РЕШЕНИЕ
№ 3817
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110109335 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата О. Р., ЕГН **********, постоянно пребиваваща в РБ гражданин на Руска
Федерация, РП № *** год. издаден от Посолството на Русия - София, с адрес: ***,
представлявана от адвокат Р. М. от АК Варна (с надлежно пълномощно, приложено на л.30
от делото) е сезирала РС Варна с искова молба, заведена с регистрационен вх. №
65469/23.07.2025 г.
Исковата молба О.Р. е предявила против ответника Д. Р., ЕГН **********,
дългосрочно пребиваващ в Р. България, гражданин на ***, с разрешително за пребиваване №
*** г., с адрес: ***.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
С влязло в законна сила Решение № 2914/11.08.2023 год., постановено по гр.д.№
20233110106404/2023 год., на основание чл. 50 от СК, бракът на ищцата с ответника Д. Р.
бил прекратен. Решението влязло в законна сила на 11.08.2023 год. С решението, съдът
утвърдил постигнатото между О. и Д. Р.и споразумение, съгласно което родителските права
за детето Д. Р. род.на *** год., ще се упражняват от двамата родители при следния режим : за
времето от 01.01. до 30.06. всяка календарна година от 8.00ч. на първия ден до 08.00ч. на 16-
я ден на месеците януари, февруари,март,април, май и юни родителските права ще се
упражняват от бащата Д. Р., като местоживеенето на детето ще бъде при него на адрес: ***;
на майката се определя РЛО с детето през този период всяка първа събота от месеца от 10.00
ч.до 16.00ч. През този период от време майката ще заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 200 лв., считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 5-то число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. За периода от
01.07. до 31.12. от 8.00 ч. на първия ден, от 8.00 ч. на 16-я ден на месеците юли, август,
септември, октомври, ноември и декември, родителските права се предоставят на майката О.
Р., като местоживеенето на детето ще бъде в домът на майката в ***; През този период от
1
време се определя РЛО на бащата с детето всяка трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч.
Когато родителските права се упражняват от майката, бащата се задължава да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв.,считано от влизане в сила на решението, с падеж 5-то
число на месеца за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за забава от падежа
до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата, при които били определени мерките относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Д. Р., сочи О. Р. в исковата си молба, че се
променили поради неизпълнението йм и не осигуряване на лични грижи по отношение на
детето от бащата през целия период от време - от 11.08.2023 г. до момента, както и
непредоставяне на определената месечна издръжка за нуждите на детето Д. Р. . В
продължение на няколко месеца след влизане на решението в законна сила /11.08.2023 год./,
ответникът не поддържал никакъв контакт с детето - не разговарял с нея. Твърди се в
исковата молба, че на 23.12.2023 год., по инициатива на О. Р. заедно с пълнолетния син на
страните и дъщеря йм Д. се срещнали с ответника и си разменили подаръци, след което Д.Р.
заминал неизвестно къде и не се обадил. О.Р. разбрала , че Д.Р. живеел в гр. Пловдив. Тъй
като ищцата държала Д. Р. да общува и с двамата си родители, завела детето в гр. Пловдив,
за да се види с баща си. Това станало на рождения ден на сина на страните, на 03.08.2024
год. Ищцата получила обаждане от ответника, който поискал да вземе Д. за няколко дни в
гр.Пловдив, за празника Хелоуин. Детето било при него за два дни и когато той я докарал до
дома йм в гр.Варна,тя категорично заявила, че не иска повече да бъде при него. Сочи се от
ищцата, че през м.10.2024 год.ответникът пристигнал в гр.Варна и поискал да вземе детето.
Това било невъзможно т.к. детето Д. посещавало училище и имало ангажименти.
Впоследствие от сина си ищцата разбрала, че ответникът заминал за Русия и че се оженил.
За това твърди ищцата, че ответникът уведомил дъщеря йм Д..
На следващо място ищцата твърди, че през месец март 2025 г., ответникът й се
обадил да му прехвърли имот, който придобили по време на брака си в Русия. Ищцата се
съгласила и предприела всички необходими действия свързани със сделката. На рождения
ден на Д., сочи ищцата, че ответникът Д.Р. превел по личната сметка на детето им Д. сума
около 25 лв. Общо за периода от 11.08.2023 год. до момента, ответникът бил превел на
детето Д. сумата от 51 лева.
Твърди се още от ищцата, че на 27.06.2025 год. ответникът пристигнал в гр. Варна и
се видял с Д. за около 3 часа. На 30.06.2025 год. ответникът пожелал да прекара деня заедно
с дъщеря си Д., както и станало, а когато детето се върнало казало на майка си , че това няма
да се повтори. На 05.07.2025 год., цялото семейство на ищцата, сочи О.Р. , че били на
риболов, на язовир близо до гр. Варна. Когато се върнали, около 19.00 ч. - 20.00 ч.,
ответникът отишъл у тях и настоявал детето да излезе с него. Тогава Д. казала на баща си ,
че е изморена, изгоряла от слънцето и иска да се изкъпе и да си почива. Ответникът
започнал настоятелно да звъни на вратата, а О. Р. го поканила да влезе и да говорят, но той
отказал. Д. била в банята и когато излязла О. Р. повикала Д.Р., той влязъл у тях, видял се с
дъщеря си Д., двамата говорили и той си тръгнал. На 06.07.2025 год. ответникът позвънил
на О. Р. и на дъщеря си Д., като искал да се види с нея. Д. му казала, че не иска и започнала
да плаче. Тогава, твърди ищцата, че отв.Р. повикал полиция и след 10 минути полицията
пристигнала. Детето, според ищцата, било силно уплашено, плачело, било в стрес и
отказвало да говори с всички. От полицаите ищцата разбрала, че ответникът подал сигнал,
че дъщеря йм не е добре. Полицаите влезли в дома на ищцата и разговаряли със семейството
й , а ищцата йм показала решението на съда като обяснила, че това не е времето за личните
контакти на Р. с Д.. Полицаите предупредили ответника да се успокои да не ги безпокои.
Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2025 год., се наложило О.Р. да пътува до
гр.Шумен с дъщерята на новия й съпруг, която имала изпит. По време на пътуването
ответникът й звънял непрекъснато на телефона. О.Р. сочи, че казала на Д.Р., че не може да
говори защото има онлайн конферентна връзка, но той продължавал. Обадила се й Д., силно
стресирана, като казала на майка си , че баща й не спира да звъни. Малко по-късно отново Д.
се обадила на майка си , че баща й звъни непрекъснато и на звънеца на вратата на
2
апартамента. Детето било объркано и уплашено, питало майка си какво да прави, а майка й
и отговорила да не отваря вратата и да я изчака. Когато О. Р. се върнала, дъщеря й Д.
пожелала да излезе до магазина. Ответникът отново пристигнал пред апартамента им , като
О.Р. разговаряла с него и му казала, че Д. е на разходка, че е поканена на гости на приятелка,
където я закарала с колата. Ответникът искал адреса на приятелката, но ищцата отказала да
даде адреса. В продължение на 15-20 минути твърди ищцата, че ответникът звънял на
вратата , след което си заминал.
Ищцата сочи, че на 09.07.2025 год., Д.Р. изпратил съобщение на детето Д., че била
много жестока с него и че късно през нощта заминавал за Русия. След като ответникът си
заминал, предвид емоционалното състояние на детето Д., твърди ищцата, че се наложило О.
Р. да потърси помощ от детски психолог, за което представя доказателства.
По същество на искането си ищцата О. Р. твърди, че през цялото време - от 11.08.2023
год./влизане в сила на съдебния акт/ до настоящият момент, постигнатото от родителите на
Д. споразумение, утвърдено от съда с Решение № 2914/1.08.2023г., постановено по гр.д.№
6404/2023г., не се изпълнявало от страна на ответника. Ответникът не изпълнявал поетото
задължение за споделено упражняване на родителските права, не предоставял никакви
средства за издръжката на детето, което останало да живее при майка си и грижите за нея и
цялостната й издръжка майката О. Р. поела сама и с финансовата подкрепа на новия й
съпруг, който активно участвал в отглеждането и възпитанието на детето. Ответникът
напълно абдикирал от задълженията си като баща. През 2022 год., по време на брака на О. и
Д. Р.и твърди ищцата, че имало промяна в поведението на ответника-проявявал вербална и
физическа агресивност спрямо ищцата. След семеен конфликт и заплахи, че ще
катастрофира умишлено със семейния автомобил и сигнал на тел.112, на 22.12.2021 год.,
твърди ищцата, че ответникът бил отведен и настанен във Втора психиатрична клиника в
УМБАЛ „ Св.Марина – Варна „ с диагноза „Тежък депресивен епизод с психотични
симптоми“ и окончателна диагноза „Смесени и други разстройства на личността“. Д. Р. бил
изписан от болницата на 23.12.2021 год. През м.02.2022 год. след три последователни
прегледа Д.Р. бил с диагноза „ Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-смесен
ЛР смесен тип “. Неизпълнението на установения режим на споделеното родителство,
спорадичната заинтересованост от страна на ответника спрямо дъщерята на страните,
продължителните периоди на отсъствие от живота на детето, липсата на всякаква грижа за
нея, проявеното агресивно поведение от 05.07. до 07.07.2025 год., безпричинното сезиране
на полицията в присъствие на детето, ищцата свързвала с нестабилното психично здраве на
Д.Р.. След инцидента на 06.07.2025 год. и пристигане на полицията в дома на О.Р.,
стресогенната ситуация, в която било поставено детето, ищцата твърди, че забелязвала
повишена тревожност, безпокойство и страх у дъщеря й Д., това да не се повтори. От друга
страна, това според ищцата, сочело недвусмислено на липса на ефикасност на съдебно
установените мерки на споделено родителство и лични отношения с детето. След
прекратяване на брака на ищцата и ответника, твърди още ищцата, че детето Д. останало да
живее постоянно с майка си и новото семейство на майката. Детето Д. според ищцата се
чувствало спокойно, щастливо и обгрижено. Помежду йм имало силна емоционална връзка.
Детето твърди ищцата, че е привързано към новия съпруг на ищцата и неговата дъщеря, с
която живеели съвместно. Отделно от горното ищцата сочи, че разполагала с всички
необходими условия за правилното отглеждане и възпитание на детето Д. - притежавала
собствено дружество ЕООД „***“, където била управител и реализирала доходи, за което
представя доказателства. Детето Д. Р. през есента на 2025 г. уточнява още ищцата, че ще
бъде ученичка в 5 клас в училище „***“ гр. Варна. По същество ищцата счита, че
определянето на режим с ясни граници и устойчивост в ежедневието на детето, при
съобразяване с желанието му по отношение на неговото местоживеене и потребността да
бъде близо до майка си, ще защити в най-голяма степен интересите му. С оглед психичното
здраве на ответника и постоянната промяна на местоживеенето му най-вече извън страната
(в Русия, с неизвестен за ищцата адрес и условия на живот), съобразявайки интересите и
сигурността на детето, ищцата е отправила искането до съда за определяне на ограничен
режим на лични контакти с детето.
3
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови Решение, с което да измени на
основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 51, ал. 4 от СК определените с Решение № 2914/11.08.2025
год. по гр.д.№ 6404/2023 год. по описа на Варненски Районен съд 14 състав, с което е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК,: родителски права,
местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по отношение на детето Д. Р. ЕГН
**********, в следния смисъл:
упражняване на родителските права по отношение на детето Д. Р., ЕГН **********,
да бъдат предоставени на майката О. Р., ЕГН **********.
да бъде определено местоживеенето на детето Д. Р. ЕГН ********** при майката О.
Р. ЕГН **********, в ***, както и на всеки следващ адрес на майката.
да бъде определен режим на лични отношения на бащата Д. Р. ЕГН ********** и
малолетното дете Д. Р. ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16.00ч. на същия ден в присъствие
на майката, ако бащата се намира на територията на Република България, а ако бащата е
извън страната : всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. 10.30 часа, срещите да се
осъществяват чрез видеовръзка по МЕСИНДЖЪР.
да бъде осъден ответника Д. Р., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете
Д. Р. ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законна представителка О. Р., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от влизане в сила на
Решението в частта за местоживеенето на детето, до настъпване на законни причини
изменящи размера на издръжката или прекратяването й, с падеж 5-то число на месеца, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
С Молба с рег. № 67 519/31.07.2025г.(приложена на л.35-ти по делото ) ищцата е
посочила банкова сметка, по чиято желае плащане на издръжката .
На основание чл.78 от ГПК ищцата е отправила искане до съда да й бъдат присъдени
направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В подкрепа на искането си ищцата е направила доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал исковете по смисъла на чл. 237 ГПК.
В депозирания отговор са изложени допълнителни твърдения относно част от
представената от ищцата фактическа обстановка и се твърди, че ответникът е бил в силна
стресова ситуация когато извикал полиция, че сам е пожелал да остане в психиатричната
клиника и че здравето му в психиатричния смисъл е добро. Допълнено е по същество, че
ответникът и дъщеря му имат емоционална връзка. Във връзка с твърденията си ответникът
е представил към отговора на искова молба копия от документи и снимки, които желае да
бъдат приети като доказателства по делото.
Изрично се съдържа искането от страна на ответника да бъде уважена молбата на
ищцата и е посочен и ел. адрес на ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2025 г. ищцата се е
явила лично пред съда, представлявана от адвокат Р. М.. В проведеното по делото открито
съдебно заседание адв.Р.М. моли съда да уважи исканията на ищцата, така както са заявени ,
както и да бъде постановено Решение по чл.23 ГПК като бъде зачетено признанието на
факти и въобще на иска от страна на ответника . Ищцата желае и да й се присъдят
разноските по делото ,за което ответникът също не бил възразил .
В откритото съдебно заседание на 17.10.2025 г. ответникът Д.Р. - редовно призован,
не се явил, не е бил представляван. Съдът е докладвал молба с рег.№ 82879/02.10.2025 г.
постъпила по ел.поща на РС Варна от ответника, в която същият сочи, че временно
пребивава в Русия и планира да се върне в гр. Варна в края на 2025 г. Удостоверява, че
признава следните искания: Местоживеенето на детето да се определи съвместно с майката,
режимът му на общуване с детето да бъде този, посочен в молбата, а издръжката, която
следва да заплаща в полза на дъщеря си, да бъде в размер на 500 лв. Признава и, че
4
съдебните разходи подлежат на изплащане от него в полза на майката. Оставя на преценката
на съда касателно искането за предаване на родителските права по отношение на дъщеря му
изключително на майката. Във връзка с изложеното, моли съдът да разгледа делото в негово
отсъствие и да утвърди в съдебно решение начина за изплащане на издръжката, като вземе
предвид интересите на непълнолетната му дъщеря. Моли копие от решението и от
изпълнителния лист по решението да му бъдат изпратени на електронна поща.
В откритото съдебно заседание от 17.10.2025 г. Дирекция „Социално подпомагане” –
Варна, редовно уведомени за заседанието и предмета на спора,съгласно нормата на чл.15 ,
ал.6 от Закона за закрила на детето – не са изпратили представители . Съдът е докладвал
становище вх.рег.№ 81193 от 26.09.2025 г. от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна, в което се сочи, че поради служебна ангажираност от Дирекцията не
са в състояние да осигурят лично явяване на представител в съдебното заседание, желае се
при липса на процесуални пречки да бъде даден ход на делото, нямат искания по
доказателствата. Запознати са с постигнатото споразумение между страните, касаещо
предмета на съдебното производство, като считат, че са защитени интересите на детето Д. Р.,
предвид което молят съдът да го уважи.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С искова молба предявена във ВРС на 23.07.2025 г. ищцата О. Р. е сезирала съда с
исканията с правно основание чл.59, ал. 9 СК против ответника Д. Р. .
Видно е от материалите по делото (листи 36 -40 л. 42 - 77 и л. 85 и 86 ) че ответникът
не е оспорил , а напротив -признал e исковете и моли същите да бъдат уважени от съда в
интерес на детето му Д.. Ответникът не е възразил и в негова тежест да се възложат
разноските по делото .
При така маркираното по-горе, съдът в настоящото производство следва да зачете
извършеното признание на иска от страна на ответника и предвид изричното искане на
ищцата да постанови Решение при условията на чл.235 ГПК, а не по чл.237 ГПК. При
постановяване на крайния си съдебен акт, настоящият съдебен състав се ръководи от
нормите на процесуалния закон и волята на страните по спора , като приема, че по същество
исковете, предявени от ищцата, не са оспорени , а признати от ответника . При отчитане на
липсата на реално оспорване на исковете, на база само събраните писмени доказателства,
съдът намира за безспорно доказано по делото следното от фактическа и правна страна :
С Решение № 2914 от 11.08.2023 г., постановено от РС Варна, 14 състав по
Гражданско дело № 20233110106404 по описа за 2023 година на РС Варна
бракоразводният Районен съд Варна е допуснал развод по взаимно съгласие на
съпрузите и постановил прекратяване на брака на Д. Р. ЕГН **********, дългосрочно
пребиваващ чужденец, с разрешение за пребиваване № *** год., гражданин на ***, род. на
*** год. в ***, с адрес *** и О. Р. ЕГН ********** дългосрочно пребиваващ чужденец, с
разрешение за пребиваване № *** год., гражданин на ***, род. на *** год. в *** с адрес ***,
сключен с акт за брак № 168/19.04.2004 год. на отдел ЗАГС на Кировски район, ***, на
осн. чл. 50 СК.
Със същия съдебен акт РС Варна е утвърдил СПОРАЗУМЕНИЕТО (постигнато
между Д. Р. ЕГН ********** и О. Р. ЕГН **********), по чл. 51 СК в следния смисъл
(цитиран буквално от настоящия съдебен състав ):
„ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА за детето Д. Р., ЕГН ********** ще се упражняват от
ДВАМАТА РОДИТЕЛИ при следния режим :
за времето от 1 /първи/ януари до 30 /тридесети/ юни вкл. на всяка календарна година
от 8.00 часа на първия ден до 08.00 часа на шестнадесетия ден на месеци януари,
февруари, март, април, май и юни ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за
детето Д. Р., ЕГН **********, дългосрочно пребиваващ чужденец, с разрешение за
5
пребиваване № *** год., гражданин на ***, род. на *** год. в *** на бащата Д. Р., ЕГН
********** и определя местоживеенето на детето при бащата в ***. Детето ще се взема от
дома, в който се отглежда.
ОПРЕДЕЛЯ майката О. Р. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Д. Р., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител, когато
родителските права се упражняват от бащата в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката О. Р. ЕГН ********** с детето Д.
Р., ЕГН ********** когато родителските права се упражняват от бащата всяка първа събота
от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа;
от 8.00 часа на шестнадесетия ден на месеци януари, февруари, март, април, май и
юни до 08.00 часа на първия ден на следващия месец ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права за детето Д. Р., ЕГН ********** на майката О. Р. ЕГН ********** и
определя местоживеенето на детето при майката в ***. Детето ще се взема от дома, в който
се отглежда.
