№ 5445
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. ***
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110211759 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.***, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
11759 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. А. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-
4332-014632/02.07.2024 г., издадено от Началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на В.
Н. А., ЕГН-********** е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДП, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява. Приложено е становище от
проц.представител-адв. Ч. с изложени доводи за отмяна на НП. В жалбата са наведени
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради допуснати процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалблоподателя. По същество се
оспорва отразяването на отчетения резултат от техническото средство и несъобразяване на
даденото за медицинското изследване часово време с оглед отдалечеността на болничното
1
заведение от мястото на проверката. Моли се НП да бъде отменено. Претендира се
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.
Приложени са писмени бележки от гл. юрк. ***- процесуален представител на въззиваемата
страна, с изложено становище за законосъобразност на атакуваното НП като заносъобразно
и при установен състав на административно нарушентие. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателката.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Съдът след преценка на доводите на страните и събрания по делото доказателствен
материал прие от фактическа страна следното:
На 05.06.2024 г. около 08, 38ч. жалбоподателят В. А. управлявал МПС-товарен
автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ***, собственост на ф-ма ***Д. Движил в гр. София, на
ул.“Без име“ с посока на движение от АМ“Хемус“ към бул.“Ботевградско шосе“. Срещу
сгрдата на фирма*** бил спрян за проверка от полицейски служители на ОПП – СДВР-
мл.автоконтрольор Д. И. и колегата му И. С.. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № 0206, което отчело положителен
резултат - 0, 67 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0058667за явяване в УМБАЛ
"св. Анна" – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо
изследване. Талонът бил връчен на водача в 09. 30 часа като било отразено, че следва да се
яви в лечебното заведение до 45 минути. На място акт. Д.И. съставил АУАН на ж-ля В. А.
като приел, че е налице нарушение на чл. 5, л. 3, т. 1 от ЗДП.
На същата дата 05.06.24г. жалбоподателят се явил в лечебното заведение и дал кръв за
изследване в 11. 02 часа и му била взета кръвна проба, която отчела резултат на алкохол в
кръвта от 0, 18 промила.
Въз основа на съставения акт при идентична фактическа обстановка и правна
квалификация било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на акт. Д. И., на св.
И. С., както и писмените доказателства- талон за изследване; протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози; протокол за химическо изследване; разпечатка от "Алкотест
Дрегер"; справка – картон за водач; Длъжностна храктеристика; Трудов договор; Заповед №
513з-6085 от 25.08.2017 г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 2019 г.;
Заповед № 8121з1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
При анализ на събраните доказателства следва да се отбележи, че съдът прие като
2
правдиви показанията на акт. *** и колегата му св. И.С., които са спрели водача на товарния
автомобил „МАН“-ж-лят В. А. и са извършили проверка за употреба на алкохол. Техните
показания са ясни, еднопосочни и кореспондират на събраните писмени доказателства.
Съдът не констатира противоречие м/у събраните доказателства, поради което не се налага
съотнасяне на доказателствата и обсъждането им по същество.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
Заповед № 513з-6085 от 25.08.2017 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180 от
2019 г. и Заповед № 8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията
на чл. 42, т.4 и 5 от ЗАНН, като АУАН съдържа всички елементи от фактическата страна на
нарушението-посочен е субектът -водача на МПС-то, посочено е точното място на
извършване на проверката, изпълзваното техническо средство, отчетеният резултат,
издаденият талон за медицинско изследване. От своя страна АНО е спазил процедурата и
по издаване на НП. В обстоятелствената част на НП ясно и с относимите към приетатаа
правна квалификация на деянието детайли са посочени елементите от обективната страна на
административното нарушение. Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП е
забранено на водачите да управляват ППС - с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда. По делото няма спор относно възприетото от двата органа текстово описание на
нарушението съобразно качеството водач, времетото, мястото, използваното техническо
средство и отчетения резултат в издишания въздух. Съдът счита, че по делото безспорно се
установява, че на процесната дата, време и място жалбоподателят като водач на МПС е
управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0, 5 на хиляда, а именно с 0,67 промила, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Действително, жлбоподателят се е явил и е дал кръвна проба в 11.02ч. в
УМБАЛ“Св.Анна“, което е удостоверено в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол, но доколкото не е спазил в значтелно време
срокът на явяване в лечебното заведение за даване на кръвна проба за изследване, правилно
АНО е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта е надлежно установена с техническото
средство.
Нарушението е извършено умишлено - при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, знаел е забраната за закона да не
управлява МПС след употреба на алкохол и въпреки това е извършила нрушението.
Съдът не констатира данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
3
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения, въз основа на което
извършеното от жалбоподателя деяние да може да се квалифицира като „маловажен
случай“. На първо място управлението на МПС под въздействието на алкохол значително
повишава опасността от реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач
застрашава освен собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в
движението, а на следващо жалбоподателят е управлявал МПС като професионален водач.
Относно възраженията на жалподателя, съдът намери за безспорно, че нарушението е
установено в административните граници на града, както и че в талона за изследване,
издаден от полицейските служители, като място на провеждане на изследването е
определено болнично заведение в същия град. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1,
срокът на явяване в мястото, където да се извърши медицинско лабораторно изследване е до
45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Органите,
извършващи проверка по ЗДП, нямат законово определено правомощия да променят при
условията на самостоятелна преценка срокът на явяване в мястото, където да се извърши
медицинско лабораторно изследване, укзан в Наредбата. На жалбоподателя е даден
максималния нормативно определен срок за явяване до УМБАЛ "Св.Анна", при
съобразяване на факта, че проверката е извършена в границите на гр. София, поради което
са неоснователни доводите, че следва да бъде отчетен резултатът от кръвното изследване,
независимо, че жалбоподателят не е спазил предоставеното му време за явяване в
болничното заведение, като му е отнело време да се транспортира до мястото за изследване
болницата.
За извършеното нарушение законодателят е определил административните наказания в
абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен от АНО, поради което за съда не съществува
възможност за тяхното ревизиране.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-014632/02.07.2024
г., издадено от Началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на В. Н. А., ЕГН-**********
е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДП, за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН-********** да плати на СДВР разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град, в
14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5