№ 22553
гр. С., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110170578 по описа за 2024 година
Р
„Т. С.”ЕАД е предявила против С. Г. М. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6876.03 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2021 до м.04.2023,ведно със законната лихва от 22.05.2024 до изплащане
на вземането, 938.02 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2022 до
24.04.2024, сумата от 38.38 лева-дялово разпределение за периода от м.05.2021
до м.04.2023, ведно със законната лихва от 22.05.2024 до окончателно
изплащане на вземането, както и 8.85 лева- лихва за периода от 16.07.2021 до
24.04.2024.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна
енергия за битови нужди. От своя страна ответницата се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Г. М. оспорва предявените
искове..Оспорва облигационната връзка.Не оспорва количеството на
доставената топлинна енергия и стойността на топлинната енергия.Прави
възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С писмо от 22.04.2015 от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности” уведомяват „Т. С.”ЕАД, че за жилищен имот, находящ се
на адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.170, вх.2, ап.24 в архива на дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности”.МВР , не се съхранява информация
относно придобиването на собственост.
Съгласно писмо от С. община-Район Л. договор за ап.24, вх.2, бл.170 не е
издаван от Район „Л.” и не се е открил в техните архиви и не се установило
жилището да е общинска собственост.
По делото е представен списък на живущите по апартаменти в жил. сграда
на бл.170, вх.Б, жк. Л..
Видно от удостоверение от С. община, Район Л. бл.170,с входове А,Б, В, Г
и Д,ул. „Ген. Владимир Данчев”, жк. „Л.”, гр.С. е идентичен със строителен
номер №16, 17, 18, 19 и 20, ул. „Димитровград”, жк. „Л.”, гр.С..
По делото е представен договор от 25.03.1996, сключен между „Т. С.” и С.
М. за доставка на топлинна енергия до имот-ап.24, находящ се в жр.Л., бл.170,
вх.Б, ет.1.
Видно от протокол от 19.11.2001 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. „Л.”10,
бл.170, вх.Б е взело решение да се сключи договор за услугата „Топлинно
счетоводство” с „Б. Б.”ООД.Договорът е сключен на 19.11.2001г.
По силата на договор №Д-0-72/09.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на
„Б.”ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиенти в сградата етажна сбоственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
С писмо от С. община-Район „Л.” уведомяват, че договор за покупко-
продажба на ап.№24, находящ се в бл.170, вх.Б, ет.2, жк. „Л.”, гр.С. не е
сключен от район „Л.” и не се съхранява в архива на районната
2
администрация.
По делото е представена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ,
подадена от С. Г. М..
Съгласно писмо от С. община, НАГ в архива на дирекцията не се
намира досие на блок 170, находящ се в гр.С., жк. „Л.” и не разполагат с
информация относно искания документ за собственост.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което
е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената на топлинната енергия.
По делото не се установява ответницата да е собственик на процесния
имот, нито да е титуляр на вещно право на ползване.
Видно от писма от С. община и от МВР при тях не се съхранява
документ за собственост на процесния имот.
Представената декларация по чл.14 от ЗМДТ не установява сама по себе
си правото на собственост на ответницата върху процесния имот. Право на
собственост се установява с титул за собственост-договор за продажба,
замяна, дарение, прехвърляне на имот срещу издръжка и други, съдебни
решения и други.По делото не е ангажиран като доказателство титул за
собственост, въз основа на който ответницата да се легитимира като
собственик на процесния имот.
Представеният договор от 25.03.1996, сключен между „Т. С.” и С. М. не
3
удостоверява правото на собственост на ответницата върху процесния имот.В
договора ответницата не е декларирала, че е собственик на процесния
имот.Освен това договорът е сключен преди 30 години, поради което не
установява качеството на клиент /потребител/ на ответницата.
С оглед недоказване по делото на качеството на ответницата на
собственик на процесния имот, съдът намира, че не е доказано по делото и че
ответницата е клиент на топлинна енергия, както и облигационната връзка
между страните.
С определение от 15.04.2025 е възложена в тежест на ищеца да докаже, че
се намира в облигационни отношения с ответницата.С оглед недоказване
ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от разпределената
доказателствена тежест.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесолния
иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата е реализирала
разноски в размер от 1100 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 1086.12
лева.С оглед на което съдът приема, че адвокатското възнаграждение в размер
от 1100 лева е определено съобразно минималния размер и не следва да бъде
редуцирано.
Ответницата е реализирала разноски в заповедното производство в размер
от 700 лева за адвокатско възнаграждение.Подаването на възражение по
чл.414 от ГПК е бланково и не представлява фактическа и правна
сложност.Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 за защита в производство по
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.С оглед на което съдът
приема, че ½ от адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 550 лева.С
оглед на което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
4
размера от 550 лева в заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК83..., със седалище и
адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против С. Г. М.,ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.А, чрез адв.Х., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че С. Г. М. дължи на „Т. С.”ЕАД сумата от 6876.03 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2021 до м.04.2023, сумата от 938.02 лева-лихва за забава за периода от
15.09.2022 до 24.04.2024, сумата от 38.38 лева-дялово разпределение за
периода от м.05.2021 до м.04.2023, както и 8.85 лева- лихва за периода от
16.07.2021 до 24.04.2024.
ОСЪЖДА Т. С.”ЕАД, ЕИК83..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на С. Г. М., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.А, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 1100 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. С.”ЕАД, ЕИК83..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на С. Г. М.,ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.А, сумата от 550 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца- „Д.”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6