена с лилав цвят в
комбинираната скицата, приложена към заключението на в.л. Л М. с вх.
№1978/25.01.2023г., която приподписана от съда се явява неразделна част от
решението/, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта
като част от съседния от северозапад поземлен имот с идентификатор
30572.502.462, вместо като част от поземления имот на ищеца с
идентификатор 30572.502.510, като на основание чл.108 ЗС СА ОСЪДЕНИ
ответниците да предадат на ищеца владението върху посочената
разлика.
ОСЪЖДА Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.Звъничево, общ. Пазарджик,
ул. „30-а“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Ч. с ЕГН ********** от
с.Звъничево, общ.Пазарджик, ул. „39-а“ №6 сумата от 200лв /двеста лева/
15
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, а в полза
на И. П. С., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Георги Брегов“ №11,
ет.5, ап.22/, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25лв/двадесет и пет лева/, разноски
/държавна такса/ по въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връЧнето му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16