ОПРЕДЕЛЯ бащата Д. Р. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Д. Р., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител, когато
родителските права се упражняват от майката в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, на падеж 20-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Р. ЕГН ********** с детето Д.
Р., ЕГН ********** когато родителските права се упражняват от майката всяка трета събота
от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа.
за времето от 1 /първи/ юли до 31 /тридесет и първи/ декември вкл. на всяка
календарна година от 8.00 часа на първия ден до 08.00 часа на шестнадесетия ден на месеци
юли, август, септември, октомври, ноември, декември ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права за детето Д. Р., ЕГН **********, дългосрочно пребиваващ чужденец, с
разрешение за пребиваване № *** год., гражданин на ***, род. на *** год. в *** на майката
О. Р. ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето при майката в ***. Детето ще се
взема от дома, в който се отглежда.
ОПРЕДЕЛЯ бащата Д. Р. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Д. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител, когато
родителските права се упражняват от майката в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Р. ЕГН ********** с детето Д.
Р., ЕГН ********** когато родителските права се упражняват от майката всяка първа събота
от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа;
от 8.00 часа на шестнадесетия ден на месеци юли, август, септември, октомври,
ноември, декември до първия ден на следващия месец ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права за детето Д. Р., ЕГН ********** на бащата Д. Р. ЕГН ********** и
определя местоживеенето на детето при бащата в ***. Детето ще се взема от дома, в който се
отглежда.
ОПРЕДЕЛЯ майката О. Р. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Д. Р., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител, когато
родителските права се упражняват от бащата в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
6
издръжката, на падеж 20-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката О. Р. ЕГН ********** с детето Д.
Р., ЕГН ********** когато родителските права се упражняват от майката всяка трета събота
от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в *** на Д. Р. ЕГН **********. „
Със същия съдебен акт бракоразводният съд е постановил след развода съпругата да
носи фамилното име Р., обявил е , че съпрузите няма да си дължат издръжка един към друг
след прекратяване на брака и е извършил делба на придобития по време на брака лек
автомобил марка и модел ***, с peг. номер ***, рама ***, двигател - ***, цвят черен.
Видно е от приобщения на листи от 10 до 13 вкл. препис на Решение №
2914/11.08.2023 г. постановено по гр.д. № 6404/2025 г.от РС Варна,14-ти състав, че
същото е влязло в законна сила на 11.08.2023 г.
С постановеното на 11.08.2023 г. Решение от РС Варна, както твърди и ищцата и не
оспорва ответника, бракоразводният съд е прекратил брака между Р.и на основание чл.50 СК
поради взаимно и непоколебимо съгласие на съпрузите и е разрешил всички въпроси
свързани с упражняването на родителските права над малолетното дете, родено по време на
брака на съпрузите, режима на лични отношения с детето, местоживеенето на детето,
дължимата се в полза на детето месечна издръжка.-
По същество с Решението от 11.08.2023 г. РС Варна е утвърдил споразумението
между родителите на детето Д. Р. по чл.51 СК, като е зачетена волята на родителите
съвместно, при условията на споделено родителство да упражняват родителските права над
детето йм Д. . Видно е от цитираното вече Решение , че родителите на малолетната Д. са
постигнали съгласие от 1 първи януари до 30 юни на всяка календарна година за времето от
08.00 ч. на първия ден до 08.00 ч. на 16 -тия ден на м. 01, 02, 03, 04,05 и 06 родителските
права над детето да се упражняват от бащата, детето да има местоживеене при бащата на
адрес *** , определено е майката на детето за заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 200 лв. чрез бащата и законен представител на детето считано от влизане в сила на
решението и до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, с
падеж 5 –то число на месеца за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за
забава от падежа до окончателното изплащане, на майката е определен РЛО с детето Д. Р.
когато родителските парва се упражняват от бащата –всяка първа събота от месеца от 10ч.до
16 ч. За времето от 8.00 ч. на 16-тия ден на м. 01, 02, 03, 04,05 и 06 до 8.00 ч. на първия ден
на следващия месец родителските права над детето родителите на малолетната Д. са се
споразумели да се упражняват от майката , детето да има местоживеене при майката на
адрес *** , определено е бащата на детето да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 200 лв. чрез бащата и законен представител на детето считано от влизане в сила на
решението и до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката , с
падеж 20 –то число на месеца , за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за
забава от падежа до окончателното изплащане, на бащата е определен РЛО с детето Д. Р.
когато родителските парва се упражняват от майката –всяка трета събота от месеца от
10ч.до 16 ч. ; за времето от 1 юли до 31 декември вкл. на всяка календарна година за времето
от 08.00 ч. на първия ден до 8.00 ч. на 16- тия ден на м. 07,08,09,10,11 и 12 родителите на
малолетната Д. са се споразумели родителските права над детето да се упражняват от
майката, детето да живее при майката , бащата да заплаща издръжка за детето в размер на
200 лв. с падеж 5 то число на месеца , определен е РЛО на бащата с детето когато
родителските права се упражняват от майката – всяка първа събота от месеца от 10 до 16 ч.
, а за времето от 8.00 ч. на 16-тия ден на м. 07,08,09,10,11 и 12 упражняването на
родителските права над детето Д. е договорено да се осъществява от бащата, определено е
местоживеенето на детето при бащата, определено е майката да заплаща месечна издръжка
за детето в рацмер на 200 лв. с падеж 20 то число на месеца и е определен РЛО на майката с
детето , когато родителските права се упражняват от бащата – всяка трета събота от месеца
7
от 10 м. до 16 ч.
От изложеното по-горе е видно, че родителите на малолетната Д. Р. считано от
11.08.2023 г. не са обвързани от брачна връзка, но като родители и законни представители на
детето си са приели да упражняват родителските права над детето си за четири отделни
периода от всяка календарна година -от първо до шестнадесето число на м.от януари до юни
, както и от 16 -тия ден на м. 07 до м.12 родителските права е следвало да бъдат
упражнявани от бащата, а в останалия период от годината от майката. По този начин
двамата родителите са поделили помежду си по равно времето от 365 дни за упражняване на
родителските права над детето йм, постигнали са съгласие и за РЛО и за размер на издръжка
от по 200 лв. с разлика само в падежната дата.
Исковата молба ищцата е предявила в съда на дата 23.07.2025 г. , т.е. след 1 година и
11 месеца от постановяване и влизане в законна сила на Решението на ВРС по гр.д.№
6404/2023г.
Липсва спор между ищцата и ответника, че детето Д. Д. Р. е родено по време на брака
йм, а и този факт и доказан по безспорен начин от приобщените в настоящото производство
писмени доказателства, приложени на лиси 14 и 15 .Видно от приложения на л. 15 –ти
превод на удостоверение за раждане, Д. Д. Р. е родена на *** г. в *** от родители Д. А. Р. и
О. Ю. Р..
Детето Д. Р. към датата на постановяване и влизане в законна сила на Решението по
гр.д. № 6404/2023г. по описа на ВРС е било на 9 години .
Към датата на предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство детето Д. Р. вече е навършило 11 години и към момента все още е малолетно.
Установено и доказано е на база приобщените по делото писмени доказателства, че
малолетната Д. към датата на сезиране на съда с настоящата молба е била ученичка в
четвърти клас в гр.Варна, в ОУ „*** „, че живее с майка си и партньора на майката, а бащата
е извън страната и бил в България за седмица за да се види с децата си.
От приобщената по делото на л. 29 -ти клинична консултация на детето, изготвена на
18-07-2025 г. от кл.психолог Р.Г. се установява, че детето Д. е било заведено на консултация
от майката , без да знае защо като е споделило пред кл.психолог , че бащата му липсва. От
изложеното в даденото заключение на кл.психолог Р.Г. /л. 29/ става ясно, че у детето е
констатирана повишена тревожност и безпокойство , известен конфликт на лоялност ,
независимо , че детето не живее с баща си , той понякога „ липсва „ на малолетната.
Доказано е по делото твърдението на майката, че е трудова заета и има доходи с
които да обезпечи правилното и пълноценно развитие на дъщеря си Д.. От приложеното на
л. 21 -27 копие на декларация и съобщението приложено на л. 28 се констатира, че ищцата е
управител на ЕООД „ *** „ ЕИК *** и в това си качество реализирали приходи от печалба,
декларирани по надлежния ред пред НАП.
От представените от ищцата на листи от17 до 20 медицински документи се
констатира , че в периода преди одобряване на постигнатото от РС Варна споразумение, а
имено 2021-2022 г. ответникът Д.Р. е бил еднократно хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Марина
„- Варна с диагноза F. 61 „Смесени и др. разстройства на личността“ /от 22/12/21 до 23/12/22
/, а на дати 02.02.2022 , 08.02.2022 и 22.2.2022 г. след прегледи при трима различни
психиатри в гр.Варна са му били поставени три отделни диагнози : F 31.6 , F.311 и F.60.4 –
от „ БАР „ до „хистерично разстройство на личността „.
От представените от ответника в оригнал и в превод от руски на български език
писмени доказателства ( л. 45 , 46 ) се установява, че към момента на съдебното дирене пред
настоящата инстанция и в настоящото производство ответникът Д. Р. не страда от психично
разстройство или психиатрична болест . Представените писмени доказателства от
ответника отразяват факта, че лекар - психиатър при Държавно учреждение за
здравеопазване в Московска област, е издал на Д.Р. СПРАВКА от която е видно, че при Д.Р.
не са открити признаци на психоневрологично заболяване.
8
Представения от ответника и приобщен по делото на л. 74 в копие амбулаторен лист
удостоверява обстоятелството, че на 19.06.2025 г. отв.Д.Р. е бил прегледан от лекар при ДКЦ
- IV ЕООД в гр. Варна, като му е била поставена диагноза L. 40.5 – „други псориатични
артопатии“ .
Всички останали писмени доказателства представени от ответника като копия на
билети, паспорт, цветни снимки и извлечения от онлайн кореспонденция между Д.Р. и детето
му Д. свидетелстват затова, че бащата на малолетната Д., макар и към момента извън
страната, поддържа контакт с детето си, проявява бащински чувства и обич, стреми се да
осигури на детето си подаръци които то иска и желае да бъде с детето си когато идва в
страната ни .
В обобщение на база събраните писмени доказателства ( представените с исковата
молба заверени копия на: Решение № 2914/11.08.2023 г. по гражданско дело № 6404/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, с апостил; дубликат на удостоверение за
раждане на Д. Д. Р. – превод от руски език, ведно с документа на руски език; епикриза на Д.
Р., ИЗ № 43806; амбулаторен лист № 63/03.02.2022 г.; амбулаторен лист № 82/08.02.2022 г.;
амбулаторен лист № 103/22.02.2022 г.; годишна данъчна декларация на „***” ЕООД за 2024
г. данъчна година; съобщение за резултати от обработката на Декларация по чл. 92 (1010) за
2024 г. вх. № 0300И1732577/06.06.2025 г.; психологична консултация на Д. Р. от клиничен
психолог Р. Г. от 18.07.2025 г.; както и представените с отговора на исковата молба копия на :
справка от Психоневрологичен диспансер, Диспансерно отделение № 2 към Държавно
бюджетно учреждение за здравеопазване в Московска област „Балашихинска болница” –
превод от руски на български език, ведно с документа в оригинал на руски език;
кореспонденция, проведена по мобилен телефон – превод от руски на български език, ведно
с документите в оригинал; разрешение за пребиваване № *********; 4 листа цветни снимки;
амбулаторен лист № 25170106ED7B/19.06.2025 г.; 4 бр. самолетни билета; паспорт № *** – 3
стр.; свидетелски показания на О. Р.) съдът намира, че предявената молба от ищцата с
пр.основание чл. 59, ал. 9 СК следва да бъде уважена изцяло .
За да изведе от правна страна извод за допустимост ,основателност и доказаност на
молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, съдът излага следните мотиви :
Трайна е съдебната практика , че постановеното от бракоразводния съд по въпросите
касаещи положението на ненавършилите пълнолетие деца , е обусловено от обстоятелствата
към момента на развода. С времето тези обстоятелства се променят, но не всяка промяна е
основание да се иска изменение на мерките, определени с бракоразводното решение .
Според ППВС № 1/1974 г. релевантно е изменението , когато 1) са изменени обстоятелствата
, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки , 2) измененията ,
произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителски права , или 3)на
практика мерките са променени ( така Решение № 160/25.06.2014 г. по гр.д.№ 214/2014 г. , на
Трето г.о., ГК на ВКС и Приложния коментар на СК (ИК Труд и право - София 2015 – Глава
Пета – стр. 201 -ва) .
В настоящия случай, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.59, ал. 9 СК при които родителите на малолетната Д. са постигнали
споразумението съвместно да упражняват родителските права над детето и при които е било
одобрено споразумението от съда по чл.51 СК.
Видно е от всички писмени доказателства и становищата на страните, че към момента
на прекратяване на брака на съпрузите Р.и последните са имали волята съвместно да
упражняват родителските права над детето, като са представили пред бракоразводния съд
споразумение по чл.51 СК, с което са договорили в интерес на дъщеря йм Д. детето да се
отглежда от майката и бащата и всеки от родителите да плаща издръжка в размер съобразен
с нуждите на детето и възможностите на родителите .
Към момента , обаче , родителите на малолетната не живеят в едно населено място,
не упражняват родителските права така, както били договорили преди две години, а и детето
е пораснало и вече навлиза в тийнейджърска възраст , респ. потребностите му от цялостна
9
издръжка са променени.
В настоящия спор съдът не е събирал други доказателства освен изброените по-горе
не заради друго , а поради това, че ответникът желае цялостно уважавате на молбата на
ищцата , позовавайки се на основния принцип в производства като настоящото – интереса
на детето . Именно в интерес на малолетната Д. Р. съдът уважава молбата на ищцата изцяло
като изменя предходно постановените мерки от бракоразводния съд като : предоставя
упражняването на родителските права над детето Д. на майката, определя местоживеенето
на детето при майката, определя месечна издръжка в размер на 500 лв. платима от бащата в
полза на детето , и определя РЛО на бащата с детето, така както е поискан.Съдът намира, че
по реда на чл. 59, ал. 9 СК с изменяване на постановеното Решение от бракоразводния съд в
изброените чсти ще се постигне и изпълни целта на закона – статуквото на детето ще бъде
ясно , детето ще може да продължи да живее и да се отглежда от своята майка , бащата ще
участва в издръжката на детето със заплащане на месечното алиментно задължение и
бащата ще може да поддържа пълноценна връзка с дъщеря си .
