Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 01.07.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 18/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189,
ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от С.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление №
20-0353-000671 от 29.12.2020 г. на Началника на РУ Своге към ОДМВР София (НП), упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него
на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20 лева.
В жалбата си Я. излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, възразява, че не е
извършил административно нарушение като това, посочено в същото и моли то да бъде
отменено изцяло, със законните последици. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява и поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността
на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание.
Към делото е
приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани двама свидетели – Ю.А.Т. –
актосъставител, на длъжност ……….. към ……. и Ц.Л.Г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2020 г., около 11,35 часа, в гр. Своге, в двора на ….., разпитаният
от съда свидетел-очевидец Ц.Л.Г. – …. при …, който бил в съвместен наряд с
колегата си С.С.Я., потегляли с маневра заден ход и завой наляво, за да излязат
от двора със служебен лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № …..
Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя, а свидетелят Г. бил на
предната дясна седалка на лекия автомобил до водача. Преди да започне движение
назад, Я. се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по
време на движението си назад водачът непрекъснато е наблюдавал пътя зад превозното
средство посредством огледалата за виждане назад. По време на маневрата една от
папките, които свидетелят Г. държал на сенниците на лекия автомобил паднала в
краката му и той инстинктивно се навел, за да я вземе, като по този начин,
макар за секунди, попречил на водача Я. да наблюдава пътя зад превозното
средство. В този момент е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек
автомобил и друг паркиран на паркинга на … служебен автомобил – „Ленд ровер“, с
рег. № ….., без да са нанесени материални щети на същия, който Я. не успял да
види поради кратковременната липса на видимост към дясното огледало за виждане
назад, като не успял и не предприел никакви действия за предотвратяване на ПТП.
На място бил съставен Протокол за ПТП №
1423160 от 14.12.2020 г. (Рег. № 2020-1026-1251) и Акт за установяване на
административно нарушение № 736 от 14.12.2020 г. (бл. № 126036) (АУАН) на
жалбоподателя от свидетеля Ю.А.Т. в присъствието на свидетеля Г.. АУАН
бил предявен за запознаване със съдържанието на Я. и същият го подписал без
възражения. Последният се е запознал със съдържанието на
акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Въз
основа на АУАН е издадено от Началника на РУ Своге към ОДМВР София, обжалваното
Наказателно постановление № 20-0353-000671 от 29.12.2020 г., връчено редовно на
Я. на 14.01.2021 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 15.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Т. и Г., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за
логични и конкретни. Показанията на свидетеля Т. – актосъставител, макар и да
представляват деривативен източник на релевантна информация за включените в
предмета на доказване факти, следва да се кредитират с доверие, доколкото се
намират в пълна кореспонденция с показанията на свидетеля-очевидец – Г.. В
събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да
следва да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
(срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ Своге към ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – ……. към ………., оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта
на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава
заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на
това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са
спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43,
ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН и издаването въз основа на него на НП
е извършено в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Предвид изложеното, посоченият АУАН е съставен, а НП е
издадено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обусловят отмяната на обжалваното наказателно постановление на формално
основание, но въпреки това същото е незаконосъобразно, поради некоректното подвеждане
на очертаната деятелност под материалноправни разпоредби, които са неприложими
в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се
издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят
и неговата вина. В случая НП е издадено, без да е установена по безспорен начин
вината на наказаното лице.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдяното
нарушение, свързано с предприета неуспешна маневра „движение назад“ и
последващото реализиране на ПТП с паркирания „Ленд ровер“, с рег. № ….., не
може да доведе до ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради липсата на изискуемата от закона субективна страна на
вмененото деяние.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е предвидено
правно задължение за водачите на МПС преди да започнат движение назад, да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат
опасност или затруднения за останалите участници в движението. От анализа на
гласните доказателствени средства се установява, че в конкретния случай Я. не е
изпълнил визираното задължение само формално, а напротив – след оценка на
цялостната пътна обстановка, същият се е убедил по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за
възникване на ПТП, като по време на движението си назад водачът непрекъснато е
наблюдавал пътя зад превозното средство посредством огледалата за виждане назад.
Жалбоподателят е предприел всички изискуеми от закона действия, за да гарантира
безпрепятственото движение на превозното средство, не е допуснал и други
нарушения на ЗДвП, в частност да е управлявал с несъобразена скорост, поради
което настъпилото впоследствие произшествие не се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с негово конкретно действие или
бездействие, а обективно е било обусловено от поведението на трето лице, което
за секунди го е лишило от видимост към пътя в дясното огледало за обратно
виждане. Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, приложим по силата на прякото препращане на
чл. 11 от ЗАНН. Същото изключва вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, независимо от обективно
настъпилите вредни последици.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар във
фазите на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание да не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради неправилното
приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е неправилно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно
постановление № 20-0353-000671 от 29.12.2020 г., издадено от Началника на РУ Своге към ОДМВР София, с което на С.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :