№ 620
гр. Видин, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20251320100576 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД от М. Ж. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ул. „П. Яворов“ № 27, вх. Д, ап. 116, против Е. А. И., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул. „Хан Омуртаг“ № 24.
Твърди се от ищцата М. Г., че на 29.01.2019 г. и на 30.01.2019 г. от нейни
лични банкови сметки в банките „Уникредит Булбанк“ АД и „Пиреос
България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ превела в заем на ответницата
Е. И. сумата от 6930.00 лева. Уговорката им била, че тя ще й връща на части
сумата в следващите три години.
Сочи се, че ищцата не е притеснявала ответницата и не я е притискала
да започне веднага да й връща дадения заем. През 2022 г. ищцата твърди, че
имала нужда от средства и се обадила на ответницата Е. И. с молба да й върне
поне някаква част от парите. Ответницата първоначално обещала, че ще
направи каквото е по силите й, след което спряла да вдига телефона си.
Ищцата се свързала с нея и по вайбър и там ответницата също обещавала да й
1
върне поне малка част от парите, отговаряла й след седмици с обяснението как
й се бил счупил телефона, нямала ток и т.н.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцата сумата в
размер на 6930.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2024 г.
/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното заплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на
исковата молба, с който иска е оспорен като неоснователен.
Ответницата не е оспорила твърдението, че действително е получила
като заем процесната сума на два пъти на 30.01.2019 г. Посочва, че са имали
устна уговорка с ищцата да върне сумата на два пъти през месец април и
месец май 2019 г.
Оспорила е дължимостта на заема, като твърди, че договорената сума е
върната на два пъти лично на ищцата, както било договорено между страните.
Наведено е възражение за изтекла погасителна давност, тъй като се
твърди, че между страните било уговорено връщане на процесната сума през
месец април и май 2019 г.
Наведено е възражение, че липсват доказателства, че ищцата е
предоставила процесната сума на ответницата.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
3055/2024 г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представено копие от платежно нареждане от 29.01.2019 г.
ищцата е превела на ответницата сумата от 1930.00 лева с основание „дадени
на заем“.
Видно от представено копие от платежно нареждане от 30.01.2019 г.
ищцата е превела на ответницата сумата от 5000.00 лева с основание „дадени
на заем“.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд – Видин е сезиран с установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Установява се, че по ч. гр. д. № 3055/2024 г. по
описа на Районен съд – Видин, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В законоустановения срок длъжникът по тази Заповед за изпълнение е
възразил срещу нея. В законоустановения срок кредиторът е предявил
установителен иск за съществуването на спорното вземане, поради което
искът се явява допустим.
В настоящия казус, от доказателствата по делото, както и от
признанието на ответницата се установява, че между ищцата и ответницата са
сключени неформални договори за заем, първият на 29.01.2019 г. за сумата от
1930.00 лева, вторият на 30.01.2019 г. за сумата от 5000.00 лева, т.е. за сумата
в общ размер на 6930.00 лева.
При това положение съдът намира за безспорно доказано наличието на
облигационни отношения между страните, които пораждат и съответното
задължение за заемополучателя да върне дадените му в заем парични суми. Не
се представят доказателства за това процесната сума в общ размер на 6930.00
лева да е била изплатена или пък дългът да е бил погасен по някакъв начин. В
този смисъл искът е основателен до посочения размер от 6930.00 лв.
С оглед възприетото по-горе решение, следва да се разгледа и
правопогасяващото възражение, че правото на иск досежно възприетата за
основателна претенция за главница, е погасено по давност: Погасителната
давност по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е петгодишна, на основание чл.
110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Видно от данните по делото ищцата не е представила доказателства за
датата на изискуемостта на задълженията.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че вземанията по договорите
3
сключени на 29.01.2019 г. и 30.01.2019 г. са станали изискуеми на датите, на
които са били сключени договорите, а именно: 29.01.2019 г. и 30.01.2019 г.
Поради това петгодишният погасителен давностен срок е изтекъл на
29.01.2024 г. за сумата от 1930.00 лева и на 30.01.2024 г. за сумата от 5000.00
лева. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 19.12.2024 г.
От горните доводи се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД е погасен по давност и като такъв
подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на иска в цялост, сторените от ищцата разноски по
заповедното и по исковото производство следва да останат в нейна тежест.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответницата сторените от нея разноски в размер на
990.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД,
предявен от М. Ж. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „П. Яворов“
№ 27, вх. Д, ап. 116, против Е. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Брегово,
обл. Видин, ул. „Хан Омуртаг“ № 24 за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцата сумата в общ размер на 6930.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2024 г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното заплащане на задължението, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА М. Ж. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „П.
Яворов“ № 27, вх. Д, ап. 116, да заплати на Е. А. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Брегово, обл. Видин, ул. „Хан Омуртаг“ № 24, разноски в исковото
производство в размер на 990.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 3055/2024 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5