Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2120
по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 23.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 13912/ 2015 г. на Софийски районен съд,
ГО, 61 състав, по предявени от "Т.С." ЕАД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК е признато за
установено, че: В.И.Д. /ЕГН **********/ дължи на "Т.С."
ЕАД /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 811.59 лв., представляваща цена на доставена в обект, находящ
се в гр. София, жк "*******през периода 01.11.2011 г.- 30.04.2014 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.11.2014 г., до
окончателното й изплащане, и сумата 157.92 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 31.12.2011 г.- 10.11.2014 г.; Й.Г.Д. /ЕГН **********/ дължи
на "Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ сумата 135.27 лв., представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в горепосочения имот през периода 01.11.2011 г.-
30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 24.11.2014 г., до окончателното й
изплащане, и сумата 26.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
31.12.2011 г.- 10.11.2014 г.; И.Г.Д. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С." ЕАД
/ЕИК *******/ сумата 135.27 лв., представляваща цена на доставена в
горепосочения имот през периода 01.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия,
ведно със законната лихва от 24.11.2014 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 26.32 лв.- обезщетение за забава
за периода 31.12.2011 г.- 10.11.2014 г., Л.Г.Д. дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/
сумата 135.27 лв., представляваща цена на доставена в горепосочения имот през
периода 01.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 24.11.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 26.32 лв.- обезщетение за забава за периода 31.12.2011
г.- 10.11.2014 г.; и С.Г.Д. дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ сумата
135.27 лв., представляваща цена на доставена в горепосочения имот през периода
01.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
24.11.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 26.32 лв.- обезщетение за забава за периода 31.12.2011
г.- 10.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 02.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61 състав. Предявените от „Т.С."
ЕАД срещу В.И.Д. установителни искове по чл.422 ГПК са отхвърлени: относно
главницата- за горницата над сумата 811.59 лв. до пълния предявен размер от 981.85
лв., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 157.92 лв. до пълния
предявен размер от 191.05 лв., като неоснователни. Исковете по чл.422 ГПК на „Т.С."
ЕАД срещу ответниците Й.Г.Д., Л.Г.Д., И.Г.Д. и С.Г.Д. са отхвърлени: относно
главниците- за горниците над сумата 135.27 лв. до пълните предявени размери от
163.64 лв., и относно лихвите за забава- за горниците над сумата 26.32 лв. до
пълните предявени размери от 31.84 лв., като неоснователни. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С." ЕАД следните
разноски, определени съобразно уважената част от исковете: В.Д.: сумата 44 лв.-
разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61 състав/,
и сумата 674.33 лв.- разноски за исковото производство; Й.Г.Д. и С.Г.Д.: по 7.33
лв.- разноски за заповедното производство, и по 362.39 лв.- разноски за исковото
производство; и И.Г.Д. и Л.Г.Д.: по 7.33 лв.- разноски за заповедното производство,
и по 62.39 лв.- разноски за исковото производство.
Постъпили са
въззивни жалби от В.И.Д., Й.Г.Д. и С.Г.Д.
/ответници по делото/- чрез назначените от съда особени представители по чл.47 ГПК, в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му относно уважените срещу тях искове и в
частта относно разноските, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете,
с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадените
от ответниците В.Д., Й.Д. и С.Д. въззивни жалби.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадените от горепосочените
ответници въззивни жалби.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, жалбите на ответниците В.Д. и С.Д. са основателни, а жалбата на ответника Й.Д. е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 2120/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
Постановеното
от СРС решение е неправилно в частта, в която е призната дължимостта на суми-
главница и лихви за забава, от ответниците В.Д. и С.Д. и следва да бъде
отменено. В останалата обжалвана част, в която е признато за установено, че
ответникът Й.Д. дължи суми- главница и лихви за забава, на ищеца „Т.С.“ ЕАД
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците на твърдението, че са
съсобственици на процесния топлоснабден имот- като законни наследници на бившия
му собственикГ.Д.К./починал 1995 г./, за чиито права е представен по делото
Договор от 2.04.1978 г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ.
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В случая от
страна на ответниците е заявено оспорване на исковете /писмени отговори на
исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в
тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и
обстоятелства. Установява се въз основа на събраните в процеса писмени
доказателства, че ответниците са съсобственици на процесния имот, придобили го
по наследяване от бившия му собственикГ.Д. Кръстев, починал през 1995 г., видно
от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 33/ 10.01.1996 г.,
издадено от СО- район „Люлин“. След придобиването на наследствени права върху
имота, обаче, от страна на наследника Й.Г.Д. е подадена молба- декларация с
дата 14.12.1999 г. /л.24 от делото на СРС/ за откриването на клиентска партида
за абонат на топлинна енергия, приета от топлопреносното предприятие. Това
писмено доказателство е прието по делото като неоспорено от ответника Й.Д.,
като няма данни възникналото въз основа на отправеното до ищеца и прието от
него изявление договорно правоотношение да е било прекратено преди или през
процесния период. Следва да се отбележи в тази връзка, че и представените от
ищеца документи- индивидуални справки, дялови разпределения и отчетни
документи, са съставени на името на титуляра на партидата /аб.№ 139390/- Й.Д..
При така установената фактическа и правна обстановка се налага
приемането на извод, че ответникът Й.Д. е сключил индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца- топлопреносно предприятие, поради което и
единствено той- като страна по това договорно правоотношение е пасивно
материално- правно легитимиран да отговаря по предявените искове. Само той от
ответниците има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което и са налице предпоставки за ангажиране
договорната му отговорност за заплащане стойността на доставената в имота през
исковия период топлинна енергия. Макар и съсобственици на имота, ответниците В.Д.
