№ 783
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100605499 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 389743 от 19.04.2018 г. по НОХД № 18472/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 133-ти състав е признал подсъдимия И. А. Б. за ВИНОВЕН в това, че
около 22.00ч. на 30.01.2016г. в гр. София при условията на продължавано престъпление - с
четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е унищожил противозаконно чужди движими вещи на
обща стойност 1671.57 лв. ( хиляда шестстотин седемдесет и един лева и петдесет и седем
стотинки ) собственост на различни лица както следва:
1. Около 22.00ч на 30.01.2016г. в гр. София, ж.к."Младост 2", на паркинг пред вх.З, на
******* унищожил противозаконно чужди движими вещи монтирани на лек автомобил
марка «БМВ» модел «530 Е61» с регистрационен номер ******* - четири броя автомобилни
гуми марка „CRISTAL 225/50/17", при стойност за един брой 275.40лв. / двеста седемдесет и
пет лева и четиридесет стотинки/, всички на обща стойност 1101.60 / хиляда сто и един лева
и шестдесет стотинки/, собственост на В. Д. П.;
2.Около 22.00ч на 30.01.2016г. в гр. София, ж.к."Младост 2", на паркинг пред *******
до кофи за смет на около двадесет метра от вход 3 унищожил противозаконно чужди
движими вещи монтирани на лек автомобил марка «Мерцедес» модел «Е 250 Д» с
регистрационен номер ******* - три броя автомобилни гуми марка „FRIGO 205/50/16", при
стойност за един брой 126.99лв. / сто двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки /,
всички на обща стойност 380.97 / триста и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки /,
собственост на В. Д. П.;
3.Около 22.00ч на 30.01.2016г. в гр. София, ж.к."Младост 2", на паркинг пред *******
унищожил противозаконно чужда движима вещ, монтирана на лек автомобил марка «Опел»
модел «Астра» с регистрационен номер ******* - един брой автомобилна гума марка
1
„Гиславед", модел „Еврофрост, 195/65/15" при стойност за един брой 117.00лв. /сто и
седемнадесет лева/, собственост на Н.П.Т.
4. Около 22.00ч на 30.01.2016г. в гр. София, ж.к."Младост 2", на паркинг пред 208
унищожил противозаконно чужда движима вещ монтирани на лек автомобил марка «БМВ»
модел «320Д» с регистрационен номер ***** - един брой автомобилна гума марка
„Дънлоп", 205/50/16" при стойност за един брой 72.00лв. / седемдесет и два лева /,
собственост на А.В.В.;
- престъпление по чл. 216, ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което на
основание чл.54 от НК е НАЛОЖИЛ наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода".
Съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието шест месеца
"лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 , вр. ал. 2 от НК проверяваната инстанция е
ПРИСПАДНАЛА при евентуално изпълнение на наказанието времето, през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 30.01.2016г.
Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 45 от ЗЗД И. А. Б. да заплати на граждански
ищец В. Д. П. сумите 1101,60 /хиляда сто и един лев и шестдесет стотинки/ лева и 380,97
/триста и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляващи обезщетения
за причинени имуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на деянието до
окончателното изплащане, както и да ЗАПЛАТИ сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща държавна такса върху двата уважени граждански иска.
На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК районният съд е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА вещественото доказателство 1 бр.нож, което да се унищожи като вещ без
стойност. Съдът е разпоредил веществените доказателства, съставляващи сравнителни
образци – дактилоскопни отпечатъци да останат по делото.
Районният съд е ОСЪДИЛ подсъдимото лице да ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 164,00 лева по сметка на СДВР и в размер на 300,00 лева по сметка на
СРС, както и сумата от 5 лева за всеки издаден изпълнителен лист.
По депозирана въззивна жалба от подсъдимото лице И. Б. е образувано ВНОХД
5499/2024 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, с която е атакувано постановеното
решение на СРС с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
съдебно решение в осъдителната му част и в частта, засягаща гражданския иск. Излагат се
аргументи, че вещите, обекти на престъплението, не са достатъчно индивидуализирани и не
са приобщени към доказателствената съвкупност. Оспорват се и съставените протоколи за
оглед на местопроизшествие, които не съдържали достатъчно данни, които да
индивидуализират гумите. Отправя се критика и относно компетентността на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се още твърдения за липса на
установено авторството. В тази връзка се посочва липсата на следи по ножа, както и липсата
на свидетелски показания, които да посочват подсъдимия като извършител на деянието.
Отправя искане за отмяна на постановената присъда.
В проведеното закрито заседание на 30.09.2024 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
привлечения под наказателна отговорност лице, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
По време на съдебните прения защитникът поддържа въззивната жалба. Отправят се
сходни съображения с тези във въззивната жалба, свързани с липсата на доказване на
унищожаването на гумите и критика относно непълната индивидуализация на същите.
Отправят се критика към назначената и изготвена СОЕ. Оспорва се и авторството на
деянието, като се навеждат доводи за липса на отпечатъци по ножа, използван за
унищожаването на гумите. Защитата прави възражение и относно средството на
престъплението.
Подсъдимото лице заявява, че не е осъществил престъплението.
Прокурорът при СГП иска от съда да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
В правото на последната дума И. Б. моли съда да постанови оправдателна присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
2
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка
на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в
мотивите на решението. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема
установените от първостепенния съд факти, които се изразяват обобщено в
посоченото:
Подс. И. А. Б. /ЕГН **********/ е роден на ******* г. в гр. Ракитово, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, трудово неангажиран, с чисто съдебно
минало, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. *******
В. Д. П. заедно с нейния съпруг С.В.С. живеели под наем в гр. София, ж.к. *******,
Свидетелката е собственик на лек автомобил, марка „БМВ“ ******* XB, като свидетелката и
нейният съпруг С.С. били упълномощени да ползват лек автомобил марка „Мерцедес“
*******, собственост на баща й – А.М.К..
На 30.01.2016 г. в късния следобед В. П. се прибирала с личния си автомобил марка
„БМВ“ към дома си. В колата при нея било и малкото и дете. Пристигайки пред блока, в
която живеела, лекият автомобил, управляван от И. Б., движейки се пред свидетелката П.,
спрял рязко. Начинът на спиране станал причина за последвал конфликт между подсъдимия
Б. и В. П., включващ размяна на остри реплики. Вечерта на същия ден И. Б. заедно със
свидетеля Ю.Д.К. посетили питейно заведение, намиращо се в гр. София, ж.к. „******* Там
двамата мъже употребили алкохол. И. Б. се оплакал на Ю.К., че по-рано през деня имал
конфликт с негови съседи, като същият бил видимо още афектиран. Около 22.00 часа
излезли от заведението, като подсъдимият Б. се заканил с нецензурните думите „Ще им еба
майката сега“. След това И. Б. извадил лист, с написани регистрационни номера на коли и
започнал да ги търси на паркинга. Ю.К. предположил, че неговият приятел искал да спука
гумите на колите и поради това се отдалечил, тъй като не е искал да бъде замесван.
Подсъдимият открил лекия автомобил, шофиран от В. П. като се насочил към него и нарязал
с кухненски нож четирите броя автомобилни гуми марка „CRYSTAL 225/50/17“, монтирани
на леката кола. И. Б. отишъл към лек автомобил марка „Мерцедес“ *******, ползван от
съпруга на В. П., на който срязал трите автомобил гуми, марка „FRIGO 205/50/16“
монтирани на МПС-то. Подсъдимият продължил с дейността си, като се насочил към
автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, собственост на Н.П.Т., като срязал една
от гумите марка „Гиславед“, модел „Еврофрост“ с параметри – 195/65/15, монтирана на
автомобила. Свидетелят срязал и едната гума марка „Дънлоп“ – 205/50/16 на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с регистрационен номер *****, собственост на А.В.Д.. И. Б.
пуснал ножа в намиращата се наблизо канавка. По същото време Б.Б.А. и М.С.С. слезли на
същия паркинг, за да вземат багаж от автомобила на свидетелката А.. Двамата свидетели
установили, че в близост до тяхната кола има автомобил с нарязани гуми. Междувременно
свидетелите чули звук, наподобяващ свистене от изпускане на въздух. А. и С. погледнали в
посока на звука и забелязали, че към тях се движат две лица, едното от които е И. Б., като
последният пуснал предмет в шахтата, където се намирали. Б. А. и М. С. се разминали с
подсъдимия Б. и неговия придружител, като им поискали цигари. Изчаквайки да се
отдалечат А. и С. отишли до шахтата и видели, че по-рано изхвърленият предмет от
подсъдимия бил нож. Б. А. информирала полицията чрез позвъняване на телефон 112, а М.
С. се обадил на Н. Т., собственик на един от пострадалите автомобили, който познавал. През
това време И. Б. се насочил към жилището си, но бил задържан от свидетеля Н. Т.И М. С. до
пристигане на полицейските служители.
Около 23.00 часа на входната врата на жилището на В. П. и С.С. се позвънило.
Свидетелят С. отворил и разбрал от негов съсед, че гумите на двете коли са нарязани и са
хванали извършителя. С.С. слязъл пред блока и разбрал, че задържаният човек е мъжът, с
когото по-рано през деня В. П. е имала
конфликт.
В хода на наказателното производство е изготвена съдебно оценителна експертиза,
която е установила финансовата стойност на унищожените гуми в размер на 1671.57 лева.
3
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелски показания на
В. Д. П. /л. 41 – 42 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от досъдебното
производство л. 13- 15 са прочетени частично на осн. чл. 281,ал. 4, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от
НПК/, Н.П.Т. /л. 42 – 43 от СП пред СРС, показанията на свидетеля са от досъдебното
производство л. 18- 19 са прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК
/, А.В. Д. /л. 43 от СП пред СРС/, С.В.С. /л. 43 – 44 от СП пред СРС, показанията на
свидетеля от досъдебното производство л. 54- 55 са прочетени частично на осн. чл. 281,ал. 5,
вр. ал.1, т. 1 от НПК /, Б.Б.А. /л. 44 – 45 от СП пред СРС/, М.С.С. /л. 45 от СП пред СРС/, М.
А.а Б.а /л. 45 – 46 от СП пред СРС/, Ю.Д.К. /л. 58, л. 60 от СП пред СРС, показанията на
свидетеля от досъдебното производство пред съдия на л. 43- 44 са прочетени частично на
осн. чл. 281,ал.1, т. 1 т. 2 от НПК/, Р.Х.М. /л. 59 и л. 60 от СП пред СРС/, очна ставка между
св. М. и К. /л. 59, л. 61от СП пред СРС/, А. Т. /л. 71 от СП пред СРС/, П.С. /л. 83 от ДП пред
СРС/, Я.Б.В. /л. 93 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимия /л. 98 от СП пред СРС/,
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие /л. 4 – 5 от ДП/, копие на фактури /л. 54 – 56 от СП пред СРС/, справка
за съдимост /л. 23 от СП пред СРС/, способи за доказване – дактилоскопска експертиза /л. 37
– 40 от ДП/, съдебно оценителна експертиза /л. 76 – 78 от ДП/, комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза /л. 82 – 87 от ДП/.
Въззивната инстанция се довери на изложените обстоятелства от страна на
свидетелката П., която разказва за предшестващия инкриминираното деяние конфликт
между нея и подсъдимия Б.. Същата индивидуализира двата леки автомобила, на които са
били унищожени гумите, като изтъква с категоричност, че към момента на паркирането на
автомобила й същият не е бил със спукани гуми. В подкрепа на твърденията на
пострадалата свидетелка са и свидетелските показания на съпруга й – С.С.. Свидетелят
пресъздава сходна фактическа обстановка с тази на партньора си относно конфликта между
В. П. и подсъдимия Б., както и момента, в който са го уведомили за унищожаването на
гумите на автомобилите.
Съдът взе предвид свидетелските показания на останалите потърпевши лица Н. Т. и
А. Д.. Същите излагат данни, че са разбрали от свои съседи за случилото се. По-подробно
излага данни свидетелят Т., който след инкриминираното деяние е изчаквал полицейските
служители заедно с подсъдимия Б.. Свидетелят посочва, че е бил уведомен от М. С., който е
успял да възприеме част от осъществяване на престъпното деяние. Ключови относно
авторството на осъщественото престъпление се явяват показанията на свидетелите М. С. и
Б. А.. Двамата свидетели са станали очевидци на част от изпълнителното деяние, като са
възприели звук от свистене на гуми и са установили подсъдимото лице, заедно с друго лице
от мъжки пол в района на паркинга в близост до два от автомобилите, на които са били
спукани гуми. Свидетелите С. и А. потвърждават, че са видели как И. Б. пуска предмет в
шахтата, който впоследствие са установили като нож. Съдът кредитира показанията на
разпитаните лица като достоверни, взаимно допълващи се и безпристрастни, както и в
синхрон от изложените обстоятелства от страна на свидетеля Т.. Твърденията на
свидетелите, касаещи средството на престъплението се припокриват със съставения
протокол за оглед на местопроизшествието, който обективира изземването на ножа.
Изпълнителното деяние е било възприето и от свидетеля П.С., който макар и да не
установява извършителя излага твърдения, че е уведомил М. С. да си провери автомобила.
В подкрепа на изложеното от страна на свидетелите е и пресъздадената косвена
информация от страна на Я.В., който не е станал свидетел очевидец на престъплението, но е
чул съседите си да коментират случилото се и е видял един от пострадалите автомобили.
В синхрон с изложеното от свидетелите С. и А. са и твърденията на Ю.К., който е
придружавал по време на инкриминираната вечер подсъдимия Б.. Свидетелят посочва пред
районната инстанция, че привлеченото под наказателна отговорност лице е срязало гумите
на различни коли, като Ю.К. отправя и предположение, че става въпрос за превозните
средства на жената, с която е имал конфликт по-рано през същия ден. Разпитаното лице
потвърждава, че средството на престъплението е изхвърления и иззет впоследствие нож.
Въззивната инстанция се присъединява към преценката на районния съд да не
4
кредитира свидетелските показания на Р. М. и А. Т., посредством които се изгражда защитна
версия. Изложените от посочени свидетели обстоятелства не кореспондират с обсъдения
доказателствен материал, в това число и с показанията на М. Б.а. Респективно въззивната
инстанция не полза с доверие и обясненията на подсъдимото лице, като определя същите
като опит за изграждане на защита.
За установяване на конкретните щети съдът се позова на свидетелските показания на
пострадалите, протокола за оглед на местопроизшествие, както и на приобщените фактури и
на резултати от съдебно оценителната експертиза. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на защитата, че не са налице предпоставките, изпълващи
изпълнителното деяние по унищожаване. Съгласно данните от гласните доказателствени
средства, както и тези от протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че
причинените увреждания, изразяващи се в големи разрези, причинили спихване на гумите,
правят вещите негодни за поправка и последваща употреба.
По отношение на съдебното минало на И. Б., съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на обременено съдебно минало.
Въззивният съд се присъединява към преценката на районната инстанция да кредитира
заключението на изготвената КСППЕ, изследвала психическото състояние на подсъдимия и
установяваща вменяемост и липса на алкохолна употреба, влияеща върху психичното му
здраве.
Резултатите от дактилоскопската експертиза не допринасят за изясняване на делото.
Въпреки това съдът намира възражението на защитата, касаещо авторството на
престъплението, обвързано с липсата на следи по ножа, за неоснователно. Не винаги по
предметите, свързани с престъпното посегателство, успяват да се изолират следи. В
настоящия случай са налице достатъчно доказателства, в това число свидетелски показания,
които изясняват самоличността на извършителя. Въззивният съд кредитира СОЕ като
компетентно изготвена и определяща по обективни критерии паричната равностойност на
унищожените вещи.Съдът намира, че възражението на защитата, касаещо извършената
експертиза е неоснователно. В заключението си експертът е съобразил амортизационният
процент, както и представените доказателства относно вида на гумите.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на необсъдените доводи и възражения, изложени във
въззивната жалба, както и на тези направени в открито съдебно заседание:Като
неоснователно съдът определя възражението, свързано с липсата на достатъчно
индивидуализация на вещите. Гумите са аксцесорна вещ към автомобилите, към които са
били поставени. В съставения протокол за оглед на местопроизшествие са достатъчно добре
индивидуализирани леките автомобили, чиито гуми са били увредени. Допълнителна
индивидуализация, която е относима за оценителната експертиза съдът е получил въз основа
на свидетелските показания и приложените фактури. В тази връзка и предвид изложеното
при така установената фактическа обстановка съдът споделя изводите на предходната
инстанция, че И. Б. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на
престъплението по чл. 216, ал.1, пр. 1 от НК.
От обективна страна, правилно предходната инстанция е определила, че по време на
процесния инкриминиран времеви период подсъдимият е осъществил признаците на
престъплението. Извършителят е реализирал инкриминираното деяние в разновидността му
– унищожаване. Посоченото изпълнително деяние се характеризира с такова въздействие
върху вещта, предмет на престъплението, което я прави напълно и окончателно негодна за
ползване по предназначение. Въз основа на доказателствата по делото се установи, че
инкриминираните вещи са до такава степен увредени, че не биха могли да бъдат поправени
и да осъществяват безопасно необходимите им функции.
Деянието е реализирано и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. В
тази посока са и свидетелските показания на Ю.К., който възпроизвежда реплика, отправена
от подсъдимото лице непосредствено преди реализиране на замисленото престъпление.
Резонно предходната инстанция е посочила, че са налице предпоставките
осъществената престъпна дейност на И. Б. да бъде определена като продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.
По отношение на наложеното от районния съд наказание на И. Б.:За осъществяване
5
на престъплението законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 5
години.Въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е определил наличието на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е заключил, че наказанието
следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК, както и че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК. В настоящия случай съдът намира, че
преценката на районния съд да приложи чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде подкрепена.
Въззивният съд намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати чрез спецификите на
условното осъждане и предвид липсата на осъществена инкриминирана деятелност,
предхождаща настоящото престъпление спрямо подсъдимия не се налага да бъде изпълнено
наказанието му ефективно, съответно същият да бъде поставян в пенитенциарна среда.
Относно гражданския иск: Правилно предходната инстанция е констатирала
наличието на кумулативните предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, които са необходими за
ангажираността на отговорността от непозволено увреждане. Основателно съдът е приел, че
предявеният граждански иск е основателен и доказан, като за уважението му е взел предвид
резултатите от изготвената съдебно оценителна експертиза.
Основателно съдът се е произнесъл и относно приобщения като веществено
доказателство нож, посредством който е осъществено престъплението.
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат
заплатени от страна на И. Б., предвид изхода на наказателното
производство.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 389743 от 19.04.2018г. по НОХД №18472/2016 г. на
СРС, НО, 133-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6