№ 605
гр. Перник, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500315 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1072 от 09.12.2024 г., постановено по гр. д. № 4199/2024 г.,
Районен съд – гр. П. е осъдил на основание член 143, ал. 3 вр.ал.1 от СК, Б. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. да заплаща на непълнолетното си дете Р. Б. М.,ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. С.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., *** издръжка в размер на 270,00 лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2024 г., до настъпване на
обстоятелства изменящи или прекратяващи същата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане. Съдът
е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния предявен
размер от 350,00 лева месечно.
С решението, на основание чл. 149 от СК, Б. Р. М. е осъден да заплати на
непълнолетното си дете Р. Б. М., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А. Т. С., издръжка за минало време за периода от 19.07.2023 г. до
18.09.2024 г. в общ размер от 2610,00 лева.
Районен съд – П. е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта
му относно издръжката.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника са възложени и сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Р. Б. М., действащ
със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. С., чрез адв. С. В., с която
се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 270 лева до пълния предявен размер от 350 лева. Твърди
1
се, че същото в атакуваната му част е порочно, като е постановено при нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че по
силата на закона родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. В продължение се навеждат твърдения, че в конкретния случай, от събраните по
делото доказателства е установено, че ответникът не дължи издръжка на други лица,
както и че същият е трудоспособен и има значително по-високи доходи от майката.
Допълва, че същият не се интересува от детето и не заплаща никаква издръжка. На
следващо място се сочи, че единственият доход на майката, която изцяло е поела
грижата за детето е получаваната от нея инвалидна пенсия, тъй като същата е с група
инвалидност и не може да работи каквато й да е работа. Развиват се доводи, че за дете
на 15 години, издръжка в размер на 270 лева е крайно недостатъчна и същата не е
съобразена с неговите нужди. Въз основа на изложеното се моли съда да отмени
постановеното от първата инстанция решение, като постанови ново, с което
ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р. Б. М. в
размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2024 г. до
настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи същата, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното
изплащане. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Б. Р. М..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 18.06.2025 г. от 11.10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3