и С.Д. не са страни по възникналото с „Т.С.“ ЕАД договорно правоотношение, тъй
като нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ е приложима само в случай, че относно
доставката на топлинна енергия до имота няма сключен индивидуален писмен
договор с друго лице- потребител на топлинна енергия.
В този смисъл е и даденото с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело
№ 2/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, според което в случай, че е
проведено доказване на постигнато между топло-преносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласие за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. В хипотезата на сключен между такова
трето лице- ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за имота при публично известните общи условия
на последното третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ/
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия, подлежащ на
доказване по общия ред на ГПК, дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Неоснователен
е доводът на въззивника Й.Д., че не дължи плащане цената на потребената в имота
през исковия период топлинна енергия, тъй като не бил ползвател на същия, тъй
като кой фактически е ползвал имота и съответно потребил доставената в него
топлинна енергия е ирелевантно за приемане изводите на съда по съществото на
настоящия правен спор.
При тези
съображения предявените срещу Й.Д. установителни искове по чл.422 ГПК като
основателни и доказани правилно са уважени с обжалваното решение, а исковете срещу В.Д.
и
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 2120/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С.Д.,
за които не се установява да имат качеството потребители на доставената в
процесния имот топлинна енергия, като неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени, съответно решението в тази част като неправилно следва да
бъде отменено.
Предвид
горното, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваните от ответниците В.Д. и С.Д. части, включая частта
относно съразмерно присъдените на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК, и вместо
това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу тях искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата обжалвана от
ответника Й.Д. част решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от настоящото съдебно производство на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата
страна дължи да заплати по сметка на Софийски градски съд общо сумата 100 лв.-
държавни такси по въззивните жалби на В.Д. и С.Д., от заплащането на които
същите, представлявани от назначени от съда особени представители по чл.47 ГПК,
са били освободени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 23.08.2018 г., постановено
по гр.д.№ 13912/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в следните обжалвани части:
- в частта, в която по предявени от
"Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че В.И.Д.
/ЕГН **********/ дължи на "Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 811.59 лв., представляваща цена
на доставена в обект, находящ се в гр. София, жк "*******през периода
1.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
24.11.2014 г., до окончателното й изплащане, и сумата 157.92 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.12.2011 г.- 10.11.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.12.2014 г. по
ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61 състав;
- в частта, в която по предявени от
"Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че С.Г.Д.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ сумата 135.27 лв.,
представляваща цена на доставена в горепосочения имот през периода 1.11.2011
г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 24.11.2014 г.
до окончателното й изплащане, и сумата 26.32 лв.- обезщетение за забава за периода 31.12.2011
г.- 10.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 02.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61 състав;
- в частта, в която В.И.Д. е осъдена да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С." ЕАД сумата 44 лв.- разноски
за заповедното производство /ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61 състав/, и
сумата 674.33 лв.- разноски за исковото производство; и
- в частта, в която С.Г.Д. е осъден да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С." ЕАД сумата 7.33 лв.-
разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61
състав/, и сумата 362.39 лв.- разноски за исковото производство,
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК *******/ срещу В.И.Д. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В.И.Д.
дължи на "Т.С." ЕАД сумата 811.59
лв., представляваща цена на доставена в обект, находящ се в гр. София, жк
"*******през периода 1.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 24.11.2014 г., до окончателното й изплащане, и сумата 157.92 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 31.12.2011 г.- 10.11.2014 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г.
на СРС, 61 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК *******/ срещу С.Г.Д. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С.Г.Д.
дължи на „Т.С." ЕАД сумата 135.27
лв., представляваща цена на доставена в обект, находящ се в гр. София, жк
"*******през периода 1.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 24.11.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 26.32 лв.- обезщетение за забава за
периода 31.12.2011 г.- 10.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 02.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 64371/ 2014 г. на СРС, 61
състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.08.2018 г., постановено
по гр.д.№ 13912/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в останалата обжалвана част, в която по
предявени от "Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Й.Г.Д.
/ЕГН **********/ дължи на "Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 135.27 лв.,
представляваща цена на доставена в обект, находящ се в гр. София, жк "*******през
периода 1.11.2011 г.- 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
24.11.2014 г., до окончателното й изплащане, и сумата 26.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
31.12.2011 г.- 10.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 02.12.2014
г. по ч.гр.д.№
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 2120/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
64371/
2014 г. на СРС, 61 състав, а също и в
частта, в която Й.Г.Д. е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С."
ЕАД сумата 7.33 лв.- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 64371/ 2014
г. на СРС, 61 състав/, и сумата 362.39 лв.- разноски за исковото производство.
Решението по
гр.д.№ 13912/ 2015 г. на СРС, ГО, 61 състав, е влязло в сила като
необжалвано от страните в останалата част,
в която: исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С."
ЕАД /ЕИК *******/ срещу И.Г.Д. /ЕГН **********/ и Л.Г.Д. /ЕГН **********/ са
уважени; на ищеца „Т.С." ЕАД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК,
платими от ответниците И.Г.Д. и Л.Г.Д.; исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С." ЕАД срещу В.И.Д., Й.Г.Д., Л.Г.Д., И.Г.Д.
и С.Г.Д. са частично отхвърлени.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК *******/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд общо сумата 100 лв. /сто лева/- държавни
такси за въззивното обжалване /по въззивните жалби на В.И.Д. и С.Г.Д./, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.