Решение по дело №634/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 293
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20235300900634
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900634 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Пулсарикс Кепитъл“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Бигла“ №30а, ет.3, ап.5, представлявано от Т. Г. И., чрез
пълномощник адв.Н. П., съдебен адрес ***, твърди, че на 01.01.2022 г. е сключил договор,
по силата на който е извършил по възлагане на ответника експертни услуги в сферата на
информационните технологии. Договорът е рамков, като конкретните предмет, цени и начин
на плащане, както и сроковете за изпълнение на отделните дейности, биват
индивидуализирани в допълнителни договори между страните. В рамковия договор е
уговорено, че възнаграждението подлежи на плащане в 30-дневен срок от издаване на
фактурата. С договор-поръчка от 01.04.2022 г. ищецът се е задължил да предостави на
ответника консултантски услуги, свързани със софтуерно програмиране, за срок от
01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. Уговорено е възнаграждение в размер 700 евро на работен ден,
платимо месечно в 30-дневен срок от издаване на фактурата за съответния период. До
м.ноември 2022 г. ответникът е заплащал издадените от ищеца фактури. Ищецът е
предоставил възложените услуги и през м.декември 2022 г., за което е издадена ф-ра
№24/09.12.2022 г. на стойност 27 929,25 лв. с ДДС. Срокът за плащане е изтекъл на
08.02.2023 г., като възнаграждението не е заплатено. В §5 от рамковия договор е уговорена
неустойка за забава в размер 0,1 % от неплатената сума, в конкретния случай – 27,93 лв. на
ден. На 20.05.2023 г. е достигнат максималният размер на неустойката от 10 %, или сумата
2 792,92 лв. От 21.05.2023 г. до 30.10.2023 г. ответникът е в забава, поради което дължи
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер 1 604,82 лв. Формулирано е искане
1
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца визираните три суми, ведно със законна
лихва върху неплатеното възнаграждение за периода от датата на исковата молба до
окончателното му плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЛИЙД КОНСЪЛТ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Шейново“ №11, представлявано от И. Ж. Р., не оспорва
исковите претенции. Възразява, че претендираните суми са платени на ищеца – главницата
от 14 280 евро с левова равностойност 27 929,25 лв. е платена на 11.12.2023 г., а
претендираните неустойка и обезщетение за забава са платени на 09.01.2024 г.
С допълнителна молба от 27.02.2024 г. ищецът признава горните плащания, но
възразява, че същите са извършени след образуване на настоящия исков процес, поради
което и претендира разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, както и законна лихва от датата
на исковата молба до датата на плащането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на 01.01.2022 г. между страните (ответникът като възложител и
ищецът като изпълнител) е сключен рамков договор за услуги, по силата на който ищецът да
извършва експертни услуги в полза на трето лице, визирано поименно в договора, като
отделните услуги следва да бъдат индивидуализирани в нарочни договори-поръчки,
подавани от възложителя. Уговорено е възнаграждение за предоставените услуги да заплаща
ответникът-възложител в срок 30 дни от датата на фактурата. Установява се, че с отделен
договор-поръчка от 01.04.2022 г. ищецът се е задължил да предостави консултантски услуги
по възлагане на ответника в полза на негов краен криент. Услугите са уговорени за период
04.04.2022 г. – 31.12.2022 г. Плащанията се извършват на база издадена от изпълнителя
фактура за всеки календарен месец при работна ставка в размер 700 евро/ден. Срокът за
плащане е 30 дни от датата на фактурата. Уговорена е неустойка за забава в размер 0,10 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от тази сума (пар.6 от
рамковия договор и пар.5 от договора-поръчка).
Установява се, че ищецът е издател на фактура №24/09.01.2023 г. с получател
ответното дружество и предмет – „консултантски услуги 12.2022“, на стойност 27 929,25 лв.
С писмо от 06.01.2023 г. на л.15 по делото ответникът е заявил на ищеца, че няма да заплати
задължението за м.ноември 2022 г., за което е издадена ф-ра №23/09.12.2022 г., както и
задължението за м.декември 2022 г. в размер 27 929,25 лв.
