Р
Е Ш Е Н И Е
№
86
гр. Разград, 12.07.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 94 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Постъпила е жалба от Народно читалище
Рома Вазово 2007 г., ЕИК ********* против Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/19 от 25.04.2023 г.,
издадено от ръководителя на Управляващия орган /РУО/ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 в частта му, в която на основание
чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е постановен
отказ да се верифицират разходи в размер на 7 378,35 лв. по искане за окончателно
плащане № 5 за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. по Договор № ВG05M9OP001-2.033-0004-C01.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва констатацията на УО, че с изплащането на сумата
10 400 лв. на лицето К. Х. са превишени разходите, заложени по бюджетен ред I.2.1 „Разходи за възнаграждения“, като твърди, че
към момента на плащането по същото бюджетно перо е имало наличност, надвишаваща
тази сума. Сочи, че в бюджетен ред 2.5 е била предвидена сума от 4 800 лв. за
стипендии, която не е била изразходена и поради това превишението на бюджетните
разходи е в по-нисък размер - 2578,35 лв. Излага и съображения, че в изпълнение
на проекта са били назначени на трудови договори 8 лица на длъжност „сътрудник
социална работа“, чиито трудови възнаграждения са в размер на минималната
работна заплата, която е била увеличена след сключването на договорите и тази
промяна е причина за превишението на бюджетните разходи, като увеличението на
минималната работна заплата е факт, който е извън контрола на изпълняващата
организация. Поради това моли решението да бъде отменено в оспорената част и
спорните разходи да бъдат верифицирани.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че със сумата 7 378,35
лв. се превишава бюджетът, с който разполага бенефициентът към момента на
окончателното плащане и законосъобразно е отказана. Относно увеличението на
минималната работна заплата счита, че то е следвало да бъде предвидено при
подаване на проектното предложение. А във връзка с неизразходените средства за
стипендии възразява, че прехвърлянето на средства от едно бюджетно перо в друго
е допустимо след изменение на административния договор, каквото бенефициентът
не е поискал и УО не е одобрявал.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2019 г. между Народно читалище „Рома
Вазово - 2007 г.“ и УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014 – 2020“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура BG05M90P002-2.033 МИГ Исперих „Социално-икономическа
интеграция на маргинализирани общности“ за изпълнение на проект
BG05M90P002-2.033-0004 „Овластяване на жените от уязвимите общности чрез
разширяване на мрежата от Майчини центрове в Община Исперих“ на стойност 199
804 лв.
С Договор № 1 от 01.04.2020 г. Народно
читалище „Рома Вазово - 2007 г.“ е възложило на К. А. Х. да изпълнява
задълженията на Експерт „Общностна работа“ по дейност - Организиране на Ромски
майчини центрове, Направление 3: „Подобряване достъпа до социални и здравни
услуги“ срещу хонорар с почасова ставка 20 лева на час, максимум 520 часа, или
общата максимална сума по договора е в размер на 10 400 лв. Сумата е платена на
30.07.2021 г.
Бенефициентът е подал Искане за
окончателно плащане № 5 за разходите по проекта за отчетен период 31.05.2021 г.
- 09.10.2021 г. Разходът към К. Х. е
отчетен по бюджетен ред I.2.1. „Разходи
за трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения, определени по реда на
ЗДСл на лицата, ангажирани пряко с изпълнението на финансираните преки
дейности“ от Раздел 6. Бюджет от Приложение 1 към административния договор –
Формуляр за кандидатстване.
С Решение BG05M90P001-2. 033-0004/8 от
16.05.2022 г., т. 2.2, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл.
3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой РУО е отказал да
верифицира разходите
в размер на 10 400 лв. по Договор № 1 от 01.04.2020 г., сключен с К. Х.
Решението в тази част е било отменено с Решение № 116 от 22.07.2022 г. по адм.
дело № 119/2022 г. по описа на АдмС – Разград, оставено в сила с Решение № 3157
от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2022 г., VII о.
При повторната проверка на постъпилото
искане за плащане РУО е констатирал, че е превишен бюджетът на бенефициента по
бюджетен ред 2.1 от Раздел 6. Бюджет от Приложение 1 към административния
договор – Формуляр за кандидатстване.
Безспорно е между страните, че в този
бюджетен ред са заложени разходите за възнаграждения на 8 лица, назначени по КТ
лица на длъжност „сътрудник социална работа“ и за двама експерти, единият от
които е К. Х.
При подаване на искането за окончателно
плащане жалбоподателят е представил финален финансов отчет, от който е видно,
че актуалният бюджет по бюджетен ред 2.1 е 105 600 лв., разходите за
отчетния период са 42 901,87 лв., общо разходите с натрупване /изплатени и
предявени за верифициране/ са 112 978,35 лв., при което превишението е в
размер на спорната сума от 7 378,35 лв.
