№ 160
гр. Оряхово, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100019
по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен от Г. В. Г., с ЕГН ********** от гр.Мизия,
ул.“Здравец“ № 4, чрез пълномощника си АД „Д. и партньори“ против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000.00 лв./ хиляда лева и
нула ст./, - частичен иск от сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 12.06.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2024 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства: заварени копия
от: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 2024-1045-479/12.06.2024 г., съдебно
медицинско удостоверение № 33/2024 г., справка от Гаранционен фонд за застраховка ГО на
л.а. с рег. № ВР8163СН, искане от ищцата до ответника за образуване на щета, касов бон,
обратна разписка, , писмо от ответника до пълномощника на ищеца от 15.11.2024 г. по щета
№ 0000-1000-04-24-7708/19.09.2024 г. по застраховка ГО на автомобилистите, Удостоверение
от 01.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2024 г., около 17:30 часа, в обл. Враца, общ.
Мизия, с. Войводово, по ул. „Христо Ботев", ищцата Г. Г., управлявала л.а. „Мазда 121", с
рег. № ВР 2059 ВА.
По същото време, по същата улица, непосредствено зад автомобила на ищцата, П. Е. Г.
управлявал л.а. „Шкода Октавия", с рег. № ВР 8163 СН.
В този момент, в близост до „ТИР" Паркинг, находящ се на същата улица, при № 28,
водачът на л.а. „Шкода Октавия", поради невнимание, неспазване на необходимата
дистанция и вероятно движение със скорост, несъответстваща на условията на пътя и
собствените му възможности, блъска правомерно движещия се пред него л.а. „Мазда 121" в
задната част на автомобила. Вследствие от така настъпилото ПТП е пострадала ищцата,
която е получила различни по вид и тежест телесни увреждания.
1
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ - Оряхово и екип на Спешна медицинска
помощ. Полицейските служители извършили необходимите действия, като съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1045-479/12.06.2024 г., а по отношение
на виновния водач, било взето административно отношение - съставен му е АУАН № 12932.
При така описаното ПТП е пострадала ищцата Г. Г., която е получила следните
травматични увреждания:
1. Фрактура на ребро в лява гръдна половина, придружена от кръвонасядане в областта
на лява ребрена дъга - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания, за
период по- дълъг от 30 дни;
Сочи се, че непосредствено след настъпване на ПТП, ищцата била откарана в центъра
за СМП към гр. Козлодуй. С постъпването си в спешното отделение, същата била във
видимо отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се, с оплаквания за силни болки
в областта на лявата си гръдна половина, задух и невъзможност за осъществяване на
движения с участието на торса. С цел установяване на налични травматични увреждания,
медиците извършили необходимите прегледи, параклинични и образно изследване,
изразяващо се в рентгенография на гръден отдел. След извършване на всичко необходимо,
лекарският екип констатирал гореописаните телесни увреждания, като веднага е приложено
медикаментозно лечение.
Вследствие на ПТП и получените от него травматични увреждания, ищцата е
претърпяла силни по интензитет физически болки и страдания. Поради получената
фрактура, била принудена да прекара дълго време на легло, без да извършва значителни
физически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес. Дълго време е
изпитвала лек задух, както и остри болки в областта на гърдите при вдишване и издишване.
Изпитва постоянна умора и липса на енергия, като се нуждае от постоянната подкрепа и
съдействие на своите близки, при осъществяване на обичайните си и ежедневни нужди от
битов характер, което от своя страна създало чувство за безполезност у нея. С цел
облекчаване на болковия синдром и към момента ищцата приема редица болкоуспокоителни
и обезболяващи медикаменти.
Сочи се също, че всички тези физически и емоционални травми и съпътстващите ги
болки, страдания, неудобства и затруднения, които ищцата е търпяла и продължава да търпи,
се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 12.06.2024 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Шкода Октавия", с peг.
№ ВР 8163 СН е била налице валидна действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/22/124001263936, със срок на действие от
19.04.2024 г. до 19.04.2025 г., сключена със ЗК „Лев Инс" АД, то ответното дружество се
явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.
С Искане от 19.09.2024 г., била предявена доброволна претенция пред
застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от
ищцата неимуществени вреди.
В ИМ се сочи също, че с изтичането на законоустановения тримесечен срок, от ЗК
„Лев Инс" АД нито платили, нито отказали да заплатят на ищцата застрахователно
обезщетение, като с писмо, изх. № 11618/15.11.2024 г., от дружеството поискали представяне
на допълнителни документи, документи, с които и към настоящия момент ищцата не
разполага. С оглед на това, за нея възникнал правен интерес от предявяване на настоящата
искова претенция.
Ищцата счита, че сума в размер на 20 000,00 лв., би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от нея, вследствие на ПТП, неимуществени вреди, като претендира
2
лихва на осн. чл.49б от КЗ, вр. чл. 409 от КЗ вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от
датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната
претенция, до датата на плащането на обезщетение.
За установяване на обстоятелствата в ИМ са допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане.
Допуснати са съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза експертизи.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му юр.к. К. И., е
постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по
основание и размер, както и всички твърдения в ИМ.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача на лек автомобил „Шкода Октавия" е per №
ВР8163СН.
Оспорва се и твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както
същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил само поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача на лек автомобил „Шкода”.
Твърди се, че вина за настъпилия транспортен инцидент има и водачът на лек
автомобил „Мазда 121" с per № ВР2059ВА, който е предприел внезапно спиране и с тези си
действия е станал причина за произшествието, като е нарушила разпоредбите на чл. 24, ал. 1
и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
Сочи се, че в конкретния случай, водачът на „Мазда 121" е предприел рязко спиране,
без да има необходимост от предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, с което е
създал опасност за останалите участници в движението. Това действие е в нарушение на чл.
24, ал. 1 от ЗДвП, тъй като подобно рязко намаляване на скоростта е допустимо единствено
при възникване на непосредствена опасност, каквато в случая не е била налице.
С оглед на изложеното, ответника счита, че действията на водача на л.а. „Мазда 121”
представляват пряко нарушение на чл. 24. ал. I и ал. 2 от ЗДвП и че той носи вина за
настъпилия инцидент.
Оспорват се и твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 12.06.2024 г., за ищцата Г. Г. да са настъпили описаните в исковата молба
телесни травми и здравословни състояния.
Оспорват се и твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищцата Г. да са настъпили телесни травми и здравословни състояния
като посочените в исковата молба, като се оспорват и твърденията за техния морфологичен
характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.
Във връзка с твърденията на ищцата, че в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие е получила счупване на ребро, в отговора се сочи, че ищцата не е представила
по делото образно изследване, което да доказва наличието на фрактура. Съгласно
общоприетите медицински стандарти, фрактурата на ребро се установява чрез рентгеново
изследване, компютърна томография (скенер) или друг обективен метод на диагностика. В
настоящия случай липсват такива доказателства, които да потвърждават твърдяното
увреждане.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения. Тъй като ищцата не е представила надлежни
медицински доказателства (образно изследване), твърдението й за наличието на фрактура
остава недоказано.
Сочи се, че при установяване на подобно увреждане е обичайна медицинската
3
практика лекуващото медицинско лице да назначи образно изследване, тъй като клиничният
преглед сам по себе си не е достатъчен за диагностициране на фрактура на ребро.
Отсъствието на такова изследване поставя под съмнение достоверността на твърдението за
претърпяното увреждане.
В отговора Изцяло се оспорват твърденията, че възстановителния период от травмите,
настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл.
към настоящия момент. Съобразно представените медицински документи, установяващи
здравния статус на ищцата след ПТП, след проведеното лечение изход е с подобрение и не
са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни
последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорват се и твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване
на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира пито с естеството на травмата, пито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, пито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ТПТ съдебна практика,
В отговора се оспорва и твърдението, че заявените с исковата молба вреди са
настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма
на транспортния инцидент. Твърди се, че изключителен принос на пострадалата за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени
като водач на лек автомобил „Мазда 121“, нарушения на установени от ЗДвП правила.
