РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 187
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Частно търговско дело №
20214100900118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 ГПК.
Образувано е по молба от „Д Г“ ООД със седалище гр.София, чрез пълномощника му
адв.Д. П. от САК, за издаване на изпълнителен лист против ответниците по молбата „С И“
ЕООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК *********, и Н Б Н с настоящ адрес гр.В.Търново,
въз основа на влязло в законна сила решение №1/12.04.2021г., постановено по арбитражно
дело №0101/2020г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа,
извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж – гр.В.Търново, по силата на
което „С И“ ЕООД със седалище гр.В.Търново и Н Б Н, като поръчител, са осъдени да
заплатят солидарно на молителя „Д Г“ ООД сума в размер на 18 989,40лв., представляваща
общият размер на незаплатените и дължими възнаграждения до края на договора за охрана
от дата 01.02.2019г., заедно с дължимата вноска за изградената СОТ система, сума в размер
на 9300лв., представляваща неустойка по т.5 от Споразумение от 24.09.2019г., законна лихва
върху посочената по-горе главница – 18 989,40лв., считано от датата на завеждане на ИМ –
12.03.2020г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 2 322,34лв.,
представляваща разноски за заплатена арбитражна такса и адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от предявените искове. Претендира направените в настоящото
производство съдебни разноски.
Към молбата е представен заверен препис от Решение №1/12.04.2021г. по арбитражно
дело №0101/2020г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа,
извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж – гр.В.Търново със заверка, че
арбитражното решение е влязло в сила на 12.04.2021г.
С цел доказване, че арбитражното решение е връчено на длъжниците по
1
изпълнението и като такова е влязло в сила, с молбата за издаване на ИЛ са представени
писмо изх.№5-201-9/26.04.2021г. до „С И“ ЕООД за връчване на арбитражното решение по
арб. д.№0101/2020г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа,
извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж – гр.В.Търново, изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка, като видно от известие за доставяне, е връчено на „С
И“ ЕООД по седалището му и адрес на управление, чрез Светозар Бялков като
пълномощник, без да е удостоверено от „Български пощи“ ЕАД дали получателя има
качеството на служител на ЮЛ.
С молбата е представено писмо с изх.№5201-11/26.04.2021г. за връчване на
арбитражното решение, въз основа на което се иска издаване на ИЛ, на длъжника по
изпълнението Н Б Н, изпратено като препоръчано с обратна разписка по настоящият му
адрес в гр.В.Търново, ул.“Ален мак“ №13, вх.“в“, ап.16, като, видно от отбелязването от
връчителя при „Български пощи“ ЕАД от 18.05.2021г. върху известие за доставяне,
пощенската пратка е непотърсена.
Видно от служебно изготвена справка от НБДН, ответникът по молбата Н Б Н е с
постоянен адрес гр.Варна, район Приморски, ул.“Брегалница“ №42, ет.5, ап.14, и настоящ
адрес в гр.В.Търново, ул.“Ален Мак“ №13, вх.В, ап.16.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата по чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 от ГПК за издаване на ИЛ,
въз основа на влязло в сила решение на арбитражен съд, е процесуално допустима,
доколкото изхожда от заинтересована страна, която арбитражното решение сочи като
кредитор, и е предявена пред родово и местно компетентният окръжен съд, в района на
който е седалището на длъжника - ЮЛ.
Разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Разпоредбите на чл.51 ал.1 ЗМТА и чл.404 т.1 ГПК сочат като подлежащо на
принудително изпълнение влязлото в сила арбитражно решение. Съгласно чл.51 ал.1 ЗМТА,
към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на
длъжника по изпълнението. Съгласно чл.41 ал.3 изр.3 ЗМТА, с връчването му,
арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на
принудително изпълнение. В настоящото производство по чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.406 ал.1
ГПК, ИЛ се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В процесният случай, представеното с молбата за издаване на ИЛ решение на местен
арбитражен съд е редовно от външна страна. Арбитражното решение, въз основа на което се
иска издаване на ИЛ, е постановено по спор, предметът на който подлежи на решаване от
арбитраж, поради което не е нищожно по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА и не е налице
хипотеза по чл.405 ал.5 ГПК за отказ за издаване на ИЛ на това основание.
2
Съдът счита обаче, че представените към молбата писмени доказателства не
удостоверяват арбитражното решение, въз основа на което се иска издаване на ИЛ срещу
ответниците по молбата – длъжници по изпълнението, да е редовно връчено на длъжниците
по изпълнението, поради което приема, че доколкото не е редовно връчено на длъжниците
по изпълнението арбитражното решение не е влязло в сила, не е станало задължително за
страните и не подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл.41 ал.3 изр.3 ЗМТА,
съответно актът, въз основа на който се иска издаване на ИЛ срещу “С И“ ЕООД и Н Б Н, не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, поради което молбата
по чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.404 т.1 ГПК за издаване на ИЛ срещу тях следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Удостоверяването от арбитражния съд, че арбитражното решение, въз основа на
което се иска издаване на ИЛ, е влязло в законна сила, не обвързва съда в настоящото
производство по чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.404 т.1 ГПК, който извършва самостоятелна
преценка дали арбитражното решение е влязло в сила и като такова подлежи на
принудително изпълнение. В процесният случай връчването на арбитражното решение на
длъжниците по изпълнението – ответници по настоящата молба, е посредством пощенски
пратки, чрез „Български пощи“ ЕАД. На основание новелата на чл.6 ал.4 от Закон за
пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки по ал.1 се определят с
общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, като са приети
действащи Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, обн. в ДВ, бр.45/15.06.2010г.
Съгласно чл.11 изр.2 от цитираните Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, обн. в ДВ, бр.45/15.06.2010г., управителните и
представляващите органи на юридически лица и ЕТ могат да упълномощават свои
служители да получават пощенските пратки и колети. В процесният случай, арбитражното
решение, въз основа на което се иска издаване на ИЛ срещу длъжника „С И“ ЕООД, му е
връчено с препоръчано писмо, чрез „Български пощи“ ЕАД, на 27.04.2021г., чрез
пълномощник Светозар Бялков, като връчителт не е удостоверил в известието за доставяне
дали Бялков има качеството служител на ЮЛ – длъжник, доколкото, съгласно чл.11 изр.2 от
Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, обн. в
ДВ, бр.45/15.06.2010г. и чл.44 б.“в“ от ОУ на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, с
препоръчани пратки до ЮЛ се доставят на посочения в пратката адрес в деловодството или
на упълномощен служител, поради което съдът приема, че не е доказано редовно връчване
на арбитражното решение на длъжника по изпълнението „С И“ ЕООД, арбитражното
решение по отношение на този длъжник не е влязло в сила и не подлежи на принудително
изпълнение, предвид което молбата за издаване на ИЛ въз основа на него срещу този
длъжник следва да бъде оставена без уважение, доколкото не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
3
Представените с молбата писмени доказателства не удостоверяват редовно връчване
на арбитражното решение, въз основа на което се иска издаване на ИЛ, и на длъжника Н Б Н
в хипотеза по чл.32 ал.2 ЗМТА. Дори и да се приеме, че с известие за доставяне R PS 5000
01CMNP X на длъжника Н Б Н е връчено арбитражното решение по арб. д.№0101/2020г.,
доколкото удостоверяването само, че връчването е отн. ВАД №0101/20г., без посочване на
акта, който се връчва, не удостоверява надлежно това обстоятелство, то не могат да се
приложат последиците на фингирано връчване по чл.32 ал.2 ЗМТА. Съгласно чл.32 ал.2
ЗМТА, уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в
пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това. В процесният случай
удостоверяването от пощенската станция, че пощенската пратка, с която на длъжника Н Б Н
е връчено арбитражното решение, въз основа на което се иска издаване на ИЛ, е
непотърсена, не е достатъчно за приложимост на последиците на фингирано връчване по
чл.32 ал.2 ЗМТА по отношение на този длъжник. Това е така, доколкото фингираното
връчване по чл.32 ал.2 ЗМТА е налице само, ако пратката е доставена при условията на
новелата на чл.6 ал.4 от Закон за пощенските услуги, която, както вече беше посочено
предвижда, че условията за доставянето на пощенските пратки по ал.1 се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл.5 ал.3 от
цитираните Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, обн. в ДВ, бр.45/15.06.2010г., когато при посещението на адреса, поради отсъствие
на получателя, пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по - кратък от 20 дни, но
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на
служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по - малък от две. В случая няма доказателства гореописаната
процедура по чл.5 ал.3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, обн. в ДВ, бр.45/15.06.2010г., да е осъществена, поради което не може
да се приеме, че надлежно е удостоверено от пощенския оператор, че получателят – длъжник
Н Б Н не се е явил в пощенската станция да получи изпратеното му с пощенска пратка
процесно арбитражно решение, на което основание не е доказано фингирано връчване на
този длъжник по смисъла на чл.32 ал.2 ЗМТА. В допълнение съдът излага и че по делото
липсват доказателства за старателно издирване по смисъла на чл.32 ал.1 от ЗМТА,
доколкото опитът за връчване на арбитражното решение на длъжника Н Б Н е само по
неговият настоящ адрес в гр.В.Търново, при липса на доказателства за опит за връчване и по
постоянният му адрес в гр.Варна, поради което е неприложим и чл.32 ал.1 ЗМТА.
При липса на доказателства за надлежно изпълнение на нормативно установените
изисквания за връчване на пощенската пратка на длъжниците по изпълнението, съдът
приема, че не е налице връчване на арбитражното решение на длъжниците по изпълнението
– ответници по молбата по смисъла на чл.51 ал.1 от ЗМТА, поради което и арбитражното
4
решение не подлежи на принудително изпълнение, на което основание молбата по чл.51
ал.1 ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 ГПК за издаване на ИЛ против двамата ответници
по същата следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
По разноските:
Претенцията на молителя за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, не само с оглед изхода по молбата за издаване на ИЛ и
отхвърлянето й като неоснователна, но и доколкото в производството по издаване на ИЛ
разноските са за сметка на молителя.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от „Д Г“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.Д.П. от
САК, молба с правно основание чл.51 ал.1 от ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.406 ал.1 вр.
чл.404 т.1 ГПК за издаване на ИЛ солидарно против „С И“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.В.Търново, ул.“Васил Левски“ №27, вх.В, ет.2, и Н Б Н, с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.В.Търново, ул.“Ален Мак“ №13, вх.В, ап.16, като поръчител, въз основа на
Решение №1/12.04.2021г., постановено по арбитражно дело №0101/2020г. по описа на
Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове,
медиация и арбитраж – гр.В.Търново, за сума в размер на 18 989,40лв., представляваща
общият размер на незаплатените и дължими възнаграждения до края на договора за охрана
от дата 01.02.2019г., заедно с дължимата вноска за изградената СОТ система, сума в размер
на 9300лв., представляваща неустойка по т.5 от Споразумение от 24.09.2019г., законна
лихва върху посочената по - горе главница – 18 989,40лв., считано от датата на завеждане на
ИМ – 12.03.2020г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 2 322,34лв.,
представляваща разноски за заплатена арбитражна такса и адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от предявените искове, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпореждането подлежи на обжалване от молителя с частна жалба в двуседмичен
срок от връчването му пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5