Решение по дело №192/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 61
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Христо Георчев Георчев
Дело: 20195620200192
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                               РЕШЕНИЕ

 

                                      гр.Свиленград,19.04.2019 г

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                             Председател: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ

 

при секретаря  Ангелина  Добрева  и в присъствието на прокурора  ………….. като,разгледа докладваното от председателя АНД № 192 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на глава ІІІ ,раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от СТЕЛА 2014 ЕООД, ЕИК ********* представлявано от МАРЧО ДИМИТРОВ СРЪТКОВ,ЕГН: ********** ***: Хасково  адрес: ул. Г. Скрижовски", № 1, ет. 1, офис 7,против Наказателно постановление № 45-0000056/14.02.2019 г.  издадено от АНТОН СТАВРЕВ СТАВРЕВ - Началник ОО "АА", гр.Хасково, бул. "Освобождение", определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице_по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, въз основа на  акт № 258429 от дата 23.01.2019 г съставен от Д. Маврудиев  П. на длъжност Старши Инспектор към 00 "АА" - Хасково, с което му е наложено административно наказание имущ.санкция 3 000 лв. /три хиляди  / по   чл. 96 г ал.1 предл.2 от ЗАвПр за нарушение  на чл. 57,ал. 1  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС

Жалбоподателят , излага доводи относно допуснати  редица нарушения на административно наказателната процедура по издаване на наказателното постановление.Моли съдът  да отмени предметното на делото НП ,като  неправилно и  незаконосъобразно.

                  Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок , надлежна страна , имаща правен интерес да обжалва , пред компетентен орган , поради което се явява редовна и процесуална допустима. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

        Жалбоподателят „Стела 2014” ЕООД- гр.Свиленград, представлявано от Марчо Срътков, редовно призован, чрез адв.В.К., не се явява. За него се явява адв. К., представя пълномощно.

        Административно - наказващият орган ОО „АА” - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

        Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.

                 Съдът, след задълбочен анализ на събрания доказателствен материал , обсъден в негова цялост и взаимна връзка, установи следното:

                АНТОНСТАВРЕВСТАВРЕВ-Началник ОО"АА", гр.Хасково, бул. "Освобождение", определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, предвид, че Д.М.П. на длъжност Старши инспектор към ОО "АА" - Хасково, съставил акт № 258429 от дата 23.01.2019 г. против СТЕЛА2014 ЕООД, представлявано от МАРЧО ДИМИТРОВ СРЪТКОВ ,ЕГН: ********** ***: Хасково адрес: ул. "Г. Скрижовски", № 1, ет. 1, офис 7 издава  НП № 45-0000056/14.02.2019 г.  за това, че на: 06.03.2018 г.в гр. Свиленград, ул. "Г. Скрижовски" № 1, ет. 1, офис 7, лицензираният превозвач "СТЕЛА 2014" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 12282 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 06.08.2024 г., извършва следното нарушение: 1. Допуснал е до управление на МПС марка "ДАФ" с per. № СТ 0885 ВХ, собственост на "Елис - Айля" ЕООД, ЕИК *********, водачът Тихомир Красимиров Монев ЕГН **********/трудов договор от 01.10.2017 г./, извършващ международен превоз на товари, видно от CMR № 17-1715 от 06.03.2018 г., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушението е установено от CMR № 17-1715 от 06.03.2018 г., два броя разпечатки от програма TDCS3 от 23.01.2019 г., относно управлението на водача и движението на МПС, справка в Регистъра на психологическите изследвания от 23.01.2019 г. и трудов договор № 2 от 01.10.2017 г.. АУАН е съставен в офиса на превозвача.На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, високата обществена опасност, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл.12 от ЗАНН АНО е счел за не приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. "СТЕЛА 2014" ЕООД, е нарушило чл. 57,ал. 1 от          Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,поради което и нз основание на чл. 53 от ЗАНН:

е наложено административно наказание  Имущ. санкция 3000.0 лв.  по чл. 96г,ал. 1,предл. 2 от ЗАвПр

                 Разпоредбата на чл. 57,ал.1от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС въвежда , като санкционно релевантно поведение –  да се допусне до управление на МПС, водач извършващ международен превоз на товари, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;

2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:……..

                Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.) 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС  гласи Лицето по чл. 2, ал. 1 /Международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. /допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

               Чл. 96г,ал. 1,предл. 2 от ЗАвПр гласи – Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) (1) Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

                С така посочените обстоятелства , при които е било извършено вмененото на жалбоподателя нарушение  и неговото описание , наказващият орган е приел, че виновно е нарушена горе визираната разпоредба и е наложил съответно наказание .

                Приложени са и заповеди , които определят и материално правната компетентност на ДЛ издало процесното на делото НП.

                Съдът намира, че описаната в АУАН и Наказателното постановление фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели.

        Свидетеля Г.Х.П.  инспектор  при ОО”АА” гр. Хасково   и  свидетеля Д.М.П.  старши инспектор при ОО”АА” Хасково след получено писмо при ОО”АА”   от  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с което контролните органи на Кралство Испания уведомяват за извършено нарушение от  водач на територията на Кралство Испания било им наредено да извършат тематична проверка на предприятието  „Стела 2014” ЕООД-Свиленград.  Посетен бил офиса на фирмата в гр. Свиленград. В хода на проверката констатирали следното  нарушение -  превозвача е допуснал  до управление  МПС марка „ДАФ“  с рег.№ СТ 0885 ВХ, водачът Тихомир Монев който е извършвал международен превоз на товари, видно от ЧМР от 06.03.2018г. и именно това лице не отговарял на   изисквания   за психологическа  годност. Нарушението  било установено от два броя разпечатки от програмата   / програма която била на лаптоп  и чрез нея сваляли дигиталните записи от картата на водача с която той е управлявал това МПС/. Също така направили  и справка в Регистъра  на психологическите  изследвания от 23.01.2019г. от където било видно, че към тази дата 06.03.2018г. това лице не е притежавало Удостоверение за психологическа годност. След като  събрали необходимите доказателства съставили акт с №258429. Предявили акта на представител на фирмата,  на управителя, той се подписал, връчели  екземпляр, срещу подпис ,като нямали  спомен дали  е отразил съответни възражения . Информацията била, че водачът си управлява  постоянно на територията на Кралство Испания и нямал време да се прибере да се сдобие с това Удостоверение за психологическа годност, живеел там и там карал техните камиони  и рядко си идвал в България.Проверяващите  се интересували след като от  Кралство Испания им изпратят официални документи до Агенцията с посочена определена дата, определен камион  и те вече  търсят  и акцентирали на тази дата и след като направили и справка  се установило, че този водач  е нямал такова Удостоверение.Информацията идвала  до Агенцията , че  е констатирано някакво нарушение .При това положение се издавала заповед да извършат   тематична проверка на този камион и този водач и ако се констатират  нарушения да се приложи нормативната уредба. Проверяващите в изпълнение на тези вменени им задължения констатирали, че към момента на спиране на 06.03.2018г. в Кралство Испания този водач  не е притежавал Удостоверение за психологическа годност.По делото  е приложена справка от информационната система на Автомобилната администрация, посочени са  трите имена  и ЕГН на лицето с отбелязване / няма данни за лице/, т.е няма данни  лицето Тихомир Красимиров Монев с ЕГН ********** да е преминал психологическо изследване. Трябва в справката да има посочена дата на изследването, в коя лаборатория, номер на удостоверението и  валидност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.Подадена е жалба от надлежна страна , на която по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН,против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид, което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира:

При издаване на АУАН са спазени изискванията на чл.42 и следващите на ЗАНН.Издаден е от компетентен орган в неговите правомощия, в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и при съставянето на акта. Наказателно постановление , предметно на делото е издадено въз основа на по-горе визирания акт, от компетентен орган при спазване изискванията на закона- налице са всички изискуеми се реквизити.Ясно и напълно обоснован е факта, че се касае за деяние, което представлява нарушение,извършено е от жалбоподателя,правилно е ангажирана административно наказателната отговорност.

Ето защо , съдът намира , че правилно е изяснена и приета за установена фактическата обстановка .Правилно са отразени вменените на автора на деянието и в акта и в НП законовите разпоредби , които са били нарушени .

Относно релевираните доводи на защитата този състав на съда , счита , че същите са неоснователни .Спазени  са изискванията на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН  при съставяне на акта  , както и чл. 57 от ЗАНН при издаване на процесното НП.По делото  в АНпР  е приложена справка от която е видно , че е налице сакционното релевантно поведение на жалбоподателя.Налице са всички изискуеми се признаци на нарушението. Посочените  решения на други съдилища , този състав на съда , намира , че не почиват на идентични данни  и еднаква фактическа и правна обстановка.Съдът , счита че се налага обоснования  краен извод ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения на проведената административно наказателна процедура и АНО  е изпълнил задълженията си , които са в негова тежест относно  доказване на авторството и съставомерността на вмененото нарушение.

                  При това положение, след като е доказано и консумирано вмененото на жалбоподателя нарушение , то няма правна  възможност  за различна индивидуализация на имуществената санкция.

                  Ето защо съдът , счита , че е налице единство между словесното описание  на нарушението , посочената за нарушена разпоредба  и съответстващата  хипотеза на санкционната разпоредба.

                  Горното се подкрепя и  от показанията на разпитаните свидетели , които съдът намира за последователни,безпротиворечиви, логически обосновани , открояващи се с подчертана убедителност , поради което ги възприема като убедителни и обективни

                  Същите изпълняват в пълнота отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства , като гласни доказателствени средства.

                  Съдът , счита , че отсъстват нередовности на акта и НП които да водят до объркване и неяснота ,поради което да не е в състояние жалбоподателя  да разбере в какво точно му се вменява нарушението и съответно до ограничаване на правото на защита  и невъзможност то да бъде упражнено стойностно и ефективно. 

                  Съдът намира , че не е накърнено правото на защита и жалбоподателя  е могъл в пълен обем , и адекватно  да реализира защитата си сам и чрез свой процесуален представител .Още повече фактическата обстановка е безспорно установена ;констатираното нарушение е съставомерно и няма съмнение относно авторството на това нарушение.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и преценени в тяхната цялост и взаимна връзка, съдът достигна до изграждане на обоснования извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Административно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН – а именно ,преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед неговата законосъобразност,редовност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. В конкретната хипотеза, производството е било образувано с надлежен акт - акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен за това орган,  и предвид изложените съображения се налага безспорния и еднозначен извод ,че административно наказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е ангажирана законосъобразно .

След задълбочена преценка на релевантните за постигане на обективната истина факти и на надлежно събраната достатъчна по обем доказателствена съвкупност, съдът намира ,че издаденото Наказателно постановление се явява правилно и законосъбразно .

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът :

 

                                    Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000056/14.02.2019 г.  издадено от АНТОН СТАВРЕВ СТАВРЕВ - Началник ОО "АА", гр.Хасково, бул. "Освобождение", определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице_по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, въз основа на  акт № 258429 от дата 23.01.2019 г съставен от Д. Георгиев П. на длъжност Старши Инспектор към 00 "АА" - Хасково, против СТЕЛА 2014 ЕООД, ЕИК ********* представлявано от МАРЧО ДИМИТРОВ СРЪТКОВ,ЕГН: ********** ***: Хасково  адрес: ул. Теорги Скрижовски", № 1, ет. 1, офис 7, с което е наложено административно наказание имущ.санкция 3 000 лв. /три хиляди  / по      чл. 96 г ал.1 предл.2 от ЗАвПр за нарушение  на чл. 57,ал. 1  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,като законосъобразно и обосновано.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Админис-тративен съд –Хасково в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………