С уточняваща молба от 19.12.2023 г. ищецът признава, че е получил плащане в
размер 27 929,25 лв., съответно на претендираната от него главница, като сумата е
постъпила на 12.12.2023 г. с основание фактура №24/09.01.2023 г.
Установява се, че на 09.01.2024 г. ответникът е наредил по сметка на ищеца и сумата
4 397,75 лв., представляваща сбор от претендираните неустойка и обезщетение за забава по
настоящото дело. Представен е и документ за плащане в полза на ищцовото дружество на
сумата 437,68 лв., съставляваща лихва за забава от датата на исковата молба до плащането
2
на дължимата главница на 12.12.2023 г. (л.54) Ищецът признава, че е получил горните
плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните е възникнало правоотношение по договор за услуги, по отношение
на който са приложими правилата за договора за изработка. Няма спор по това, че са
изпълнени визираните от ищеца услуги, както и, че работата е приета от възложителя, при
което настъпва изискуемостта на вземането за уговореното възнаграждение. Последното се
установява от приложената фактура, която е изцяло заплатена от ответника в размер 27
929,25 лв. С плащането ответникът признава изпълнението на договора от страна на
изпълнителя. В договора е уговорено плащане в 30-дневен срок от издаване на фактура.
Процесната фактура е издадена на 09.01.2023 г., а падежът е настъпил най късно на
09.02.2023 г., а считано от 10.02.2023 г. ответникът е в забава и дължи уговорената
неустойка за забава. Максималният й размер е 2 792,92 лв. и е изцяло заплатен на ищеца.
Заплатено е и претендираното от него обезщетение по чл.86, ал.2 ЗЗД. По отношение на
последното следва да се отбележи, че няма пречка да бъде присъдено с оглед разпоредбата
на чл.92, ал.1, изр.ІІ ЗЗД, даваща право на кредитора да търси обезщетение за по-големи
вреди, надхвърлящи неустойката.
В аспекта на горното исковите претенции са погасени чрез плащане, поради което
исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Няма основание да се присъжда законна лихва
за забава от датата на исковата молба до датата на плащането, тъй като ответникът е
заплатил и нея по сметка на ищцовото дружество.
По аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, разноските на ищеца следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника, независимо от отхвърлянето на предявените искове, тъй
като извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждане на делото.
Установи се, че падежът на процесните вземания е настъпил много преди завеждане на
делото и причина за последното е именно бездействието на ответника да изпълни
установеното парично задължение. При това положение, независимо от признанието на
исковете, не е налице втората кумулативна предпоставка за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК.
Ето защо няма причина разноските да бъдат възлагани върху ищеца.
Ищецът е заплатил и претендира в списък по чл.80 ГПК държавна такса в размер
1 293,08 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 3 200 лв., заплатено изцяло по банков
път на ищцовия адвокат, общо 4 493,08 лв., които следва да бъдат понесени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Пулсарикс Кепитъл“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Бигла“ №30а, ет.3, ап.5, представлявано от Т.
3
Г. И., против „ЛИЙД КОНСЪЛТ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Шейново“ №11, представлявано от И. Ж. Р., за присъждане на: сумата 27
929,25 лв. – възнаграждение за предоставени през м.декември 2022 г. услуги по договор-
поръчка СN00072 от 01.04.2022 г. и рамков договор за услуги №2022-1001 от 01.01.2022 г.,
за които е издадена ф-ра №24/09.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане; сумата 2 792,92 лв. – неустойка за забава по пар.6 от
рамков договор за услуги №2022-1001 от 01.01.2022 г., чийто максимален размер е
достигнат на 20.05.2023 г.; и сумата 1 604,82 лв. – обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение за периода от 21.05.2023 г. до 30.10.2023 г., поради погасяване
на претендираните вземания чрез плащане в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЛИЙД КОНСЪЛТ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Шейново“ №11, представлявано от И. Ж. Р., да заплати на
„Пулсарикс Кепитъл“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Бигла“ №30а, ет.3, ап.5, представлявано от Т. Г. И., сумата 4 493,08 лв. (четири хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и 08 ст.) – деловодни такси и разноски за
производството по т.д.№634/2023 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4