О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
23.12. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2165 2020
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 260083/14.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 168/2020г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение от 13.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1392/2019г. на РС-Дупница, в частта, в която в която съдът е отхвърлил предявения от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, срещу И.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че И.С.Б. дължи на „Профи кредит България“ ЕООД сумата в размер на 712.61 лева, представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит №********** от 10.02.2017г. и е върнал делото на Районен съд – Дупница за произнасяне по предявения иск за осъждане на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 712.61 лева, представляваща незаплатена част от договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №********** от 10.02.2017г.
Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и направените възражения:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№ 711/2019г. по описа на РС-Дупница, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу И.С.Б. *** за сума в размер на 4 857.37 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит с №**********, сключен между страните на 10.02.2017г.
В исковата молба, предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, същото дружество е изложило твърдения, че сумата от 4 857.37 лева, която претендира да се установи, че му се дължи, представлява незаплатена част от предоставената в заем с договора за потребителски кредит главница в размер на 3 000 лева, от договорената възнаградителна лихва със същия договор и от дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 3 000 лева. Ищецът е пояснил, че от всички задължения, които Б. е имал към него, е била погасена частично сумата от 2 679.13 лева, а остатъкът, в размер на исковата сума е дължим.
С определение от 01.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1392/2019г., РС-Дупница е констатирал нередовности на исковата молба, изразяващи се в незаплащане на пълния размер на дължимата държавна такса, както и в липса на пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск. Относно последната нередовност съдът е конкретизирал, че от изложените в исковата молба факти е видно, че исковата сума включва и други компоненти освен дължима по договора за потребителски кредит главница, като с оглед обвързаността на исковото производство със заповедното, е указал на ищеца да конкретизира обстоятелствата, на които основава иска си и да формулира ясен петитум, като съобрази, че предмет на заповедното производство е било вземане само за главница.
В изпълнение на така даденото указание, дружеството-ищец е подало уточняваща молба с вх.№ 9977/17.07.2019г. (л.48 от гр.д.№ 1392/2019г. на РС-Дупница), в която е пояснило, че претендираната в исковата молба сума в общ размер на 4 857.37 лева е формирана от следните компоненти: 2 254.75 лева – непогасен остатък от главницата по договора; 712.61 лева – непогасена част от договорената възнаградителна лихва и 1 890.01 лева – непогасена част от дължимо възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Съобразявайки указанието на съда да вземе предвид, че заповедното производство е имало за предмет единствено вземане за главница, ищецът е уточнил, че относно сумата от 2 254.75 лева – незаплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, предявява установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, а относно останалите уточнени вземания – за възнаградителна лихва в размер на 712.61 лева и за цена на закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 890.01 лева – предявява осъдителни искове, за които е формулирал и надлежен петитум (вж.л.49 от делото).
Доколкото така стореното уточнение представлява допустимо процесуално действие, извършено в изпълнение на дадените от съда указания и съобразено с предмета на проведеното заповедно производство, то следва извод, че ДнРС е бил сезиран с няколко обективно кумулативно съединени искове, а именно – 1/ установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него за сумата от 2 254.75 лева, представляваща незаплатена част от подлежаща на връщане главница по договор за потребителски кредит с №**********, сключен на 10.02.2017г., за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№711/2019г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г., до изплащане на вземането; 2/ осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 712.61 лева, представляваща незаплатен остатък от подлежащата на заплащане по договора за потребителски кредит с №**********/10.02.2017г. възнаградителна лихва, както и 3/ осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 890.01 лева, представляваща дължима част от цена на закупен пакет от допълнителни услуги.
Предмет на настоящото дело е вторият от
така предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит. На основание чл. 26 ЗЗД се прави възражение за нищожност на процесния договор, както и на клаузата, с която е уговорен лихвения процент на договорната лихва.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 712.61 лева, представляваща незаплатен остатък от подлежащата на заплащане по договора за потребителски кредит с №**********/10.02.2017г. възнаградителна лихва.
Ответникът
прави възражения с правно основание чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се
признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда
факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията си по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да
докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.
Съдът
намира, че следва да бъде насрочено производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото събраните от РС-Дупница писмени доказателства
по гр. д. № 1392/2019г., тъй като същите са допустими и относими към предмета
на доказване.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.01.2021г. от 09:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото събраните от РС-Дупница доказателства по гр. д. № 1392/2019г. по описа на съда.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: