Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Михаела М.а, като разгледа докладваното от съдия
Десислава Алексиева гр. дело № 6974 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 219144/17.09.2019 г. по гр. д. № 8420/2014 г. на СРС е отхвърлен предявения от Й.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** поляна, II
част,
бл. 38 срещу И.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.108
от ЗС за признаване за установено, че Й.Г.Г. е собственик и за предаване на
владението на имот с идентификатор № 02659.2191.2815 с площ от 502 кв. метра,
който е част от имот с площ от 2. 087 дка нива в землището на село Градоман, м.
„Пуш ливада“, представляваща имот № 90048, а по скица № 23/05.12.2001 г.,
новообразуван имот № 9948 , к.л.№ А-1-9-Б.
Със
същото решение е отхвърлен предявения от Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
поляна , II част, бл. 38 срещу Х. Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено, че Й.Г.Г. е собственик и за предаване на владението
на имот с идентификатор № 0659.2191.2860 , с площ от 194 кв.м., който е
част от имот с площ от 2. 087 дка нива в
землището на с. Градоман, м. „Пуш ливада“, представляваща имот № 90048, а по
скица № 23/05.12.2001г., новообразуван имот № 9948 , к.л.№ А-1-9-Б.
С
решението е осъден Й.Г.Г. да заплати на И.З.А. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 784.35 лева- разноски по делото и на Х. Л.В. на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 1600 лева – разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач П.Н.Н. на страната на
ответника Х. Л.В..
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в цялост е
постъпила въззивна жалба от Й.Г.Г.. Излага подробни съображения относно събрания по делото доказателствен
материал. Счита, че по делото било доказано, че ответниците не са собственици
на процесните имоти, като поддържа, че с решението от 2002 г. на ОСЗ се отменяли
първите две решения от 1992 г. и 1994 г., които не били със завършен фактически
състав – по отношение на тях не била изпълнена процедурата за скици и
удостоверения по чл. 13, ал. 4 ПЗСПЗЗ. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно бил приел, че решенията на ОСЗ от 1992 г. и 1994 г. легитимират
ответниците като собственици. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал
свидетелските показания на св. А.Р.и Г.. Ето защо отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока за отговор И.З.А. взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Излага съображения срещу доводите на жалбоподателя, изтъкнати
във въззивната жалба. Поддържа, че е собственик на процесния имот. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от ответника Х.В.. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба неоснователна. Отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Третото
лице помагач П.Н.Н. на страната на ответника Х. Л.В. не взема становище по
постъпилата въззивна жалба.
Предявени
са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС от Й.Г.Г. срещу И.З.А. за имот с идентификатор №
02659.2191.2815 с площ от 502 кв.м., представляващ част от нива с площ 2. 087
дка в землището на с. „Градоман“, м. „Пуш ливада“ и иск срещу Х. Л.В. за имот с
идентификатор № 02659.2191.2860 с площ от 194 кв.м., част от същата нива с площ
от 2.087 дка.
Ищецът
твърди, че по силата на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение №5260 от 15.10.2004 г. на
ОСЗГ-Овча Купел била възстановена на наследниците на Михал Радев Георов собствеността
върху следния недвижим имот: нива с площ 2,087 дка в землището на с. Градоман,
м. „Пуш ливада“, представляваща имот №90048, а по скица №23 от 05.12.2001 г. новообразуван
имот №9948, кадастрален лист А-1-9-Б. За имота били издадени скици от АГКК,
както следва: 02659.2191.2799 с площ от 340 кв.м., 02659.2151.2800 с площ от
898 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 02659.2191.2881 с площ от 37 кв.м. За
имоти с проектни идентификатори 02659.2191.2860 с площ от 194 кв.м. и
02659.2191.2815 с площ от 502 кв.м. за които ищецът твърди, че са част от
реституирания му имот е налице спор за материално право с ответниците И.А. и Х.В..
Първият ответник се легитимирал като реституиран собственик по силата на решение
06.06.1994 г. на ОСЗГ Овча Купел и
нотариален акт №3173/1995 г., а вторият ответник като последващ приобретател от
реституирания собственик на осн. решение от 13.11.1992 г. на ОСЗГ. Ищецът поддържа,
че е собственик на имота въз основа на решението от 2004 г. на ОСЗГ, което било
придружено със скица, удостоверение по чл. 13 ЗСПЗЗ и отговаряло на
изискванията на ЗСПЗЗ, а издадените в полза на ответниците решения не
отговаряли на изискванията на закона.
Ищецът
уточнява исковата си молба по отношение на притежавания от него дял от
процесните имоти, като твърди, че притежава ¼ идеална част от същите по
наследство от майка си А.М.Г.и леля си М.М.Р.като наследници на М.Г./виж молба
от 17.05.2016 г./
Ответниците
оспорват правата на ищеца. Твърдят, че са собственици на процесните имоти. И.З.А.
твърди, че е собственик на процесния имот на осн. решение от 06.06.1994 г. на ПК Банкя и нотариален акт №3173 от 1995
г., а ответникът Х.В. твърди, че е собственик по силата на нотариален акт от
2009 г. и решение от 13.11.1992 г.
От
фактическа страна се установява следното:
По
заявление от 10.09.1991 г., подадено от наследника на М.Г.– З.М.Р.с решение №
5260/ 15.10.2004 г. на ОСЗГ Овча Купел е признато правото на собственост на
наследниците на М.Р.Г.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти: нива от 2,027 дка, находяща с в землището на село Градоман в
местността „Пуш ливада“, имот № 90048, заявен с пореден № 32 от заявлението и
установен с Протокол № 8 от 30.06.1954 г., възстановено е правото на
собственост върху нива от 1.974 дка, находяща се в землището
на село Градоман, в местността „Пуш
ливада“, заявен с пореден № 32 от заявлението и Протокол № 8 от 1954 г. Със
същото решение е отказано възстановяване на нива 0,053 дка в землището на с.
Градоман в местността „Пуш ливада“ на осн. чл. 10б от ЗСПЗЗ.
За
установяване правата на ищеца по делото е приет Протокол от 30.06.1954 г.,
издаден от комисия на ТПС за замяна на имоти на жители от с. Градоман, останали
в землището на с. Мало Бучино, Софийска околия, от което се установява, че М.Р.Г.срещу
ниви и ливади от 14,3 дка в с. Мало Бучино е получил нива на ДПФ бивша
собственост на наследниците на А.М.П.от 2 декара в м. „Пуш Ливада“ до съседи: А.П.,
Т.М.и П.Л..
Видно
е от удостоверение за наследници от 28.09.2011 г., че М.Г.е починал на 24.05.1976
г. и оставил за свои наследници по закон внуците си Й.Г.Г., Т.Г., И.П.и В.Р., С.Р.и
Г.К., М.П., както и А.Р., Р.Н.и Н.Р.. По делото като част от доказателства е
приобщено и нотариално завещание от 22.02.2013 г. М.Р., с което завещава
имуществото си на Й.Г..
Установява
се, че в полза на ответника И.А. е
издадено Решение № 142 от 13.11.1992 г. на ПК Банкя в землището на с. Градоман,
от 13.11.1992 г. на Поземлена комисия Банкя, по силата на което е възстановено право
на собственост на наследниците на А.М.П.в съществуващи възстановими стари
реални граници на следните имоти: нива от 2 дка, находяща се в строителните
граници на с. Градоман в местността „Пуш Ливада“, имот пл. № 1722, при граници:
С.Т., В.М.и Ф.М., заявен с пореден № 16 от заявлението и установен с Договор за
доброволна делба от 30.11.1956 г.
С
решение № 1410 от 06.06.1994 г. ПК Банкя в полза на наследниците на А.М.П.е
възстановено правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални
граници на следния имот: нива 2 дка, в землището на Градоман, в местността „Пуш
Ливада“, при граници (съседи): наследници на А.М., собствен имот, наследници на
Бр. Малинови, н-ци на П. Л., заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с
договор за доброволна делба № 11325/30.11.1956 г.
С
решение № 4053 от 18.02.2002 г. на ПК Банкя е възстановено на наследниците на А.М. П., З.Ал. М.правото на
собственост на нива от 3,627 дка, находящ се в землището на село Градоман в
местността „Пуш ливада“, имот 7019949 и 7029949 - заявено с пореден № 15 от
заявлението и установено с Опис –декларация стр. 37.
Съгласно приобщения по делото договор за доброволна
делба от 1948 г., с вх. Рег. № 11325 от 30.11.1956 г. на А.М.П. се дава в дял следния имот: от
нивата в м. „Пуш Ливада“ – цялата с площ от 6,1 дка само 2 дка при съседи: Ф.М.,
С.Т.и В.М.; на Ф.М. П. нива в местността
„Пуш ливада“ от 6 дка, само 2 дка, при съседи: А.М., В.М.и К.Г.и наследници на А.М.;
на наследници на А.М.П.– от нивата на м. „Пуш ливада“ от 6 дка, само 2 дка при
съседи: Т.М., Ф.М. и П.П..
От
заключенията на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство първоначална съдебно-техническа експертиза, която следва да бъде кредитирана като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че процесният имот от 2,087 дка – нива в земл.
с. Градоман, м. „Пуш ливада“, възстановен с Решение № 2560/15.10.2004 г. на
наследници на М.Р.Г.представлява имот пл. № 90048, а по скица № 23 от
15.12.2001 г. новообразуван имот № 9948, К.Л. № А-1-9-Б. От процесния имот от
2,087 дка, им. пл. № 9948 са обособени имоти, както следва: имот с идент. 02659.2191.2815
с площ 502 кв.м., имот с идентификатор 02659.2191.2860 с площ от 194 кв.м.;
имот с идент. 02659.2191.2799 с площ 340 к.м., имот с идент. 02659.2191.2800 с
площ от 898 кв.м., имот с идент. № 02659.2191.2881 с площ 37 кв.м., от които
възстановени на М.Г.без проблем ПИ с идент. 02659.2191.212, 204 и 2881 –
оцветени в зелен цвят. Налице е препокриване на части от възстановения имот на
ищеца и на доказателствата за собственост на ответниците – НА № 69/1995 г. и НА
№ 161 от 2009 г. Налице е реално
застъпване на имотите съгласно комбинирана скица /лист 408/ от делото. На база
решение № 1410 от 1994 г. , изготвен нотариален № 69/1995 г. част от този имот се припокрива с имота на
ищеца Решение № 5260/2004 г.
От
изслушаната във въззивното производство допълнителна съдебно- техническа
експертиза, изготвена от в.л. Д. П. се установява, че съобразно договор за
доброволна делба № 11324/30.11.1956 г. А.М.П.е получил общо 3260 дка, м. „Пуш
ливада“: по опис декларация за обработваеми земи общо 3700 дка; със заявление
вх.№ 0357/06.09.1991 г. общо 5.860/4.760 дка ; действително придобитите по
решения за възстановяване – обща площ на възстановените имоти според четирите решения в. „Пуш ливада“ общо
8386 дка, а притежавани от наследодателя А.М. П. по договор за доброволна делба
от 1956 г. – 3260 дка. Възстановеният с решение от 13.11.1992 г. имот от 2 дка,
м. „Пуш ливада“ е записано в решението, че е заявен с пор. № 16 от заявление с
вх. № 0357/06.09.1991 г. В заявлението Прил. 2 този имот е от 1 дка и е в м.
Кютука.
При
изслушването на вещото лице Д. П. по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно
заседание, проведено на 12.04.2022 г., същият заявява, че процесните имоти не
са застроени. Имот от 502 кв. м. е по контур №1,2,3,4,5,1, оцветено с жълт цвят
от комбинирана скица, Приложение № 1, представляваща неразделна част към
заключението на допълнителната съдебно-техническата експертиза, приета във
въззивното производство. Другият имот от 194 кв. м. е по контур № 7,8,9,4,6,7
отново в жълт цвят. В жълт цвят на комбинираната скица е отразил тези части, в
които възстановените на страните имоти се припокриват. При преценка на заключението,
настоящият състав намира, че същото следва да бъде кредитирано като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на четирима свидетели. От разпита на св. Радева, вуйна на ищеца се
установява, че е ходила в имота –около два декара е. Съсед е И.А.. Знае, че
имотът е получен по замяна за друг имот на М.Г.в с. Мало Бучино. Известно
ѝ, е че с И.А. имал спор за имота от 194 кв.м. Ходила преди около 10
години. Нямало колчета, обходила целия имот. Свидетелят М., живущ ***, съсед на
спорните места заявява, че местата са били празни. Баща му искал разрешение от А. да ползва местата за животните си, тъй като
местата били негови. В мястото имало
забити колчета. Документите на бащата на свидетеля за реституиране на
собствеността били от 1994 г. Имало циментова ограда от едната страна. Виждал
само И.А. в имота, а ищецът познава бегло. Мястото било обрасло от три години.
От разпита на свидетеля С.– братовчед на страните , се установява, че ищецът
имал нива по линия на дядо си, който я обработвал преди 1958 г. Нивата на ищеца
била успоредна с нивата на И.А.. Възстановили ги около 1990 г. Знае, че има
дела между страните. След като ги възстановили имотът не бил ограден. От
разпита на св. Г., съсед през три, четири къщи се установява, че ответникът има
ливади в м. „Пуш ливада“. Посочва, че спорният имот е възстановен на И.А.
1993-1994 г., ограда нямало, но имало колчета. И. косял имота. Не познава
ищеца. Чувал за М.Г., но не го познава. Видял И. преди 6-7 години там. От
реституцията дотогава той си го е ползвал. При преценка на горепосочените
свидетелски показания по реда на чл. 172 ГПК, настоящият състав намира, че
същите следва да бъдат кредитирани, доколкото са логични, последователни и
взаимно се допълват от събрания по делото доказателствен материал.
Останалите
доказателства по делото са ирелевантни за предмета на спора, поради което съдът
намира, че не нужно тяхното обсъждане.
Анализът
на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За
да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта,
предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на
собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на
ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването
при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените
предпоставки е било в тежест на ищеца.
Съдът
на първо място трябва да изследва въпроса придобил ли е ищеца собствеността
върху вещта, чиято ревандикация се иска, на твърдяното придобивно основание,
защото ако отговора на този въпрос не е положителен, обсъждането на останалите
предпоставки е безпредметно.
Ищецът
поддържа, че в качеството си на наследник на М.Г.е възстановен собственик по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по силата на влязло в сила решение № 5260/15.10.2004 г.
на ОСЗ Овча Купел за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални
граници, като процесните имоти са части от (препокриват се) възстановения нему
имот с посоченото решение на ОСЗ. Ответникът И.А. поддържа, че собственик на
процесния имот въз основа на влязло в сила решение на ПК Банкя от 1994 г., а
ответникът Х.В. се легитимира като приобретател на имот от собственик въз
основа на влязло в сила решение на ОСЗ от 1992 г. Налице е конкуренция на права
на реституирани собственици, доколкото ищецът и ответниците се легитимират като
собственици въз основа на Решенията ОСЗ за възстановяване на право на
собственост върху земеделски земи. Същевременно по делото е установено, че процесните
имоти се препокриват с имота, който е възстановен на ищеца / заключение на СТЕ/.
Константната
съдебна практика приема, че ако при възстановен на ищеца имот в стари реални
граници ответникът противопостави права, произхождащи също от реституция по
ЗСПЗЗ и възстановените на страните имоти се застъпват или припокриват, спорът
за собственост към настоящия момент по необходимост предпоставя да се установи
кому е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяването на
земята. Така в производството по чл. 108 ЗС като преюдициален следва да се
разгледа спор за материално право към посочения минал момент, ако страните по
материалното правоотношение не са провели специалния установителен иск по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Макар с диспозитива на решението съдът да не се произнася по
този спор, той следва да изложи съображения и по него, тъй като същият обуславя
изхода на спора по чл. 108 ЗС. В този смисъл е съдебната практика, формирана с
решение № 316/21.12.2005 г. по гр. д. № 2959/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о.,
решение № 15/29.01.2009 г. по гр. д. № 5341/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и
решение № 335/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 1019/2010 г. на ВКС, І-во г. о. /Така
Решение № 27 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 2224/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС/.
В
контекста на изложеното настоящият състав приема, че по реда на чл. 14, ал. 1,
т. 1 от ЗСПЗЗ право на собственост може да бъде възстановено само ако е
установено, че претендиращото възстановяване лице, респ. неговият наследодател,
е притежавал правото на собственост именно върху заявения за възстановяване
имот към момента на образуване на ТКЗС. Следователно ищецът е следвало да
установи тези обстоятелства по несъмнен и категоричен начин. В тази насока по
делото е приет протокол за замяна от 1954 г., издаден по реда на Закон за трудовата
поземлена собственост / обн. ДВ бр. 81 от 09.04.1946 г., отм. ДВ. бр.98 от 28
октомври 1997г. /, по силата на който е извършена замяна в полза на М.Г.на нива
от 2 дка в местността „Пуш ливада“, бивша собственост на ДПФ, собственост на
наследниците на Анко М.П.. Именно този протокол за замяна, наследникът на М.Г.е
посочил като титул на собствеността си при заявяване пред ОСЗ за възстановяване
собствеността върху нивата в м. „Пуш Ливада“ и въз основа на него е
възстановено правото на собственост.
Съгласно
приложимата редакция чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ / ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г. /,
когато
е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена
собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван
преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със
земята, получена при замяната, замяната остава в сила. Разпоредбата на чл. 18з,
ал. 3 от ППЗСПЗЗ установява две изключения от принципа, че се възстановява
имотът, притежаван преди кооперирането: когато притежаваният от наследодателя
имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или
с него са извършени разпореждания. Така Решение № 108 от 18.11.2019 г. по гр.
д. № 178/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има
предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ. Така Решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014
г., г. к., ІІ г. о. на ВКС.
В
разглеждания случай, по делото е установено, че процесните имоти не са
застроени /при изслушване на вещото лице по чл. 200 ГПК/. По делото няма данни
да са били извършени разпоредителни сделки с имота след замяната. Следователно
и на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция към 15.10.2004 г.
/датата на решението за възстановяване на собствеността на ищеца/, се налага
извода, че правото на собственост на
наследниците на М.Г.следва да бъде възстановено върху имота, притежаван от
същия преди замяната, а не върху процесните.
Ето
защо съдът приема, че ищецът не се легитимира като възстановен собственик на процесните
имоти по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
След
като не е налице първото условие за уважаване на предявения ревандикационен
иск, същия следва да се отхвърли като неоснователен, без да бъдат обсъждани
останалите предпоставки. Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, макар и при различни мотиви. Жалбата е неоснователна, а
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемата страна Х.В.
претендира 1500 лв., платени в брой съгласно разписка от 24.01.2020 г. Нправено
е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. По
делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на иска
срещу Х.В. /л. 97/, съгласно което същата е 2502,60 лв. Следователно и на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в приложимата редакция, адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер , а именно 405 лева. Разноски за
възнаграждение за един адвокат в този размер следва да бъдат възложени в тежест
на въззивника.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 219144/17.09.2019 г. по гр. д. № 8420/2014 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от Й.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** поляна, II
част,
бл. 38 срещу И.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.108
от ЗС за признаване за установено, че Й.Г.Г. е собственик въз основа на
земеделска реституция по ЗСПЗЗ – Решение № 5260/15.10.2004 г. на ¼ идеална
част от имот с идентификатор № 02659.2191.2815 с площ от 502 кв. метра
съобразно скица-проект /л.59/, заключен между точки №1,2,3,4,5,1, защрихован
в жълт цвят на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице
по допълнителната съдебно-техническа експертиза/л.110/ /която да се счита
неразделна част от настоящото решение/, който е част от имот с площ от 2.087
дка нива в землището на село „Градоман“, м. „Пуш ливада“, представляваща имот №
90048, а по скица № 23/05.12.2001 г., новообразуван имот № 9948 , к.л.№
А-1-9-Б. и за предаване на владението на горепосочения недвижим имот и с което е
отхвърлен предявения от Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** поляна, II част,
бл. 38 срещу Х. Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено, че Й.Г.Г. е собственик въз основа на земеделска
реституция по ЗСПЗЗ – Решение № 5260/15.10.2004 г. на ¼ идеална част от
имот с идентификатор № 0659.2191.2860 , с площ от 194 кв.м. съобразно
скица-проект /л.83/, заключен между точки №7,8,9,4,6,7 защрихован в жълт цвят
на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по
допълнителната съдебно-техническа експертиза/л.110/ /която да се счита
неразделна част от настоящото решение/, който е част от имот с площ от 2. 087 дка нива в землището
на с. Градоман, м. „Пуш ливада“, представляваща имот № 90048, а по скица №
23/05.12.2001г., новообразуван имот № 9948 , к.л.№ А-1-9-Б и за предаване на
владението на горепосочения недвижим имот.
ОСЪЖДА
Й.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати на Х. Л.В., ЕГН ********** сумата от 405 лева – възнаграждение за един
адвокат за въззивна инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач П.Н.Н. на страната на ответника Х. Л.В..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.