№ 694
гр. Пещера, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101455 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Мемо Лог“ ЕООД, с която са
предявени искове с правни квалификации: по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал.1 и чл.
367 от ТЗ; и по чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу „ТМТ Карго“ ЕООД
Ищецът твърди, че между него и ответника били сключени пет договора за превоз на
товари от Испания и Франция – за България. Поддържа се, че в изпълнение на съответните
транспортни заявки на „ТМТ Карго“ ЕООД ищцовото дружество изпълнило задълженията
си по договорите при спазване на уговорените условия и срокове, но ответникът не му
заплатил дължимите възнаграждения, за който били издадени съответни фактури
(№**********/30.06.2020г.,№**********/30.06.2020г.,№**********/03.08.2020г.,
№1000024/03.11.2020г. и №**********/06.11.2020г.). Предвид изложеното (и след частичен
отказ от един от исковете) се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 31888,54 лева – сбор от възнагражденията по
договорите за превоз, както и сумата от общо 2494,46 лева – мораторни лихви за периода от
датата на падежа на всяка от фактурите – до 30.06.2021г. Претендират се и направените
разноски по делото, включително такива за обезпечително производство.
В проведеното на 04.08.2022г. първо съдебно заседание по делото ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е
явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно съдебно заседание,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да
1
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение №
274/09.06.2022г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място,
исковете са вероятно основателени с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат
уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на
наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и предвид това, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива. В представен от него списък той е претендирал: разноски
за настоящото производство (1545,81 лв. – държавни такси по исковете и 1575 лв. –
адвокатски хонорар), разноски по обезпечително производство (40 лв. – държавна
такса и 787 лв. – адвокатски хонорар), както и разноски по обезпечително
изпълнително дело на ЧСИ Васил Бараков. Извършването на всички е доказано с
представени съответни договор за правна защита и съдействие и преводни нареждания.
Разноските по настоящото производство подлежат на присъждане на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. Тези по обезпечителното производство също – съгласно т.5 от TP №6 от
06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Но доколкото съобразно практиката
на ВКС, цитирана например в Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК – „…разноски, понесени в обезпечително производство, са тези
по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и
др./“ – то разноските по обезпечителното изпълнително дело на ЧСИ Бараков не следва
да се присъждат в настоящия процес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТМТ Карго“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Спас Зафиров“ №10, да заплати на „Мемо Лог“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Порто Лагос“ №7-9,
следните суми:
- 31888,54 лева - възнаграждения по сключени между двете дружества пет броя
договори за превоз, от които: 7040,99 лв. – по договора, по който е издадена фактура
№ **********/30.06.2020г., 7040,99лв. – по договора, по който е издадена фактура №
**********/30.06.2020г., 5132,79лв. – по договора, по който е издадена фактура №
**********/03.08.2020г., 5867,48лв. – по договора, по който е издадена фактура №
**********/03.11.2020г., 6806,29лв. – по договора, по който е издадена фактура №
**********/06.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.08.2021г., до окончателното плащане на съответната сума.
2
- 2494,46 лева – обезщетения за забава по сключени между двете дружества пет броя
договори за превоз, от които: 657,16лв. за периода от 30.07.2020г. до 30.06.2021г. по
договора, по който е издадена фактура № **********/30.06.2020г., 657,16лв. за
периода от 30.07.2020г. до 30.06.2021г. по договора, по който е издадена фактура №
**********/30.06.2020г., 470,96лв. за периода от 30.09.2020г. до 30.06.2021г. по
договора, по който е издадена фактура № **********/03.08.2020г., 317,82лв. за
периода от 18.12.2020г. до 30.06.2021г. по договора, по който е издадена фактура №
**********/03.11.2020г., 391,36лв. за периода от 06.12.2020г. до 30.06.2021г. по
договора, по който е издадена фактура № **********/06.11.2020г.
- 3947,81 лева – деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3