РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. Благоевград, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210101826 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Алма-ем“ ООД, ЕИК
*********, против А. И. Б., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че през 2010 г. между ответника, в качеството му на
Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, било постигнато съгласие в
нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус Минкова, за изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за
обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на
Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар
идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР
са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид.
част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части
от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акг обр. 16 и изместване на кабели
20 KV от същия имот.
Твърди се, че с договора Дружеството се задължило да изпълни всички СМР.
необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Част от тези СМР са свързани с
удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, както и изпълнение на
противопожарна касета и на баластова възглавница. Друга част от договорените СМР били
решено да се заменят или допълнят, като решението е взето от всички собственици на
обекти в сградата, за което е съставен протокол № 1. в който общата сума е разпределена
между отделните собственици.
Твърди се, че между страните е налице и анексиране на основния договор, във връзка
1
с което е прието част oт сумите по отделни пера да бъдат променени и респ. плащането да се
извърши след изпълнението или след издаване на разрешението за ползване на сградата. В
изпълнение на задълженията, от страна на Дружеството са изпълнени всички СМР, за което
е издадена и фактура № **********/ 07.07.2018 год. на стойност 2498,57 лв. които не са
разплатени. Навежда се, че с оглед на това същите са дължими, ведно със законната лихва
върху сумата. Твърди се, че за събиране на това вземане от ООД било образувано заповедно
производство в рамките на ч. гр. д. № 1423/ 23 г на РС - Благоевград. В рамките на същото
освен сумата по главницата, предмет на претенцията е и обезщетението за забавено плащане
върху главницита, но изчислено за три години назад, спрямо подаване на заявлението за
образуване на производството по чл. 410 ГПК, което е от 07.07.2020 г. до 06.07.2023 год.
Навежда се, че ответника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което налага
установяване на вземането по исков ред.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 3 277,57 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.07.2023 г. до окончателното плащане, от които -2498,57 лв. - главница, представляваща
неплатена сума по фактура № **********/07.07.2018 год. и 779 лв. / - обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 17.08.2017 год. до 17.08.2020 г върху
неплатената главница от 2498.57 по фактура № № **********/07.07.2018 год., както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че отношенията с ищцовото дружество се основават на
сключен Договор за изработка, обективиран в Нотариално заверения Договор от 18.12.2010
г. с рег. № 7907/ 18.02.2010 г. по описа на Нотариус Красимира Минкова, с район на действие
PC-Благоевград и сключените въз основа на този договор три броя анекси. Предметът на
процесният договор е подробно описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към този
договор, в което и приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка,
както са описани дължимите суми по отделни пера.
Навежда се, че с процесната фактура се претендира вземане само за извършената
работа на една малка част от дължимата на изпълнителя престация по целия договор за
изработка. Твърди се, че по процесния договор е налице забавено изпълнение, некачествено
изпълнение, като са налице възражения от ответника до ищцовото дружество за това
некачествено изпълнение, отказ на ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му
бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане на работата с
приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се прави довод, че това води и
до неизискуемост на процесното вземане.
Навежда се, че се оспорва твърдението в исковата молба досежно факта, че
процесната фактура № 369/ 07.07.2018 г. е подписана от „страните“. В частност тази фактура
не е подписана от ответника и оспорва изискуемостта на вземането, предмет на фактурата,
като твърди че същото не е изискуемо.
Твърди се, че с ищцовото дружество изпълнител ответника е подписал 3 анекса,
2
съответно анекс от 28.01.2011 г., анекс от 21.05.2013 г. и анекс от 15.08.2014 г., като съгласно
чл. 2, ал. 1, III от Анекс 15.08.2014 г. е уговорено, че 30% от окончателното плащане се
спират до изтичане на 9 месечния срок за гаранционна поддръжка на сградата, след
подписване на Приемо-предавателен протокол. Твърди се, че такъв приемо-предавателен
протокол не е подписан по вина на ищеца-изпълнител, като се твърди, че ответника е канил
ищеца изпълнител да дойде на обекта, за да подпишат протокол, в който да предявят
некачествените CMP-та и уредят отношенията си по повод същите, но ищеца не се е явявал.
Твърди се, че на 08.10.2018 г. ответника е уведомил ищцовото дружество за
некачествени CMP-та на покривната тераса, около кафенето, които не са отстранени.
Твърди се, че на 29.11.2018 г. ответника е уведомил ищцовото дружество за дефекти
на работата в помещението, предвидено с проектите за фитнес, като е поканил ищеца да ги
отстрани. Твърди се, че ищецът не е отстранил дефектите.
Навежда се, че ответника още два пъти е уведомявал ищцовото дружество -
изпълнител за дефекти в сградата, които не са отстранени, като неработеща климатична
инсталация, падащи первази, компрометирана топлоизолация, течове по външните
сутеренни стени, откачена канализация на тавана на фитнеса и други. Поради изложеното
няма и подписан приемо-предавателен протокол, като некачествено изпълнената работа и
дефектите стоят и до днес.
Навежда се, че е налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г., тъй като
съгласно чл. 9 от Анекс 15.08.2014 г. ищецът дължи неустойка от 0,1% от стойността на
договора при неизпълнение на някоя от клаузите на Анекса. По - конкретно ищецът-
изпълнител е в забава за изпълнение на работите от етап 21 по Приложение 7, както е в
забава с около 3 години и половина за изваждането на Акт обр. 15 и Разрешението за
ползване за сградата. Твърди се, че Акт обр. 15 е с дата 10.01.2018 г., като разрешението за
ползване е с дата 18.01.2018 г.
Прави се довод, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като работата не е
приета, като законът предвижда да се заплати възнаграждение за приетата работа.
Районен съд - Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че на 18.12.2010 г. е сключен между ответника, в качеството му
на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, нотариално заверен договор
от 18.12.2010 год. с per. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус Минкова, за
изпълнение на СМР за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен
имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по
плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м,
магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м,
заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на
завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.
3
Съгласно чл. 8, т. 10 от договора, окончателното разплащане се извършва от
възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30
дневен срок след издаване на разрешение за ползване на обекта.
Не е спорно, че на 15.08.2014 г. между страните е подписан Анекс към договора,
съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде
заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а
останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за
поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол.
В т. V от анекс от 15.08.2014 г. към договор за строителство е предвидено, че този
анекс и сроковете по т. I и т. II влизат в сила след датата на погасяване на задълженията на
възложителя до позиция 20 от приложение 7.1.
По делото не е спорно, а това се установява и от разрешението за ползване на
сградата № 51/ 18.01.2018 г., че сградата е в съответствие със строителните норми и е
разрешено ползването й.
По делото не е спорно, което се установява и от писмените доказателства, находящи
се в кориците на ч.гр.д. № 1423/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, че „Алма-ем“ ООД,
ЕИК *********, е образувало против А. И. Б., ЕГН **********, ч. гр. д. № 1423/ 2023 г по
описа на БРС по реда на чл. 410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение за сума в общ
размер на 3 277,57 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.07.2023 г. до окончателното плащане, от които -2498,57 лв. - главница, представляваща
неплатена сума по фактура № **********/07.07.2018 год. и 779 лв. / - обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 17.08.2017 год. до 17.08.2020 г върху
неплатената главница от 2498.57 по фактура № № **********/07.07.2018 год.. Във връзка с
това от страна на длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.
От съдебно-техническата експертиза се установява (която съдът кредитира), че във
връзка със строителството на обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в
поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград, СМР по Протокол № 1
от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на нови СМР към него, са
изпълнени новите СМР, като общата дължима е в размер на 30 949,58 лв. без ДДС, като
изчислени/проверени сумите , съобразно % на ид.ч. на всеки от съсобствениците, общата
дължима сума от ответника е в размер на 1660,59 лв. без ДДС. Установява се, че са
изпълнени и СМР в обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с
идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград“ СМР, представляващи удължаване на
захранващи кабели и извеждането им на регулацията, противопожарна касета и баластова
възглавница, като като общата дължима сума е в размер на 10227,22 лв. с ДДС, като общата
дължима сума от ответника е в размер на 515.00 лв. с ДДС.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява (която съдът кредитира), че
обезщетението за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 17.08.2017 год. до
17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498.57 по фактура № № **********/07.07.2018
год., е 779.10 лв.
Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда, поради неотносимост към
4
спора.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от
ответника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от предявяването
им. С оглед на обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415 ГПК, исковете се
явяват процесуално допустими.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 266 ЗЗД, във
връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора
за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
При действието на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
От събраните по делото доказателствата по делото се установява, че „Алма-ем“ ООД,
ЕИК *********, е образувало против А. И. Б., ЕГН **********, ч. гр. д. № 1423/ 2023 г по
описа на БРС по реда на чл. 410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение за сума в общ
размер на 3 277,57 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.07.2023 г. до окончателното плащане, от които -2498,57 лв. - главница, представляваща
неплатена сума по фактура № **********/07.07.2018 год. и 779 лв. / - обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 17.08.2017 год. до 17.08.2020 г върху
неплатената главница от 2498.57 по фактура № № **********/07.07.2018 год.. Във връзка с
това от страна на длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, което
обуславя правния интерес от настоящия иск.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че с категоричност се
установява извършването на посочените СМР, както и възникването на задължение за
заплащането им.
Вземането по предявения главен иск черпи своето правно основание в разпоредбата
на чл. 266 ЗЗД, във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Наведената от ищеца и поддържана в хода на делото фактическа обстановка, като
основание за неговата искова претенция, сочи на договорно неизпълнение по двустранен
договор, който по съществото си представлява договор за изработка. Задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). В процесния случай е безспорно установено, че ищецът
като изпълнител по процесния договор от 18.12.2010 г., е извършил поети с договора СМР.
Във връзка с извършените и приети СМР по този договор и допълнителното
5
възлагане е установено от вещото лице както обема на извършената работа, стойността на
последната по еталонни цени. Установено е приемането на извършените СМР. Видно от
разрешение за ползване, сградата е пусната в експлоатация. От чл. 8, т. 10 от договора за
строителство се установява, че окончателното разплащане се извършва от възложителя след
приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след
издаване на разрешение за ползване на обекта. Разрешението за ползване е издадено на
18.01.2018 г., поради което падежът, съгласно установеното в договора, е 19.02.2019 г.. Този
извод не се опровергава и от приетото в анекс към договора за строителство от 15.08.2014 г.,
съгласно т. III, където е предвидено стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде
заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а
останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за
поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол. Това е така, тъй
като анекс от 15.08.2014 г. не е влязъл в сила – предвид т. V от анекс от 15.08.2014 г. към
договор за строителство, където е предвидено, че този анекс и сроковете по т. I и т. II влизат
в сила след датата на погасяване на задълженията на възложителя до позиция 20 от
приложение 7.1, тъй като не са налице данни, изводими от събрани по делото доказателства,
че възложителя е погасил задълженията си до позиция 20 от приложение 7.1, поради което е
приложимо правилото, установено в чл. 8, т. 10 от договора за строителство, а именно - че
окончателното разплащане се извършва от възложителя след приемане и въвеждане на
обекта в експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за
ползване на обекта. Следователно падежа е настъпил на 19.02.2019 г.
Още повече, по делото ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
възражението си, че е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, отказ на
ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му бъдат направени възражения по
изпълнението на работата, липса на приемане на работата с приемо-предавателен протокол.
По делото не е проведено доказване от ответника и на твърдението си, че на 08.10.2018 г.
ответника е уведомил ищцовото дружество за некачествени CMP-та на покривната тераса,
около кафенето, които не са отстранени. Представените и приети по делото уведомления до
изпълнителя, досежно възражения относно изпълнението на СМР, са частни документи,
които не обвързват съда, от друга страна, в тях липсва индивидуализация за време и място
на връчване и получаване от изпълнителя.
От друга страна, ответникът не е поддържал твърдение, че некачественото
изпълнение е последица от скрити недостатъци. Следователно, работата се счита приета, по
аргумент от чл. 264, ал. 3 ЗЗД и поръчващият дължи уговореното възнаграждение (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД).
Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два
момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че
изработеното съответства на поръчаното, т. е. приемане е налице, само когато реалното
получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На
6
поръчващия е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно
договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения
по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета. За да
възникне правото на изпълнителя да получи пълното дължимо възнаграждение, е
необходимо работата да бъде приета.
Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за
приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане,
включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на
работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде установено
осъществяването на изброените елементи на фактическия състав. Нормата на чл. 266, ал. 1
от ЗЗД е диспозитивна, което дава право на страните по договорното правоотношение да
определят и други срокове за плащане. Разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД установява
задължение за поръчващия да заплати възнаграждение за работата. В конкретния случай,
работата е приета, поради което е възникнало задължението за плащане от възложителя.
След като събраните доказателства установяват, че тези СМР са изпълнени от ищеца и
приети от ответника без възражения, то последния дължи плащане.
На следващо място и с оглед възраженията срещу исковата молба следва да се
прецени стойността на извършените СМР.
В настоящия случай, цената на допълнителни СМР от договора за възлагане на
строителство, e установена в протокол № 1/ 20.05.2013 г., подписан и от А. Б., като неговия
дял е в размер на 1660.88 лв. без ДДС, а с ДДС е 2498.57 лв. Следователно, стойността на
извършените допълнителни СМР до издаване на Разрешение за ползване на сградата, следва
се приеме, от формулата, предвидена в договора за СМР и протокол № 1, като остава спорен
въпроса за стойността на извършените СМР. С оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК - след
като искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая,
вещото лице е определил стойността на СМР - СМР по Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и
предложение за замяна и изпълнение на нови СМР към него, са изпълнени новите СМР,
като общата дължима е в размер на 30 949,58 лв. без ДДС, като изчислени/проверени сумите
, съобразно % на ид.ч. на всеки от съсобствениците, общата дължима сума от ответника е в
размер на 1660,59 лв. без ДДС, по еталонни цени, а този размер с ДДС е 2 498.57 лв., поради
което искът е основателен до този размер.
По предявения акцесорен иск за договорна лихва, с оглед резултата по главния иск, то
същият също се явява основателен. Налице е забава за длъжника за времето от 17.08.2017
год. до 17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498.57 по фактура № №
**********/07.07.2018 год., като размера на обезщетението, съгласно заключението на
вещото лице е в размер на 779.10 лв. С оглед обстоятелството, че акцесорния иск е предявен
за сумата в размер на 779 лв., съобразно диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК,
следва се присъди сумата в размер на 779 лв., с оглед заявения петитум на иска.
С оглед изложеното, ответникът дължи на ищеца главница в размер на 2498.57 лв. с
7
ДДС, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 779 лв. за времето от 17.08.2017
год. до 17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498.57 по фактура № №
**********/07.07.2018 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 07.07.2023 г. до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото, а именно: в заповедното производство:
сумата от 65.55 лв. държавна такса и 465 лв. възнаграждение за адвокат; в настоящото
производство: сумата от 100.00 лева държавна такса, 760 лв. възнаграждение за вещо лице и
650 лева възнаграждение за адвокат.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Алма-ем“ ООД, ЕИК
*********, против А. И. Б., ЕГН **********, в общ размер на 3 277,57 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.07.2023 г. до окончателното
плащане, което вземане е сбор от - 2498,57 лв. - главница, представляваща неплатена сума по
фактура № **********/07.07.2018 год. и 779 лв. / - обезщетение за забавено плащане по чл.
86 ЗЗД за времето от 17.08.2017 год. до 17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498.57
по фактура № № **********/07.07.2018 год..
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 65.55 лв. - държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 465.00 лв. – възнаграждение за адвокат в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 100.00 лева - държавна такса в исковото производство.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 760.00 лева – възнаграждение за вещо лице в исковото производство.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 650 лева - възнаграждение за адвокат в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8