ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. Перник, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500171 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД против
разпореждане № 1027/27.01.2023 г. по ч.гр. д. № 262/2023 г., на РС - Перник, в частта за
отхвърляне заявлението по чл. 417 ГПК срещу Б. Д. П. за сумата от 106,00 лева,
представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като
се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Ч.гр. д. № 262/2023 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ПИБ" АД за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Д. П. за вземания за
главница и лихви по Договор за банков кредит от *** година. Претендира се още
вземане за разходи по уведомяване в размер на 106,00 лева от ЧСИ за предсрочна
изискуемост на вземането.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че
претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни
клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е
1
констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и
дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед
на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в
обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда
възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато
вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-
малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната сума
от 106, 00 лева, като “разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост“.
От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно
първоинстанционният съд е установил, че претендираното вземане произтича от
сключен между страните договор за банков кредит, ето защо за него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода, че
процесната сума от 106,00 лева за разходи по уведомяване противоречат с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото направените от кредитора - заявител
разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника-
потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на
лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая
наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и
заповедния съд.
В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен
съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче,
нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете
страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по
уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
2
кредита.
В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за
изпълнение за вземането, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото производство, съдебни разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1027/27.01.2023 г., по ч.гр. д. № 262/2023
г. на РС - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3