№ 38653
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110113104 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Р. Ш., чрез адв. М.,
срещу .. ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата твърди, че на 19.12.2022 г. е сключила с ответното дружество договор
за потребителски заем № .., по силата на който й била предоставена в заем сума в
размер на 500 лв., с краен срок за погасяване – 06.03.2023 г., чрез изплащането на
единадесет на брой погасителни вноски, при уговорени ГПР в размер на 49,93% и ГЛП
от 40,05%. В чл. 5.1 от договора било предвидено, че в срок от три дни кредитът
следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които следвало да
отговарят на определени условия, като при неизпълнение на посоченото задължение,
заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 145,41 лв., предвидена в чл. 11,
ал. 2 от договора. Твърди, че въпреки формално предоставената възможност за
осигуряване на обезпечение по кредита, предвидената неустойка е била включена в
погасителния план по договора от датата на сключването му. Излага доводи, че
уговорената в чл. 11 неустойка е нищожна поради противоречието й със закона.
Твърди, че предвидената неустойка има за цел да заобиколи законовите ограничения,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че дължимата неустойка следва да бъде
взета предвид при формиране на ГПР по кредита. Твърди, че предвидената неустойка
противоречи на добрите нрави, доколкото е договорена извън присъщите й функции.
Счита, че уговорената клауза за неустойка има за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, като излага доводи относно нейната неравноправност. Навежда
съображения относно недействителността на процесния договор за потребителски
заем. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 2 от договор за
1
паричен заем № .., предвиждаща заплащането на неустойка. Претендира осъждането
на ответника за сума в размер на 5 лв. – частична претенция от общо дължимото на
стойност 145,41 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за
кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата
молба. Навежда доводи относно наличието на основания за прилагане на чл. 213 ГПК.
Твърди, че процесният договор за заем е действителен, както и че нищожността на
отделна клаузата не следва да има за последица недействителност на целия договор.
Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР
по кредита. Отбелязва, че същата е дължима с оглед неспазване на конкретно
договорно задължение от страна на потребителя. Твърди, че условията на договора,
както и всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с ищцата.
Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, като същата представлява санкция
за неизпълнение на условията по чл. 5 от договора. Оспорва твърденията на ищцата за
неравноправност на клаузата по чл. 11 от договора, като сочи, че потребителят е бил
наясно с всички аспекти на финансовото му задължение към дружеството. Счита, че
уговорената неустойка е получена от ищцата на валидно основание, поради което не
подлежи на връщане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Направеното от ответника искане за присъединяване към настоящото
производство на цитирани в отговора на исковата молба дела по описа на СРС, следва
да бъде оставено без уважение. Действително, нормата на чл. 213 ГПК предвижда
такава възможност, но в случая производствата са на различен етап, поради което
съединяването им не е целесъобразно.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
19.12.2022 г. между Н. Р. Ш. и .. ООД е сключен договор за потребителски заем № .., в
който е уговорена неустойка по чл. 11, в размер на 145,41 лв., заплатена от заемателя в
полза на .. ООД.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 11 от
процесния договор е нищожна на заявените правни основания. УКАЗВА на
ищцата, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в нейна
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че постъпилата в
патримониума на ответника сума в размер на 145,41 лв., представляваща неустойка по
чл. 11, ал. 2 от договора, е получена без правно основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
оспорваната клауза е индивидуално договорена с ищцата, както и наличието на
основания за задържане на процесното вземане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
2
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същото не е необходимо за правилното
решаване на правния спор.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори единствено на въпроса по т. 3, формулиран в исковата молба,
доколкото останалите въпроси имат за цел установяването на неотносими към спора
факти.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса за изготвянето на преписи от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищцата, в
общ размер на 2,10 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024
г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3