Р Е Ш Е Н
И Е № 260042
15. 12.
2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
14. 12. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
ПРОКУРОР: ПЕТЪР ЙОНОВ
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 100 по описа за 2020
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл.133 ал. 1 от СК във вр. с чл.
132 от СК.
Ищецът изнася в исковата молба, че малолетното дете Г.
А. М. ЕГН **********, с адрес: *** било с родители - майка А.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем в чужбина и
баща неизвестен. Момичето имало по-голям брат Р.М.М.
ЕГН **********, с родители майка А.А.М. и баща М. Р.М.,
починал на 23.04.2014 г. Майката без основателна причина не полагала грижи за
децата си и не се интересувала от тяхното развитие. От 2016 г. децата Г. и Р. били
настанени със заповеди на Директора на ДСП Чирпан в семейството на бабата и
дядото по бащина линия Г.Я.А. и Р.М.А.. Мярката за закрила била потвърдена с
решение № 65 от 29.12.2016 год. на PC Чирпан. Към момента децата и
техните баба и дядо живели в град Чирпан, къщата била едноетажна, състояла се
от три стаи, битовите условия били добри. Г. и Р. били ученици в ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий" град Чирпан, посещавали редовно училище и били в добро
здравословно състояние. В отдел „Закрила на детето" Чирпан имало отворен
случай за двете деца от 2016 год., майката А.М. не била изразявала желание да
полага грижи за децата си.
Молят съда след
като докажат твърдяното от тяхс, да постанови
решение, с което: На основание чл.132, ал.1, т.2 от СК да лиши от родителски
права лицето А.А.М. ЕГН ********** по отношение на
малолетните й деца Г. А. М. и Р.М.М..
На основание чл.
134, т. 1 от СК в полза на малолетните деца Г. А. М. и Р.М.М.
да бъде присъдена издръжка от майката А.А.М. в
минимален размер.
С оглед на
необходимостта от определяне на мерки за лични контакти с малолетните деца и на
основание чл.134, т.2 от СК да бъде определен подходящ режим на контакти между
майката и децата.
Ответницата А.А.М., редовно призована за датата на съдебните заседания, не се явява и не
изпраща представител.
Представителят на РП-
Чирпан счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Заинтересованите лица Г.Я.А. и Р.М.А.
заявяват в съдебно заседание, че ще гледат децата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверения
за раждане, издадени въз основа на Актове за раждания, безспорно се установява,
че А.А.М. е майка на децата Г. А. М. ЕГН ********** и Р.М.М. ЕГН **********,
както и обстоятелството, че няма отбелязване за баща на детето Г., а баща на
детето Р. бил М. Р.М. – починал на 23.03.2014г.
По делото е представено
заверено копие на Решение № 65 от 29.12.2016г.
по гр.д. № 467/2016г. по описа на РС Чирпан, от което и видно, че и двете деца са били настанени в семейството
на близки и роднини, а именно в семейството на техните баба и дядо по бащина
линия Г.Я. Ангелова и Р.М.А. до навършване на пълнолетие на децата или до
настъпване на основание за прекратяване на настаняването.
От представените по делото социални доклади е видно,
че двете
деца живеели в гр.Чирпан, в жилището на баба си и дядо си, което било къща,
състояща се от три стаи, като битовите условия при които се отглеждали били
добри. Детето Р. било записано като
ученик в осми клас в ПГСС Чирпан, а детето Г. била ученичка в шести клас в
ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Чирпан.
В
отдел „Закрила на детето“ при ДСП Чирпан имало отворен случай за децата Г. и Р.
от началото на 2016г. Майката А.А.М. не търсила
контакт с тях и не давала средства за отглеждането им. Когато била в България,
детето Р. ходил по за 2-3дни при майка си в с. Партизанин, като при посещенията
си тя ми давала по 5-10лв. а веднъж му дала 50лв. да си купи дрехи.
По делото бяха изслушани в присъствието на
социален работник децата които заявиха, че се чувстват добре в семейството на
техните баба и дядо и желаят и занапред да живеят при тях.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по
чл. 133, ал.1 СК.
Съгласно цитираната
разпоредба родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
За да бъде постановено лишаване от
родителски права като крайна мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2
от СК предвижда кумулативното наличие на две условия: родителят без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Съдът намира, че в настоящия случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно установено, че
майката трайно се е дезинтересирала от децата си, без
основателна причина не полагала грижи за тях и не им давала издръжка в пари
и/или в натура. От доказателствата по делото
и изготвените социални доклади се установи, че ответницата не само, че
не дава издръжка на децата си, но за значителен период от време, не ги е
потърсила нито веднъж. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че майката трайно се е дезинтересирала
от децата си и без основателна причина години наред не полагала грижи за тях.
Децата са оставени изцяло на грижите на своите баба и дядо по бащина линия.
Майката се е самоосвободила от родителските си
функции. Формалното притежаване на родителските функции е станало неоправдано и
нецелесъобразно за интересите на децата, поради което ответницата следва да
бъде лишена от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2
от СК.
Предвид охраняване
интересите на децата, които се състоят в правилното им физическо и духовно
развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна
връзка, съдът намира, че ответницата трябва да има възможност да вижда децата
си при следния режим на контакти: всяка втора и четвърта събота от месеца от
10,00 часа сутрин до 16,00 часа следобед.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
"родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК.
Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна
заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
С Постановление № 350 за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната Министерски съвет,
считано от 19.12.2019г. е определен нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната, която е увеличена на 610 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152,50лв.
Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
С оглед възрастта си, децата са дефинитивно
неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което
не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които
са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т.
2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на децата, се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да
се обосновава специално.
По делото не се установи
децата да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на
тяхната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Майката е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на
работоспособността й и може да издържа детето си
Поради гореизложеното, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка за децата възлиза в размер на 152,50 лева, която
следва да бъде поета от родителя, според неговите възможности и материалното му
състояние.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК
родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се
издържа от имуществото си.
Съдът, след като взе
предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с децата, както и
възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности, настоящият съдебен
състав намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в
минимален размер за децата си, а
ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бабата и дядото. Така
присъденият размер на издръжката ще се дължи от депозиране на исковата молба в
съда- 13.02.2020 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване.
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса по определената издръжка в размер на 439,20
лв., както и държавна такса по предявения иск в размер на 30,00 лв., на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 132, ал.1, т.2
от СК, съдът
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ
ПРАВА, А.А.М., ЕГН **********,***. Даскалови по
отношение на децата Г. А. М., ЕГН ********** и Р.М.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между майката А.А.М., ЕГН **********,***.
Даскалови и децата Г. А. М., ЕГН ********** и Р.М.М., ЕГН ********** който да се осъществява, както
следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа сутрин до 16,00
часа следобед.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********,***.
Даскалови да заплаща в полза на непълнолетните си деца Г. А. М., ЕГН ********** и Р.М.М.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по
152.50лв. за всяко едно от тях месечно, считано от 13.02.2020 г. до настъпване
на основания за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху главницата за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.А.М. с посочен адрес
и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Чирпан ДТ в размер на 30,00 лв./тридесет
лева/ и държавна такса по определената издръжка в размер на 439,20 лв.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на общината по постоянния адрес на родителя
за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско
състояние, както и на АСП, Дирекция "Социално подпомагане" гр. Чирпан
за предприемане на процедура по чл. 153, ал.3 от СК за уведомяване на органа по настойничество или попечителство при
Общината.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ОС - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: