№ 615
гр. Плевен, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201640 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №21-0256-000363/19.07.2021г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на П.
Г. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва отчасти фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като отбелязва, че
действително е управлявал колесен трактор на посоченото място и по
посоченото време, но същевременно е разполагал с надлежно разрешение за
това – Разрешително РИ -242/11.01.2021 год., издадено от Агенция пътна
инфраструктура за движениие на извънгабаритно или тежко превозно
средство, което обаче полицейските служители отказали да вземат предвид.
Наред с това посочва, че в хода на извършената проверка не му е станало ясно
по какъв начин контролните органи са установили, че ширината на
управлявания колесен трактор е над допустимата стойност, коя е ширината
над допустимата стойност, както и дали товара представлява опасност за
движението. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
1
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване в
законоустановени срок, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
407317/25.06.2021г.. от страна на М. Р. Н. - *** при РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля М.С. *** и нарушителя – П. Г.
П.. Съставен е за това, че на 25.06.2021 г. около 09:29 часа в *** в посока ***,
управлява колесен трактор "***", с рама №*** и рег.№***, собственост на
***, като извършва следното нарушение: при допустима обща ширина от
2,55м. съгласно Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, е с ширина 4,1 м.
/измерена с техническо средство – рулетка/, без да има разрешение за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от
администрацията управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол
на МВР - нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П. Г.
П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 9 – 10, л. 29 - 33 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Р. Н.
и М.С. ***, писмени доказателства /л.6, л.20 – 22, л.24 – 28 от делото/. Съдът
намира, че показанията и на двамата свидетели са относително подробни,
последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и
да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
2
тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни и ги
кредитира. Именно от показанията на двамата свидетели се установява
отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, поради което Съдът приема
същата за доказана по убедителен начин, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е
станало ясно по какъв начин контролните органи са установили, че ширината
на управлявания колесен трактор е над допустимата стойност и коя е
ширината над допустимата стойност. Посредством техническо средство –
рулетка – е изяснено, че управлявания от П. колесен трактор е бил с ширина
4,10 м., при допустима - 2,55 м. /чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства - „Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: а) всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m…“/.
Наред с това, свидетелите са категорични, че П. не им е представил съответно
разрешително за движение на извънгабаритното превозно средство.
Действително, било е представено, приобщеното по делото Разрешително РИ
-242/11.01.2021 год., издадено от Агенция пътна инфраструктура. Същото
Разрешително дава право на придвижване на процесния колесен трактор
№*** в ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО и граничещите с нея области до
31.12.2021г. Същевременно обаче, като съпровождащо лице е посочен ***,
като от показанията на разпитаните свидетели и от другите събрани по делото
доказателства, не се установява управлявания от страна на жалбоподателя
колесен трактор да е бил съпровождан от подобно лице. Още по-съществено е
това, че придвижването на колесния трактор е било без съгласуване със
службите на МВР, каквото изискване се съдържа в чл.8 ал.3 от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства - “Колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника, могат да се движат и с едногодишно разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, валидно за
посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област и граничещите с нея
области, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване
на едногодишното разрешително собствениците на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство или лицата, които извършват превозите, съгласуват със
съответната служба за контрол при МВР движението на превозните
средства, като съгласуването се извършва върху разрешителното…“.
Следователно, правилен е направения от страна на актосъставителя и
административнонаказващия орган извод, че придвижването на колесен
трактор №*** по път, отворен за обществено ползване, е било без
съответното за това разрешително; ирелевантно е наличието на Разрешително
3
РИ -242/11.01.2021 год., при положение, че придвижването на колесния
трактор излиза извън неговия обхват. Що се отнася до възражението, че в
АУАН/НП не е отбелязано дали товара представлява опасност за движението,
Съдът намира, че този въпрос е напълно ирелевантен, тъй като естеството на
превозвания товар, изобщо не е било обсъждано нито в АУАН, нито – в НП и
не представлява част от предмета на доказване по настоящото дело.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“. На свой ред, според чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, „Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: а) всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m…“.
Съдът намира, че при така изяснената липсата на надлежно разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, при описаните условия на време, място и
обстановка, П.П. не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните
правни разпоредби и в този смисъл - налице е доказано по несъмнен начин
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11
от 3.07.2001 г.; именно такава е по-прецизната правна квалификация в случая,
при отчитане на бланкетния характер на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която, „ Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това
ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството…“. Тъй като административнонаказващият
орган е определил размера на глобата в самия минимум, този размер повече
не следва да бъде обсъждан.
В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция по
сходни казуси, намерила отражение в Решение № 344 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 373/2021 г., Решение № 587 от 8.10.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 673/2020 г., Решение № 574 от 30.09.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 659/2020 г., Решение № 455 от 15.07.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 476/2020 г., Решение № 407 от 12.07.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 328/2021 г., Решение № 349 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 148/2021 г. и други.
Не на последно място, нарушението не представлява „маловажен“
случай, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.139
ал.1 т.2 ЗДвП; отделно от това, от представената по делото справка за
4
нарушител е видно, че П. е многократно наказван по административен ред за
различни нарушения на ЗДвП, а от справката за съдимост е видно осъждане
за престъпление против транспорта – чл.343б ал.3 НК т.е. тези обстоятелства
още един път свидетелстват в подкрепа на извода, че случаят не може да бъде
определен като „маловажен“.
В съответсвие с изложените дотук съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0256-
000363/19.07.2021г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на П. Г. П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5