Твърди се, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалата е извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалата - като водач на лек автомобил „Мазда 121“
е създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване.
Твърди се също, че телесните травми в конкретният им морфологичен характер и
тежест са настъпили за пострадалата като резултат от липсата на обезопасяване чрез
поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна
правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Поради липсата на поставен предпазен колан от
пострадалата, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално обезопасителния
колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалата с детайли от вътрешното
оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите.
Сочи се, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради свободното
движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен
предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително
инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе,
въз основа на което поддържам възражение за изключителен принос на пострадалата за
настъпване на травмите. Поддържам, че при използване на предпазния колан от
пострадалата, то тя не би получила травми като възникналите, а други, по — леки но
медикобиологичен характер.
В отговора се оспорва размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен,
4
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Сочи се, че Исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните
критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд
и определени като елементи за обезвреди. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства,
определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа
за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства се поддържа, че претендираната от името на ищеца парична
сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на
сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В отговора се оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния
иск.
Прави се искане съдът да отхвърлите предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани.
В отговора се възразява и срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане
на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде
уважено.
Възразява се и срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорвам и
размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
В подкрепа на изложеното в отговора, е допуснат до разпит един свидетел при режим
на призоваване.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв. Й. Д. САК, който поддържа предявения иск и изложените доводи.
В съдебно заседание за ответника редовно призован, не се явява представител. С молба
преди откритото съдебно заседани, пълномощника на същия юр.к. К. И. е постъпила молба,
с която поддържа възраженията направени с депозирания по делото писмен отговор.
За установяване на изложеното в ИМ е разпитан един свидетел при режим на
довеждане от ищцовата страна, както и един свидетел от страна на ответника.
Изготвени са съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза експертизи.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложената пр.пр № 5924/2024г. на РП-Враца,преписка № 309р-
8005/2024г. на РУ – Оряхово, се установява, че на 12.06.2024г. около 17.30 часа в с.
Войводово, ул. Христо Ботев до дом 28 в посока на движение с. Крушовица П. Е. Г.
управлявайки собственият управлявал лек автомобил „Шкода Октавия", с рег. № ВР 8163
СН,като не спазва необходимата дистанция от движещият се пред него лек л.а. „Мазда 121",
с рег. № ВР 2059 ВА собственост на В.Г.Х. с ЕГН **********, управляван от Г. В. Г. с ЕГН
********** от гр. Мизия, го блъска в задната част и и реализира ПТП с пострадал, в
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. За установеното нарушение по преписка № 309р-
8005/2024г. на РУ – Оряхово на П. Е. Г. е съставен АУАН № 012932/ от 29.08.2024г., който е
5
връчен без възражения.
За настъпилото пътно транспортно съобщение във връзка с извършената проверка по
преписка № 309р-8005/2024г. на РУ – Оряхово е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица 2024-1045-479/12.06.2024г.
Не е спорно по делото, че по време на гореописаното ПТП Г. Г., е управлявала л.а.
„Мазда 121", с рег. № ВР 2059 ВА. Този факт е установим и от представения Протокол за
ПТП с пострадали лица 12.06.2024г., в който като пострадало лице е посочена Г. В. Г.-ищца
по делото, както и от данните по приложените материали по приложената преписка.
Нанесените на ищеца телесни увреждания в следствие ПТП – то се установяват от
събраните писмени доказателства – фиш от център за спешна медицинска помощ, където е
била оказана първа помощ на ищеца, рентгенологично изследване от 12.06.2024г., съдебно
медицинско удостоверение № 33/14.06.2024г., в което е отразено, че ищцата е получила в
областта на лява ребрена дъга, под средна ключична линия, овално с неправилна форма
кръвонасядане с площ 2/4 см. и ренгенови данни за счупване на ребро.
От показанията на св. П. Е. Г. – собственик и водач на застрахованото МПС на
процесната дата, се установява, че на 12.06.2024 г. към 16:30-17 часа в с. Войводово
управлявал собственият си лек автомобил„Шкода Октавия", с рег. № ВР 8163 СН.
Свидетелят твърди, че валял проливен дъжд. На влизане в с. Войводово в посока от гр.
Мизия за гр. Враца, видял пред него да се движи червен на цвят автомобил. В колата пътувал
с едното си дете, което му поискало вода. Свидетелят видял че автомобила, който се движи
пред него, подал десен мигач за завиване към портала на тир паркинга в с. Войводово. В
същото време детето му поискало водата, и в момента, в който му подавал шишето, видял,
че автомобила пред него все още не бил завил в посока на Тир паркинга, като не бил
навлязъл към портала. При подаване на водата, за миг си отклонил вниманието от пътя и
след като се обърнал, видял, че колата пред него все още не е заходила към паркинга. Тогава
натиснал спирачки, но поради проливния дъжд, не можал да спре и се ударил в колата
отпред. След удара свидетеля спрял автомобила си, слязал от колата и отишъл при водача на
блъснатия автомобил. Когато се приближил към шофьора на автомобила пред него, видял,
че ищцата говори по телефона и нямала поставен обезопасителен колан. Отворил
шофьорската вратата на автомобила й, и я попитал има ли и нещо. Тя го попитала „човек,
какво направи“, а той й отговорил „нищо, ударих те“. Двамата водачи се решили да се
споразумеят помежду си и да не викат полиция. Свидетелят и обещал че ще направи
двустранен протокол, и поеме щетите за автомобила. И двамата се съгласили на това и всеки
си тръгнал по пътя. По-късно свидетелят разбрал, че ищцата е подала сигнал до органите на
реда, за настъпилото ПТП, като съобщила че свидетеля е избягал от него. На следващия ден
ищцата му се обадила, и поискала да се срещнат. Свидетеля отишъл на определеното място
за срещата, като ищцата му поискала да и заплати сумата от 4 000 лв.. Свидетелят отказал да
и заплати тази сума, а ищцата му казала, че ще потърси правата си по съдебен ред като му
показала травмите които е получила при ПТП – то. След известно от полицията му бил
съставен АУАН за причиняване на ПТП за неспазване на дистанция, а в последствие било
издадено и НП което му била наложена глоба, която същият заплати доброволно.
От показанията на свидетелката В.Г.Х. – майка на ищцата, която сочи, че на процесната
дата след като се прибрала в домът си, легнала на леглото, но след това започнала да пъшка,
като събудила свидетелката. След като св. Отишла до леглото й и я попитала какво й е,
същата и съобщила, че е претърпяла ПТП в с. Войводово, след което са я закарали в
болницата в Козлодуй, от където са я транспортирали в болницата в гр. Враца. Казала й
също, че лекарите установили, че има натъртвания по гърба, по гърдите и счупване на
ребра, но тъй като била неосигурена, не са я приели на болнично лечение. След
катастрофата ищцата имала много силни болки в областта на гърдите и в гърба и трудно се
изправяла от леглото, дишането й било трудно. Болките започнаха да отшумяват след около
6
месец. След катастрофата ищцата напуснала работа, тъй като нямала физическа възможност
да я изпълнява, неможела да стои дълго време права и трудно се движела.
Тези показания съдът кредитира, като еднопосочни и взаимно допълващи се, съответни
на писмените доказателства и на заключението на назначените по делото съдебно-
медицинска и съдебно автотехническа експертизи.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от страните,
която съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвена, ищцата е получила е
получила счупване на 12-то ляво ребро и кръвонасядане на гръдния кош в ляво, с
оздравителен период от порядъка на 4 седмици. Вещото лице сочи, че е налице причинно
следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищцата травми. По
механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получини от удар с/или върху твърд тъп
предмет и могат да бъдат получени в условията на ПТП-травма при контакт с облегалката и
волана на автомобила. От заключението се установява, че при пострадалата не са установени
така наречените „коланни травми“, тъй като предпазния колан има превантивна функция при
челен удар на лек автомобил в препятствие при скорост до 60 км.ч., но в конкретния случай
е налице блъскане на лекия автомобил, който е управлявала пострадалата в задната част, при
който удар тялото първоначално се е ударило в облегалката, след което в резултат на
инерционните сили се е придвижило напред и е контактувало с волана на автомобила.
Вещото лице сочи, че увреждането което е получила ищцата е от такова естество, че при
същото няма как да са налице остатъчни явления или усложнения. От приобщеното по
делото образно изследване на ищцата от 12.06.2024г. - рентгенография на ребра двустранно,
вещото лице потвърждава наличието на счупване на ребро. Вещото лице сочи, че
хипотетично е възможно да се установи счупване на ребра само при клиничен преглед когато
такова счупване е съпроводено с разместване на фрагментите и оформяне на „гръден капак“
и болков синдром, но обективния медицински признак за счупване на ребро е
рентгенография, като в случая вещото лице сочи, че ищцата има такава от извършения
преглед на 12.06.2024г. по повод претъпяното ПТП. На поставения от ответника въпрос - С
оглед дадените разяснения, може ли да се заключи, че към момента на транспортния
инцидент, ищцата е била без правилно поставен обезопасителен колан? Вещото лице сочи,
че е възможно дори с поставен обезопасителен колан, в конкретния механизъм на ПТП да
има съприкосновение с волана на автомобила след сблъсъка, ако същия е бил на близко
разстояние до тялото.
От заключението на назначената съдебро-автотехническа експертиза, се установява, че
улица „Христо Ботев“ в с.Войводово на която е станало процесното ПТП е права, без
наклони, с ясно поставена хоризонтална маркировка. В зоната на ПТП няма ограничителни
знаци, важи ограничението за скоростта за населено място -50 км/ч. Вещото лице е
установило, че на 140 м. преди служебния подход за ТИР паркинга са поставени знаци А18
„Пешеходна пътека“ и знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“, в случая 40 км/ч, важещ за зоната на знак А18, т.е. до пешеходната пътека.От
заключението се установява също, че времето на 12.06.2024 г. към 17:30 (времето на ПТП) е
било слънчево и ясно. Разположението на л.а. „Мазда“ 121 с рег.№ ВР2059ВА и л.а. „Шкода
Октавия“ с рег.№ ВР8163СН един спрямо друг, преди настъпване на ПТП и към момента на
настъпването му вещото лице е установило на база показанията на св. П. Е. Г. и сведенията
на ищцата снети по приложената по делото преписка, за което изготвил мащабни скици
/Схема 1 и Схема 2/.
Вещото лице сочи че скоростта, с която се е движил л.а. „Шкода Октавия“ с рег.
№ВР8163СН непосредствено преди настъпването на ПТП и към момента на настъпването
му е била 35 - 45 км/ч., а и към момента на настъпването му е била 15-25 км/ч. Вещото лице
сочи, че ударът е настъпил на входа на ТИР паркинга, на дължина около 172 м от избрания
ориентир и на ширина около 1.95 м от десния край на пътя/ в платното за движение на двата
7
автомобила/. Процесното ПТП представлява заден удар за л.а. „Мазда 121“ с рег.№
ВР2059ВА, и преден удар за л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№ ВР8163СН. Преди настъпването
на ПТП, на 12.06.2024 год. около 17:30 ч. и двата автомобила се движили със скорост около
45 км/ч по ул.“Христо Ботев" в с.Войводово, общ.Мизия. по сух път, в ясно време и без
ограничения във видимостта, в посока от гр.Мизия към гр.Враца. При достигане на
отбивката за ТИР паркинга, намиращ се на същата улица, вдясно по посоката на движение,
л.а. „Мазда 121“ подава десен пътепоказател за навлизане в ТИР паркинга и намалява
скоростта си на движение до около 20 км/ч. В същото време, водачът на л.а. „Шкода
Октавия“ не наблюдава пътната обстановка, а се е обърнал да даде вода на детето си, което е
на задната седалка. По този начин не възприема автомобила пред себе си като опасност и
без да намаля скоростта си го блъска с дясната част на предницата си в средата на задната
му част. Ударът в началото е еластичен, като пластмасовите брони поемат част от
кинетичната енергия, като се превръща в пластичен и се нанасят трайни изменения на
задния капак на л.а. „Мазда 121“ (огънато навътре в централната част на задния капак).
