Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и
петнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8681
по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Б.” ЕАД, ЕИК ********, твърди, че между него и ответника “К.Б.” ЕАД, ЕИК ********, е сключено търговско споразумение от 01.01.2012 г. за доставяне на стоки. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът му дължи сумата от 71 848,43 лева, представляваща главница за доставени и неплатени стоки по фактури, издадени въз основа на споразумението от “Б.” ЕАД на ответното дружество за периода от 09.12.2013 г. до 03.09.2014 г., посочени в справката по чл. 366 от ГПК. Претендира присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска (29.12.2014 г.) до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
Ответникът “К.Б.” ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че стоките не са били доставени, поради което не е възникнало за ответника задължение за заплащането им. Сочи, че по 72 фактури от описаните от ищеца са били надлежно заплатени, а по останалите 131 фактури не са възникнали задължения за плащане поради недоставяне на стоките. Възразява, че за периода от 08.08.2014 г. до 13.01.2015 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 39 571,23 лева, като е извършено прихващане на насрещни задължения в размер на 17 726,07 лева по 48 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие, и по този начин ответникът е погасил всичките си задължения към ищеца в общ размер на 57 297,30 лева.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като доставчик и ответника като купувач е сключено търговско
споразумение от 01.01.2012 г. Съгласно чл. 1.1. от споразумението,
ищецът-доставчик се задължава да доставя на ответника-купувач стоки, въз основа
на писмена поръчка (изпратена по електронна поща или факс), в която се посочва
актуална покупна цена, количеството, вида, качеството на поръчаните стоки и
задължителната дата на доставката, както и други допълнителни условия на доставката.
Съгласно чл.2.1. от споразумението, цената, на която ответникът се задължава да
купува стоките, е съставена от основа цена, намалена с предоставените от
ищеца-доставчик отстъпки/намаления, описани подробно в търговското
споразумение.
В чл. 3. от търговското споразумение страните са
договорили, че ищецът дава изрично и безусловно съгласие за прихващане на
насрещни вземания от ответника-купувач на основание това търговско споразумение
и издадените насрещни фактури от ответника за начислени такси, отстъпки,
неустойки за неизпълнение и други до размера на по-малкото.
В търговското споразумение от 01.01.2012 г. е уговорена отстъпка
на фактура тип А от 12%, минимална отстъпка за артикул в промоция – 5%.
Уговорено е, че срокът за плащане на доставените стоки е до 50 дни след
приемане на фактурата от “К.Б.” ЕАД, но не по-рано от
последния ден на месеца, през който е настъпил падежът.
Представена е кореспонденция между страните, съгласно
която ищецът уведомява ответника, че поради неизплатени просрочени задължения
не може да изпълни 7 описани заявки до изплащане на задълженията, а ответникът
предлага плащане на просрочената сума от 37 000 лева на три равни вноски
по 12 300 лева всеки петък – на 05.09., 12.09. и 26.09.2014 г. В друго
писмо ответникът уведомява, че не може да изплати сумата от 12 300 лева и
предлага това да ставе на две вноски от по 6 150 лева в седмица 37 и 38,
като настоява да не се спират доставките поне на промо артикулите от каталога.
Представена е от ищеца нотариална покана до “К.Б.”
ЕАД, с рег. № 2833, том І, № 55 на нотариус М.Е., връчена на
ответното дружество на 23.09.2014 г., в която е посочено, че просрочените
изискуеми задължения на ответника са на стойност 70 451,53 лева и го кани
да му плати тези задължения в петдневен срок от връчването на поканата. Ищецът
уведомява ответника, че на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД предвид просрочените
изискуеми суми, се ползва от правото си да откаже изпълнение на поръчки за
доставка, докато не се изплатят просрочените задължения.
Представени са от ищеца фактури, издадени от ищеца на
ответника, посочени в справката по чл. 366 от ГПК, а за установяване на
доставките по договора са представени и стокови разписки за стоките по фактури
и спецификации към фактурите.
