№ 1633
гр. С., 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110149158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. А. Б. срещу „И.А.М“АД и „Ф.Б“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците, че страните по делото не са обвързани съответно
от сключения между ищеца и първия ответник Договор за паричен заем №
****************1 г. поради неговата нищожност поради противоречие със
закона – липса на реквизити и неправилно посочване на годишен процент на
разходите („ГПР“), и сключения между ищеца и втория ответник Договор за
предоставяне на гаранция № ****************1 г., който обезпечава
предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със
закона или липса на основание, евентуално – за обявяване за нищожни само на
клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от втория
поради противоречие със закона – неравноправности, и за осъждане на първия
ответник да плати на ищеца 184 лева – стойност на извършени без основание
плащания поради недействителност на посочените по-горе договори.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник
Договор за паричен заем № ****************1 г., с който на ищеца били
отпуснати 500 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на 12
седмични вноски по 43,78 лева, последната с падеж на 21.12.2021 г., като
заплати и възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен
ГПР от 49,14 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищецът да предостави до три
дена от сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищеца
поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива,
то първият ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да
обезпечи договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива
ищецът сключил с втория ответник другия оспорен договор – Договор за
предоставяне на гаранция № ****************1 г., с който последният се
съгласил да поръчителства на ищеца по договора с първия ответник
възмездно, като за това ищецът му заплати 158,64 лева възнаграждение на
вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на първия
ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между давата договора това
1
възнаграждение е следвало да се включи в ГПР по договора за кредит, което
не е направено, поради което същият е нищожен, а също така и защото не са
посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. При условия на
евентуалност са нищожни като неравноправни клаузите, които дават право на
първия ответник да определи поръчител по договора по свой избор, както и за
възнаграждението за поръчителя, което всъщност покривало разходи по
кредита. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“АД, с
който предявените срещу него искове се оспорват като неоснователни.
Поддържа се, че правилата за неравноправните клаузи се прилагали по
специален начин към кредитните договори, като това изключвало
основателност на иска, а тъй като законът изрично предвиждал хипотези на
последици от неправилно посочване на ГПР, не можело само на това
основание целият договор за кредит да се обявява за нищожен. В договора
били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали първоначалните му
условия, като сключването на допълнителен договор от ищеца не можело да
означава, че разходите по този договор се включват в ГПР. Те не били известни
към момента на сключване на договора, затова не се включвали в ГПР.
Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не бил подведен.
Обезпечението на вземането по договора било необходимо с оглед на поетия
от ответника риск и не можело да се смята за недействително. По иска за
връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е получило от
ищеца 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория ответник за
неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски
и възразява за прекомерност на тези на ищеца.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Ф.Б“ ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като
неоснователен. В случая ищецът бил платил цялото възнаграждение на втория
ответник, поради което нямал интерес да води установителен иск, а можело да
води само осъдителен такъв за връщане на платеното, а и освен това била
налице злоупотреба с права. По същество искът бил неоснователен, защото
ищецът сам се бил съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да
стане поръчител по договора с първия, като за това да получи пари. Законът за
потребителски кредит не се прилагал, тъй като не бил относим към договори
за платено поръчителство. Договорът имал ясна цел и обезпечавал
задължение по действителен договор за кредит, като страните били договори
възнаграждението индивидуално и ищецът се съгласил с това. Ищецът не бил
подведен и знаел за какво се задължава. Иска се прекратяване на спора по
исковете срещу втория ответник, евентуално – отхвърлянето им. Претендират
се разноски. Оспорва се ищецът да има право да ползва безплатна адвокатска
помощ.
Съдът намира, че са предявени срещу първия ответник обективно
съединени при условия на евентуалност установителни искове – отрицателни
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и
евентуални – положителни установителни с правна квалификация чл. 124, ал.
2
1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл.
143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и кумулативно съединен осъдителен
иск срещу първия ответник с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл.
23 ЗПКр, и субективно съединени при условия на евентуалност
установителни искове срещу втория ответник – два отрицателни (за
нищожност на двата договора) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуални – положителни установителни с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът е сключил с първия ответник Договор за
паричен заем № ****************1 г., с който на ищеца били отпуснати 500
лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 49,14 %, и в чл.
4 от същия е уредено задължение на ищеца да учреди обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и
че ищецът е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция
№ ****************1 г., с който последният се е съгласил да обезпечи
договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за
осигуряване на поръчителството от 158,64 лева; че ищецът е заплатил на
първия ответник 525,36 лева. Съдът посочва на страните, че му е известно
служебно от направена справка по чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че двамата
ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на
капитала на втория.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканата счетоводна
експертиза. Съдът намира за неоснователно възражението на първия
ответник, че не е необходима експертиза за отговор на въпросите, поставени с
исковата молба – действително ищецът може да представи справка за
извършени към ответника плащания, но е възможно да не пази такива
документи, и не е работа на съда да преценява дали искането на ищеца е най-
икономично, тъй като това би означавало да се намесва в процесуалната му
стратегия – щом искането е годно да установи искания факт и няма други
ангажирани доказателства в тази насока, съдът следва да го допусне.
Отговорите на исковата молба са подадени по електронен път, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да платят на съда невнесените
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща. Следва да се представят и редовни (заверени) копия от
пълномощните по делото, тъй като макар и отговорите на ответниците да са
подадени с електронен печат на дружествата и поради това да са редовни,
представените приложени пълномощни не носят такъв, и ако не бъдат
3
представени с редовни електронни печати на упълномощителя няма да бъдат
вземани предвид.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от втория ответник, е неоснователно,
като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези
искове са допустими.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „И.А.М“ АД, с ЕИК:
********* , и адрес на управление: С., бул. „**********************, да
плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB
9790 3143 8974 01, сумата от 1,30 лева (един лева и тридесет стотинки) –
разходи за изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на
искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „Ф.Б“ ЕООД, с ЕГН
*********, и адрес на управление: С., бул. „**********************, да
плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB
9790 3143 8974 01, сумата от 1 лев (един лев) – разходи за изготвяне на
препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответниците „И.А.М“ АД
и „Ф.Б“ ЕООД да представят в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото разпореждане заверени със саморъчен подпис на органен
представител или с положен електронен печат представените с отговорите
като писмени доказателства пълномощни.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид тези документи.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 49158 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 10
февруари 2025 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност
установителни искове за недействителност на договори или клаузи от тях:
1. главни отрицателни искове, субективно кумулативно съединени
спрямо двамата ответници за установяване на недействителност на
договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити –
4
посочване на правилен ГПР и лихвен процента – с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуални положителни
установителни искове спрямо двамата ответници за установяване на
съдържание на договорите без нищожните поради неравноправност клаузи
относно поръчителството и посочения ГПР – с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
2. кумулативно субективно съединена група искове срещу втория
ответник, която се състои от главен отрицателен установителен иск за
нищожност на договора за поръчителство поради липса на основание или
противоречие със закона с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето
ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуални положителни
установителни искове за установяване на нищожност на клаузи поради
неравноправност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и
3. кумулативно съединен спрямо първата група искове осъдителен иск
срещу първия ответник с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23
ЗПКр.
Първият главен иск се уважава, ако съдът установи, че страните са
сключили договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР,
или ГПР е неправилно посочен. Ако бъде отхвърлен този иск, съдът ще уважи
втория – за установяване на действителното съдържание на договора, ако
установи съобразно преценка по правото, че клаузите за обезпечение и
възнаграждение по договора за кредит не съответстват на принципите на
справедливостта и равнопоставеността в оборота, вкл. ако възлагат
прекомерна лихвена тежест в нарушение на императивни правила по чл. 19
ЗПКр. Ако се уважи един от горните два иска, съдът ще осъди първия
ответник да върне на ищеца надплатеното от него, като ищецът следва да
докаже плащане в повече от отпуснатата му парична стойност, съответно (ако
се установи само частична нищожност) – в повече от договорената лихва.
Исковете срещу втория ответник ще се уважат по отношение на целия
договор при уважаване на първия главен отрицателен установителен иск, а по
отношение на клаузата за възнаграждение – ако съдът установи връзка между
договорите за кредит и поръчителство, както и че клаузите за възнаграждение
за предоставяне на обезпечение не съответстват на принципите на
справедливостта и равнопоставеността в оборота, вкл. ако възлагат
прекомерна лихвена тежест в нарушение на императивни правила по чл. 19
ЗПКр.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът е сключил с първия ответник Договор за
паричен заем № ****************1 г., с който на ищеца били отпуснати 500
лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 49,14 %, и в чл.
5
4 от същия е уредено задължение на ищеца да учреди обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и
че ищецът е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция
№ ****************1 г., с който последният се е съгласил да обезпечи
договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за
осигуряване на поръчителството от 158,64 лева; че ищецът е заплатил на
първия ответник 525,36 лева.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА
СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: двамата
ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на
капитала на втория.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: доказване на плащане на 684 лева на първия ответник по двата
оспорени договора.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите в исковата молба, на които
вещото лице да отговори след проверка при първия ответник.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 450 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Т. А. Б., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
6
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7