РЕШЕНИЕ
№ 12181
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110116032 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ***********, със седалище и адрес на управление
*******представлявано от ***** – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 32301 от 28.10.2023 г. по ч.гр. д. № 53746 по описа за 2023 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е
налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от
ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата М. Д. И. с ЕГН **********, от******, в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор,
изпраща представител в съдебното заседание, който изцяло оспорва
предявените по делото искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 53746 по
описа за 2023 г. на СРС, на 29.09.2025 г. било депозирано заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата И., за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
28.10.2023 г., по ч.гр. д. № 53746 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
2
обитавал имота.
Ответника не оспорва качеството си на потребител, поради което
съдът счита същия въпрос за безспорен между страните. Съгласно приетите и
и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото възлиза на сумата в
размер на 557, 29 лева, в това число главница 477, 79 лева и лихва в размер на
79, 50 лева. Тъй като не е подаден отговор на исковата молба, не е налице и
възражение за изтекла погасителна давност за цялата или част от процесните
суми, поради което и този въпрос няма да бъде разглеждан от съда. С оглед на
горното следва исковете за главница за топлинна енергия, дялово
разпределение и морлаторна лихва върху главницата за топлинна енергия
срещу ответницата И. да бъдат изцяло уважени, като върху главниците следва
да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответницата на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 150 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 53746 по описа за 2023 г. на СРС,
са направени разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство по
настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 075 лева, от които 175
лева държавна такса, 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ, и
100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 25 от НЗПП/. Общия размер на предявените искове е 557, 29
лева, като уважената част е за сумата в размер на 552, 24 лева, което е 99% от
исковете, поради което ищеца има право на сумата в размер на 1 138,50 лева.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски, поради
което няма да бъдат присъждани такива.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Д. И. с ЕГН
**********, от ***********, че дължи на ******, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
******** – изпълнителен директор, сумата в размер на 455, 11 лева
/четиристотин петдесет и пет лева и единадесет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г., сумата в размер на 74, 45 лева /седемдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.08.2021 г. – 01.09.2023 г., сумата в размер на 22, 68 лева /двадесет
и два лева и шестдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение № 32301 от 28.10.2023 г. по ч.гр. д. № 53746 по описа
за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*********, със седалище и адрес на
управление г*******, представлявано от ******* – изпълнителен
директор, против М. Д. И. с ЕГН **********, от ********, иск
за сумата в размер на 5, 05 лева /пет лева и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. – 01.09.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Д. И. с ЕГН **********, от ********, да
заплати *****, със седалище и адрес на
управление*********представлявано от ********** – изпълнителен
4
директор, сумата в размер на 1 138, 50 лева /хиляда сто тридесет и осем
лева и петдесет стотинки/, представляваща 99% от направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва – 75 лева, от които 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр. дело № 53746 по описа за 2023 г. на СРС, и 1 075 лева
по настоящото дело, от които 175 лева държавна такса, 800 лева депозити за 2
бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ, и 100 лева юрисконсултско възнаграждание
/определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/.
Банкова сметка на ищеца:
************
***************
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5