Ответникът представя сключено между страните търговско
споразумение от 2013 г., в което е уговорена остъпка на фактура тип А от 12%,
минимална отстъпка за артикул в промоция – 5%, бонус за постигнати месечни
резултати – 9%, както и други бонуси. Уговорено е, че срокът за плащане на
доставените стоки е до 40 дни след приемане на фактурата от “К.Б.”
ЕАД, но не по-рано от последния ден на месеца, през който е
настъпил падежът.
Представени са от
ответника 7 броя платежни нареждания, като в 6 от тях са посочени фактурите, по
които се плаща, а в платежно нареждане от 08.08.2014 г. за сумата от
20 910,14 лева не е посочено основание за плащане.
Представени са също издадени от ответника фактури в
периода от 10.01.2014 г. до 03.10.2014 г. на обща стойност от 17 726,07 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице дава отговор, че общата
стойност на доставените стоки по издадени от ищеца фактури, претендирани по
делото, и кредитни известия към тях е в размер на 71 848,13 лева за
периода от 09.12.2013 г. от 03.09.2014 г.
Вещото лице установява, че по представени данни от ищеца и
ответника, в периода от 01.01.2014 г. до 20.10.2014 г. ответникът е извършил
погасявания на задължения към ищеца в общ размер на 66 918,32 лева, от
които 49 192,25 лева – общо платени по банков път и 17 726,07 лева –
общо прихванати по издадени от ответника на ищеца фактури. При ищеца погасените
задължения със сумите по-горе в общ размер на 66 918,32 лева са отнесени
за стари задължения, формирани през 2013 г. При ответника с извършените
плащания през 2014 г. на 49 192,95 лева и със стойността на издадените от
ответника фактури 17 726,07 лева през 2014 г., са приспаднати задължения
по част от издадените от ищеца процесни фактури.
Вещото лице заключава, че по данни на ищеца, след
приспадане на общо погасените задължения от ответника през 2014 г. в размер на
66 918,32 лева – от 138 764,75 лева (формирания общ размер на
непогасените вземания на ищеца от ответника в периода 01.01.2013 г. до
03.09.2014 г.), непогасеното вземане на ищеца от ответника към 03.09.2014 г. възлиза
на 71 846,43 лева, отнасящо се по издадени от ищеца фактури в периода от
01.01.2014 г. до 03.09.2014 г. и по една фактура № 15954/09.12.2013 г. С
отразените погасения процесната фактура от 09.12.2013 г. е частично платена,
като непогасеният остатък по нея е 254,40 лева.
Вещото лице заключава, че по представени данни от
ответника, неплатеното задължение към ищеца е 49 970,49 лева по процесните
фактури.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая не се спори, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни
отношения по силата на валиден
облигационен договор – търговско споразумение от 01.01.2012 г., съгласно който ищцовото дружество е продавало на
ответника стоки – чай, по предварителна заявка. Договорено е между страните, че
ответникът плаща стоките на отложено плащане до 50 дни след приемането на фактурата
от “К.Б.” ЕАД.
Стоките по издадените от ищеца фактури въз основа на търговското споразумение са приети от ответника, което се установява от представените и приети по делото стокови разписки и спецификации към фактурите, издадени от ищеца на ответното дружество. С факта на получаване на стоките е изпълнено задължението на ищеца съгласно търговското споразумение и съответно възниква насрещното задължение за ответното дружество да заплати цената на доставените стоки. Без значение в случая са конкретните заявки, които ответното дружество твърди, че следва да бъдат предадени, тъй като стоките са приети без забележки от “К.Б.” ЕАД (с предишно наименование “К. Б.” АД) съгласно представените стокови разписки.
От приетото по делото заключение на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общата стойност на доставените стоки по издадените от ищеца фактури, които са предмет на делото, и кредитни известия към тях възлиза на общата сума от 71 848,13 лева за периода от 09.12.2013 г. от 03.09.2014 г.
Предвид трайните търговски отношения не се спори между страните, че са извършвани периодични плащания на задължения по договора от ответника. От експертизата се установява, че според представените от ищеца данни неплатените суми по договора са в общ размер на 71 846,43 лева по процесните фактури, а според данни на ответника неплатеното задължение към ищеца е в размер на 49 970,49 лева. Пояснено е в експертизата, че формирането на задължението при ответника е по фактури, издадени от ищеца на ответника за доставка на стоки, както и по фактури, издадени от ответника на ищеца. С извършените плащания при ищеца са погасени стари задължения, формирани през 2013 г., а при ответника с извършените плащания през 2014 г. на 49 192,95 лева и със стойността на издадените от ответника фактури 17 726,07 лева през 2014 г., са приспаднати задължения по част от издадените от ищеца процесни фактури.
По този начин като основен спорен въпрос се очертава начинът на погасяване на задълженията, възникнали от трайните търговски отношения между старните по сключеното между тях споразумение, и приложимостта на правилата на чл. 76 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Настоящият състав намира, че в случая следва
да се приложат правилата на чл.76 от ЗЗД. От ответника по
делото са представени 7 броя платежни нареждания, като в 6 от тях са посочени
фактурите, по които се плаща, а в платежно нареждане от 08.08.2014 г. за сумата
от 20 910,14 лева не е посочено основание за плащане. В пет
от седемте платежни нареждания (от
21.08.2014 г., 28.08.2014 г., 19.09.2014 г., 26.09.2014 г., 20.10.2014 г.),
релевантни относно процесните задължения, са посочени от ответника
конкретни фактури, по които се извършват плащанията, а именно: фактури
№ ********** на стойност от 41,76 лева, № **********
на стойност от 418,07 лева, № ********** на стойност от 217,49 лева, № ********** на стойност от 60,56 лева, № **********
на стойност от 377,86 лева, № **********
на стойност от 560,52 лева, № ********** на стойност от 430,15 лева, № ********** на стойност от 2128,81 лева, № **********
на стойност от 453,72 лева, № ********** на стойност от 73,73 лева, № **********
на стойност от 338,02 лева, № **********
на стойност от 47,81 лева, № ********** на стойност от 1083,65 лева, № ********** на стойност от 185,66 лева, които
възлизат на общата сума от 6 417,81 лева.
Така по
правилата на чл. 76 от ЗЗД извършените плащания с описаните по-горе пет
платежни нареждания са погасили посочените от ответника в същите задължения по
процесните фактури в общ размер на 6 417,81 лева. Плащането е извършено преди датата на
подаване на исковата молба (29.12.2014 г.), поради което искът в тази част е
неоснователен.
Горницата над сумата от 6 417,81 лева по петте платежни до общата сума от 18 583,03 лева е отнесена правилно от ищеца за непогасените най-стари задължения, извън процесния период, тъй като за тази сума ответникът не е посочил кое задължение погасява. По същия начин правилно е отнесена за старите задължения на ответника сумата от 20 910,14 лева, за която е представено от ответника платежно нареждане от 08.08.2014 г. Платежното нареждане от 13.01.2015 г. за сумата от 15,06 лева се явява неотносимо в случая, тъй като касае плащане по фактури, които не са предмет на претенцията по спора.
Ответникът
твърди, че е направил извънсъдебно прихващане на претендирани суми със сумата
от 17 726,07 лева по 48 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие, издадени от
ответника към ищеца. Компенсацията
представлява способ за погасяване на две насрещни, еднородни и изискуеми
задължения до размера на по-малкото от тях. За да
се извърши извънсъдебно прихващане, респ. да бъде
то зачетено от съда при решаване на правния спор,
следва към момента на прихващането да са безспорно установени
насрещни еднородни вземания между страните,
като активното вземане, което се противопоставя и с което се
иска прихващане, трябва да е изискуемо и ликвидно, т.е.
безспорно установено по основание и размер. В случая няма безспорно
установено по съответния процесуален ред и със съответните допустими
доказателствени средства такова насрещно вземане на ответника. За да
е ликвидно едно вземане, то следва или да е изрично признато за
безспорно от страните, или да е установено със сила на
присъдено нещо. Само в такъв случай, когато съществуването
на насрещния дълг е безспорно, доказването му няма да се нуждае
от съдебно установяване, респ. извънсъдебното прихващане ще произведе
ефект. В настоящото производство не се установява по делото кои вземания по
фактури, издадени от ищеца и ответника, включително извън процесния период
09.12.2013 г. – 03.09.2014 г., се погасяват с посочените от ответника вземания в
общ размер от 17 726,07 лева. Няма доказателства за направено волеизявление
от страна на ответното дружество за прихващане с конкретно посочени вземания на
ищцовото дружество, поради което в случая настоящият състав намира, че не са
налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД и ефект на извънсъдебното прихващане не
може да бъде зачетен по делото.
По изложените съображения, искът се явява основателен в останалата част за общата сума от 65 430,62 лева, представляваща неплатената стойност за доставени стоки по търговското споразумение, сключено между ищеца и ответника, съгласно 198 фактури, издадени от ищеца на ответника в периода от 09.12.2013 г. до 03.09.2014 г., а именно: фактури №№ **********/09.12.2013 г. (остатък), **********/02.01.2014 г. (остатък), **********/06.01.2014 г., **********/07.01.2014 г., **********/07.01.2014 г., **********/07.01.2014 г., **********/10.01.2014 г. (остатък), **********/15.01.2014 г., **********/15.01.2014 г., **********/15.01.2014 г., **********/15.01.2014 г., **********/17.01.2014 г., **********/20.01.2014 г., **********/20.01.2014 г., **********/20.01.2014 г., **********/20.01.2014 г., **********/24.01.2014 г., **********/24.01.2014 г., **********/29.01.2014 г., **********/29.01.2014 г., **********/29.01.2014 г., **********/30.01.2014 г., **********/31.01.2014 г., **********/31.01.2014 г., **********/31.01.2014 г., **********/03.02.2014 г., **********/03.02.2014 г., **********/03.02.2014 г., **********/07.02.2014 г., **********/10.02.2014 г., **********/12.02.2014 г., **********/12.02.2014 г., **********/12.02.2014 г., **********/12.02.2014 г., **********/14.02.2014 г., **********/14.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/17.02.2014 г., **********/24.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/26.02.2014 г., **********/28.02.2014 г., **********/28.02.2014 г., **********/28.02.2014 г., **********/04.03.2014 г., **********/07.03.2014 г., **********/12.03.2014 г., **********/12.03.2014 г., **********/13.03.2014 г., **********/14.03.2014 г., **********/14.03.2014 г., **********/14.03.2014 г., **********/17.03.2014 г., **********/17.03.2014 г., **********/17.03.2014 г., **********/17.03.2014 г., **********/17.03.2014 г. (остатък), **********/17.03.2014 г., **********/18.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/26.03.2014 г., **********/28.03.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/01.04.2014 г., **********/04.04.2014 г., **********/09.04.2014 г., **********/09.04.2014 г., **********/09.04.2014 г., **********/09.04.2014 г., **********/11.04.2014 г., **********/11.04.2014 г., **********/11.4.2014 г., **********/14.04.2014 г., **********/14.04.2014 г., **********/14.04.2014 г., **********/22.04.2014 г., **********/23.04.2014 г. (остатък), **********/23.04.2014 г., **********/23.04.2014 г., **********/23.04.2014 г., **********/24.04.2014 г., **********/25.04.2014 г., **********/28.04.2014 г., **********/28.04.2014 г., **********/28.04.2014 г., **********/07.05.2014 г., **********/07.05.2014 г., **********/07.05.2014 г., **********/08.05.2014 г., **********/12.05.2014 г., **********/12.05.2014 г., **********/12.05.2014 г., **********/12.05.2014 г., **********/16.05.2014 г., **********/19.05.2014 г., **********/20.05.2014 г., **********/21.05.2014 г., **********/21.05.2014 г., **********/21.05.2014 г., **********/21.05.2014 г., **********/23.05.2014 г., **********/23.05.2014 г., **********/23.05.2014 г. (остатък), **********/26.05.2014 г., **********/26.05.2014 г., **********/04.06.2014 г., **********/04.06.2014 г., **********/05.06.2014 г., **********/05.06.2014 г., **********/06.06.2014 г., **********/09.06.2014 г., **********/09.06.2014 г., **********/09.06.2014 г., **********/12.06.2014 г., **********/13.06.2014 г., **********/17.06.2014 г., **********/18.06.2014 г., **********/18.06.2014 г., **********/20.06.2014 г., **********/20.06.2014 г., **********/20.06.2014 г., **********/25.06.2014 г., **********/27.06.2014 г., **********/27.06.2014 г., **********/30.06.2014 г., **********/02.07.2014 г., **********/02.07.2014 г., **********/02.07.2014 г., **********/04.07.2014 г., **********/04.07.2014 г., **********/04.07.2014 г., **********/07.07.2014 г., **********/07.07.2014 г., **********/07.07.2014 г., **********/08.07.2014 г., **********/16.07.2014 г., **********/16.07.2014 г., **********/16.07.2014 г., **********/18.07.2014 г., **********/18.07.2014 г., **********/21.07.2014 г., **********/21.07.2014 г., **********/21.07.2014 г., **********/21.07.2014 г., **********/21.07.2014 г., **********/22.07.2014 г., **********/25.07.2014 г., **********/30.07.2014 г., **********/30.07.2014 г., **********/30.07.2014 г., **********/30.07.2014 г., **********/04.08.2014 г., **********/04.08.2014 г., **********/04.08.2014 г., **********/04.08.2014 г., **********/13.08.2014 г., **********/15.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/18.08.2014 г., **********/25.08.2014 г., **********/27.08.2014 г., **********/27.08.2014 г., **********/27.08.2014 г., **********/27.08.2014 г., **********/27.08.2014 г., **********/28.08.2014 г., **********/29.08.2014 г., **********/29.08.2014 г., **********/29.08.2014 г., **********/29.08.2014 г., **********/29.08.2014 г., **********/01.09.2014 г., **********/01.09.2014 г., **********/01.09.2014 г., **********/02.09.2014 г., **********/02.09.2014 г. и **********/03.09.2014 г.
С оглед на горното, искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД следва да бъде уважен в доказания размер от 65 430,62
лева, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 71 848,43
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху неплатената
главница по процесния договор от датата на подаване на исковата молба (29.12.2014
г.) до окончателното им изплащане, съдът намира, че същият за основателен и
следва да бъде уважен върху присъдената главница от 65 430,62 лева.
По разноските:
Ищецът претендира разноски общ размер на 9 107,60 лева, от които 2 874 лева – държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице, 2 690 лева – адвокатско възнаграждение, и 69,60 лева – за нотариална покана.
До приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за плащането на разноски за нотариална покана, както и за плащането на адвокатското възнаграждение по делото, което е уговорено, че се плаща по банков път. Поради това тези разноски не следва да бъдат присъждани. Предвид липсата на основание за присъждане на възнаграждение на адвокат в полза на ищеца, съдът не разглежда направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. При присъждане разноските в полза на ищеца следва да бъдат взети предвид само разноските, направени за държавна такса в размера от 2 873,94 лева и за депозит за вещо лице от 600 лева, за които по делото са представени доказателства.
Доколкото плащането на част от ищцовата претенция е станало преди завеждане на исковата молба – 29.12.2014 г., съдът намира, че с поведението си ответникът не е станал повод за завеждането на иска в този размер и това следва да бъде взето предвид при присъждане на дължимите разноски.
Ответникът не претендира разноски по делото.
С оглед изхода на спора и по
горните съображения, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 3 163,70 лева съобразно с уважената част от иска.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “К.Б.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1247, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, сумата в общ размер от 65 430,62 лева (шестдесет и пет хиляди четиристотин и тридесет лева и шестдесет
и две стотинки), представляваща
неплатената стойност за доставени стоки по търговското споразумение, сключено
между “Б.” ЕАД като
доставчик
и “К.Б.”
ЕАД като купувач, съгласно описаните в
мотивационната част на решението 198 фактури, издадени от “Б.” ЕАД в периода от 09.12.2013 г. до
03.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
присъдената
главница от 65 430,62 лева, считано от 29.12.2014 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД за горницата над 65 430,62
лева до 71
848,43 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.Б.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1247, сумата от 3 163,70 лева (три хиляди сто шестдесет и три лева и седемдесет
стотинки) – разноски по
делото, съразмерно с уважаната част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :