№ 1161
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430102441 по описа за 2025 година
Предявени са от Г. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***,
срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителят З.С.Р., искове с правно основание:
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за
недействителен на сключения между страните Договор за кредит №
********** от 04.08.2022 г, тъй като посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени
компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК да се прогласи
недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от
процесния договор и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 522,24 лева, представляваща недължимо платена
сума по процесния договор за заем, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата е сключила с
ответното дружество Договор за кредит № ********** от 04.08.2022 година за
сумата от 1100 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита
от 40,99 % и ГПР от 49,7 %. Излага се, че в договора е договорено, че таксата
за експресно разглеждане на кредита е в размер на 226,94 лева, поради което и
общата дължима сума била в размер на 1364 лева. Сочи се, че съгласно ОУ
към договора „Такса за експресно разглеждане” представлявала такса за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
1
Кредитополучателя, която гарантирала обработка на Искането за кредит и
отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен
път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор. Твърди се, че
таксата за експресно разглеждане можело да бъде заявена при подаване на
искането за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при
срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Излага се,
че „такса за удължаване”, пък представлявала такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на
кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок
за връщане на кредита. Сочи се, че таксата за удължаване се предоставяла на
кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно тарифа на кредитора.
Твърди се, че на 19.09.2022 г. е сключен Анекс за удължаване на срока към
процесния договор, за което е била заплатена такса за удължаване в размер на
132 лева. Излага се, че на 19.10.2022 година е сключен Анекс за удължаване на
срока на договора с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване в размер
на 132 лева. Сочи се, че процесния договор са заплетени следните суми: на
19.09.2022 г. - 135 лева; на 19.10.2022 г. - 132 лева и на 30.11.2022 - 1487,24
лева. Твърди се, че общата сума която е заплатена е в размер на 1754,24 лева.
Счита се, че процесния договор е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Навеждат се доводи, че ответникът е финансова институции
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Излага се, че ответното дружеството извършва
дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със
средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6
от ЗЗКИ, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Твърди се, че процесния
договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за
неговата валидност и последици важали изискванията на специалния ЗПК, в
който законодателят предвиждал строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и
ЗЗП. Излага се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК. Сочи се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че в
случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
невключването на клаузите, предвиждащи заплащането на такса за експресно
разглеждане и удължаване на срока в ГПР. Излага се, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Сочи се, че съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ
2
разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и, които потребителят
трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е
в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че е било
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Излага се, че в
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи се, че в
процесния договор бил посочен размер на ГПР от 49,7 %, като тези
допълнителни разходи за такси за експресно разглеждане и удължаване на
срока не било ясно как се отразявали на общия размер на ГПР. Счита се, че
ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавели и
скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР
значително щял да надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4
от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Твърди се, че това било
недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави.
Излага се, че грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водило до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се и, че договорът бил сключен
при предварително определени от ответника клаузи, поради което и
потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието
им. Твърди се и, че начислените в договора такса за експресно разглеждане и
такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на
кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Излага се, че правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установявала
забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което начисляването на такива била в
противоречие със закона, поради което и недължими от ищеца. Сочи се, че
неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявало частен
случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за
това било и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за
погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Счита се,
че такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от
платените от него за погасяване кредита суми. Твърди се, че в конкретния
случай, кредиторът е предоставил възможност на кредитополучателя да заяви
изрично експресно разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.
Излага се, че услугата експресно разглеждане била допълнителна
3
незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна
на Кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането му. Сочи се, че възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема
действително била регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но че и е
налице изрична забрана съгласно същия текст да се изискват и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди се, че в
случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй
като процесната такса следва да се квалифицира като такса за действия,
свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по
отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника
по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага се и, че не можело да се приеме, че при
разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правил
някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна
такса. Сочи се, че фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа
бързо от служители на ответното дружество не представлявало допълнителна
услуга, която следвало да се заплаща от потребителя отделно.Счита се, че
процесната клауза е нищожна, тъй като възнаграждението за експресно
разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора
представлява възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва,
приход за кредитора. Излага се, че същото се отнасяло и за таксата за
удължаване на срока, която представлявала такса по управлението на кредита
и начисляването й противоречало на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че тези
такси съставлявали разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата
на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че таксата за
експресно разглеждане е включена при формирането на вноската съгласно
погасителния план, което също доказвало нейната задължителност. Сочи се, че
задължението за заплашане на такса за експресно разглеждане и таксата за
удължаване на срока не са отразени като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49,7 %, въпреки че са включени в общия дълг, с което се
нарушава изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. Твърди се, че вземанията за такса за експресно разглеждане и
такса за удължаване на срока, на практика представлявали скрито
възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като
такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Излага
се, че ако процесните такси се включат в ГПР, то той значително ще надвиши
допустимия петкратен размер, което противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че при изчисляване на ГПР с
включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор се
получавало ГПР в размер от 1269,72 %, което многократно надхвърляло
законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на изложеното
намира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
4
10 ЗПК, тъй като в него липсвало посочен действителният размер на разходите
по кредита. Твърди се, че поради неправилното посочване на ГПР в договора
ищецът следва да върне само главницата по кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК.
Излага се, че съгласно Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Счита, че
процесния договор за кредит се явява недействителен, поради нарушение на
чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посочения ГПР от 49,7 % не
съответства на действителния такъв предвид на всички разходи, които е
следвало да се заплатят по него, за което развива пространни съображения.
Счита, че когато един договор е недействителен кредитополучателят е
следвало да върне чистата стойност на кредита, поради което моли съда да
уважи и предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД. Претендира разноски
за оказана безплатна правна помощ.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че
искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между него и
ищеца е сключен договор за кредит по силата, на който на Г. Й. е отпусната в
заем сумата от 1100 лева,, която е следвало да бъде върната ведно с
дължимата договорна лихва и такса за бързо разглеждане на кредита / която не
е била задължителна/. Излага се, че на ищцата преди подписване на договора
са представени конкретните му параметри, както и СЕФ, в който се съдържала
всичката относима към договора информация. Навеждат се доводи, че ако
кредитоискателят не се възползва от допълнителната услуга за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит / което се извършва в рамките
на 15 минути/ -искането му се разглежда в рамките на 7 календарни дни.
Навеждат се доводи, че след като ищцата се е възползвала от услугата за Бързо
разглеждане на искането, тя се е възползвала и от услугата – удължаване на
срок – два пъти, за което са сключвани и нарочни анекси. Твърди се, че на
18.11.2022 г. ищцата е погасила задължението си към ответника, като е
заплатила сумата от 1490,24 лева, с които са погасени: 1100 лева – главница;
226,94 лева - такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане; 37,06 лева - договорна лихва за срока на ползване на кредита и
126,24 лева - наказателна лихва за забава, натрупана за периода на забава.
Навежда доводи, че в специалните условия на Договора е посочен годишния
процент на разходите в размер на 49.7%, както и общият размер на всички
плащания по договора. Счита, че ГПР отговаря на действителния размер,
5
както въпроса какво следва да включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК
е относим към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на
клаузата, с която се надхвърля размера на ГПР, което обаче не влече след себе
си недействителност на целия договор. Излага, че дали предвидената в
Анексите такса за допълнителна услуга за удължаване на срока следва да бъде
включена в ГПР е въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не
на договора за кредит като цяло. Твърди, че договорът следва всички
законоустановени условия, включително и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото нормата изисква ГПР изобщо да не е посочен, какъвто видно е
недвусмислено обявен в процесният Договор. Излага, че в процесния случай,
при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили
да сключат Договор за кредит с ГПР 49.7 %, което от своя страна не
надвишава пет пъти размера на законната лихва за забава. Излага се, че
сключеният между страните договор за кредит притежава белезите на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, за което развива
подробни съображения. Навежда доводи, че съгласно решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 разходите за допълнителни услуги, уговорени в
договор за потребителски кредит, включително и тази разходи, позволяващи
отлагане на падежа попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване,
респективно заплащане на посочените услуги е задължително условие за
получаване на кредит. Излага, че в решението е посочено и, че: клаузите
относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на ползвателя на тези услуги - потребител
възможност за измяна на падежа за издължаване, по принцип не спадат към
основния предмет на този договор и следователно подлежат на преценка за
неравноправност. Сочи, че в подобни хипотези съдът следва да прецени
неравноправността на клаузата съгласно принципа за пропорционалност на
съответната такса спрямо размера на отпуснатия заем, като преценката следва
да се осъществи индивидуално за всяка такса, а не съвкупно. Твърди, че в
процесния случай кредиторът е предоставил на ищцата услуга по нейно
изрично желание, срещу заплащане на такса, чийто размер не води до извод за
непропорционалност на събираната такса спрямо размера на отпуснатата
главница. Поради изложеното счита, че в настоящата хипотеза се явява
неприложимо изискването на §1, т.1 от ЗПК - към общия разход по кредита за
потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че това е
така, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че заявяването на допълнителна услуга, каквато се явява и
процесната, не представлявало условие за сключването на договора и
отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна
възможност в полза на кредитополучателя да избегне последиците от
6
изпадане в забава и влошаване на кредитната история. Излага се, че
оспорените клаузи, освен, че не попадат в обхвата на основната престация не
представляват и условие за отпускане на кредита, а са опция пред ищцата-
кредитополучател. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права и прекомерност
на адвокатското възнаграждение, за което развива подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от приложения Договор за кредит №
**********/04.08.2022 г, че същия е бил сключен между ищеца Г. В. Й. в
качеството си на кредитополучател и ответника ВИВУС.БГ ЕООД в
качеството му на кредитодател. Според обективираното в него, страните се
договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1100,00 лева, при погасяване
в срок от 30 дни. Уговорили са лихвен процент за кредита в размер на 40,97%,
сума на лихвата за срока на договора – 37,06 лева, както и че
кредитополучателят дължи сума в размер на 226,94 лева такса за бързо
разглеждане. Посочен е Годишен процент на разходите от 49,7%. Датата на
погасяване на дълга е била определена на 03.09.2022 г.
Представени по делото са и ОУ към Договора за кредит, както и
предоставената на ищцата преддоговорна информация по същия.
Видно е от представените по делото Анекс за удължаване на срока на
договора от 19.09.2022 г. и Анекс за удължаване на срока на договора от
19.10.2022 г., че ищцата са е възползвала от възможността да продължи срока
на договора, за което и е начислена и допълнителна такса.
Не се спори между страните и се признава от ответника, както и се
установява от приложената счетоводна справка, че на 30.112022 г. ищецът е
заплатил в полза на ответника сума в размер на 1487,24 лева, с която са били
осчетоводени като погасени задълженията на ищеца, произтичащи от
процесния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, от 04.08.2022 г.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. За фактът на реално предаване на заемната
сума от 1100,00 лева са представени писмени доказателства.
Съдът намира, че за процесния Договор е приложим ЗПК, въпреки, че е
сключен за срок от 30 дни, тъй като за изключване на приложението му не е
7
достатъчен само уговорения срок, но и дължимите по силата на съглашението
разходи да са незначителни. В случая не може да се приеме незначителност на
разходите, с оглед уговорената такса за експресно разглеждане и такса за
удължаване на срок за договор.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи се, че в
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.7%
- тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва
регламентираната Такса за бързо разглеждане и Такса за удължаване на срока
на договора, които съдът намира, че следва да е включена. Според
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е
установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3, б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент, който към момента на
сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и
8
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни по аргумент от
чл.19, ал.5 от ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е
49,7%, а съгласно дефиницията на ГПР в общите условия към договора в него
не са включени разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които
се числи и процесната. Така, включвайки таксата за експресно разглеждане и
удължаване срока на договора на заявката към приложимия по договора
размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в
размера на ГПР от 50%. На основание изложеното, съдът приема, че
заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по
договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора,
съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А
съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, вр.чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за паричен
заем №********** от 31,03,2022 г. е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на главния иск, съдът намира, че не следва да бъде
разглеждан по същество предявените в условията на евентуалност искове
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищецът дължи по
процесния договор единствено главницата в размер на 1100,00 лева.
Внесените от ищеца суми в общ размер на 522,24 лева се явява платена без
основание и подлежи на връщане. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно – да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо внесената от него сума
в размер на 522,24 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 92,28 лева.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за предоставена
безплатна правна помощ в размер на 600,00 лева за двата иска. Съдът споделя
съдебната практика, приемаща, че принципно не е необходимо да се провежда
9
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, но ако противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по
договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от
посочените в чл.38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на
това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание
/Определение №163 от 13,06,2016 г. по ч.гр.д. №2266/2016 г. на ВКС, I г.о./.
Съдът счита, че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Съдът не изследва дали
действително клиента е материално затруднен при преценка на имотно и
парично състояние към датата на иницииране на настоящото производство, а в
случая е налице и декларация на ищеца за липса на доходи и имущество, от
което да се издържа. Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо
на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан от
опредените с Наредба №1 за адвокатската работа, в каквато насока е
тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението на осъществилия
безплатна правна помощ адвокат следва да се определи като се отчете
единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и
правна сложност на делото. При това, съдът съобразява, че адвоката
осъществява правна помощ на същия ищец по множество идентични спорове,
инициирани в отделни производства. Макар и споровете да произтичат от
правоотношения по различни договори, те не се отличават със специфики и
професионалната работа по тях може да бъде извършвана общо, а с оглед
воденето им по различни дела е дължимо възнаграждение на адвоката по всяко
от тях. Отчитайки горното, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна
помощ адвокат е дължимо възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, Г. В.
Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, и „ВИВУС.БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, че сключеният между
тях договор за паричен заем № ********** от 04.08.2022 г г., е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, „ВИВУС.БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на Г. В. Й. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, сумата от 522,24 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем Договор
за кредит № ********** от 04.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата
10
на депозиране на исковата молба в съда – 17.04.2025 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на Г. В. Й. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, сумата от 92,28 лева, представляваща
сторените разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, да заплати на адвокат С. С. Т. ЕГН **********, сумата от
400,00 лева - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11