ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260047
гр. Варна, 25.01.2021г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН С.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията С. в. гр. дело №
16/21г., намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София,
против решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д. № 123 по описа
за 2020г.
на Окръжен съд-Варна
/макар, че в обстоятелствената част и в петитума на въззивната жалба и за
разлика от заглавната ѝ част, е посочено решение от 08.09.20г. по т.д. №
123/19г. на ВОС, което е очевидна грешка/, в
частта му, с която същото е осъдено да заплати на
Е.М.М. ***, сумата от 26 000 лева, представляваща допълнително обезщетение
спрямо вече изплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 35 000
лева по образувана при него щета № **********/2017г., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, вследствие на настъпило на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено
от Н.М.И. в гр.Варна, която при управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450
ВР, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки
правилата за движение при завой наляво, отнема предимството на насрещно
движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, за което
е освободена от наказателна отговорност, като ѝ е наложено
административно наказание, ведно със законната лихва от 03.04.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, платима по посочена банкова сметка ***, на
основание чл.432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт – дължимите такси и
платени от съда суми. Счита се, че базовият размер на определеното обезщетение
на ищеца от 61 000 лв. е изключително висок и необоснован спрямо критерия
по чл. 52 от ЗЗД, предвид получените от ищеца травматични увреждания и
претърпени болки и страдания. Освен това представлява абсолютен прецедент,
сравнено с произнасянията на съдилищата по други сходни дела /цитирани в
жалбата подробно/. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част,
ведно с присъждане на разноските по делото.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е.М.М.
чрез адв Д.Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. След анализ на
събраните пред първата инстанция доказателства и очертаване на претърпените
болки и страдания от ищеца, както и претърпените медицински интервенции и
възстановителни процедури, вкл. и непълното възстановяване от травмата, се
поддържа, че присъденото обезщетение съответства изцяло на принципа за
справедливост. Сочи се, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е
напълно неотносима към процесния спор, тъй като цитираните съдебни актове касаят
обезщетяване на много по-леки по интензитет и продължителност на лечението
увреди, сравнени с получените от ищеца. Претендира се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, ведно с присъждане на разноските по делото.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането
05.08.2016 год. до 02.04.2019 год.
Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален
срок за това, от страна с правен интерес от обжалването на съответната част от
обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства и за надлежна
представителна власт, поради което въззивната жалба е допустима и следва да
бъде внесена за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на
СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради
неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и
хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на
страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и
самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови
доказателства не следва да се събират във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 17.03.2021г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители по телефона.
С оглед противоепидемичните
мерки призоваването да стане по телефона, а настоящото определение да им се
изпрати на посочен от процесуалните представители електронен адрес чрез
електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: