Решение по дело №882/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20193420100882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

59

гр.С., 21 февруари 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 882 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Бадимекс Д. и сие” ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. Г.С. Р. № 122, вх. Б, ет. 3, представляван от управителя И. Б.Д.а, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.Н.П. с ЕГН – ********** ***, да му заплати сумата от 1933.24 евро, с равностойност от 3 781.04 лева, представляваща незаплатена цена на извършени услуги за поддръжка и обслужване на общи части на сградата и общата инфраструктура на комплекс „Д. п.“, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., общ. В., курортен комплекс „З. п.”, идентичен с УПИ ІІІ  **, в кв. 36 по ПРЗ на к.к. „З. п.”, общ. В., дължима за периода от 14. 03. 2017 г. до 31. 03. 2019 г. по договор за поддръжка и обслужване от 30. 05. 2008 г.

Ищецът твърди, че ответникът е притежавал качеството на собственик на апартамент под № 27 в  комплекс „Д. п.“, находящ се в к.к. „З. п.” гр. В. , като правото му на собственост произтичало от договор за продажба по нотариален с вх. рег. № **/ 12. 05. 2008 г., акт № 39, том ХХХVІІ, дело № 9376 на Службата по вписванията - гр.  В., като впоследствие имотът е продаден на трето лице – „Н. имоти“ ЕООД. Независимо от това, позовавайки се на обстоятелството, че още при придобиването на собствеността ответникът е поел задължението да заплаща разходите за поддръжката на инфраструктурата на сградата, което изрично е записано в нотариалния акт, а за точното изпълнение на задължението между страните е сключен договор за поддръжка и обслужване на общите части на сградата от 30. 05. 2008 г. именно ответникът, макар и несобственик е носител на задължението за заплащане на сумата. Позовава се на разпоредбата на раздел ІV, т. 2 от договора за поддръжка и обслужване на общите части на сградата от 30. 05. 2008 г., като счита, че до прехвърляне на задълженията по този договор на новия собственик, за задължението следва да отговаря прехвърлителя. Твърди, че задълженията за предходен период са заплатени след проведен съдебен процес между страните, като за периода от 14. 03. 2017 г. до 31. 03. 2019 г. не е налице изпълнение. Уточнява, че съгласно договора ответникът дължи заплащане на услугите по поддръжка и обслужване в срок до 30 януари на годината, за която ще се предоставят услугите.

Ответникът В.Н.П. с ЕГН – ********** ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Г. е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция.  Счита, че исковите суми не се дължат, тъй като сключеният между страните договор е нищожен поради противоречието му със закона по отношение на клаузата на раздел ІV, т. 2. Твърди, че този договор е сключен в качеството му на собственик и след загубване на това качество няма основание да дължи заплащането на услуга, която не ползва. Освен това твърди, че е прекратил този договор, като е отправил писмено уведомление до ищеца, едновременно с уведомлението за продажбата на имота. Счита, че ищецът следва да уреди отношенията си с новия собственик въз основа на разпоредбите на ЗС и ЗУЕС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата за наличие на облигационни отношения помежду им, възникнали по силата на сключен договор за поддръжка и обслужване на общите части – комплекс „Джоя парк“ от 30. 05. 2008 г., за наличието на сделка за покупко – продажба на имота, по силата на която собственик е трето лице, както и за липсата на плащане от страна на ответника.

Спорните въпроси в производството касаят дължимостта на сумите за поддръжка и обслужване от страна на ответника, който оспорва това обстоятелство като се позовава на: 1. прекратяване на договора, 2. нищожност на клаузата на раздел ІV, т. 2. от договора поради противоречие със закона и 3. нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи.

На първо място следва да се обсъди валидността на облигационното правоотношение. Съобразно фактите по делото, съдът намира, че правоотношението между страните е прекратено, поради което и ответникът няма задължения за плащане след прекратяването му. За да достигне до този извод съдът има предвид няколко факта – наличието на изрично волеизявление за прекратяване на договора от страна на ответника, получаването на това волеизявление от ищеца, ведно с доказателства за прехвърлянето на правото на собственост, както и качеството, в което е сключил договора ответникът. Видно от представените по делото доказателства, ответникът е сключил сделка за покупко – продажба на имота си с идентификатор ***. 15. 26 на 13. 03. 2017 г. и с писмо от 15. 03. 2017 г. е уведомил ищеца за извършената сделка, като същевременно е направил волеизявление за прекратяване на договорните правоотношения помежду им. Видно от представеното известие за доставяне  № ИД PS 7500 00FWHB W, писмото е получено от ищеца на 28. 03. 2017 г. и от този момент поръчката е писмено оттеглена на основание чл. 287 от ЗЗД. Същевременно не е спорно обстоятелството, а и от назначената по делото експертиза се установява, ще дължимата сума за периода 01. 01. 2017 г. – 13. 03. 2017 г. дължимата по договора сума за поддръжка е платена от ответника. Със загубването на правото на собственост по отношение на недвижимия имот, ответникът е изгубил и качеството, в което е сключил договора за поддръжка и обслужване – видно от клаузата на раздел І, т. 1 от договора, същият е сключен от ответника в качеството му на собственик. Изложеното е достатъчно за съда да приеме, че по отношение на ответника не съществува задължение за плащане по процесния договор след 13. 03. 2017 г. Въпреки това, за пълнота на изложението, следва да се коментира и клаузата на раздел ІV, т. 2. от договора, пораждаща задължение за плащане от страна на ответника до прехвърляне на задължението на приобретателя, която съдът намира за нищожна. Същата вменява задължение за плащане от една страна за неопределен срок, а от друга цели получаване на заплащане на непредоставена услуга – несъмнено ответникът не получава насрещна престация за сумата, която е длъжен да заплаща, което е извън хипотезите на  чл. 258 – 269 от ЗЗД. 

Освен това, ищецът разполага с правните способи, предвидени в ЗУЕС да ангажира отговорността на приобритателя на имота, без затова да е необходимо съдействие от прехвърлителя.

Предвид изложеното, съдът намира исковата исковата претенция за неоснователна и я отхвърля изцяло.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 600.00 лева.

Водим от гореизложеното, СРС

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,  предявен от„Б. Д. и сие” ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. Г.С. Р. № 122, вх. Б, ет. 3, представляван от управителя И. Б.Д.а  да бъде осъден  В.Н.П. с ЕГН – ********** ***, да му заплати сумата от 1933.24  / хиляда деветстотин тридесет и три евро и 24 евроцента / евро, с равностойност от 3 781.04  / три хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 04 ст. /лева, представляваща незаплатена цена на извършени услуги за поддръжка и обслужване на общи части на сградата и общата инфраструктура на комплекс „Д. п.“, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., общ. В., курортен комплекс „З. п.”, идентичен с УПИ ІІІ  **, в кв. 36 по ПРЗ на к.к. „З. п.”, общ. В., дължима за периода от 14. 03. 2017 г. до 31. 03. 2019 г. по договор за поддръжка и обслужване от 30. 05. 2008 г.

 

ОСЪЖДА „Б. Д. и сие” ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. Г.С. Р. № 122, вх. Б, ет. 3, представляван от управителя И. Б.Д.а да заплати на В.Н.П. с ЕГН – ********** *** сумата от 600.00 / шестстотин / лева – разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: