Решение по дело №435/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 199
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Николинка Крумова Бузова
Дело: 20221250200435
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Сандански, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20221250200435 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1116-001327 от
06.01.2022 г., издадено от Сл.В.А., на длъжност началник група в ОДМВР
Благоевград, с-р ПП Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на К. Б. Н. от гр. ***, ул. „***” №***, ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца и на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
му отнети общо 10 контролни точки, за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи
се свеждат до това, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и чрез
процесуален представител, поддържат жалбата на посочените в нея
основания и искат отмяна на НП.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
1
жалба.
Представител на Районна прокуратура-гр. Сандански, редовно
призован, не се явява.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 02.08.2022 г., а жалбата
срещу него подадена от жалбоподателя К. Б. Н. чрез адв. Г. В. в ОДМВР-гр.
Благоевград чрез пощата на 05.08.2022 г. /л.11 СП/, т.е. в предвидения в
закона преклузивен седмодневен срок. Изложеното прави разглеждането й в
съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят К. Б. Н. от гр. ***, ул. „***” № ***, ЕГН ********** е
правоспособен водач на МПС категории „С”, „В“, „АМ“, „ТКТ“, за което му
е издадено СУМПС от ОД на МВР Благоевград на 03.08.2017 г., валидно до
03.08.2022 г.
На 22.10.2021 г. в 01.10 часа в община Кресна, на път Първи клас № 1, Е
79, гр. Кресна, по ул. „Македония“ с посока на движение от гр. Сандански
към Кресненско Ханче, срещу бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят Н.
управлявал собственото си МПС – лек автомобил м. „Мерцедес Мл 320“, с
рег. № ***, придобито с договор за покупко-продажба на МПС от 18.08.2021
г., когато и където полицейските служители В. К. М. и Д. Б. Н. спрели за
проверка лекия автомобил. Извършили проверка на водача на автомобила и
установили, че това е именно К. Б. Н., който бил правоспособен водач на
МПС. Полицейските служители установили чрез служебно направена справка
също, че регистрацията на това МПС е прекратена служебно от органите на
КАТ-ПП във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Непосредствено след проверката полицейският служител В. М.
съставил на жалбопоателя К. Н. АУАН № 222986/22.10.2021 г. в
присъствието на свидетеля Д. Н., който свидетел установил непосредствено
нарушението, описано в АУАН, а именно, че автомобилът е бил с прекратена
регистрация - нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
АУАН без възражение, като екземпляр от същия му бил връчен на още същия
2
ден – 22.10.2021 г.
С постановление от 14.12.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура-
Сандански било отказано образуването на наказателно производство, тъй
като няма данни, че водачът К. Н. е знаел, дето управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. В тази връзка
прокурорът е приел, че е налице типичния случай на липса на данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК, тъй като липсва субективния
елемент. Не били събрани достатъчно доказателства, че К. Н. е бил уведомен,
че автомобилът е бил снет служебно от регистрация. След прекратяване на
преписката същата е изпратена на РУ Сандански, за сведение и за преценка за
предприемане на действия за налагането на административно наказание на Н.,
във връзка със съставения АУАН.
Въз основа на административно наказателната преписка на 06.01.2022 г.
от Сл. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р ПП
Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., било издадено
наказателно постановление № 21-1116-001327 от 06.01.2022 г., с което на К.
Б. Н. от гр. ***, ул. „***” №*** ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №
І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, за
нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства, а именно
обясненията на жалбоподателя в своята цялост относно главния факт на
доказване не са противоречиви и кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства. Доказателствата и доказателствените средства за
тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си
констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду
им. От обясненията на жалбоподателя и от акта за установяване на
адиминстративно нарушение се установява времето, мястото, начинът на
3
извършване на проверката и констатиране на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законовия седмодневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се
явява основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в указаните срокове.
Но въз основа на извършената проверка съдът счита, че в
производството по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В случая те се изразяват в следното:
Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“ Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗДвП
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Описателната част на нарушението както в АУАН, така и в НП е общо и
не съответства на законовото изискване за пълно фактическо описание на
нарушението, и с посочване на елементите на обстоятелствата, при които то е
осъществено. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление
е записано общо, че автомобилът е с прекратена регистрация във връзка с
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Действително съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП Служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“, но от друга страна, нормата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП е бланкетна и съдържението й се запълва от конкретни
разпоредби, които следва да бъдат указани, а именно кой е надлежният ред за
регистрацията на МПС и от кога е прекратена регистрацията, кога е станало
известно на собственика на управляваното от него МПС това прекратяване. В
случая това не е сторено, което е и основание за отмяна на НП в обжалваната
4
част. Отделно от това както в АУАН, така и в НП е посочено, че автомобилът
е собственост на Цв. С. Г., с ЕГН **********, което не отговаря на
действителното правно положение.
В административно наказателните производства няма място търсенето на
целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на
наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и
актове. Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган
да я проведе законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже
твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства.
За пълнота на мотивите, съдът, намира че нарушението не се доказа да е
извършено от субективна страна. Както правилно е приел и прокурорът, на
жалбоподателя К. Н. не е изпратено уведомление за прекратяване на
регистрацията на горепосочения лек автомобил, независимо, че в ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС такова изискване няма, но по
силата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно
който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със
закон, волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се
гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита.
Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“
акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален административен
акт. Ако липсва акт – липсва волеизявление на органа, а ако липсва
волеизявление не е ясно на какво правно основание органът ще извърши
отбелязването в автоматизираната информационна система. Предоставената в
чл.21, ал.1, пр. последно във вр. с чл.18, т.2 във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредбата възможност на собственика да направи искане за възстановяване
на прекратената регистрация не изключва правото му на съдебно оспорване
на акта, въз основа на който е направено служебното прекратяване. /виж.
Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. по описа на
ВАС, VII отделение. Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
5
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. В тази връзка, не се установява собственикът на процесното МПС
да е знаел за прекратената регистрация на управлявания автомобил, което пък
от своя страна изключва умисъла за осъществяване на нарушението.
Отделно от гореизложеното, настоящият състав приема, че деянието
макар и формално да е осъществило от обективна и субективна страна
признаците на претендираното нарушение е малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна. Това е така, защото обществените отношения,
свързани с безопасността по транспорта, отчета и контрола на ППС, са
засегнати в незначителна степен. Конкретното обективирано поведение и
субективното отношение към него осъществяват посочения състав на
административно нарушение, което е на просто извършване и без
съставомерни вредни последици. Същото не увеличава неговата обществена
опасност, не я прави и типична за вида засегнати обществени отношения,
нито изключва правна преценка на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая се
касае за управление на новозакупено от него превозно средство, подлежащо
на регистрация. Деянието не е намерило обществен отзвук. Няма данни за
предходно управление на същото нерегистрирано МПС. Деянието е
продължило изключително краткотрайно във времето, регистрацията е
извършена на 25.10.2021 г. – три дни след спирането му от проверяващите
органи и седем дни по-късно от последната дата, когато е следвало да я
регистрира – 18.10.2021 г. Жалбоподателят е съдействал на контролните
органи. Довод в подкрепа на изложените от съда изводи за приложимост на
разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК, по отношение на разглежданото деяние, са
мотивите и основанията, изложени от представителя на Районна прокуратура
Сандански, въз основа на които не е образувано ДП, с предмет и страни
идентични с процесните, в настоящето производство. Разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН визира, че "по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото
в този закон не се предвижда друго". Това предпоставя извод, че цитираната
разпоредба описва случаите, при които не следва да се носи отговорност и се
прилага НК. Конкретния случай, попада в приложното поле на чл. 11, предл.
3 от ЗАНН и съставлява обстоятелство, изключващо отговорността на дееца
6
за извършеното деяние, с оглед на установената му явна незначителна
обществена опасност. По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1116-001327 от 06.01.2022
г., издадено от Сл. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград,
с-р ПП Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което
на К. Б. Н. от гр. ***, ул. „***” №***, ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба
№ І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, за
нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7