Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 20.11.2012 година, постановено по гр. дело № ... по описа на В. районен съд за 2012 година, спрямо Г. К. Т., едноличен търговец с фирма на предприятието си „Т. – Г. Т.”, гр. В.Т., е прието за установено, че дължи на „БКС В.”-, гр. С., сумата от 19 228 лв., част от цена на доставени 122 броя женски шилета, средна старопланинска порода, по фактура № ... от 11.02.2008 година, сумата от 7 923,97 лв., мораторна лихва върху вземането за цена, считано от 12.02.2008 година до 13.06.2011 година, законна лихва върху същата сума от 16.06.2011 година до окончателното заплащане на вземането. В тежест на ответника е възложено заплащането на направените от дружеството-ищец разноски по делото. Решението е обжалвано от Г. К. Т. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо исковете с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на делото, довели до постановяване на неправилно решение. Осуетена била възможността му да сочи доказателства с довод исканията му в тази насока да били просрочени и преклудирани. Неправилно била приложена нормата на чл. 161 от ГПК. Въззивникът нямал вина за повредата на софтуера, съдържащ счетоводните му книжа, довела до невъзможност изслушаната по делото експертиза да провери вписванията по тях. В разрез с правилата на доказването съдът приел, че доставката на стоката е извършена. В тази насока ищцовите твърдения останали голословни. Ответникът по жалбата - „БКС В.”-, гр. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 288 и чл. 327 от Търговския закон. Ищцовата страна - „БКС В.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на ответника доставила женски шилета от две породи, като брой на животните и порода, подробно описани в издадените две фактури от февруари, 2008 година. От общата уговорена цена от 73 728 лв. ответникът заплатил само 54 500 лв. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът-купувач дължи разликата от 19 228 лв., обезщетение за забава в плащането, търсено до размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД в размер на сумата от 7 923,97 лв. считано от 12.02.2008 година до 13.06.2011 година и законна лихва върху същата сума от 16.06.2011 година до окончателното заплащане на вземането. Ответната страна – „Т. – Г. Т.”, гр. В.Т. - оспорва исковете с възражение да не е получавал сочените във фактурите животни и не дължи исковата сума. Съществували са между страните договорни отношения по доставка на животни, но всяка една от тези доставки е платена навреме и вцялост. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са уговорили доставката на процесните животни за цена от 73 728 лв. Ищецът е фактурирал доставката на два пъти - в началото и средата на февруари: фактура №.... от 01.02.2008 година за сто тридесет и четири броя женски шилета, плевенска черноглава порода, на стойност 68 592 лв., и фактура № .... от 11.02.2008 година за сто двадесет и два боря женски шилета, средна старопланинска порода, на стойност 35 136 лв. Аналогичен брой животни със същата като в посочените фактури порода ответникът е фактурирал на трето лице – „Е. Б.”-ООД, гр. С.: фактура № .. от 15.02.2008 година и фактура № ... от 14.02.2008 година. Десетина дни по-късно – на 26.02.2008 година, е превел по банков път на ищеца сумата от 53 500 лв., а година по-късно – още 1 000 лв., цитирайки като основание за плащане доставните фактури на ищеца – извлечения по сметките на ищцовото дружество, листи пет и шест от преписката на първостепенното производство. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установена уговорката между страните за доставка на описаните в исковата молба животни, търговска продажба по смисъла на чл. 318 и следващите от Търговския закон с предмет описаните в двете фактури животни и обща за тях цена от 73 728 лв. В качеството си на продавач, ищецът е предал уговорените животни и е създал нужната за сделката документация. С това той точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството ни са купувач, ответникът е приел без забележки стоката, но като не е заплатил в пълен размер цената й е в неизпълнение на задължението си за цена по чл. 327 от ТЗ по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 79 от ЗЗД за ангажиране на гражданската му отговорност за доставяне на първоначално дължимото, ведно с обезщетение за вредите от забава и исковете са доказани по основание. Доводите на ответника да е недоказана доставката на животните са неоснователни. Те не равнят на плащанията, извършени няколко дни след реализацията на получената стока и на обстоятелството, че тези плащания касаят именно доставката по двете фактури от началото и средата на месец февруари, 2008 година. Самият ответник е вписал като основание за плащане въпросните фактури. Предходните договорни отношения между страните са вън от предмета на делото, а от представените, но неприети от съда документи за тях, по-скоро се установява, че за тях са извършвани други плащания и касаят друга фактура. От правна страна въпросните платежи се явяват извънсъдебно писмено признание за извършената доставка, заради което съдът я третира за налична. Стойността по фактурите и липсата на спор за уговорената между страните цена, сочи доказаността на иска в търсения размер и затова следва да се уважи вцялост. Приложената справка за начина на изчисляване на мораторната лихва не е оспорена от ответника и сочи дължимостта на вземането в търсения размер. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 20.11.2012 година, постановено по гр. дело № ... по описа на В. районен съд за 2012 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |