Р Е Ш
Е Н И Е
№ 896
15.12.2017
г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева АД № 513 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с
чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г./.
Образувано е
по искова молба, подадена от В.Х.А., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, 8-ма
група, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, за присъждане на
обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени от В.А. неимуществени вреди за периода 11.10.2016г. - 10.02.2017г. по
време на престоя му в Следствен арест гр.Хасково, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.
В помещението,
в което бил настанен, липсвали санитарен възел и течаща вода, като не бил
осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което бил принуден да
ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията; В килия №15
съжителствал с трима, понякога и с четирима души, от които единият спял на
земята, тъй като в килията имало три легла, имало и една маса с дължина 1 метър
и ширина 50 см; Килията била с дължина около 3 метра и ширина около 2 метра –
липсвало уединението, като в Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС) били посочени 4 кв.м. на човек; Престоят на открито бил
нарушен, карали го да обикаля в помещение без дневна светлина и свеж въздух; В
килията имало насекоми (дървеници), които го хапели докато спял и изпитвал
неприятен дискомфорт от сърбежа по тялото след това; Къпането също било в
нарушение на закона, който гласил два пъти седмично, а той имал право само
веднъж на къпане, като понякога в зимния период се налагало да се къпе със
студена вода; Липсата на достатъчна светлина в килията образувала тъмни петна
около очите му, като изпитвал и болка в тях от липсата на отопление в килията;
Не му били осигурени чаршафи при влизането му в ареста, дюшеците бил мръсни и
миришели на застояло, възглавницата му също. Изпитвал погнуса от всичко
заобикалящо го в килията; Служителите, които му давали храната, били без
ръкавици, водата била нискокачествена, от нея го болели бъбреците – била пълна
с хлор и уран.
Жалбоподателят
посочва, че в ареста изпитвал болки, преживял унижение, неприятен дискомфорт,
психично изтезание, както и страх за живота си.
По всички
изложени до тук съображения В.Х.А. иска присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, на стойност 10 000 лева.
Твърди, че на
06.11.2016г. служител на Следствен арест Хасково му е нанесъл побой с палка, по
неизвестни за него причини. Посочва, че с нищо не бил провокирал агресивно
поведение на служителя. Добавя, че не му разрешавали два месеца хранителна
пратка от близки, като му била наложен и забрана за свиждания за същия период.
За посоченото в настоящия абзац В.Х.А. иска присъждане на обезщетение за
претърпени вреди на стойност 20 000 лева.
За доказване
на всички изложени твърдения, касаещи незаконосъобразна административна дейност
на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", А. иска присъждане на обезщетение на обща
стойност от 30 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при престоя му в Следствен арест Хасково за периода от
11.10.2016г. до 10.02.2017г., ведно със законната лихва за тази сума, от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли за допускане до разпит
на двама свидетели, с които е бил в една килия.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на направените
разноски.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, чрез процесуалния си
представител по делото оспорва предявената искова претенция. Отправя се искане
за отхвърляне на същата като недоказана по основание и размер. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Хасково, чрез участващия по
делото прокурор, дава заключение за неоснователност на предявения иск. Намира
направените твърдения за упражнено физическо насилие за недоказани.
Въз основа на
изложеното в исковата молба и с оглед разпоредбата на §47 от ДР на ЗИНЗС,
влязла в сила на 07.02.2017г., производството се разглежда по реда на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът В.Х.А. е бил настанен в арест Хасково за
периода от 11.10.2016г. до 10.02.2017г. На 10.02.2017г. е бил приведен в затвора в гр.Стара Загора,
където се намира и в момента. За периода 11.10.2016г. до 10.02.2017г. е бил
настанен в килия №15, с изключение на 26.10.2016г, когато е бил настанен в
килия №14 с Л. М. и К. М..
Килия №14 била
с обща площ 12.18 кв.м.; с четири легла, една маса и две табуретки. Имало
неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем отвор на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух.
Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
Килия №15 била
обща площ 8.06 кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем
прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор
на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в
килията било посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на
килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с
жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
За периода
11.10.2016г. до 10.02.2017г. А. бил настанен в килия №15, (с изключение на
26.10.2016г, когато е бил настанен в килия №14), както следва: от 11.10.2016г
до 12.10.2016г. А. бил настанен с още 1 лице – М. Ю.; на 13.10.2016г. А. бил настанен
с още 2 лица – М. Ю. и В. А., от 14.10.2016г. до 16.10.2016г. А. е бил сам, на
17.10.2016г. А. бил настанен с още 2 лица – Е. Н. и Г. М., от 18.10.2016г. до 23.10.2016г.
А. бил настанен с още 1 лице – Л. М.; от 24.10.2016г. до 25.10.2016г. А. е бил
настанен с още 2 лица – Л. М. и К.М.; от 27.10.2016г. до 14.11.2016г. А. бил настанен
с още 2 лица – Л. М. и К.М.; от 15.11.2016г.
до 24.11.2016г. А. бил настанен с още 2 лица – Л. М. и С.А.; от 25.11.2016г. до 27.11.2016г.
А. бил настанен с още 2 лица – Л. М. и С.
А.; на 28.11.2016г. А. бил настанен с още 2 лица – Л. М. и Д. С.; от 29.11.2016г. до 06.12.2016г.
А. бил настанен с още 2 лица – Л. М. и С.
А.; от 07.12.2016г. до 09.12.2016г. А. бил настанен с още 2 лица – П. С. и С. А.; на 10.12.2016г. А. бил настанен
с още 2 лица – Ангел Алеков и Кирил
Демирев; от 11.12.2016г. до 20.12.2016г. А. бил настанен с още 2 лица – П. С. и С. А.; от 21.12.2016г. до 04.01.2017г.
А. бил настанен с още 2 лица – П.
Ставрев и С.А.; от 05.01.2017г. до 15.01.2017г. А. бил приведен в арест Елхово;
от 16.01.2017г. до 01.02.2017г. А. бил настанен с още 2 лица – С.А. и С. С.; на
02.02.2017г. А. бил настанен с още 3 лица – А. А., С.А. и С. С.; от 03.02.2017г. до
10.02.2017г. А. бил настанен с още 2 лица – С.А. и С. С.;
По време на
престоя си в арест Хасково В.Х.А. получавал хранителни пратки и провеждал
свиждане. Пратка е получил на 15.11.2016г., като на същата дата е провел и
свиждане с брат си М. Х. и майка си Г. Х.. На 13.12.2016г. получил хранителна
пратка от майка си. На 15.12.2016г. отново провел свиждане с майка си. На
28.12.2016г. е получил хранителна пратка и е провел свиждане с майка си. На
17.01.2017г. е провел свиждане и със снаха си Тинка А.а.
Санитарните помещения и достъпът до течаща
вода в арест Хасково се използвали от задържаните лица съгласно разпределение
на времето по раздел IV от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред на арестите в ГД “ИН“ – три
пъти на ден при извеждане за получаване на храна и личен тоалет. Извън това по
всяко време за извеждане и пребиваване за престой на открито и при желание от
страна на задържаното лице.
Съгласно Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГД „ИН“ хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица
ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а
медицинският специалист към ареста извършвал контрол чрез проверка и давал
предписания, които отразявал в дневника за извършена проверка, предписания и
контрол. Съгласно т.26.2 от посочената по-горе заповед, килиите и общите
помещения се дезинфекцирали два пъти годишно или при необходимост под
наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички
общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекциращи препарати.
Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената и
чистотата на килиите. За целта им били осигурявани часове за хигиенизиране,
къпане и личен тоалет в рамките на времето по
раздел IV от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. на вътрешния ред на арестите в ГД “ИН“. В РС
“ИН“ Хасково хигиенните материали за процесния период били закупени от
службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура. Хигиенните материали
се предавали за охрана на младши инструктора по охрана. Задържаното лице
изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия получавало
приготвен разтвор за почистване. Задържаното лице, изявило желание да почиства,
получавало приготвен разтвор за почистване /приготвяло разтвора за почистване
под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението на вода/дезинфекциращ препарат
се определяло от медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и
уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за
безопасност и сигурност на тяхното здраве.
За времето на
престой в арест Хасково на В.Х.А. бил предоставен постелъчен инвентар. Към
момента на пребиваването му не се водила документация за това, че задържаните
лица получавали такъв. Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения
в ареста, периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция
от оторизирани фирми. Извършена била и планирана
химична дезинсекция против дървеници на 16.05.2017, видно от дата, същата е
направена извън периода на престой в ареста на А..
Горната фактическа обстановка съдът изведе от представената и
приета като доказателства по делото Справка с изх. № 1403/03.07.2017г. /л.29 и
30/ от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково, заверени копия на
фактури за закупени хигиенни и почистващи материали 50/20.01.2016г., 51/24.02.2016г.,
52/25.03.2016г., 53/25.04.2016г., 55/25.05.2016г., 56/25.07.2016г., 58/24.08.2016г.,
59/21.09.2016г., 60/26.10.2016г., 61/23.11.2016г., 62/23.11.2016г., 63/28.02.2017г.,
(л.31-36 и л.40); фактури за извършени дезинсекции 403/10.02.2016г., 411/16.06.2016г.,
417/19.09.2016г. (л.36 и 37); фактури за пране на бельо и одеала 5688/27.06.2016г.,
1/05.07.2016г., 5880/04.11.2016г. (л.38 и 39); фактури за покупка на
консумативи и прдпазни средства за почистване **********/15.11.2016г., **********/03.01.2017г.,
(л.39 и 40); протоколи за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация
от 01.03.2017г. и 09.02.2017г. (л.41). Извършена е и планирана химична
дезинсекция против дървеници на 16.05.2017, видно от протокол за извършени
услуги (л.42).
Допуснато е
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, както и събиране на гласни
доказателства, чрез разпит като свидетел на лицето Л.Х.М.. От показанията на
същия се извежда обстоятелството, че бил задържан в ареста в гр.Хасково от октомври, ноември 2016
година. От предоставената Справка с изх. № 1403/03.07.2017г. /л.29 и 30/ е
видно, че свидетеля е бил в килия №15 в арест Хасково с В.А. от 18.10.2016г. до 06.12.2016г. Заявява, че се
познава с жалбоподателя от една година горе-долу и станали приятели. Запознали
се в ареста в Хасково, били в една килия миналата година. Условията в ареста били
ужасни, било влажно, мръсно и миришело. В килията имало три легла, чаршафите и
одеялата ги давали, но били мръсни и миришели лошо. Карето било в една стая, не
било на открито. Било студено, радиатори имало, но не работели. Давали им да
почистват с палки и препарат един път в седмицата или на две седмици веднъж.
Баня имало в събота или в неделя. Посочва, че А. не можел да диша и постоянно имал някакви пристъпи и болки. Викал
дежурните, но те не му обръщали внимание. Един път влезли дежурните в килията и
го набили, удряли го по главата, по корема, по краката, и него ударили също,
защото го защитавал. Заявява, че не помни имената на служителите, но смяната
помнил и можел да ги познае. В. се оплаквал постоянно от болки, обаче дежурните
не му обръщали внимание, даже му се подигравали. Обиждали го и го псували. Според свидетеля, А. искал да иде
на лекар, но служителите на ареста не го закарали. А. му казвал, че бъбреците
го болят и се оплаквал постоянно от някакви болки. Навън го бил виждал само
един път в Любимец, не му е ходил на
гости, но знаел къде живее брат му и А. живеел до него. А в ареста били в килия
№15.
В изготвена от
вещото лице експертиза с вх.№8555/06.11.2017г, приета като доказателство по
настоящото дело, вещото лице е отговорило на поставените въпроси. На въпроса
дали към момента на изготвяне на експертизата в арестантски помещения №14 и №15
на РСИН Хасково осветеността на помещенията отговаря на необходимите изисквания
и стандарти е посочило, че осветеността на килия №14 е в размер на 109,27 лукса
и е по-голяма от нормативно определената стойност в Приложение №12 от Наредба
№49 за изкуствено осветление на сградите в размер на 75 лукса. Осветеността в
килия №15 е в размер на 165,92 лукса и е по-голяма от нормативно определената
стойност в Приложение №12 от Наредба №49 за изкуствено осветление на сградите в
размер на 75 лукса. На въпроса дали дали към момента на изготвяне на
експертизата в арестантски помещения №14 и №15 на РСИН Хасково вентилацията на
помещенията отговаря на необходимите изисквания и стандарти е посочило, че
вентилационният дебит, осигуряван от общата вентилационна система в сградата на
следствен арест Хасково е средно 145,00 кум.м/час за всяко едно от помещенията
в сградата и е по-голям от изчисления необходим вентилационен дебит за килия
№14 в размер на 132,84 кум.м., и че вентилационният дебит, осигуряван от общата
вентилационна система в сградата на следствен арест Хасково е средно 145,00
куб.м/час за всяко едно от помещенията в сградата и е по-голям от изчисления
необходим вентилационен дебит за килия №15 в размер на 87,48 куб.м. Към момента
на изготвяне на експертизата в килии №14 и №15 на РСИН – Хасково вентилацията
на помещенията отговаряла на необходимите изисквания и стандарти. На въпроса
дали към периода 11.10.2016г. – 10.02.2017г. съоръженията за осветяване и
вентилация на тези килии са били в същото състояние, вещото лице е посочило, че
са били в същото състояние.
По делото като
доказателство е прието и писмо с изх.№2119/05.10.2017г. от Началника на РСИН
Хасково (вх.№7695/09.10.2017г. по описа на Адм. съд – Хасково), в което е
посочено, че за целия престой и по-конкретно за посочените дати 06.11.2016г. и
07.11.2016г., няма регистрирано оплакване на задържаното лице В.Х.А. за
причинени телесни увреждания. Нямали и регистрирано искане от страна на А. за
оказване на медицинска помощ на тези дати. Посочено е още, че за времето на
престой в арест Хасково на А. бил предоставен постелъчен инвентар. Към момента
на пребиваването му не се водила документация за това, че задържаните лица
получавали такъв.
Видно от
представената с писмо с изх.№2119/05.10.2017г. от Началника на РСИН Хасково
попълнена бланка (л.82 и л.116) на Филиал Харманли на Центъра за спешна
медицинска помощ (ЦСМП), на 11.10.2016г. В.Х.А. е бил прегледан от медицински
специалист – лекар, като му е била поставена работна диагноза освидетелстване.
В анамнезата е посочено, че А. е без оплаквания.
Видно от
документ с рег.№19/04.01.2017г. (л.108) по описа на ОС“ИН“ Хасково, на
05.01.2017г., В.Х.А. е бил преместен за представяне пред ГПУ – Елхово по ДП
№49/2016г., документът е адресиран до Началника на ОС“ИН“ Ямбол.
Видно от
документ с рег.№85/13.01.2017г. (л.111) на РСИН Сектор „Арести“, Ямбол,
адресирано до Началника на РСИН Хасково, В.Х.А. е бил върнат в следствен арест
Хасково.
На
10.02.2017г., В.Х.А. е бил приведен в затвора в гр.Стара Загора, видно от
документ с рег.№316/10.02.2017г. на РСИН Хасково (л.114).
Видно от
представената и попълнена бланка (л.118) – лист за преглед на пациент в спешно
отделение №15474 (л.118), на 12.10.2016г., В.Х.А. е бил прегледан от медицински
специалист – д-р Славов, като му била поставена работна диагноза (не се чете).
В анамнезата е посочено, че А. има болка в областта на дясната част на корема.
Видно от
представената и попълнена бланка (л.117) на Филиал Хасково на ЦСМП, на
23.11.2016г., В.Х.А. е бил прегледан от медицински специалист – лекар, като му
поставена работна диагноза (не се чете). В анамнезата е посочено, че А. има
силни болки в областта на корема и кръста.
В
представената и приета по делото справка относно длъжностни лица от арест
Хасково, които са били на смяна на 06.11.2016г. и на 07.11.2016г. (л.121) се
посочва, че на 06.11.2016г. дежурен по арест е бил младши експерт Л. Н. Л.,
командир на отделение мл. експерт К. Д. Б., надзиратели мл. инспектор И. Д. И.,
мл. инспектор Н. К. А., мл. инспектор Г. А. Г., мл. инспектор А. С. С. и мл.
инспектор Г. Л. Г.. На 07.11.2016г. дежурен по арест е бил младши експерт Д. И.
Д., командир на отделение мл. експерт К. Д. Б., надзиратели мл. инспектор И. Д.
И., мл. инспектор С. С. А., мл. инспектор А. М. П. и мл. инспектор Л. А. Д..
В документ с
изх. № ПО 01586/07.11.2017г. по описа на МБАЛ Хасково е посочено, че В.Х.А. не
е преминавал през спешно отделение на МБАЛ Хасково.
В съдебно
заседание изготвената съдебно-техническа експертиза се поддържа от вещото лице.
От така събраните доказателства съдът намира от правна
страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по правата на
човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД „Изпълнение на
наказанията“, да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като
се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил
поставен при задържането. Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана
като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност -
неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на
задържания /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална
свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил
настанен/, при претендирано обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени
вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко,
нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Държавата,
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице
към Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16,
ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното,
съдът намира, че исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент
от чл.205 от АПК, във вр. с чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с §47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Съдът приема,
че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане
вследствие на условията, при които е задържано лицето в арест Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с §47 от ПЗР към ЗИД на
ЗИНЗС, като делото е подсъдно на Административен съд Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният
иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София
се явява доказан по основание, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
/приложим на основание §47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС/ е предвидено, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 - т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от В.Х.А. искова молба, релевираната като
основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се
изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия на същия при задържането му - на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на други битови условия в
помещението, в което е бил настанен /пряк и директен достъп до естествената
светлина и възможност за естествено проветряване и др./, както и за причинени
болки и страдания от неправомерно употребена сила срещу него.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно
чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Първоначално в
§13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било посочено, че тази разпоредба влиза в сила
три години след приемането на програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския
съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, а с
изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/ 2012 г./, е било предвидено разпоредбата на
чл.43, ал.3 и регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ да
влезе в сила от 1 януари 2019 г. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 - че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно §9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода.
Независимо, че
към процесния период тези разпоредби не са влезли в сила, затворническата
администрация е била длъжна да осигури на лицата, лишени от свобода, такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са
и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков срещу България,
Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от
08.07.2014 г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението
на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в арест Хасково за
периода от 11.10.2016г. до 10.02.2017г. Настанен е в килия №15 – 8.06 кв.м. за дните
13.10.2016г., 17.10.2016г., и периодите от 24.10.2016г. до 04.01.2017г., от
16.01.2017г. до 01.02.2017г., от 03.02.2017г. до 10.02.2017г. с още две лица,
на 02.02.2017г. е бил в килия №15 с още три лица. Установява се също, че за
периода 05.01.2017 до 15.01.2017г., А. не е бил в арест Хасково, а в арест в
Елхово.
От така
установеното следва, че свободната жилищна площ /определена на база общата площ
на килията, наличното оборудване и мебели и броя на настаняваните в нея лица/,
е била значително под 4 кв.м. за всяко задържано лице. В помещението не е имало
санитарен възел и течаща вода. Достъпът до такива се осъществявал съгласно
Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред на арестите в ГД“ИН“. Санитарните
помещения и достъпът до течаща вода в арест Хасково се използвали от
задържаните лица три пъти на ден при извеждане за получаване на храна и личен
тоалет, съгласно същата заповед, /съгласно т.4 от Справка изх. №1403/03.07.2017г.
– л.29-30/. Ето защо за безспорно установена по основание съда приема
претенцията на ищеца, касаеща липсата на санитарен възел и минимално изискуема
площ за обитаване.
Съдът приема за
доказани твърденията на ищеца, че в Следствен арест гр.Хасково бил извеждан на
баня само по един път седмично, което е в нарушение на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като тези твърдения се доказват от показанията на разпитания по делото
свидетел, който сочи, че до банята имали достъп един път в седмицата. Банята ползвали един път в
седмицата и през зимата, и през лятото. Не се
случвало два пъти в седмицата да ползват баня.
На следващо място, съдът приема за доказани
твърденията, че провеждането на престой на открито се извършвало в затворено
помещение. Посоченото се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел, който е заявил,
че карето не било на открито, а в една друга голяма стая, която се смятала за
каре, като там ползвали телефони. От така събраните доказателства, безспорен е
факта, че полагаемото на арестантите „каре“ не се провежда на открито, а в
затворено помещение, като наличието на прозорци в същото не изпълва законово
установените норми за разходка „на открито“.
От данните по
справката, сочещи наличието на отваряем отвор на вратата на килиите към
коридора за осигуряване на свеж въздух, съда не достигна до извода за наличието на възможност за приток на свеж
въздух, доколкото същите не представят
наличието на пряк достъп до естествено проветряване на арестантското помещение
през коридора.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата
молба санитаро - битови условия, при които е бил поставен ищецът В.Х.А. при
пребиваването му в арест Хасково за периода от 11.10.2016г. до 10.02.2017г. в
частта им, касаеща липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението,
липсата на възможност за естествено проветряване, неосигуряване на възможност
за баня два пъти седмично, като и непредоставяне на възможност за разходка на
открито по един час дневно.
Като
недоказани се приемат от съда твърденията относно липсата на пряк достъп на дневна светлина, доколкото от
писмените доказателства по делото /посочената по-горе справка/ се установява
наличието на прозорец на външната стена на килиите за осигуряване на слънчева
светлина.
Като
недоказани съдът приема и изложените в исковата молба твърдения, че през целия
процесен период на ищеца не се осигурявали чисти постелъчни материали, а
съществуващите такива не се изпирали и подменяли. Не се излагат и твърдения А.
да не е разполагал със собствени такива при престоя му в ареста, с оглед на
което, настоящият състав намира, че администрацията на затвора не е била
безусловно задължена с тяхното предоставяне за процесния период, още повече, че
видно от фактури за пране на бельо и
одеала 5688/27.06.2016г., 1/05.07.2016г., 5880/04.11.2016г. (л.38 и 39), макар
и не за процесния период спалното бельо и постелъчните материали са били
изпирани периодично.
Недоказани
останаха и твърденията за нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, за липсата на извършвани процедури по
дезинфекция и дезинсекция на помещенията, а като резултат от това, арестът да е
гъмжал от дървеници. Видно от изложеното в описаните справки, поддържането на
хигиената и чистотата на килиите е била задължение на самите задържани лица.
Средствата за санитарно-хигиенни нужди се осигурявали от администрацията на службата.
Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в
ареста, периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от
оторизирани фирми. Съгласно т.26.2 от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния
ред на арестите в ГД „ИН“, килиите и общите помещения се дезинфекцирали два
пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския
специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден
с вода и дезинфекциращи препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си
хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им били осигурявани
часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на времето по раздел IV от Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред на арестите в ГД“ИН“. В РС“ИН“ Хасково
хигиенните материали за процесния период били закупени от службата. Видът им се
вписвал във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предавали за охрана
на младши инструктора по охрана. Задържаното лице изявило желание да почиства
извън задължителните такива мероприятия получавало приготвен разтвор за
почистване. В периода 11.10.2016г. – 10.02.2017г. дейности по ДДД били
извършвани два пъти от външна фирма – „ЧЕМИ ДДД“ ЕООД, гр. Хасково. Разпитаният по делото свидетел също сочи, че сами си почиствали килиите с препарати
и пособия за почистване. Давали им препарати и чистели килията, като било един
път в седмицата.
Не се доказаха и твърденията, че А. е
имал проблеми със зрението, получени в резултат на неосигуряване на
минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия при задържането му в
помещението, в което е бил настанен в арест Хасково. Въпреки възможността да
бъдат ангажирани доказателства в тази насока, ищецът не доказа изложените в
исковата молба конкретни твърдения. Не се установи през процесния период А. да е правил искане за
предоставяне на здравна помощ или искане за извършване на медицински преглед от
специалист – офталмолог, както и не се представиха медицински документи,
удостоверяващи извършването на медицински прегледи на ищеца от специалист –
офталмолог. Освен това, видно от експертизата на вещото лице осветеността в
килии №14 и №15 е била в нормите, определени в съответните нормативни актове. Пред свидетеля ищецът не казвал нищо за това, че му пречи осветлението
и иска да отиде на лекар, излагал е оплаквания свързани с болки в коремната
област. Следва също да се отбележи, че в приложените по делото документи за
извършвани прегледи в здравни заведения, извършвани от специалист /л.82, л.116,
л.117, л.118/ от 11.10.201г., 12.10.2016г., и 23.11.2016г. за лицето В.Х.А.,
относно проведените медицински прегледи през перода на задържането му в
следствен арест Хасково, няма отразени офталмологични заболявания, посочват се
само болки в дясната част на коремната област и кръста.
Не бяха
доказани и твърденията на нанесен побой на А. от служители на арест Хасково.
Показанията на свидетеля М. в тази насока не са достатъчни за да бъде убеден
настоящия съдебен състав в извършването на сочените действия на служители на
арест Хасково, представляващи упражняване на физическа сила върху А.. В тази
връзка по делото не бяха представени медицински документи, от който да се
установява по безспорен начин, че ищецът А. е получил каквито и да е физически
белези следствие от нанесен побой. От представените медицински документи пред
съда става ясно единствено, че А. е имал болки в областта на дясната част на
корема, записани в един от документите за медицински преглед, като не е
посочено в следствие от какво са били те. Освен това при останалите медицински
прегледи не само не са констатирани здравословни проблеми по отношение на
настоящия ищец, но и не са посочени и здравословни проблеми свързани с болки в
корема. От показанията на свидетеля М. също се потвърждава наличието на болки в областта на корема за които ищеца се
оплаквал по време на целия престой, а не като такива настъпили вследствие на
нанесени на последния телесни увреждания от длъжностни лица при ареста. В тази
част за нанесени такива увреждания съда не кредитира дадените от свидетеля
показания,като намира същите за некореспондиращи с останалите доказателства по
делото и най вече с пердставените медицински документи в които липсва каквото и
да било отразяване на съществуващи следи о нанесени на ищеца телесни
увреждания. От представените по делото медицински документи се извежда извода
за съществуващ по отношение на ищеца здравословен проблем с хроничен характер, а не причинен в следствие
на нанесен побой на А..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които В.Х.А. е бил
задържан в арест Хасково, в рамките на периода на исковата претенция 11.10.2016г.
- 10.02.2017г., накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Р.
България и респ. от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" е допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3, чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на
осигурени елементарни битови стандарти от гледна точка на минимална обитаема
площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество; пребиваването заедно с други 2 и 3 души в помещение от 8.06
кв.м, липсата на пряк достъп до свеж въздух, липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост в определени
случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди
и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието
на останалите задържани лица, както и обстоятелството, че ищецът бил извеждан
на баня само по един път седмично, в нарушение на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
неосигуряване на възможност за разходка на открито, неминуемо водят до
потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет
създаденото на В.Х.А. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано
като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството", доколкото
минимално необходимата площ за живот и по - скоро нейната липса би могла да
рефлектира неблагоприятно върху психическото здраве на всеки човек. Дори и
обстоятелството, че ищеца е лице, задържано в арест Хасково, което по своето
естество предполага ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не
следва да бъде поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното
наказание. Така установените санитарно - хигиенни и битови условия, при които А. е бил принуден
да търпи наложеното му наказание, сами по себе си предполагат настъпването на
неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на А. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ
/право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С
оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в
които е бил поставен А. при престоя му в арест Хасково, предвид кумулативния им
ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на
съдебната практика на ЕСПЧ следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни
негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и
нечовешко третиране. Пребиваването за период около 4 месеца, заедно с още 1, 2
до 3 лица в помещение от 8.06 кв.м., част от която площ е заета от мебели и
друг инвентар, не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до
накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания.
Още повече
предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържани под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност/, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в
степента и характера на преживените страдания от ищеца, има за последица
унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС.
При осъществяване на правно - регламентирана
дейност длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др./. Освен това отговорността както по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС,
е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на В.Х.А.,
надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният
от В.Х.А. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", е
доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на
30 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода
на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето
/физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и при
прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 360 лв.
В останалата си част до размера на претендираното
от ищеца обезщетение от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На ответника
се дължат разноски в производството единствено при пълно отхвърляне на иска или
при оттегляне, съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС. Доколкото в
конкретния случай липсват горепосочените предпоставки, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски. Съгласно чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати сторените по делото разноски за вещо лице, в размер на
150лв, заплатени от бюджетните средства на съда.
Водим от
горните мотиви Административен съд Хасково
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр.С., бул."Ген. Н. С." № ****, на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на В.Х.А., ЕГН **********, сумата от 360 /триста
и шестдесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени от В.Х.А. неимуществени вреди от
нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.Х.А., ЕГН **********, срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
- гр.София иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение
от 30 000 лв., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр.С., бул."Ген. Н. С." № ***, на осн. чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС да заплати на Админисатртивен съд Хасково сумата от 150 лв.,
разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: