РЕШЕНИЕ
№ 22281
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110124326 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от ЮЛ срещу М. Ц. Ч. и С. Ц. П. с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми::
- М. Ц. Ч. -1/3 от общото задължение, а именно сумата от 256.79 лв.,
представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: *************, аб. № ********* за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 45.39 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г., сумата от 12.66 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 2.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г., д, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 23296/2023 г. по описа
на СРС, 39 състав.
- С. Ц. П. -1/3 от общото задължение, а именно сумата от 256.79 лв.,
представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: *************, аб. № ********* за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 45.39 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г., сумата от 12.66 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 2.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г., д, за които
1
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 23296/2023 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Ц. П. е депозирала отговор
на исковата молба. Посочва, че същата била направила отказа от наследството
на Ц.Г.С.. Оспорва качеството си на битов клиент. Молят съда да отхвърли
исковете. Претендират разноски. Пред съда процесуалнията представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Ц. Ч. е депозирала отговор
на исковата молба. Посочва, че същата била направила отказа от наследството
на Ц.Г.С.. Оспорва качеството си на битов клиент. Молят съда да отхвърли
исковете. Претендират разноски. Пред съда процесуалнията представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
2
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 182 от 11.12.2002 г., том V, рег. № 5165 дело 860/2002 г., се
установява, че Ю.Г.Г. продава на Ц.Г.С. следния свой собствен недвижим
имот, а именно апартамент № 181, находящ се в **********. Представено е и
удостоверение на наследници с изх. № РЛН21-УГ51-9019 от 09.06.2021 г.
издадено от Столична община, от което се установява, че Ц.Г.С. е починал на
24.12.2020 г., като е оставила за наследници по закон Георги Цветанов
Стоевски – син, М. Ц. Ч. – дъщеря и С. Ц. П. – дъщеря.
Видно от удостоверение на наследници с изх. № РЛН21-УГ51-9019 от
09.06.2021 г. издадено от Столична община, собственикът Ц.Г.С. е починал на
24.12.2020 г. и отговорността на ответниците принципно би могла да се
ангажира на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. По делото е представено съдебно
удостоверение издадено от СРС, 83 състав, в уверение на това, че С. Ц. П. е
подала заявление с вх. № 17640 от 23.06.2021 г., с която се отказва от
наследството на покойния наследодател Ц.Г.С. починала на 24.12.2020 г. в гр.
София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда под №
1252/05.07.2021 г. По делото е представено и съдебно удостоверение издадено
от СРС, 149 състав, в уверение на това, че М. Ц. Ч. е подала заявление с вх. №
145516 от 25.05.2023 г., с която се отказва от наследството на покойния
наследодател Ц.Г.С. починала на 24.12.2020 г. в гр. София, като отказът бил
вписан в специалната книга на съда под № 1080/26.05.2023 г. С вписване на
валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в
случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство, наследниците – в случая ответниците
С. Ц. П. М. Ц. Ч. и се лишават от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения. Така те не само престава да бъдат
наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР №
148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответниците С. Ц. П.
и М. Ц. Ч., поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците С. Ц. П. и М. Ц. Ч.
следва да им бъдат присъдени сторените разноски, като на ответника С. Ц. П.
следва да се присъди претендираната сума в размер на 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, а на ответника М. Ц. Ч. следва да се присъди
сумата в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По
отношение на претендираните от ответницата М. Ц. Ч. разноски в заповедното
производство съдът намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
3
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл.
7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд като взе
предвид направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на
претендираното възражение и отчитайки обстоятелството, че подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие
по подаване на молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6,
ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждение в размер на 200 лева за длъжника Ч..
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****************** срещу М. Ц. Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес *************, чрез адв. А. Л., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че М. Ц. Ч. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
256.79 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *************, аб. № ********* за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 45.39 лв., представляваща мораторна
лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., сумата от 12.66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
19.04.2023 г., д, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 23296/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****************** срещу С. Ц. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес ****************, чрез адв. Р. П., по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че С. Ц. П. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
256.79 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *************, аб. № ********* за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 45.39 лв., представляваща мораторна
лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., сумата от 12.66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
19.04.2023 г., д, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 23296/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
4
******************, да заплати на, М. Ц. Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес**************, чрез адв. А. Л., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 600 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
******************, да заплати на, С. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес *************, чрез адв. Р. П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 200 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5