Задното стъкло на л.а. „Мазда 121“ запазва целостта си, както и бронята, която се
възстановява следствие еластичността си и по нея са регистрирани единствено охлузвания в
лявата й част.Автомобил „Мазда 121“ е изместен в резултат на удара напред на неуточнено
разстояние. В резултат на удара, по двата автомобила са нанесени малки видими щети, като
и двата автомобила запазват способността си за движе, вещото лице сочи, че е отвличане на
вниманието на водача на л.а. „Шкода Октавия“ от пътя и пътната обстановка. По този начин
той не е реагирал на промяната в скоростта на движещия се пред него автомобил „Мазда
121“, не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре и не е успял да
избегне удара в предния автомобил.При така определените скорости на движение на двата
автомобила, и при отличната видимост без ограничения, вещото лице заключава, че водачът
на л.а. „Шкода Октавия“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, в случай, че
е наблюдавал постоянно пътя и движещия се пред него автомобил и подадените от него
сигнали (включен десен пътепоказател и натисната спирачка (светнали стопове).
От заключението се установява, че при удар на автомобила отзад, със скорост на удара
около 25 км/ч, когато водачът няма поставен обезопасителен колан, се наблюдава т.нар.
„камшичен ефект“ , който се осъществява в няколко фази, като в случая при поставен
обезопасителен колан, траекторията на тялото в края на средната фаза, коланът започва да
поема натоварването и забавя гърдите и таза. Задейства се стопорния механизъм на
обезопасителния колан, който не позволява разтягането на колана и в късната фаза ще се
наблюдава коланът (триточков) задържа горната част на тялото, тялото се отклонява
минимално напред - без да удря волан или табло,главата прави кратко движение назад и след
това леко напред, без да излиза от границите на контролирана амплитуда. В случая вещото
лице е установило, че л.а. „Мазда 121“ управляван от ищцата е оборудван с 5 броя
обезопасителни колана — 2 триточкови с механизъм за автоматично обтягане на предните
седалки (за водача и пътника до него), и 3 броя отзад.Обезопасителният колан действа като
ограничава движението на тялото по инерция при внезапно спиране или удар, като
предотвратява изхвърлянето на пътника извън автомобила и намалява риска от сериозни
наранявания, като блокира лентата при рязко движение. При рязко опъване на колана,
механизмът за автоматично обтягане се заключва и не позволява свободното развиване и
удължаване на колана. По този начин, правилно регулираният колан ограничава движението
на тялото на седящия напред, като го задържа в рамките на седалката.Максималното
отстояние, на което тялото може да се придвижи напред зависи от това как е регулиран
коланът, колко е тежко тялото и други фактори, но във всички случаи, ограничаването е
такова, че не може да се осъществи съприкосновение с други детайли на автомобила (волан,
предно табло, предно стъкло и др.).
По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП – то
12.06.2024г. по отношение на управлявания от П. Е. Г. л.а. „Шкода Октавия", с рег. № ВР
8
8163 СН, е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица №
BG/06/12400016182, със срок на действие от 19.04.2024 г. до 19.04.2025 г.
Страните, не спорят и относно това, че ищецът е отправил претенция за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя /ответник по делото/,
заведена като щета № 0000-1000-04-24-7708/19.09.2024г.при ответното дружество. Няма
спор, че застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца, като е отказал да я
уважи.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По делото безспорно се установи виновното и противоправно поведение на водача П.
Е. Г., който при управление на лек автомобил, марка „Шкода Октавия", с рег. № ВР 8163 СН,
нарушил правилата за движение - чл.23, ал.1 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
По делото безспорно се установи, от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключенията на СМЕ и САТЕ се, че в в резултат на ПТП – то на ищцата е причинена
телесна увреда – счупване на 12-то ляво ребро и кръвонасядане на гръдния кош в ляво.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от заключението на вещото лице
по СМЕ, според което същата отговаря да е причинена в следствие процесното ПТП. В този
смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства
по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ.
От заключенията на вещите лица изготвили СМЕ и САТЕ се установи по делото, че в
случая е налице и съпричиняване на вредоносния от пострадалия ищец, поради липсата на
поставен обезопасителен колан в момента на удара. От заключението на вещото лице
изготвило САТЕ, се установява че в конкретния случай при поставен регулиран
обезопасителен колан движението на тялото на седящия напред се ограничава, като го
задържа в рамките на седалката, независимо от това как е регулиран коланът, колко е тежко
тялото и други фактори, и във всички случаи не може да се осъществи съприкосновение на
тялото с други детайли на автомобила - волан, предно табло, предно стъкло и др. Този извод
се потвърждава и от заключението на вещото лице изготвило СМЕ, което сочи че в
конкретния случай при блъскане на лекия автомобил в задната част, тялото на ищцата
първоначално се е ударило в облегалката, след което в резултат на инерционните сили се е
придвижило напред и е контактувало с волана на автомобила, който е причинил
увреждането - счупване на 12-то ляво ребро и кръвонасядане на гръдния кош в ляво .
9
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от
техния вид, характер и времетраене / счупване на 12-то ляво ребро и кръвонасядане на
гръдния кош в ляво, според заключението на СМЕ, което кореспондира и със свидетелките
показания по делото, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, съдът приема, че следва да определи обезщетението в размер на 6000 лева, предвид
преживените от ищеца болки и страдания вследствие телесната увреда, което е препятствало
и полагането на труд от ищеца.
Постоянна и задължителна е практиката на ВС,обективирана в т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г.,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи,когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/.Видно от заключенията от изготвените по делото съдебно автотехническа и
допълнителна автотехническа експертизи е установено, че пострадалият водач е бил без
поставен обезопасителен колан, като е нарушил и разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
регламентираща задължението на водачите на МПС, когато са в движение,да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.В случая
пострадалата, като водач на МПС не е използвала обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът и е бил оборудван, поради което в следствие на инерционните сили след удара
от лекият автомобил движещ се отзад, тялото на ищцата се е ударило в облегалката, след
което се е придвижило напред и е се е ударило във волана на автомобила, който й е
причинил счупване на 12-то ляво ребро и кръвонасядане на гръдния кош в ляво .
Настоящият съдебен състав намира, че пострадалият водач е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата,свързани със задължението за използване на
обезопасителен колан по време на движение в Закона за движение по пътищата, поради
което съда следва да определи обезщетение, съобразявайки се с приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза отчитайки 50%-но съпричиняване на
вредоносния резултат, или на основание чл. 51,ал.2 ЗЗД в полза на ищцата следва да бъде
определено обезщетение в размер на 3000,00 лв.
С оглед изложените съображения, предявеният като частичен иск за плащане на
сумата от 1000.00 лв., част от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на
12.06.2024г. виновно причинено от водача П. Е. Г. на лек автомобил „Шкода Октавия", с рег.
№ ВР 8163 СН,негова собственост, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД
„Лев Инс“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № BG/06/12400016182, със срок на действие от
19.04.2024 г. до 19.04.2025 г., следва да се уважи в претендирания размер за сумата от
10
1000.00 лв., като основателен и доказан.
На осн. чл.429 от КЗ обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2024г.- изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията
за изплащане на обезщетение на ищцата по предявената застрахователна претенция, до
окончателното му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, на ищцата следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 650.00 лева за възнаграждение на вещи лица и
платена д.т.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв. П. З. П. –
САК със съдебен адрес София б ул. „Княз Александър Дондуков - Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25
- процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице,
поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение съобразно изхода на
делото, уважената част от предявените искове и обема на предоставената по делото правна
помощ и извършените процесуални действия от адвоката, като съдът приема, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено общо
в размер на 400.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., с ЕГН ********** от
гр.Мизия, ул.“Здравец“ № 4,сумата от сумата от 1 000.00 лв. /хиляда лева /, - частичен иск от
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на
12.06.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2024 г. - датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ Г. В. Г., с ЕГН
********** от гр.Мизия, ул.“Здравец“ № 4 сумата от 650.00 лв./ шестстотин и петдесет
лева/ – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. З. П. –
САК със съдебен адрес София б ул. „Княз Александър Дондуков - Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25
сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева / - адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11