В заключение и само за пълнота на мотивите съдът се позовава на съдебната практика
обективирана в Определение № 1202 /13.03.2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, по
гр.д.№ № 783 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, с докладчик съдията
Жива Декова , постановено в производство по чл.по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което ВКС
ясно е изброил кои дела са брачни: исковете за развод, за унищожаване на брака, както и за
съществуването или несъществуването на брака, а страните по първите два иска са
определени от закона – чл. 49 и чл. 50 СК по исковете за развод и чл. 47 СК по исковете за
унищожаване на брака“.По аргумент на противното и предвид характера на производството
по чл. 59, ал.9 СК съдът намира, че следва за зачете признанието на исковете сторено от
ответника, което попада под хипотезата на чл.237 ГПК.
Предвид изричното искане на ищцата съдът се произнася с Решение по чл.235 и
чл.236 ГПК .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за
разноски .
Ищцата е представила списък по чл.80 ГПК в който е посочила два разхода – сумата
от 30 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 1500 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.Списъка за разноските не е оспорен от ответника и по делото на листи 2,3 и
30 са приложени писмени доказателства за реално извършените от ищцата разноски по
основание и размер.Ето защо и на осн.чл.78, ал. 1 ГПК съдът възлага в тежест на ответника
сумата от 1530.00 лв. представляваща сторените от ищцата съдебно деловодни разноски по
делото пред настоящата инстанция.
При постановяване на съдебния акт съдът следва да определи и възложи на
основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата се държавна такса в частта относно издръжката за
детето в изменения размер /разликата от 200 до 500 лв. = 300 лв./, определяема като четири
процента върху сбора от тригодишните платежи. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК съдът възлага
дължимата се д.т. в размер на 432 лв. в тежест на ответника по иска в частта с правно осн.
чл. 59, ал. 9 СК вр.чл. 150 и чл. 143 СК.
Воден от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 59, ал. 9 СК постановеното и влязло в законна сила
Решение № 2914 от 11.08.2023 г., от РС Варна, 14 състав по Гражданско дело №
20233110106404 по описа за 2023 година на РС Варна с което е одобрено
Споразумение по чл.51 СК постигнато между Д. Р. ЕГН ********** и О. Р. ЕГН
********** като родители на малолетната Д. Р., ЕГН ********** в частите относно
упражняването на родителските права над малолетното дете, определяне на местоживеенето
10
на детето, издръжката за детето и режима на лични отношения с детето, както следва :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.
Р., ЕГН **********, на майката О. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Р. ЕГН ********** при майката О. Р.,
ЕГН **********, на адрес : в ***, както и на всеки следващ адрес на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Р. ЕГН ********** с
малолетното дете Д. Р. ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16.00ч. на същия ден в присъствие
на майката, ако бащата се намира на територията на Република България, а ако бащата е
извън страната : всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. 10.30 часа, срещите да се
осъществяват чрез видеовръзка по МЕСИНДЖЪР.
ОСЪЖДА бащата Д. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на малолетното си
дете Д. Р. ЕГН **********, чрез майката и законна представителка О. Р., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 500.00 лева (петстотин лева) считано от влизане в сила на
Решението в частта за местоживеенето на детето, до настъпване на законни причини,
изменящи размера на издръжката или прекратяването й, с падеж 5-то число на месеца, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127 , ал.4 ГПК плащането на издръжката за детето
да се извършва от бащата по банков път, по посочената от ищцата в молба срег. № 67
519/31.07.2025г. банкова сметка.
ОСЪЖДА ответника Д. Р., ЕГН **********, дългосрочно пребиваващ в Р. България,
гражданин на ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата О. Р., ЕГН **********,
постоянно пребиваваща в РБ гражданин на Руска Федерация, с адрес: ***, СУМАТА от
общо 1530.00 лв. ( хиляда петстотин и тридесет лева ) -представляваща сторените от
ищцата съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ответника Д. Р., ЕГН **********, дългосрочно пребиваващ в Р. България,
гражданин на ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Варна СУМАТА от общо 432.00 лв. ( четиристотин тридесет и два лева ) –
дължима държавна такса върху иска касаещ издръжката за детето, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа, чрез РС Варна пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЗПОРЕЖДА изрично препис от Решението да се връчи на ответника на посочения
по делото от последния ел.адрес .
ПРЕПИС от Решението да се връчи и на Д“СП“ – Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11