При горните факти РУО е постановил
оспореното решение, с което е верифицирал разходите по Искане за плащане № 5 в
размер на 3021,65 лв. – т. 1 и на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е
отказал да верифицира разходи в размер на 7 378,35 лв. – т. 2. Органът е
приел, че одобреното за финансиране проектно предложение става част от
сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ съгласно чл. 6 от договора, като в Приложение 1 - Формуляр за
кандидатстване е разпределението на предоставената помощ по бюджетни пера,
съдържащи тяхната максимална парична стойност. Със сключването на
административния договор бенефициентът се задължава да изпълни проекта
съобразно договора и неговите приложения. Задължението за това произтича и от
разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ, уреждаща конкретизацията на
условията за изпълнение на договора. Предвид липсата на извършени промени в
договора по реда на чл. 39 ЗУСЕФСУ или по реда на чл. 3.34, 3.46 и 3.47 от
договора УО е заключил, че не може да одобри несъществуващи в бюджета на
проекта разходи и като превишаващи лимита на съответния бюджетен ред, те са
недопустими.
Не се спори по делото, че неверифицирани
и неразплатени са останали единствено разходите по договора, сключен с К. Х.
Безспорно е и че не са били извършени
разходи за стипендии в размер на 4800 лв., предвидени в бюджетен
ред 2.5 от Раздел 6. Бюджет, т. 2. Разходи за
възнаграждения от Формуляр за кандидатстване.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
При проверката за законосъобразност
съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че оспореният административен акт
е издаден от
компетентен орган - ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР 2014 –
2020, който съгласно чл.
62, ал. 3 ЗУСЕФСУ има правомощието да извършва верифициране на разходите.
Решението е в установената форма, но при постановяването
му са нарушени административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания
за издаването му.
Като фактическо основание на акта в оспорената му част
РУО е посочил превишаването на
разпределените средства в бюджетен ред 2.1 от раздел 6. Бюджет от
Формуляр за кандидатстване, който съгласно чл. 37, ал. 4 ЗУСЕФСУ съставлява
неразделна част от
административния договор, съответно, от одобрения проект.
Като правно основание обаче РУО е посочил
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ. Със
Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ (обн. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в
сила от 1.07.2022 г.) е изменена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в
редакцията, относима към момента на издаване на решението, т. 4 предвижда като
условие за допустимост разходите да са за реално доставени продукти, извършени
услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. По делото е безспорно, че
разходът към К. Х. е за реално извършена услуга. Преди изменението на закона, в
предходната редакция разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ е изисквала разходите
да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Органът е свързал посоченото правно основание по
чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно който
административният договор съдържа конкретизация на условията за изпълнение на
проекта. Т.е. органът е приел незаконосъобразност на разхода поради нарушаване
на изискването за конкретизация на условията за изпълнение на проекта. В случая
условията за изпълнение на проекта са конкретни и ясни, при което направената
препратка към чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е некоректна.
След като е установено превишение на разходите
по бюджетен ред
2.1,
то е налице неизпълнение на условието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (нова –
ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) - разходите да не надхвърлят
праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект. Но административният орган не е съобразил, че разпоредбата е част от
действащото право към момента на издаване на оспореното решение.
С оглед на горното съдът счита, че е
налице несъответствие
между фактическите основания за отказа да се верифицират разходите като
недопустими и правната квалификация на тяхната недопустимост. Административният
орган не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма,
което засяга правото на защита на жалбоподателя и препятства съдебния контрол за
спазване на материалния закон. Постановеният отказ е незаконосъобразен и
подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 АПК, а преписката следва да бъде
изпратена на РУО за ново произнасяне по искането за окончателно плащане на
бенефициера.
В подкрепа на горните изводи е съдебната
практика, изразена в Решение № 9844 от
17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2019 г., VII о., Решение № 5375 от
22.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2022 г., VII о., Решение № 6646 от
21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2022 г., VII о. и др.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/19 от 25.04.2023 г., издадено от
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 – 2020 в частта му по т. 2, в която на основание чл.
57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е постановен отказ да се верифицират разходи в размер
на 7 378,35 лв. по искане за окончателно
плащане № 5 за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. по Договор №
ВG05M9OP001-2.033-0004-C01.
ИЗПРАЩА преписката
на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 – 2020 за ново произнасяне по искане за окончателно плащане
№ 5 за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. по Договор № ВG05M9OP001-2.033-0004-C01
с бенефициер Народно читалище Рома Вазово 2007 г., ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.