Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А., гражданин на Тунис, против Решение № УПП-112/19.02.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - М. К..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на Тунис. Б. обсъдени подробно обстановката в Тунис, положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /М. К./, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмени бележки обосновава подробно становището си за неоснователност на жалбата. Посочено е също, че жалбоподателят самоволно е напуснал територията на Транзитния център и е в неизвестност, както и, че семейството му живее безпроблемно и необезпокоявано в [държава].

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2024 г. А. А. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – [населено място], като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], ЛНЧ **********, етническа принадлежност - арабин, религия: мюсюлманин – сунит, семейно положение – неженен.

На 12.02.2024 г. е проведено интервю с г-н А. А. в условията на ускорено производство. Напуснал [държава] през месец август 2023 г., със самолет, с паспорт, легално за Турция, като останал там в продължение на 6 месеца и работил в ресторант и на паркинг за коли. Решил да напусне Турция, тъй като условията за работа не били добри там, а и той не бил на трудов договор. Преминал на територията на Република България, с помощта на трафикант, нелегално, „пеш“, през отвор в мрежата /общо 6 човека/, след което на един паркинг се качили на камион /общо двама/, но на следващия паркинг в [населено място] ги арестували. Уточнява, че иска да отиде в Германия, след което във Франция, където имал роднини. Не твърди да членува в политическа партия или организация, както и, да е имал проблеми с властите в Тунис. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито сочи да е имал проблеми на етническа или религиозна основа. Получавал заплахи и спрямо него било упражнявано физическо насилие от хора от друго племе, поради което не искал да се връща в Тунис. Последният побой бил някъде преди около година и половина - 2022 г., като твърди, че са пратили човек да го убие. Описва историята на баща си, при която същият бил вербуван да работи за либийската държава, след което той взел жена /малолетна/ от друго племе /бедуини/ от Тунис, което сметнали за отвличане /1989 г./1990 г./. Това довело до конфликта между племето на молителя и другото племе още през 1991 г., когато полицията отишла да ги помири, като твърди, че е продължил този конфликт, въпреки че баща му се върнал през 2004 г./2005 г. в Тунис и е починал преди девет месеца. Споделя, че има натиск спрямо него, физически тормоз, което карало молителят да сменя града и работата си. Твърди, че иска да го убият, но поради различни обстоятелства се спасява. Същото отношение имало и към неговите братя, които живеели в Тунис. Неговият по-голям брат подал жалба до полицията, но я отхвърлили. Другият му брат получил инсулт и бил инвалид. Допълва, че преди да завърши гимназия, напуснал както поради финансови затруднения, така и поради това, че знаели къде учи. В Тунис работил в кафенета, в строителство /до юли месец/, при автобояджия. Подал молбата си в Република България, тъй като искал да живее на нормално и спокойно място, като бил доволен от българските власти.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Тунис от 16.11.2023 г. с Решение № УПП-112/19.02.2024 г. на М. К. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на А. А..

Решението е връчено на адресата му на 19.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на П. на ДАБ - л. 14/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на А. А. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на молителя и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, като сред тези субекти не попадат хората от другото племе /бедуини/, с които неговото племе имали конфликт, зародил се още през 1989 г./1990 г., когато молителят не бил роден. Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец системните заплахи, който молителят твърди, че е получавал от страна на другото племе, тъй като те не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие от хората от другото племе, освен побоят, който му бил нанесен повече от година преди да напусне Тунис, вкл. и след като молителят се е местил на различни места за живеене. Местата, на които същият е живял, не се посочени, като не се твърди, че неговото семейство също се е местило на различни места за живеене предвид отношенията им с другото племе. Дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето е било оказвано физическо и психическо насилие от хората от другото племе, не се установява причинно-следствената връзка между това и влошаване начина му на живеене, вкл. и доколкото се касае за проблеми между различни племена с различни морални ценности. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група на арабите е достатъчно основание за опасения от преследване от страна на бедуини. Не се констатира, че на молителя са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /а./ или религиозната си /м.-с./ принадлежност както в страната по произход - Тунис, така и в страната, в която е пребивавал легално – Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан. В този смисъл напускането на Република Тунис е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н А. А., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Тунис. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като искал да живее на нормално и спокойно място, но целта му била да отиде в Германия, а впоследствие Франция, без намерения за завръщане в Тунис, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в страната по произход. Този извод се формира и въз основа на представената справка от 16.11.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Тунис, видно от която също властите предприемат мерки за насърчаване на социално-икономическото развитие на страната по произход, вкл. в сътрудничество с хуманитарни организации и получавайки финансова помощ от международни организации. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, както и социално-икономическите проблеми в Република Тунис. Горното не се опровергава и от представената справка от 26.02.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Тунис. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя А. А.. Последният е мигрант, а не бежанец.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелствата – семейството на молителя /майка му, братята и сестрите му/ продължават да живеят в Тунис, но същият е напуснал страната си по произход, за да отиде в Германия, а впоследствие във Франция, като с поведението си /видно от докладна записка лицето е в неизвестност от 04.03.2024 г./ показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила, вкл. и като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А., гражданин на Тунис, против Решение № УПП-112/19.02.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /М. К./.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.