№ 2149
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110152911 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът А. И. Т., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че в качеството си на кредитополучател, е сключила с ответника договор за
кредит, съгласно който следвало да върне сумата в размер на 1755,05 лв., разсрочена на 11
вноски, при ГПР 37,80% и ГЛП 32,55%. Съгласно договора ищцата следвало да заплати за
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на кредита“ сумата в размер на 524,89 лв. и за
„Динамично плащане“ сума в размер на 750 лв. Твърди, че до 06.04.2021 г. заплатила
следните суми по сключения договор за кредит: 366,33 лв. – главница; 112,32 лв. – лихва;
256,37 лв. – по услугата „Динамично плащане“ и 190,88 лв. – по „Бързо разглеждане“.
Поддържа, че на 06.04.2021 г. сключила с ответника споразумение за предсрочно погА.ване
на сумата по договора за кредит, в изпълнение на което заплатила сумата в размер на
1494,24 лв. Счита, че клаузите на процесния договор за допълнителните услуги са нищожни,
поради противоречие със закона и добрите нрави, за което излага подробни съображения.
Поддържа, с оглед нищожността на посочените клаузи, че недължимо е платила на
ответника сумата в общ размер на 785,28 лв., от които 293,76 лв. по услугата „Динамично
плащане“ и 491,52 лв. по услугата „Бързо разглеждане“. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като прогласи за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от
процесния договор за кредит, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
785,28 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, чрез юрк. И., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
1
клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от процесния договор не накърнявали добрите нрави.
Твърди, че допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на
кредита, а били единствено по желание на клиента. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за кредит от
19.11.2020 г. е видно, че между ищеца А. И. Т., в качеството му на кредитополучател, и
ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на кредитор, е бил сключен
договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на
1500 лв., която ищецът се задължил да върне на 11 месечни вноски в размер 159,55 лв.
всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер
32,55% и годишен процент на разходите от 37,80%.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит
при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 524,89 лв. и е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит
при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното
плащане по кредита е в размер на 750 лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита, заложен в настоящия договор.
Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил допълнителни услуги по договора
на обща стойност от 785,28 лв., от които 293,76 лв. по услугата „Динамично плащане“ и
491,52 лв. по услугата „Бързо разглеждане“.
Не е спорно, също така, че ищецът е заплатил следните суми по договора: 366,33 лв.
– главница; 112,32 лв. – лихва; 256,37 лв. – по услугата „Динамично плащане“ и 190,88 лв. –
по „Бързо разглеждане“, както и 1494,24 лв. по сключено на 06.04.2021 г. споразумение за
предсрочно погА.ване на сумите по договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2
2
от процесния договор за кредит са нищожни на заявените правни основания.
Сключеният между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесните клаузи на чл. 9, ал.
1 и ал. 2 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,
така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
(източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнА. както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 37,80%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумите по услугите „Динамично
плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор сумите по
3
„услугите“ „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ са разходи по кредита, които
следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
(индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с
уговорените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит клаузи се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума
- т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от начина, по
който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода
на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план
по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от
18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля
50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданите клаузи се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“
и „Динамично плащане“ представлява почти 100 % от заетата сума и заедно с нея се
формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задълженията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2
не са свързани с неизпълнението на договора, а представляват разход по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми по
чл. 9, ал. 1 и ал. 9, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение
за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). Отделно от гореизложеното, посочените клаузи
4
противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Предвид гореизложеното, клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен в
условията на евентуалност, поради което не дължи произнА.не по него.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната
сума в общ размер на 785,28 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Както се изясни, безспорно е по делото, че ищецът е заплатил в полза на ответника
допълнителни услуги по договора на обща стойност от 785,28 лв., от които 293,76 лв. по
услугата „Динамично плащане“ и 491,52 лв. по услугата „Бързо разглеждане“.
Следователно и предвид нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора,
ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 785,28 лв., представляващо
платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 30.09.2022 г., до окончателното плащане, поради което искът при
квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния
предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да
репарира направените от ищеца разноски за производството в размер на 101 лв. за заплатена
държавна такса.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза в
размер на 2060,17 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 507 лв. Ето
защо, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. М. В. М.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, което съдът
определя в размер на 507 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит от
19.11.2020 г., сключен между А. И. Т. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, по предявения от
А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 785,28 лева, представляваща платено при начална липса на
основание – нищожни клаузи на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит от 19.11.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 101 лева – разноски за държавна такса в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адв. М. В. М., вписан в ПАК, с адрес: АДРЕС, сумата от
507 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6