Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   47  

 

                                         гр.Сливен,  26 януари  2016  год.

 

                                         В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение  -  ІІ-ри     граждански състав    в публично съдебно заседание на  осемнадесети януари  две хиляди и  шестнадесета  година  в  състав :

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  П. МАНОВА

 

     при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3938/2015   г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск  за прекратяване на граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и намира  правното си основание в чл. 49, ал. 1 от СК.     

     В Исковата си молба  ищцата твърди, че бракът им с ответникът е  първи по ред и за двамата  от който имат  едно не навършило пълнолетно дете  - Алберто, роден на  24 март 2000 г.

 Семейното жилище, придобито по време на брака,  находящо се в гр. Сливен,  бул. Хр. Ботев 1 – Г – 4  обитавали  съвместно.

 Отношенията между съпрузите в последните години на брака им не се развивали в посока на разбирателство. Ответникът работел като международен шофьор и в тази връзка отсъствал за дълги периоди от време от дома.      В годината се прибирал за по два- три месеца през различни периоди от време, когато се грижел основно за собствените си нужди. Ответника не полагал необходимите грижи и внимание на съпругата си и детето.  Задълженията си към дома определял единствено със заплащане на сметките за ток и вода и други консумативи. Водел  един напълно консуматорски и паразитен начин на живот, който показвал пълната му незинтересованост от решаване на проблемите в семесйтвото му.  Единствено ищцата полагала грижи за отглеждането и израстването на сина им, който към настоящият момент бил ученик в ІХ клас на ГПЗЕ „Захари Стоянов” – Сливен, а ответника се задоволявал да изпраща нередовно 50 – 100 евро. Освен това Алберто посещавал и допълнително уроци по френски език, химия и биология за които  заплащала по 300 лева месечно.

Всичко това станало причина за постепенното отчуждаване между съпрузите.  Провеждали многократно разговори за решаване на проблемите помежду си, но до положителен  резултат така и не могли да стигнат. Тези непреодолими проблеми  довели до напълно изстиване в личните им отношения и контакти вече почти от около три години.          

     Предвид изложеното  моли съда  да постанови решение с което да прекрати брака им с ответника  поради дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася за вината, да предостави ползването на семейното жилище на нея, да постанови след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – Б.,  да осъди ответника да й заплаща КМЗП на  детето Алберто ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на ИМ до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,  да предостави упражняването на родителските права на нея, като постанови детето Алберто да живее при нея на адрес: гр. Сливен, бул. Хр. Ботев 1 – Г – 4,  да определи следния режим на лични контакти на бащата с детето, а именно: свободен режим на лични контакти, както и задължителен такъв – всяка първа и трета седмица от месеца от 10 на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец  през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск  на майката,  съпрузите не си дължат издръжка.           

     В дадения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника в който заявява, че няма възражения срещу иска и счита, че могат да постигнат споразумение за прекратяване на брака им по взаимно съгласие.   

     В с.з. ищцата лично  и с адв. С.К. ***  поддържа иска за развод и моли съда да одобри постигнатото между страните споразумение.  

            Ответникът чрез  процесуалния си представител  адв. А.С. ***. от името на доверителя си заявява, че  също желае  прекратяване  на брака като от името на доверителя си заявява, че са постигали споразумение и желае да се премине към развод по чл. 49, ал. 4 от СК.   

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

     Страните са съпрузи,  сключили  граждански брак  на  1 юли 1989   г., който  е първи по ред и за двамата. От брака си имат едно  дете - Алберто, роден  на  24 март 2000 г.

            С определение  в с.з.  е допуснато изменение на предявеният иск към такъв с пр. осн. чл. 49, ал.4 от СК.

            От показанията на разпитаният по делото св.  Лесев  се установи, че  познава П.Б. от дете, а с П. от 1987- 88 година. През 1988 година мисли, че сключили брак, но не е сигурен.  Доколкото бил запознат знае, че от 4-5 години не живеели заедно.  Петьо тръгнал  да пътува като международен шофьор, а П. не била съгласна.  Започнали да се отчуждават.  Той по-рядко се прибирал  в  България и се обтегнали отношенията им.  Знаел, че 2-3 пъти правили някакви опити да заздравят брака си, но не се получило. Счита, че няма възможност брака да бъде закрепен. П. последно   видял лятото  и да се  е прибирал след това  не му се  обаждал. Лятото бил при майка си и баща си, но причината не знае.  Знае, че са правили опити да се сдобрят, но не се получавало и мисли, че нямало да успят.          

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

            Предявеният иск за прекратяване на брака  е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, поради факта, че съпрузите  не живеят заедно и не поддържат контакти по между си   при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Между страните не съществува духовна близост и техният брак се е превърнал единствено в юридическа връзка, която  не може да бъде заздравена, видно от събраните доказателства и   категоричното становище на съпрузите.

            От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че от 4-5 години съпрузите живеели заедно.  П. тръгнал  да пътува като международен шофьор, а П. не била съгласна.  Започнали да се отчуждават.  Рядко ответникът се прибирал  в  България и по тази причина отношенията им се обтегнали.  Въпреки опитите от страна и на двамата до заздравяване на брака не се стигнало.  Съдът не следва да се произнася относно вината за настъпилото разстройство на брачните отношения, тъй като страните са сключили  споразумение по  чл. 49, ал. 4 от СК,  с което   уреждат лични и имуществени отношения   по между си и е в интерес на роденото от брака дете.

            Представеното споразумение не противоречи на закона и морала,  поради което съдът следва да го утвърди .

            Съгласно постигнатото между страните споразумение окончателната д.т., която съдът определя в размер на  40 лв следва да се заплати от двамата съпрузи по равно в размер на по 20 лв., а разноските да останат за страните, така както са ги направили.

            Ответникът следва да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 68 лева.

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                     Р        Е        Ш       И   :

                   

     ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на  1 юли 1989 г. в гр.  Сливен   ГРАЖДАНСКИ БРАК  между  П.А.Б. с   ЕГН **********,***  и  П.А.Б. с   ЕГН **********,*** . 

 

     УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните с правно основание чл. 49. ал. 4 от СК:

 

     1. Родителските права върху непълнолетното дете Алберто Петров Б., роден на 24 март 2000 г.  с ЕГН ********** ще се упражняват от майката П.А.Б. с   ЕГН **********  и детето ще живее при майката в апартамент с административен адрес: гр. Сливен, бул. Хр. Ботев 1 – Г – 4, собственост на двамата съпрузи, където майката и детето живеят в момента.

    

     2. На бащата П.А.Б. с   ЕГН ********** се определя режим на лични отношения с детето   Алберто Петров Б., роден на 24 март 2000 г.  с ЕГН **********, както следва:   свободен режим на лични контакти на бащата с детето, като задължителен следва да се счита – всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа на  съботния ден  до 18 часа на  неделния ден, както и един месец през лятото, къйто да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

     3.  Бащата П.А.Б. с   ЕГН **********  се задължава да заплаща на детето Алберто Петров Б., роден на 24 март 2000 г.  с ЕГН **********  със съгласието на неговата майка П.А.Б. с   ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на други законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката.

 

     4. Семейното жилище, представляващо апартамент с административен адрес: гр. Сливен, бул. Хр. Ботев 1 – Г – 4 , собственост на двамата съпрузи ще се ползва от П.А.Б. с   ЕГН **********.

 

     5. Не желаят издръжка един на друг.

 

     6. След прекратяване на брака П.А.Б. с   ЕГН **********  ще носи брачното си фамилно име – Б..    

 

     7. Окончателната държавна такса за развода ще се заплати от двамата съпрузи по равно.

 

     8. С настоящото споразумение уреждат всички лични отношения помежду си и никой не може да има каквито и да е претенции спрямо другия. 

    

 

           ОСЪЖДА П.А.Б. с   ЕГН **********  да заплати   окончателна д.т. в размер на 20.00  лева.  

 

            ОСЪЖДА   П.А.Б. с   ЕГН **********,да заплати окончателна д.т. в размер на 20.00  лева и д.т.  върху определения размер на издръжка в размер на 86 лева.

 

             Решението в частта относно прекратяването на брака подлежи  на обжалване  пред СлОС,  в двуседмичен срок от съобщаването  на страните .

                   

                   

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: